ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29680
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128465 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 173357/19.06.2024
г. от „* АД, ЕИК: *, със седалище и адрес: гр. София, кв. „М*, представлявано
от М* срещу , ЕГН **********, гр. София, ж.к. х* с имейл адрес: * тел.:+*, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл. 3 ЗЗД за сумата 1730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева,
представляваща получена от ответника и подлежащи на връщане сума въз
основа на развален договор за покупко-продажба № 1552 от 26.06.2024г. за
мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c
IMEI *, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
(19.05.2025г.) до окончателното заплащане на сумата по иска.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. между страните бил
сключен Договор за покупко-продажба № 1552, по който ищецът имал
качеството на купувач, а ответникът имал качеството на продавач, по силата
на който продавачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача правото
на собственост върху употребяван мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro
Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *. Твърди, че задължение на
ответника по договора било да прехвърли собствеността върху телефона и да
осигури неговата безпрепятствена употреба или последваща продажба, а
задължение на ищеца било да заплати продажна цена в размер на 1 730.00
лева, която сума ищецът заплатил на 27.06.2024 г. Съгласно клаузата на чл.
8.2. от договора, ответникът се задължил да носи отговорност, в случай че
трети лица имат право на собственост или други върху телефона, които могат
да се противопоставят на ищеца, както и при наличие на други обективни
пречки за прехвърляне на правото на собственост върху телефона и неговата
1
последваща употреба и/или препродажба.
На 09.07.2024 г. ищецът сключил договор за покупко – продажба за
посочения мобилен телефон Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c
IMEI *, с трето за спора лице - К*, ЕГН **********, за сумата от 1859.00 лева,
за която сума била издадена фактура № **********/09.07.2024 г.
На 24.02.2025 г. К* предал закупения от ищеца телефон на * - младши
разследващ полицай при 04 РУ – СДВР във връзка с образувано и висящо към
подаване на исковата молба досъдебно производство № 377/2024 г. по описа
на 05 РУ - гр. Пловдив, образувано за престъпление с правна квалификация по
чл. 206 НК (обсебване).
Ищецът предоставил на лицето К* друг употребяван мобилен телефон с
със сходни технически характеристики, стойност и състояние - Iphone 15 Pro
Max, 256 GB, цвят Blue Titanium, c IMEI * на стойност 1859.00 лева. За
извършената рекламация по предходния договор за продажба с К* бил
съставен констативен протокол от 27.02.2025 г.
Излага, че доколкото фактът, че телефонът е предмет на престъпление,
препятства неговата нормална употреба, поради което от страна на ответника
е налице неизпълнение на задължение по договора от 26.06.2024г., което се
изразявало в обстоятелството, че последният е поел задължение по чл. 8.2. от
договора да носи отговорност, в случай че има обективни пречки, които водят
до препятстване на употребата на телефона от страна на ищеца или трето
лице, което го е придобило от него.
Ищецът провел множество разговори с ответника с искания за връщане
на заплатената сума по първия договор за продажба, както и на 28.04.2025 г. на
посочената от ответника в договора електронна поща за кореспонденция
ищецът отправил волеизявление за разваляне на договора и за връщане на
заплатената продажна цена, като в предоставения от ищеца срок от 5 (пет)
работни дни ответникът не възстановил продажната цена по сключения с
ищеца договор. Ищецът поддържа, че е развалил валидно договора от
26.06.2024г.с отправеното волеизявление по електронна поща, евентуално с
депозиране на исковата молба, която има функция на уведомление за
разваляне.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в производството.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за покупко-продажба № 1552; 2. Платежно
нареждане за заплащане на продажна цена по Договора; 3.Фактура № ********** от 09
юли 2024 г.; 4. Протокол за доброволно предаване; 5. Удостоверение за образувано
досъдебно производство; 6. Констативен протокол за извършване на замяна на
употребяван мобилен телефон (смартфон) от 17 февруари 2024 г.; 7. Уведомление за
разваляне на Договора.
