Решение по КНАХД №2021/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на “Дрийм Финанс“ ООД, чрез адв. Ц. срещу Решение № 711/23.06.2025 г. по АДН № 2828/2024 г. на Районен съд – [област], 18 н.с., с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0073913 на ОДМВР [област], с който на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за извършено от него нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл. 638 ал.4 вр. чл. 638 ал.1 т.2 вр. чл. 461 т.1 от КЗ.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като излага доводи за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР [област] ангажира становище по касационната жалба и претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура [област] дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд [област], след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба срещу ЕФ серия Г № 0073913 на ОДМВР [област]. С оспорения ЕФ, дружеството е санкционирано за това, че на 09.03.2025 г. в 14:52 часа в [населено място], [улица], посока юг, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120 ссЕ0, управлението на лек автомобил „БМВ“320Д с рег. № [рег. номер], което не е спряно от движение и се е движело без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 16.05.2025 г. била извършена допълнителна проверка в Гаранционен фонд и било установено, че процесния лек автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а сключената преди това била изтекла на 20.02.2025 г.

За да постанови този резултат, Районен съд - [област] е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ, в т. ч. и че нарушението е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство с издадено удостоверение за одобрен тип, преминало успешно периодична проверка, която е приключила със заключение, че отговаря на техническите изисквания на одобрени тип; мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в ЕФ; ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е издаден по отношение на собственика на управляваното МПС. Правилно и съответно на нарушението е приложена и санкционната норма с определено наказание „имуществена санкция“ от 2000 лева, което е във фиксиран размер. С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на ЕФ са спазени всички законоустановени изисквания.

Решението на РС [област] е валидно, допустимо, и правилно.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с GPS координати за мястото на нарушението. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената имуществена санкция от 2000 лева съответства на нормативно предвиденото в чл. 638, ал. 4 вр. ал.1 т2 от КЗ по вид и размер наказание. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.

Възраженията за липса на надлежно описание на обективните и субективни елементи на нарушението са неоснователни и същите са подробно обсъдени от районния съд. Описано е управление на МПС без задължително сключена застраховка „ГО“ като изпълнително деяние. Действително, излишно е за процесното нарушение, посочването на толеранс при измерената скорост, както и каква е максималната такава в населено място, но тези обстоятелства не опорочават санкционният акт.

Не е допуснато смесване на нарушени разпоредби и вменяване на две различни административни нарушения, като описанието на нарушението от фактическа страна напълно съответства на диспозицията на нормите на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл. 638 ал.4 вр. чл. 638 ал.1 т.2 вр. чл. 461 т.1 от КЗ, посочени в ЕФ като нарушени.

Ето защо, настоящият касационен състав не приема доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения съдебен акт.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР [област] следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ / изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 130 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. [област], XІ Х– състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 711/23.06.2025 г. по АДН № 2828/2024 г. на Районен съд – [област], 18 н.с.

ОСЪЖДА Дрийм Финанс“ ООД да заплати на ОДМВР [област] сумата от 130 (сто и тридесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.