РЕШЕНИЕ
№ 17033
гр. София, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110118975 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от А. В. П.
срещу Столична община за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от
20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищцата, вследствие на претърпени от нея болки и страдания от травматично
увреждане – счупване на десен глезен вследствие на подхлъзване и падане по
непочистен от сняг тротоар към общински път на 01.03.2022 г., която сума
представлява частта до пълния размер на обезщетението, като се вземе предвид
присъдената в полза на ищцата сума с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
9251/2022 год. на СГС, ГО, 1-3-ти състав (в размер на 40 000 лева), ведно със законна
лихва от момента на инцидента от 01.03.2022 год. до погасяването.
Ищцата А. В. П. твърди, че на 01.03.2022 г. към 08:10 часа сутринта на тротоара
пред подлеза на метростанция „Академик Александър Теодоров Балан” в гр. София
паднала и счупила глезена на десния си крак. Сочи, че причината за падането й била
наличието на огромен заледен участък на тротоарното платно пред входа на подлеза на
метростанцията. Наранила се много лошо и изпитвала болки. С нея била г-жа И Р,
която подала сигнал на спешния телефон 112. С оказана помощ от намиращо се на
място момче, била събута обувката на ищцата, като всички видели силно подуване в
областта на глезена и неестествено изкривена позиция на стъпалото на крака надясно.
Била откарана в МБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, където била приета от д-р К, който
й сложил обездвижваща шина. От направената рентгенова снимка се установило, че е
налице счупване в областта на глезена на десния крак на три места. Била приета и
настанена в болницата, като била извършена операция на глезена. Сочи, че
понастоящем все още е в тежко състояние, изпитва силни болки и страдания. Излага,
че възстановяването й от инцидента продължило близо година, през която се
1
придвижвала излкючително трудно и с патерици. През цялото време била принудена
да разчита на помощ от близки и приятели, които й помагали за всякакви ежедневни
нужди, които ищцата не успявала да върши сама поради обездвиженото й състояние.
Твърди, че след инцидента нямало как да извършва каквато и да е дейност, което я
накарало да се почувства още по-зле, слаба и ненужна, имала ниско самочувствие и
слаба оценка за себе си, което повлияло на психиката й.
Твърди се, че ако тротоарната настилка била почистена от леда, нямало да се
стигне до счупване на десния й глезен по такъв тежък и необратим начин. Сочи, че
тротоарът пред подлеза на метростанцията е общинска собственост по смисъла на
закона за общинската собственост /ЗОС/. Столична община е била задължена съгласно
закона да се погрижи за почистването на пътната настилка за пешеходците и по този
начин да гарантира тяхното безопасно придвижване.
Намира, че натоварените от ответната община лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно и безопасно
състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за нея. Поради наличието
на причинно – следствена връзка с настъпилата вреда счита, че следва да бъде
онгажирана деликтната отговорност на ответника.
Сочи, че във връзка с възникналия инцидент завела гр. дело № 9251/2022 год. на
Софийски градски съд, ГО, I-3-ти състав с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за сумата от 40 000 лева,
частично предявена от 80 000 лева. По отношение на размера на обезщетението, което
й се дължи, съдът направил преценка по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД като
посочил в решението си, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лева. Това
сочи, да е сумата, чрез която би се постигнала адекватна обезвреда на претърпените и
доказани в хода на процеса вреди. Излага, че частичният й иск бил уважен и с влязло в
сила съдебно Решение № 2547/25.04.2024 год. по гр. дело № 9251/2022 год. на
Софийски градски съд, ГО, I-3-ти състав, Столична община била осъдена да й заплати
сумата от 40 000 лева — частичен иск от сумата от 80 000 лева. Ето защо намира, че с
оглед присъдената й частично сума в размер на 40 000 лева, дължима се явява сумата
от още 20 000 лева за причинените болки и страдания, вследствие на инцидента от
01.03.2022 год., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 01.03.2022 год.
до действителното им изплащане, която сума претендира в настоящото производство.
Твърди се, че ответникът е поканен да плати посочената сума, като с изпратения
до ищцата отговор Столична община не оспорвала основанието и размера на
претендираното обезщетение от още 20 000 лева, но заявила, че няма да изплати
същото без наличие на изпълнителен титул, поради административно-организационни
причини.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор Столична община ангажира становище по отношение
допустимостта на производството, като намира предявения иск за недопустим поради
влязло в законна сила решение между страните. Сочи, че е налице отхвърлителен
диспозитив на състава на СГС по гр. дело № 9251/2022 г. за сумата над 40 000 лева до
претендирания размер от 80 000 лева. В случай че съдът приеме иска за допустим,
моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен поради същото изложено
съображение – наличие на отхвърлително произнасяне за същата претенция в
приключилия между страните спор. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
2
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /бездействието на негов служител или лице, на което е възложил във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на тротоара/, в причинна
връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищцата е претърпяла
твърдените неимуществени вреди в посочения размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 27342/24.06.2025 г.
