РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав М. Начев
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Частно наказателно дело
№ 20221500200303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.12 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и е образувано е по искане на Заместник
Главен прокурор при Апелативен съд Болоня, Република Италия, за
признаване и изпълнение на съдебни актове / присъди/ за налагане на
наказание лишаване от свобода на въз основа на Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела, свързани с лишаване от
свобода по отношение на българския гражданин Р. М. ИЛ., роден на ****г. в
гр.**** ЕГН **********, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“,
наложено му въз основа на присъди на съдилища в Република Италия.
Представителят на ОП Кюстендил предлага искането да бъде уважено и
съдебният акт да бъде признат и приведен в изпълнение.
Засегнатото лице Р.И. не се явява, доколкото същият в момента се
намира в Затвор Велетри, Република Италия. Сред постъпилите документи е
и писмо на Главна прокуратура при Апелативен съд Болоня от 07.03.2022г. за
1
уведомяване на Р.И., че ще бъдат предприети действия за признаване на
присъдата от страна на българския съд.
В хода на производството по отношение на И. е допуснато
осъществяването на правна помощ, като за негов служебен защитник е
назначен адв.В.Р.. Същият изразява становище за преценка основателността
на постъпилото искане.
Окръжният съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и със становищата на страните, приема за установено следното
:
От изпратените от страна на италианските власти документи – писма,
присъди, Удостоверение по чл.3 от Закона и др., придружени с преводи на
български език, е видно:
Съгласно изложеното в Удостоверението по чл.3 от Закона, Р. М. ИЛ. е
осъден с присъда № 161/04 на Първоинстанционен съд гр.Венеция от
24.02.2004г. по дело № 3304/03, влязла в законна сила на 09.05.2004г., както и
с присъда № 2597/12 на Апелативен съд гр.Болоня от 23.11.2012г. по дело
№173/13, влязла в законна сила на 21.01.2014г.
С първата от присъдите И. е признат за виновен в извършване на две
престъпления – по чл.110 от Наказателния кодекс, извършено през м.април
2003г. в гр.Венеция, кв.Местре, и по чл.609 от Наказателния кодекс,
извършено на 16.03.2003г. в гр.Сан Дона ди Пиаве, провинция Венеция.
Престъплението по чл.110 от НК се изразява в следното – в съучастие с други
лица е улеснявал и експлоатирал проституиране на лица от женски пол – Г.
Ж., А. Х., А. П., В. Т. и С. Д., като след пристигане на лицата в Италия с
насилие и заплахи ги е изпращал да проституират, а след това е получавал
печалбите от тяхната дейност.
Престъплението по чл.609 от НК се изразява в следното – с побой и
заплахи е принуждавал Г. Ж. да осъществява полови контакти.
За извършването на престъпленията на Р.И. било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
С втората от присъдите И. е признат за виновен в извършване на две
престъпления по чл.99 параграф 4 от Наказателния кодекс, извършени на
25.01.2008г. в гр.Римини.
2
Първото престъпление по чл.99 параграф 4 от НК се изразява в
следното – в съучастие с други лица е употребил заплахи и насилие,
приближил се до М. М., като й е казал „Дай ми парите, ако не ми дадеш
парите ще те убия“, като в същото време е насочил към нея нож и е взел от
чантата й сума от 100 евро и престъплението е рецидив.
Второто престъпление по чл.99 параграф 4 от НК се изразява в следното
– в съучастие с други лица е употребил заплахи и насилие, приближил се е до
А. М., като й е казал „Ако не правите това ще ви бием, ще ви убием тука, така
няма да се върнете у дома“, като е държал кухненски нож и я е ритал по
различни части от тялото, измъкнал от ръцете й чантата и е присвоил сума от
530 евро.
За извършването на престъпленията на Р.И. били наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 9 години, както и „глоба“ от 1800 евро. С
присъдата на Апелативния съд по отношение на И. допълнително били
постановени постоянна забрана за работа в администрацията и мярка
„експулсиране от страната“.
