МОТИВИ към присъда № 115
по НЧХД № 372/2018 год.
Подсъдимият К.Р.Р., ЕГН **********,***, е предаден на
съд по тъжба на В.С.П. ***, ЕГН **********, с обвинение в това, че на
15.08.2018 г., около 10:30 часа, в ***, е нанесъл на В.С.П. *** лека телесна повреда,
чрез нанасяне на множество удари в областта на главата, лицето, крайниците и
гръдния кош с които й причинил наранявания в областта на челото, бедрото, коленете,
силни болки в лява страна на гръден кош, затруднено дишане,ограничени движения
при навеждане, лягане, обръщане, в областта на ляво око и ляво
слепоочие,наличие на черни петна, паяжина и светкавици в ляво око – престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят В.С.П. и
нейният повереник адв. Д.А. от *** АК, поддържат предявеното с тъжбата
обвинение. Пледират подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание.
С тъжбата тъжителят предявява на
основание чл. 84, ал. 1 от НПК,
граждански иск срещу подсъдимия К.Р.Р., за сумата от 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди, изразяващи се във временно
разстройство на здравето и с оглед унижението, което е преживяла, в следствие
на извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на деликта, а именно 15.08.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата. Тъжителя предявява иск да му бъдат заплатени от подсъдимия и
направените разноски в наказателното производство.
Съдът, след като се запозна с описаните
в обстоятелствената част на тъжбата неимуществени вреди, за които се предявява
граждански иск, времето, начина и формата на предявяване и най-вече,след като
прецени,че съвместното му разглеждане няма да затрудни приключването на
наказателното производство, прие за съвместно разглеждане предявения гражданския
иск за сумата от 2 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на тъжбата.
Подсъдимия К.Р.Р., редовно призован,
явява се лично. Неговия защитник, адв. Д.Д. от Разградска АК, отправя искане
към съда, същия да бъде признат за невиновен по предявените му обвинения поради
липса на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, като бъде оправдан
по повдигнатото обвинение.
Съдът, след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жилищните имоти на тъжителката В.П. и съпругът й М.Ц.
и на св.Р.Р. и подсъдимия К.Р., били съседни. Същите се намират в ***.Стената
на къщата на св.Р.Р. била точно на границата между двата имота. Това
обстоятелство станало причина за влошаване на взаимоотношенията между двете
семейства,независимо,че били
родственици. За да измиела стъклата на прозорците си св.Р.Р. се налагало
да навлиза в имота на тъжителката В.П.. Това допълнително пораждало напрежение
между двете съседки.
На 15.08.2018 г. около 10:30 ч. тъжителката П. метяла
бетонната площадка в имота си. Св Р. я видяла и й направила забележка, че
пръскала прозорците на дома й,изградени по граничната стена, с подсладена вода.
Последната отрекла да е извършвала това. Между двете жени избухнал словесен
конфликт,при който си разменили обидни думи. В разпрата се намесил и съпругът
на св. Р. – подсъдимия К.Р..В един момент той избутал тъжителката с ръце.
Тъжителката уведомила за случилото се св.М.Ц.,като
посочила ,че подсъдимия я „пребил”.Тъй като свидетеля бил в гр.Тутракан и му
било необходимо време за да пристигне на место,той помолил св.П.М.П.,***, да
иде в домът му и окаже съдействие на съпругата му.
При пристигане на св.Б. на посоченото от св.Ц. место,
тъжителката от една страна и подсъдимия и неговата съпруга от друга, продължавали
да си разменят гневни реплики.Свидетелят видял по лицето на тъжителката „едно
червено петно”,без да може да уточни точно в коя част на лицето е било.Св.П. съобщил
за възникналия конфликт на телефона за спешни повиквания 112. Междувременно
пристигнал и св.Ц..