и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 11.09.2025 г. без
възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени фактите, че страните са обвързани от силата на пресъдено
нещо на влязлото в законна сила решение по гр. дело № 9251/2022 год. на Софийски
градски съд, ГО, I-3-ти състав.
На първо място следва да се посочи, че възражението на ответника за
недопустимост на настоящото производство поради влязло в законна сила съдебно
решение по гр. дело 9251/2022 г. по описа на СГС е неоснователно. Както от
твърденията на ищеца, така и от представения препис на съдебно решение, се
установява, че искът пред СГС е бил предявен като частичен, като предмет на
настоящото производство се сочи да е частта до пълния размер на претенцията, до
който съставът при СГС е счел в мотивите, че искът би бил основателен.
Неоснователно и некорспондиращо с представените доказателства е възражението на
ответника, че е налице отхвърлителен диспозитив на състава на СГС по гр. дело №
9251/2022 г. за сумата над 40 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева. Видно
от представеното съдебно решение, препис от което е депозиран и от ответника,
съставът при СГС е отхвърлил претенцията за разликата от 60 000 лева до 80 000 лева.
Предмет на настоящото производство, както е посочено и в исковата молба, е сумата
от 20 000 лева, представляваща разликата между присъдените 40 000 лева и сумата от
60 000 лева, за която съставът при СГС е достигнал до извод в мотивите си за
дължимост.
С влязлото в законна сила решение № 2547/25.04.2024 г. по гр. дело № 9251/2022
год. на Софийски градски съд, ГО, I-3-ти състав, съставът при СГС е осъдил Столична
община да заплати на А. В. П. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 40 000 лв. –
частичен иск от сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането –
01.03.2022 г. до окончателното изплащане и - 783,67 лв. – обезщетение за имуществени
вреди – разходи вследствие инцидента за периода 04.03.2022 г. 29.06.2022 г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените разноски, както следва: 3 911,66 лв. – адвокатско възнаграждение, 1 655 лв.
д.т. и 800 лв. депозити за в.л. Със съдебното решение съдът е отхвърлил иска в частта
на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди до заявения, но
непретендиран в производство пред СГС размер за разликата от 60 000 лв. до 80 000
лв. като неоснователен.
С решение № 4262/12.07.2024 г. по гр. дело № 9251/2022 год. на Софийски
градски съд, ГО, I-3-ти състав, съставът при СГС е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 2547 от 25.04.2024 г. по гр.дело № 9251 по описа за
2022 г. на СГС, като първият абзац на диспозитива да се чете с изменението, че
ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 40
3
000 лв. - частичен иск от сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 01.03.2022 г. до окончателното изплащане и - 783,67 лв. - обезщетение
за имуществени вреди - разходи вследствие инцидента за периода 04.03.2022 г.
29.06.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените разноски, както следва: 3 911,66 лв. - адвокатско
възнаграждение, 1 655 лв. д.т. и 800 лв. депозити за в.л.
Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на
вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически
факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска,
включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се
търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от
вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда
претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване
на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и
доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз
основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или
погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна
правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения
от момента на тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал. 2 и
чл. 236, ал. 2 ГПК. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и
субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели –
страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са
страни, са обвързани от установеното положение.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № от 22.04.2019 г. по тълкувателно
дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. Ето защо следва да се посочи, че всички елементи от спорното
материално право, с изключение на размера, предявен в настоящото производство, са
установени между страните и не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав,
както и представените по делото доказателства, свързани с тях.
По отношение на претендирания размер:
Предмет на настоящото производство е сумата от 20 000 лева представляваща
разликата между присъдените от състава на СГС 40 000 лева и сумата от 60 000 лева,
4
за която съставът при СГС е достигнал до извод в мотивите си за дължимост, което не
обвързва настоящия състав.
От показанията на свидетелката П., сестра на ищцата, непосредствено след
инцидента ищцата била в неадекватно състояние и много изплашена, изпитвала силни
болки. В клиниката било устоновено, че трябва да се извърши спешна операция.