Прави искане по чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
продал вещта си на ищеца. Признава, че е имало сключен договор с ищеца за
2
продажба на вещ. Твърди, че договорът не е развален. Твърди, че ищецът не
притежава собствеността върху вещта, тъй като също я продал, поради което
не може да развали договора. Посочва, че ищецът не се позовава, че вторият
продавач е развалил договора с него. Твърди, че вещта е взета като веществено
доказателства по досъдебно производство. Твърди, че след като няма
произнасяне на съда досежно собствеността на вещта, то няма основание за
разваляне на договора (евикция). Едва след евикцията, отстраняването от
вещта, то са налице предпоставките за разваляне на договора.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът се представлява адв. П. П., член на САК, личен номер
**********, със съдебен адрес: гр. София, район „С* с надлежно учредена
представителна власт, която важи за всички инстанции (л.19 от делото).
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Материалният интерес е сумата от 1730.00 лева, поради което
дължимата държавна такса е 69.20 лева. Представен е документ по чл.128, т.2
ГПК (л.22 от делото)
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за
доклад
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че процесният
договор, на който се позовава е развален, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
По доказателства
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед правилната решаване на делото и спазване на императивна
правна норма, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явят в
открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение
на указанията, съдът приеме, че страната е създала пречки за установяване на
3
иска си/респективно възраженията, както и за начита на плащане на
претендираната сума – банкова сметка на адвоката.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 19.08.2025 година от 11.45 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
4
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 173357/19.06.2024 г. от „* АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес: гр. София, кв. „М*, представлявано от М* срещу , ЕГН
**********, гр. София, ж.к. х* с имейл адрес: *, тел.:+*, с която е предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата 1730.00 /хиляда седемстотин и
тридесет/ лева, представляваща получена от ответника и подлежащи на връщане сума въз
основа на развален договор за покупко-продажба № 1552 от 26.06.2024г. за мобилен телефон
(смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба (19.05.2025г.) до окончателното заплащане
на сумата по иска.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. между страните бил сключен Договор
за покупко-продажба № 1552, по който ищецът имал качеството на купувач, а ответникът
имал качеството на продавач, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли в
полза на купувача правото на собственост върху употребяван мобилен телефон (смартфон)
Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *. Твърди, че задължение на
ответника по договора било да прехвърли собствеността върху телефона и да осигури
неговата безпрепятствена употреба или последваща продажба, а задължение на ищеца било
да заплати продажна цена в размер на 1 730.00 лева, която сума ищецът заплатил на
27.06.2024 г. Съгласно клаузата на чл. 8.2. от договора, ответникът се задължил да носи
отговорност, в случай че трети лица имат право на собственост или други върху телефона,
които могат да се противопоставят на ищеца, както и при наличие на други обективни
пречки за прехвърляне на правото на собственост върху телефона и неговата последваща
употреба и/или препродажба.
На 09.07.2024 г. ищецът сключил договор за покупко – продажба за посочения
мобилен телефон Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *, с трето за спора
лице - К*, ЕГН **********, за сумата от 1859.00 лева, за която сума била издадена фактура
№ **********/09.07.2024 г.
На 24.02.2025 г. К* предал закупения от ищеца телефон на * - младши разследващ
полицай при 04 РУ – СДВР във връзка с образувано и висящо към подаване на исковата
молба досъдебно производство № 377/2024 г. по описа на 05 РУ - гр. Пловдив, образувано за
престъпление с правна квалификация по чл. 206 НК (обсебване).
Ищецът предоставил на лицето К* друг употребяван мобилен телефон с със сходни
технически характеристики, стойност и състояние - Iphone 15 Pro Max, 256 GB, цвят Blue
Titanium, c IMEI * на стойност 1859.00 лева. За извършената рекламация по предходния
договор за продажба с К* бил съставен констативен протокол от 27.02.2025 г.
Излага, че доколкото фактът, че телефонът е предмет на престъпление, препятства
неговата нормална употреба, поради което от страна на ответника е налице неизпълнение на
задължение по договора от 26.06.2024г., което се изразявало в обстоятелството, че
последният е поел задължение по чл. 8.2. от договора да носи отговорност, в случай че има
обективни пречки, които водят до препятстване на употребата на телефона от страна на
ищеца или трето лице, което го е придобило от него.
