№ 98
гр. Монтана, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100753 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Заявена е нищожност на договора в отделни клаузи, както и е направено
възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане.
*ЕМ*, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане,
ул."Рачо Петков – Казанджията № 4-6, *****, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Михаела Милушева и адвокат П. В. В., вписан в САК, е предявило иск срещу
И. Д. А., ЕГН **********, от град Монтана, ул. Тимок 3 и цена на иска 500 лв.
В исковата си молба твърди, че на ******** г. в гр. Монтана е сключен Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ******R-RЗ6******
между „*О*Б*Б*, ****** в качеството на Кредитор и И. Д. А., ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател, по силата на който *О*Б*Б* ****** предоставя на
Кредитополучателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лв.
/петстотин лева/. Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 15 от
Договора. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни
задължения към *О*Б*Б* ******, като остана непогасено задължение по кредита в размер
на 672,97 лева., от които 500 лв. - главница и 172,97 лв. - договорна лихва. На 26.11.2021 г.
задълженията по договора за кредитна карта окончателно са падежирали.
На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между
„*О*Б*Б*, ****** и *Е*М*, с ***** и Анекс към него от 05.05.2023 г., с който задължението
на И. Д. *А*, ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на кредитен лимит
по револвираща кредитна карта от ******** г., е изкупено от ,,*Е*М*. На адреса на
длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.
Прилага съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх.номер
1093/30.10.2023 г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика,
материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на ІІ т.о на ВКС, Решение
№ З от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., І т.о, съставлява надлежно съобщаване за
цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено
пълномощно цесионерът ,,*Е*М* е упълномощен от цедента „*О*Б*Б* да извършва
1
уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата
на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г и Анекс от 05.05.2023 г.
,,*Е*М* пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора,
като на 30.11.2023 г. подало по пощата до Районен съд - Монтана Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с които поискало длъжникът да бъде осъден
за следните суми: 500 лв. - главница, и 172,97 лв. - договорна лихва. Образувано е частно
гражданско дело № 2731/2023 г. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът И. Д.
А., ЕГН ********** е възразила по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на осн. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на 28.02.2023 г. получили указания да предявят иск за установяване на
вземането си срещу длъжника.
Към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е
осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за погасяване на
усвоения от длъжника кредит да е отпаднало.
По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва
уточнява, че представляваното дружество на основание чл. 232 ГПК извършва отгегляне на
иска.
Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено, че И. Д. А.,
ЕГН **********, дължи на ,,*Е*М*, сумата от 500 лв. - главница, както и моли да им бъде
присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и
исковото производство, а именно: 25 лв. - държавна такса за заповедното производство, 25
лв. - държавна такса за исковото производство, 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 340 лв. - юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Посочена е банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума.
Ответникът, И. Д. А., ЕГН **********, представлявана от адвокат Н. И. И., в
законоустановения срок, изразява становище, с което счита, че подадената искова молба е
н***********нователна и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.
На първо място, оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между
ищцовото дружество и доверителя и, въз основа на което да се претендира процесната сума.
Тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на
страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде
реално предадена. Оспорва кредитора да е предоставил на доверителя и сумата в размер на
500 лв. - предмет на процесния договор.
Не оспорва, че подписа по представения договор за потребителски кредит и договор
за издаване и предоставяне на платена карта бяла карта е на доверителя и, но твърди, че
съшия е пренесен посредством специални технически средства, поради според чл. 183 ГПК
отправи искане ищецът да бъде задължен да представи документите в оригинал, а в случай,
че не го стори оспорените документи да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Оспорва, кредитното дружество да е издавало и реално да е предала на
доверителката и кредитната карта, предмет на сключения договор за предоставяне на
кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 19R-36****** от ******** г.
Оспорва кредитното дружество да е имало разрешение, издадено по надлежния ред
от компетентен държавен орган.
На второ място, твърди, че процесният договор за потребителски кредит е в
нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните
реквизити на договорите за потребителски кредит. Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а
ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски
кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Грубо е нарушена и
2
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В Договора, както и в погасителният
план не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната
погасителна вноска суми, а именно колко лихва,колко главница и колко такса се погасява с
всяка вноска.
Съгласно чл. 11, ал. 1., т. 11 ЗПК, същият трябва да съдържа задължително
информация за ,,размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Нито от текста
на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква
част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва, и каква част – такса
за обслужване на кредита.
Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12
от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В тази връзка счита, че в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент,
така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка
не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно също дали
сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо
се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща
главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и
разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за доверителя и е изначално ясно
какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава ищцовото дружество от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква
част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.
„оскъпяване“ на кредита.
Счита, че процесния договор е в нарушение на разпоредбата на чл. 12, т. 8, от ЗПК
съгласно договорът за потребителски кредит, който се предоставя под формата на
овърдрафт, трябва да съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се
предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Не е спазено и изискването на чл. 12, т. 9 от ЗПК, съгласно което договора за
потребителски съгласно договорът за потребителски кредит, който се предоставя под
формата на овърдрафт, трябва да съдържа информация относно годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
3
Счита, че е налице и нарушение на чл. 12., ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като процесния
договор няма яснота относно срока му, нито са конкретизирани падежите за плащане и
отчетните периоди.
Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т.
9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са
уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22
ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи
връщане само на чистата стойност н паричния заем, но не дължи лихва или други разходи
по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за потребителски
кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите
нрави.
На следващо място, оспорва да е налице действителен договор за цесия, сключен
между „Обединена българска банка“ АД и ,,*Е*М*. В представения по делото рамков
договор за цесия и приложенията към него, липсва уговорена насрещна престация, при което
се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от
договора, каквато е клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърля. Липсата на
уговорка по съществена клауза от договора, каквато е цената на договора води до
недействителност на цесията.
Цесията не е породила действие, като същата се явява недействителна спрямо
доверителя и, тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на
цена на прехвърлянето. Представеното по делото Приложение 1, всъщност представлява
просто извлечение, от което не може да се установи, нито кой е прехвърлителя на вземането,
нито от какво правоотношение произтича. Представеното извлечение не е подписано от
страните, сключили договора за цесия и не съдържа необходимите реквизити,
удостоверяващи прехвърлянето на конкретното вземане.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
към ищеца суми за главници и лихви, тъй като същите касаят период, надхвърлящ
законоустановения общ петгодишен и три годишен давностен срок, през който не са
предприети необходимите действия за събиране на вземането.
Моли съд да постанови решение, с което да отхвърли като н***********нователна
исковата претенция на ,*Е*М* срещу доверителката и - И. Д. А. с ЕГН **********.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото
исково производство и за заповедното производство, съгласно представените Списъци с
разноски по чл. 80 ГПК.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото
лице Г. М., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 2731/2023г. по описа на МРС
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази
констатациите от заключението на вещото лице, на основание чл.235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че на ******** г., в гр. Монтана е сключен Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ******R-RЗ6******
между „*О*Б*Б*, ******1, в качеството на Кредитор и И. Д. А., ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател.
4
По силата на този договор *О*Б*Б* ****** предоставила на Кредитополучателя
кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 15 от Договора.
На 26.11.2021 г. задълженията по договора за кредитна карта окончателно са
падежирали.
Установи се, че на 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания между „*О*Б*Б*, ****** и *Е*М*, с *****. Сключен е и Анекс към него от
05.05.2023 г., като е приложено и Приложение 1Б, л.61-63 от делото. От цитираното
приложение е видно, че е прехвърлено задължението на И. Д. *А*, ЕГН **********,
произтичащо от Договор, описан под № 386, с № АР19******** от *********** г., а не
задължението по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна
карта № ******R-RЗ6****** от ******** г., сключен между „*О*Б*Б*, ******1 и И. Д.
*А*.
На 08.12.2023 г., с вх.№ 12801 е депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от 672.97 лв., от които: 500.00 лв. главница, 172.97 лв.
договорна лихва за периода ******** г. до 26.11.2021 г. – падеж на договора. Образувано е
частно гражданско дело № 2731 по описа на МРС за 2023 г. На 13.12.2023 г. е издадена
Заповед за изпълнение № 1560, като са присъдени претендираните суми изцяло.
Предявеният в срок специален установителен иск от заявителя след направено
възражение от страна на длъжника е само за размера на главницата от 500.00 лв.
В конкретния случай следва да се отговори на въпроса: на 15.12.2021 г. прехвърлено ли
е задължението на И. Д. А. с цесия, т.е. ищецът да е придобил вземане срещу А. и
основателна ли му е претенцията за установяване съществуване на вземането към един
минал момент, а именно: 08.12.2023 г.