С постановление на Главна прокуратура на Републиката при
Апелативен съд гр.Болоня от 14.10.2014г. по преписка № 86/14, на основание
663 от Наказателно процесуалния кодекс наложените на Р.И. по отделните
присъди наказания били кумулирани, като били определени окончателни
наказания : „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и „глоба“ от 1800 евро,
с допълнително постановени постоянна забрана за работа в администрацията
и мярка „експулсиране от страната“. От определеното наказание „лишаване
от свобода“ било приспаднато времето, през което И. е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и е бил задържан, като неизтърпяната част от това
наказание е определена на 5 години и 17 дни.
В Удостоверението по чл.3 от Закона в раздел „Данни за срока на
наказанието“ са посочени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5
години и 17 дни, „глоба“ от 1800 евро, с допълнителни наказания - постоянна
забрана за работа в администрацията и експулсиране от страната. От този
размер на наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднат срок от 3 месеца и
27 дни, доколкото И. е бил задържан през периода 17.06.2021 – 13.10.2021г.,
като остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“ което следва да бъде
изтърпяно, възлиза на 4 години, 8 месеца и 20 дни към 13.10.2021г.
3
С акт на Главна прокуратура на Републиката при Апелативен съд
гр.Болоня е взето решение за изпращане на съдебните актове за признаване и
изпълнение в Република България. В изпълнение на това решение е издадено
и горепосоченото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 008/909/ПВР на
Съвета. На 03.05.2022г. същото е постъпило първоначално в СГС с
приложени документи, като с разпореждане на съдия – докладчика от
09.05.2022г. по чнд 1648/2022г.делото е изпратено на ОС Кюстендил по
компетентност.
При така изложената фактическа обстановка, Окръжният съд намира че
са налице предпоставките за признаване и изпълнение на съдебните актове, с
които на Р.И. са наложени наказания „лишаване от свобода“, с определено
окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години.
Приложеното Удостоверение по чл.3 от Закона е с необходими
реквизити, а посочените в него присъди са актове по смисъла на чл.1. С
влезлите в сила присъди е ангажирана наказателната отговорност на
българския гражданин Р. М. ИЛ.. Местоживеенето на осъденото лице е в
гр.***, поради което компетентен да се произнесе относно признаване на
присъдите е Окръжен съд Кюстендил.
Деянията по присъда № 2597/12 на Апелативен съд гр.Болоня от
23.11.2012г. попадат в списъка от престъпления, за които не се изисква
двойна наказуемост съгласно чл. 8 ал.2 т.18 от Закона – организиран или
въоръжен грабеж. Въпреки това, описаните деяния по чл.99 параграф 4 от
италианския НК съставляват престъпления и по българския НК – грабеж в
съучастие по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2. Деянията по присъда № 161/04 на
Първоинстанционен съд гр.Венеция от 24.02.2004г. - по чл.110 и по чл.609 от
италианския НК също представляват престъпления и по българския НК – по
чл.155 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
В конкретния случай не е налице някое от основанията за отказ за
признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.15 от Закона.
Представеното удостоверение е пълно и с необходими реквизити, лицето не
се намира на българска територия, но е гражданин на Република България и
има местоживеене в нея, признаването на присъдите не би било в
противоречие с принципа „ne bis in idem“; налице е двойна наказуемост по
отношение на всички деяния, а две от тях са включени в списъка по чл.8 ал.2
4
от Закона, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ не е погасено
по давност, липсват ограниченията изброени в чл. 15 ал.1 т.9 б.а – в, като
Р.И. е бил информиран лично за производствата, довели до постановяване на
присъдите.
Освен това, в съответствие с разпоредбата на чл.454 ал.1 т.1 НПК не се
изисква да е налице съгласие от осъдения И., доколкото по отношение на
него е постановена и допълнителна мярка „експулсиране“ от издаващата
държава.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира че са налице изискванията
на ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и изпълнение на описаните в
Удостоверението присъди, а именно – присъда № 161/04 на
Първоинстанционен съд гр.Венеция от 24.02.2004г. по дело № 3304/03,
влязла в законна сила на 09.05.2004г., и присъда № 2597/12 на Апелативен
съд гр.Болоня от 23.11.2012г. по дело №173/13, влязла в законна сила на
21.01.2014г., с които Р.И. е признат за виновен в извършване на
престъпления. Въз основа на тези присъди с постановление на Главна
прокуратура на Републиката при Апелативен съд гр.Болоня от 14.10.2014г. по
преписка № 86/14 е определено окончателно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 години. Доколкото за извършване на престъпление по
чл.198 ал.1 българския НК предвижда налагане на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 10 години, то не се налага приспособяване на
окончателното наказание по реда на чл.13 от Закона.