По разпореждане на оперативния дежурен при РУ на
МВР-Тутракан, на местото на конфликта пристигнали полицейските служители
свидетелите П.С. и С.М..Те взели писмени обяснения от тъжителката,подсъдимия и
св.Р..Тъжителката твърдяла,че подсъдимия й нанесъл удари по тялото,което
подсъдимия отрекъл.След като не установили свидетели на случилото се и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер или нарушение на
обществения ред,полицейските служители съставили предупредителни протоколи по
чл.65 ал. 2 от ЗМВР на тъжителката П. и подсъдимия Р.. При извършване на тези
действия св.М. не си спомня да имало
видими наранявания или следи от нанасяни удари.Св.С. също не е видял каквито и
да са следи от наранявания по лицето на тъжителката или други части на тялото
й.Той възпрял тъжителката П.,която е искала да му показва някакви следи от
удари, намиращи се под роклята й.
На 16.08.2018г. тъжителката П. се явила в отделението
по съдебна медицина към УМБАЛ „Канев” гр.Русе,където св. д-р М.М.,по нейно
желание я освидетелствала.Била установена следната обективна находка:по
челото,вдясно от срединната линия охлузване с червено-кафеникава коричка,с
размери около 0.3/2.5 см.,в средната трета на носа и в ляво от срединната линия
охлузване с размери около 1.5/0.3 см.,по външната повърхност на лявото бедро в
средна трета,напречно охлузване със забелване на епидермиса и с нежна
червеникава коричка ,с размери 1.5/5.5 см.По долните крайници са били
установени и одрасквания,за които тъжителката съобщила,че са от котка.По
окосмената част на главата и торса не са установени видими следи от травматични
увреждания.
На 21.02018г. тъжителката П. се явила в кабинета на
д-р К. М. за консултация. В графата за обективно състояние в съставения от д-р
М. амбулаторен лист № 003722 тя посочила : „ Дихателна система-везикулярно
дишане.Сърдечно-съдова система-ритмична сърдечна дейност,тонове ясни.Корем
мек-без палпаторна болезненост.Черен дроб на ребрената дъга.Болки в лявата
половина на гръдния кош,след нанесен побой„. В графата „анамнеза е посочено „
След нанесена травма на главата,оплаква се от болка в ляво око намалено
зрение”. В графата „основна диагноза”,д-р
М. посочила :”Последици от травма на окото и околочната област”.Не са посочени
придружаващи заболявания и усложнения.
На 23.08.2018г. тъжителката П. се явила в кабинета на
св. д-р А.А. *** за консултация. Тя съобщила на свидетелката,че „На
15.08.2018г. претърпяла побой от съседа с юмруци по главата.От 5 дни вижда
черна паяжина пред ЛО,имала кръвонасядания по клепачите.Светкавици през ЛО”. В
графата за обективно състояние в съставения амбулаторен лист № 003702 тя
посочила : „ Преден сегмент в граници на норма за възрастта.Лека опалесценция
на Лява леща,възможна връзка с травмата.Ст.тяло-задно отлепване,с тракция на
Лява макула.ОД папили витални съдове стеснени.Находката в ретината би могла да
се свърже с травмите по глава и лице „. В
графата „основна диагноза”,свидетелката посочила травми на конюктивата и
контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло.Не са посочени
придружаващи заболявания и усложнения.
На 26.09.2018г. тъжителката отново се явила на
консултация при св. д-р А.. В графата за обективно състояние в съставения
амбулаторен лист № 004278 тя посочила : „ Преден сегмент в граници на норма за
възрастта.Лека опалесценция на Лява леща,възможна връзка с
травмата.Ст.тяло-задно отлепване,с тракция на Лява макула.Пръстен на Вайс. ОД
папили витални съдове стеснени.Находката в ретината би могла да се свърже с
травмите по глава и лице „. В графата „анамнеза” е вписано дословно : „На
15.08.2018г. претърпяла побой от съседа с юмруци по главата.От 5 дни вижда
черна паяжина пред ЛО,имала кръвонасядания по клепачите.Светкавици през ЛО”. В
графата „основна диагноза”, свидетелката посочила травми на конюктивата и
контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло.Не са посочени
придружаващи заболявания и усложнения.