Ищецът провел множество разговори с ответника с искания за връщане на
заплатената сума по първия договор за продажба, както и на 28.04.2025 г. на посочената от
ответника в договора електронна поща за кореспонденция ищецът отправил волеизявление
за разваляне на договора и за връщане на заплатената продажна цена, като в предоставения
от ищеца срок от 5 (пет) работни дни ответникът не възстановил продажната цена по
сключения с ищеца договор. Ищецът поддържа, че е развалил валидно договора от
26.06.2024г.с отправеното волеизявление по електронна поща, евентуално с депозиране на
исковата молба, която има функция на уведомление за разваляне.
5
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е продал вещта си
на ищеца. Признава, че е имало сключен договор с ищеца за продажба на вещ. Твърди, че
договорът не е развален. Твърди, че ищецът не притежава собствеността върху вещта, тъй
като също я продал, поради което не може да развали договора. Посочва, че ищецът не се
позовава, че вторият продавач е развалил договора с него. Твърди, че вещта е взета като
веществено доказателства по досъдебно производство. Твърди, че след като няма
произнасяне на съда досежно собствеността на вещта, то няма основание за разваляне на
договора (евикция). Едва след евикцията, отстраняването от вещта, то са налице
предпоставките за разваляне на договора.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата
1730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева, представляваща получена от ответника и
подлежащи на връщане сума въз основа на развален договор за покупко-продажба № 1552 от
26.06.2024г. за мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium,
c IMEI *, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (19.05.2025г.)
до окончателното заплащане на сумата по иска.
Възражения на ответника по първоначалния иск:
Правоизключващи –
Правопогасяващо –
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно, че страните са сключили договор за покупко-продажба на 26.06.2024 г.,
съгласно който ответникът продава на ищеца процесния телефон, за чиято
индивидуализацията страните не спорят. (л.8-9 от делото).
Не е спорно, че съгласно чл.8.2 от договора продавачът носи безсрочна отговорност, в
случай че трети лица имат право на собственост или други права върху устройството, които
могат да се противопоставят на купувача, както и при наличие на други обективни пречки за
прехвърляне правото на собственост върху устройствата и неговата последваща употреба
и/или препродажба (л.9 от делото).
Съгласно чл.11 от договора страните са се съгласили, че комуникацията по електронна
поща също е валидна (л.9 от делото).
Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника продажната цена в размер на
1 730.00 лева на 27.06.2024 г. по банков път (л.10 от делото).
Не е спорно, че на 09.07.2024 г. тази вещ е продадена от ищеца на трето за делото
лице К*.
На 24.02.2025 г. К* е предал доброволно на разследващите органи процесния телефон
като веществено доказателство – предмет на престъпление, за което е образувано ДП
377/2024 г. по описа на 05 РУ – Пловдив (л.12-15 от делото).
Не е спорно, че на 27.02.2025 г. ищецът и третото по делото лице К* са съставили
6
констативен протокол за релацията по договора за продажба, а ищецът замяна процесния
телефон с друг употребяват телефон, като за сметка на това третото по делото лице не
дължи заплащането на допълнителна цена за придобиване на употребявания телефон (л.14-
15 от делото).
Не е спорно, че на 28.04.2025 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление за
прекратяване на договора за продажба, сключен с ответника на имейл *(л.16 от делото).
Страните спорят дали е прекратен договора между ищеца и ответника. Дали са
налице предпоставките за прекратяване, както и дали може да се прекрати с ИМ. Страните
спорят дали ответникът е получил уведомлението за прекратяване.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно
доказване, за да бъде уважен иска следва да установят:
1. развален/прекратен договор за покука-продажба
2. изплащане на процесната сума на ответника
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи, че е върнал
сумата.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че договорът, на който се
позовава е прекратен/развален, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и писмени доказателствени
средства следните документи: 1. Договор за покупко-продажба № 1552; 2. Платежно
нареждане за заплащане на продажна цена по Договора; 3.Фактура № ********** от 09
юли 2024 г.; 4. Протокол за доброволно предаване; 5. Удостоверение за образувано
досъдебно производство; 6. Констативен протокол за извършване на замяна на
употребяван мобилен телефон (смартфон) от 17 февруари 2024 г.; 7. Уведомление за
разваляне на Договора.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
7
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
8
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.08.2025 година от 11.45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните чрез
техните процесуални представители
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10