С оглед размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ – 9
години, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.а ЗИНЗС следва да бъде определен
първоначален режим „строг“ на изтърпяването му.
На основание чл.12 ал.9 от Закона следва да бъде приспаднато времето,
през което Р.И. е бил задържан или е изтърпявал наказание. В съответствие с
посоченото в постановлението на Главна прокуратура на Републиката при
Апелативен съд гр.Болоня от 14.10.2014г. по преписка № 86/14 и в
Удостоверението по чл.3, неизтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 9 години към 13.10.2021г. възлиза на 4 години, 8 месеца и
20 дни.
От общия срок на наложеното наказание допълнително следва да бъде
приспаднато и времето от 13.10.2021г. до фактическото предаване на И. на
5
българските власти, през което същият е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“.
След влизане в сила на решението, преписи от него следва да бъдат
изпратени на ОП Кюстендил за предприемане на действия по изпълнение,
както и на ВКП и на Министерство на правосъдието. За влизането му в сила
следва да бъде уведомен и компетентния орган на издаващата държава -
Главна прокуратура на Републиката при Апелативен съд гр.Болоня,
Република Италия.
С оглед на горното и на основание чл.12 ал.8 ЗПИИСАННЛСМВЛС,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за изпълнение присъда № 161/04 на Първоинстанционен
съд гр.Венеция, Република Италия, от 24.02.2004г. по дело № 3304/03, влязла
в законна сила на 09.05.2004г., с която българският гражданин Р. М. ИЛ.,
роден на ***г. в гр.***, ЕГН **********, е признат за виновен в извършване
на две престъпления, както следва - по чл.110 от италианския Наказателния
кодекс, извършено през м.април 2003г. в гр.Венеция, кв.Местре, и по чл.609
от италианския Наказателния кодекс, извършено на 16.03.2003г. в гр.Сан
Дона ди Пиаве, провинция Венеция, съответстващи на престъпления по
чл.155 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и по чл.143 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК на
Република България.
ПРИЗНАВА за изпълнение присъда № 2597/12 на Апелативен съд
гр.Болоня, Република Италия, от 23.11.2012г. по дело №173/13, влязла в
законна сила на 21.01.2014г., с която българският гражданин Р. М. ИЛ., роден
на ****г. в гр.****, ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на
две престъпления по чл.99 параграф 4 от Наказателния кодекс, извършени на
25.01.2008г. в гр.Римини, съответстващи на престъпления по чл.198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК на Република България.
Наказанието, което Р. М. ИЛ. следва да изтърпи въз основа на
горепосочените присъди и с оглед постановление на Главна прокуратура на
Републиката при Апелативен съд гр.Болоня, е „лишаване от свобода“ за срок
6
от 9 години.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.а ЗИНЗС наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален режим "строг".
На основание чл.12 ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА времето,
през което Р. М. ИЛ. е бил задържан или е изтърпявал наказание в
съответствие с посоченото в постановление на Главна прокуратура на
Републиката при Апелативен съд гр.Болоня от 14.10.2014г. по преписка №
86/14 и в Удостоверение по чл.3 от Закона, като неизтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 9 години към 13.10.2021г.
възлиза на 4 години, 8 месеца и 20 дни.
На основание чл.12 ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА
допълнително от общия срок на наложеното наказание и времето от
13.10.2021г. до фактическото предаване на Р. М. ИЛ. на българските власти,
през което същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
Решението подлежи на протестиране и обжалване в 14 - дневен срок от
днес пред Апелативен съд София.
След влизане в сила на решението, преписи от него да бъдат изпратени
на ОП Кюстендил за предприемане на действия по изпълнение, както и на
ВКП и на Министерство на правосъдието.
За влизането му в сила следва да бъде уведомен и компетентния орган
на издаващата държава - Главна прокуратура на Републиката при
Апелативен съд гр.Болоня, Република Италия.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
7