На 14.11.2018г. тъжителката П. отново се явила при
св.д-р А..В издадения амбулаторен лист без номер,не е посочена целта на
явяването. Като анамнеза е посочено,че „м.август 2018г.претърпяла травми на
двете очи.Бита с юмруци.Имала кръвонасядания,кръвоизлив в Л.С. и светкавици”.В
графа „изследвания” вписаното е нечетливо.
На 15.11.2018г. тъжителката се явила на консултация
при св. д-р А.Л. ***. В графата за обективно състояние в съставения амбулаторен
лист № 005442 тя посочила : „Мътнини в стъкловидно тяло,отлепване на
стъкловидно тяло в дясно око.Папили-норма.Двестранно изрезен оток най-вероятно
травматична ретинопатия”. В графата „анамнеза” е вписано дословно : „Зрението
намалява след 15.08.2018г когато претърпяла тъпи травми в главата с кръвоизливи
в очите и клепачите ”. В графата „основна диагноза”, свидетелката посочила
„Контузия на очната ябълка и около очната област.Последици от други уточнени
травми на главата”.Като придружаващи заболявания и усложнения. Е
посочено:”други увреждания на ретината”.
На 22.11.2018г. тъжителката П. представила на св.М.
амбулаторни листи № 003702/23.08.2018г.,№ 004276/26.09.2018г.,№
005442/15.11.2018г. и амбулаторен лист от 14.11.2018г. издаден от св.А..Свидетелката
изготвила допълнение към заключението по издаденото съдебномедицинско
удостоверение,в което описала посочените увреждания на очите на тъжителката,посочвайки,че
следва да се докаже по безспорен начин техния травматичен произход.
По искане на процесуалния представител на тъжителя, в
съдебното следствие беше назначена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни.Като вещи лица бяха назначени д-р Т.И.И.,специалист по съдебна медицина и
д-р В.Т.К. – офтамолог.
Заключението на вещите лица е,че описаните травми на
тъжителката В.С.П., са ограничени
увреждания в областта на челото, носа и лявото бедро. Това са повърхностни
травми, които засягат кожната повърхност, не в дълбочина кости и/или вътрешни
органи. Възможно е тези увреждания да се получат от примерно стълкновение и
бутане между подсъдимия и тъжителката от метлата, която е била в нейните ръце.С
дръжката на метлата евентуално при опит да замахне, или да се предпази, също би
могла да си нанесе част от тези увреждания. Последните,според вещите лица,сами
по себе си е малко вероятно да доведат до тежки структурни увреждания на двете
очи,описани в някои от изброените амбулаторни листове. В този случай по
принцип, когато се касае за причинно-следствена връзка между травма и подобна
патология, която възниква в очите, в повечето случаи това е травма, която
засяга само едното око, и се развива непосредствено, или съвсем кратко след
травмата. В този случай е налице едно сравнително симетрично във времето -
първо се изява едното око, след това и на другото око патология, която води до
значително отслабване на зрението, и която според тях считат, че по-вероятно е
да се дължи на заболяване, отколкото на този процесен инцидент. При силен удар
с юмрук находката, която евентуално би се установила би била по-различна. В
областта на черепа и черепните кости там където няма рехави тъкани, при един
силен удар в главата, може моментално да се появи хематом – подуване, кръв и
разкъсани кръвоносни съдове. Това се визуализира с посиняване и подуване в
областта на нанесения удар.Описаните изолирани повърхностни наранявания на
кожната повърхност именно говорят в полза на механизъм на протриване, а не
точно на директен силен удар в областта на нараняването
Съдът след като установи, че всички
писмени документи, представени в съдебно заседание – Отказ от образуване на ДП
на РП-Тутракан; Съдебно медицинско удостоверение СМУ № 8257/2018 г., издадено
на 16.08.2018 г. от отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе;
Амбулаторен лист № 003702 от 23.08.2018 г.; Амбулаторен лист 004276 от
26.09.2018 г.; Рецепта от 18.12.2017 г., издадена от специалист очни болести и
