№ 306
гр. Бургас, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря Г* В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120200231 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от Н. Х. К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № НП-1206/19.06.2024г., издадено от * –
Заместник - кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 53, във връзка
с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл. 189,
ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *,
която оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на
жалбоподателя на 23.12.2024г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне и депозирането на жалбата в БРС на 27.12.2024г./. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 27.04.2024г., около 16:30 часа, свидетелите К. С. и М. Ч. – служители
на Дирекция "УКОРС" при Община Бургас изпълнявали служебните си
задължения, когато забелязали лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *,
паркиран в зоната на кръстовището, образувано от ул. „Гео Милев“ и ул.
„Успенска“ в гр. Бургас. Констатирали, че водачът не се намира вътре в
автомобила, поради което пристъпили към съставяне на неприсъствен фиш за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Около пет минути след установяване на така спрелия автомобил,
водачът му – жалбоподателят Н. Х. К. се появил на мястото с фотоапарат, като
оспорвал да е в нарушение и твърдял, че е спрял за малко, както и че
автомобилът му не пречи на движението.
Предвид установяването на водача на място, свидетелят К. П. С. –
специалист в Дирекция "УКОРС" при Община Бургас, в присъствието на
нарушителя свидетеля М. * Ч., съставил срещу жалбоподателя АУАН №
0115914, в който описал фактите по случая и квалифицирал деянието като
нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който отказал да го подпише и да получи препис от него. Отказът на
нарушителя да подпише акта и да получи препис от него бил надлежно
удостоверен с подписа на свидетелката М. * Ч..
В законоустановения срок възражения срещу акта не били депозирани.
Сезиран с преписката, АНО приел, че горното деяние осъществява
състава на нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6, поради което на осн. чл. 53, във
връзка с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания и на
чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, представения от жалбоподателя
снимков материал, както и от писмените и гласни доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на двамата
разпитани свидетели – К. С. и М. Ч., които като еднопосочни и
безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.
Предвид така установената фактическа обстановка и съобразявайки
доводите на страните, съдът достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * –
Заместник - кмет на Община Бургас, оправомощен със Заповед №
4077/06.12.2023г. на Кмета на Община Бургас. АУАН също е съставен от
компетентен орган – К. П. С. – специалист в Дирекция "УКОРС" при Община
Бургас, оправомощен също по силата на така цитираната заповед.
2
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана за престой и паркиране в
зоната на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него.
Тази забрана е въведена от законодателя за осигуряване безопасността
на участниците в движението, доколкото със спирането и паркираното в
зоната кръстовището и в непосредствена близост до него се възпрепятства
видимостта на другите участници, както водачи на превозни средства, така и
пешеходци и се създава опасност за тях.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно - разтоварни
работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма - паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение, т.е. от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането
представлява спиране на превозното средство, извън обстоятелствата на ал. 1
и извън изрично посочените такива в ал. 2.
Съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, "кръстовище" е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно §
6, т. 1 от "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците.
Мястото на нарушението, посочено в процесния АУАН, представлява
кръстовище по смисъла на същия, тъй като два пътя /улици/ се събират,
съответно по отношение на същото действа установената в чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП забрана за паркиране.
Начинът, по който е бил позициониран в кръстовището автомобилът на
жалбоподателя, се установява от разпитаните в хода на съдебното следствие в
качеството на свидетели служители на реда, констатирали нарушението, както
и от представения от самия жалбоподател снимков материал. В тази връзка
следва да се отбележи, че при предявяването на последния в съдебно
заседание и двамата свидетели, независимо един от друг, потвърдиха че
3
позицията на автомобила към момента на установяване на нарушението е
била тази, отразена на снимките.
Безспорно установеното по делото обстоятелство, че на посочените в
АУАН и НП време и място автомобилът на жалбоподателя е бил спрян в
зоната на кръстовището, образувано от ул. „Гео Милев“ и ул. „Успенска“ в гр.
Бургас, без да са ангажирани каквито и да е доказателства, а и твърдения, за
наличие на някое от обстоятелствата по ал. 1 или изрично разписаните такива
в ал. 2 на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП /напротив, от показанията на свидетелите С. и
Ч. се установява, че в автомобила не е имало водач в продължение на поне 5
минути/, обосновава извода, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил е бил паркиран в зоната на кръстовището, образувано между ул.
„Гео Милев“ и ул. „Успенска“, в нарушение на забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение.
Тук следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал каквито и
да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че е бил в автомобила /и е
разговарял по телефона с клиент, уточнявайки извършването на услуга/,
противопоставими на показанията на свидетелите С. и Ч., които еднозначно
сочат, че същият се е върнал в автомобила 5 минути след като двамата са
установили същия, паркиран в нарушение на забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, но дори и при възприемане на това негово твърдение за доказано, то не
би опровергало извода, че е налице паркиране в зоната на кръстовището,
доколкото спирането на автомобила за провеждане на телефонен разговор не
е сред изрично предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДвП обстоятелства,
характеризиращи автомобила като престояващ и не представлява
обстоятелство, свързано с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
Правилни са били принципните съображения на жалбоподателя, при
необходимост от провеждане на разговор по телефон и липса на хендсфри
слушалки, да отбие управлявания от него автомобил, предотвратявайки по
този начин създаването на евентуална опасност за останалите участници в
движението, но същият е следвало да стори това на надлежно обозначено
място за паркиране.
Ирелевантно, предвид възраженията на жалбоподателя в тази връзка, е и
обстоятелството дали така паркиран автомобилът е пречел на движението или
не, /както и дали е имало пътен знак, забраняващ паркирането/, понеже
забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е безусловна.
Субектът на нарушението е правилно определен, доколкото по делото
липсва спор за това, че именно жалбоподателят е спрял автомобила в зоната
на кръстовището. В тази връзка същият сам в депозираната жалба посочва:
“На 27.04.2024г., около 16:30 часа, бях спрял колата на ул. „Гео Милев“ и ул.
„Успенска“ в района на кръстовището за около 2 минути…“
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на
4
деянието със забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за престой и паркиране в
зоната на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, която обаче в
настоящия случай не е спазил.
Приложимата в случая санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП
предвижда административно наказание „Глоба“ във фиксиран размер от 50
лева, поради което същият е правилно и законосъобразно е определен от АНО.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото фактите по делото не указват на „маловажност“ по смисъла на
цитираната разпоредба. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни
доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи от този вид. Чрез спирането и паркирането в зоната кръстовището и в
непосредствена близост до него се възпрепятства видимостта на другите
участници, както водачи на превозни средства, така и пешеходци, и се създава
опасност за тях.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-
1206/19.06.2024г., издадено от * – Заместник - кмет на Община Бургас, с което
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на основание чл. 53, във връзка с чл. 27 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и на чл. 189, ал. 12 и чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на Н. Х. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5