Ищцата била и в много лошо емоционално състояние. Всеки ден ходих при нея в
болницата. Била обездвижена в продължение на два месеца, като близките й и
помагали за всичко. Имала поставени пирони в крака. След двумесечното
обездвижване, последвала рехабилитация за прохождане с кинезитерапет, което
продължило дълго. Дълго време си служела и с патерици. Сочи, че на 01.03.2022 г. се
случило счупването на крака, като през септември месец все още била с патерици, като
продължила да ги ползва и след това. След инцидента преустановила посещенията на
народни танци и разходките. Счита, че и понастоящем има промяна в нейното
психоемоционално състояние, като има страх да влезе в градския транспорт, да слиза,
да се качва. Свидетелства, че понастоящем има проблеми с гръбначния стълб и опорно
двигателната система, които се появили след травмата.
От показанията на свидетелката Ч – приятелка и маникюристка на ищцата,
потвърждава факта на продължителни грижи за ищцата от страна на близките й след
инцидента. Не била способна сама да извършва ежедневни рутинни действия, като
първите два месеца била обездвижена, след което започнала да използва проходилка и
патерици. Инцидентът сочи, че се е отразил много зле на емоционалното й състояние,
като преди това била весел и забавен човек, който обича да излиза с приятели, а след
това се затворила, не могла да ходи на работа. Сочи, че и към днешна дата има
последствия, изкривил се сводът на крака й, като травмата от крака тръгва нагоре по
цялото тяло, като има травми и в гърба и кръста. Сочи, че има останали белези от
операцията и от свалянето на пироните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за
последователни и непротиворечиви.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди цели да обезщети засягане
на нематериални блага, като здраве, чест, достойнство, свобода, както и да възмезди
вреди като болки, страдания, унижения, които, като неимуществени блага, нямат
парична оценка, защото не са блага, които влизат в стопанския оборот, а нематериални
блага на личността, но единственият начин за обезщетяване на вредите е чрез
определяне на парично обезщетение. Поради това обезщетението за неимуществени
вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Критерият
„справедливост“ по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото, като размерът му
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД като мярка за определяне на обезщетението при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, примерно и неизчерпателно посочени в цитираното Постановление,
като при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и
отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
5
4/23.12.1968 г., т.2/. При определяне на размера следва да се имат предвид няколко
групи обстоятелства. На първо място тези, касаещи конкретното състояние на ищцата
– нанесено е счупване, което е довело до пълно обездвижване за дълъг период от
време /няколко месеца/, което обездвижване се е дължало на това, ищцата не е могла
да стъпва на крака си и същият е бил неподвижен, имала е затруднение при
раздвижването и необходимостта от помощни средства преди пълно оздравяване на
травмата; приложено е оперативно лечение, като са поставени метални винтове; имало
е период, в който ищцата е зависела изцяло от чужди грижи; имало е нужда от
рехабилитация; налице са останали белези от извършената операция и поставени
метални винтове; към настоящия момент ищцата изпитва затруднения поради
настъпили усложнения в свода на крака и болки в гърба и кръста; изпитва страх при
придвижване с градския транспорт, като е ограничила редица свои активности,
каквито е имала преди счупването. Следва да се отчете значителният по
продължителност оздравителен период от поне 6 месеца, продължителният период на
търпене на интензивни болки, както и продължаващия и понастоящем дискомфорт и
болки в определени ситуации. Като съобрази горепосоченото и икономическите
условия в страната през този период, както и че от деня на злополуката до устните
състезания са изминали почти три години и 6 месеца, но ищцата все още продължава
да търпи периодични болки и дискомфорт вследствие на травмата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
действително е в размер от 60 000 лв., до какъвто извод е стигнал и съставът на СГС,
който би бил адекватен за обезвреда на установените в производството неимуществени
вреди. С влязлото в законна сила решение № 2547/25.04.2024 г. по гр. дело №
9251/2022 год. на Софийски градски съд, ГО, I-3-ти състав, съставът при СГС е осъдил
Столична община да заплати на А. В. П. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 40
000 лв. – частичен иск от сумата от 60 000 лв., като в настоящото производство искът
за сумата от 20 000 лева, представляващ останалата част от размера на обезщетението,
се явява основателен в пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ищцата.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
4711,66 лева съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК, от която: 800
лева държавна такса и 3911,66 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“
№ 33 да заплати на А. В. П., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ на осн. чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл.
52 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата,
вследствие на претърпени от нея болки и страдания от травматично увреждане –
счупване на долен крайник, вследствие на подхлъзване и падане по непочистен от сняг
тротоара пред подлеза на метростанция „Академик Александър Теодоров Балан” в гр.
София на 01.03.2022 г., която сума представлява частта до пълния размер на
обезщетението, като се вземе предвид присъдената в полза на ищцата сума с влязло в
сила съдебно решение № 2547/25.04.2024 г. по гр. дело № 9251/2022 год. на СГС, ГО,
1-3-ти състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 01.03.2022 г. до окончателното й погасяване;
6
- сумата от 4711,66 лева /четири хиляди седемстотин и единадесет лева и 66
стотинки/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7