Видно от представеното по делото копие от договор за цесия от 15.12.2021 г., същият
не съдържа никъде като предмет на прехвърляне, процесното вземане към ответника, даже
не съдържа никакви вземания.
В договора се сочи, че вземанията са описани в приложения № № 1А и1Б, но такива,
съставени към датата на сключването му - 15.12.2021 г., не са представени.
Сключеният година и половина по-късно Анекс от 05.05.2023 г. не установява, че на
15.12.2021 г. вземането към И. А. е прехвърлено на ищеца. Анексът внася промяна във вече
сключен конкретен договор - в случая договорът от 15.12.2021 г. С анекс може да се изменят
условията на договора от 2021 г., включително относно процесното вземане, но само ако с
договора това вземане е конкретно прехвърлено. Ако договорът не прехвърля вземането,
анексът не може да внася промени по несъществуващ предмет. Самият анекс не прехвърля
процесното вземане. Видно от съдържанието на анекса, в него не се съдържа воля на двете
страни, че едната на 05.05.2023 г. прехвърля, а другата приема да получи вземане.
В приложение № 1Б към анекса са описани вземания, които са прехвърлени преди
това на 15.12.2021 г. с договора за цесия, но тези вземания не се съдържат в договора от
тази дата и не може да се считат прехвърлени заради отразеното в анекса. Още повече, че не
се установи и идентичност на договорите, нито номерация, нито дати, както бе посочено по-
горе.
От това следва, че липсва идентичност между цедираното вземане и това, предмет
на иска за установяване на съществуването му. С договора за цесия едно вземане се
прехвърля на нов кредитор, който замества досегашния и получава дълга заедно с
всички негови привилегии, обезпечения и другите му принадлежности (чл. 99 от ЗЗД).
Предметът на цесията следва да е ясно определен като се посочи основанието за
възникване на дълга, длъжника, размера на вземането, опишат се привилегиите и
обезпеченията, ако има такива. В настоящия случай в доказателствата по заповедното
производство, както и в исковото такова, е посочен № на Договора за предоставяне на
кредитен лимит по револвираща карта № 19R-R36****** от 26.11.2019 г., а Приложение №
1Б сочи на прехвърлено с цесия вземане на Договор АР19**** от *********** г. Нито
5
данните от договора за цесия от 15.12.2021 г., нито данните от Анекс № 1 към Договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г. от 05.05.2023 г. и Приложение № 1Б към
Анекса, не сочат на прехвърлянето на процесното вземане на длъжника.
Ищецът по иска с правно основание чл. 422 от ГПК не установява активната си
легитимация. От представените доказателства не може да се направи извод, че той има
качеството кредитор на И. Д. А. по силата на Договор за цесия на вземания от 15.12.2021 г.,
произтичащи от Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна
карта № ******R-RЗ6******, сключен между „*О*Б*Б*, ******1 и И. Д. *А* .
Поради това, че не се установява „*********** **************“ ЕООД да е
кредитор на И. А. по силата на договор за цесия от 15 декември 2021 г., то дали точно тази
цесия или Анекс № 1 от 05.05.2023 г. са били съобщени на А. е ирелевантно за спора. В
конкретния случай не следва да се обсъждат каквито и да са възражения за нищожност на
клаузи от договора, за погасяване вземането по давност, а така също и достоверността на
изводите в счетоводната експертиза, тъй като се касае за два различни договора. Не е
установено безспорно наличието на облигационна връзка между страните, което е първата
предпоставка и основание да се претендира процесното вземане.
При това разбиране, съдът намира иска за н***********нователен и следва да го
отхвърли като такъв.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са сумите, посочени за оказаната
безплатна правна защита и съдействие от адвокат в производството, съобразно приложен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,,*Е*М*, *****, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо ******“ № 4-6, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ на ВЗЕМАНЕ към 08.12.2023 г., за това, че И. Д. А.,
ЕГН **********, от град Монтана, *Т** дължи на ,,*Е*М*, сумата от 500 лв. - главница по
Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща карта № 19R-R36****** от
******** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2023 година, до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1560 от 13.12.2023 г.
по чл.гр.д.№ 2731 по описа за 2023 година на Районен съд Монтана, ИЗЦЯЛО, като
Н***********НОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ,,*Е*М*, *****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо ******“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И., с адрес на
упражняване на дейността град София, п.к. 1463, *********, сумата от 480.00 лв.
адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на И. Д. А., на
основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по заповедното
производство.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7