касов бон 18.12.2017 г. изд. от очен кабинет на д-р И.; Амбулаторен лист от
14.11.2018 г., без номер, издаден от д-р А.А.; Амбулаторен лист № 005442 от
15.11.2018 г., издаден от д-р А.Л.; Материали по прокурорска преписка вх. №
592/2018 г., съдържаща писмо изх. № 592/2018 г. от 20.09.2018 г. с разписка;
Постановление от 17.09.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство;
Докладна записка относно постъпил сигнал в ОДЧ на РУ Тутракан на тел. 112 за
междусъседски скандал; Сведения от В.С.П., К. Р.Р., Р.Т.Р.; Протокол за
предупреждение от 15.09.2018 г., съставен на В.С.П.; Протокол за
предупреждение, съставен на 15.08.2018 г. на К. Р.Р.; Допълнение към
заключението от 22.11.2018 г., съставено от д-р М. – отделение по съд. медицина
при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе; четири броя снимки от скенер на В.С.П.;
Амбулаторен лист № 003722 от 21.08.2018 г.; CD с шест броя снимки, изготвен при
преглед на В.С.П. на 16.08.2018 г.; Заключението на назначената и представена
комплексна съдебно - медицинска експертиза, са
допустими и относими към предмета на делото, прие същите като писмени
доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът
извежда от събраните по делото писмени /подробно описани по-горе/ и гласни
доказателства, а именно от показанията на разпитаните свидетели - С.М.М., П.М.С.,
П.М.П., А. П. А., А. Х. Л., М.Х.М. разпита на вещите лица – д-р Т.И.И. и д-р В.Т.К.,които
съдът кредитира изцяло,като последователни,логични, обективни и непротиворечащи
си. Съдът кредитира и показанията на св.Р.,доколкото те не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.М.Ц.
по отношение на фактите свързани с нанасянето на удари от подсъдимия на
тъжителката П. и в частта за установените от него телесни увреждания на
тъжителката.Свидетеля не е присъствал на стълкновението между подсъдимия и св.Р.
от една страна и тъжителката от друга и няма лични възприятия.Той на практика
пресъздава разказаното му от тъжителката. По отношение на травмите,св.Ц.
посочва такива,каквито никой друг не е установил и описал при множеството
консултации с лекари,както и свидетелите,очевидци на състоянието на тъжителката
след стълкновението.Така например св.Ц. посочва,че по лицето на тъжителката П.
е имало кръв,но такава не е била видяна от свидетелите М.,С. и П..Твърди,че
тъжителката е имала изместване на капачката на лявото коляно,както и изкълчване
на двата пръста на ръката и спукано ребро.Такива увреждания не са били съобщени
от тъжителката и констатирани при множеството консултации,проведени с лекари и
най вече от д-р М.,издала съдебно удостоверение за констатираните от нея
увреждания по тялото на тъжителката и д-р М.,извършила преглед на
тъжителката.Отделно от това показанията на свидетеля в тази им част не са
подкрепени с каквито и да са други доказателства.Освен това изместване на
капачката на коляното,изкълчени два пръста на ръката,невъзможност за дишане /
„не можеше да глътне въздух”/, които са съпроводени винаги със силни болки, е
невъзможно да не бъдат забелязани от другите свидетели,пристигнали на местото
на стълкновението.
Съдът не кредитира показанията на св.Д.
А.,тъй като намира същите са непоследователни,объркани,противоречащи на
кредитирани от съда доказателства и дадени от предубедено лице. Твърдените от
свидетелката начин на нанасяне и средствата /юмруци,ритници,шамари/с които са
били нанасяни твърдените удари от подсъдимия Р. на тъжителката П.,
продължителността на нанасяне, предполагат причиняване на значително по-тежки телесни
увреждания на тъжителката,каквито не са били констатирани впоследствие.Свидетелката
питае неприкрита омраза към подсъдимия, мотивирана от убеждението,че той е
виновен за разтрогване на брака на синът й,от това,че е нападнал същия пред
вратичката,както и начина на живот на подсъдимия /”Те като си изпъдиха майката
в дома”, „Късите гащи бяха пъстри,да изглежда млад”/.
Същевременно свидетелката поддържа приятелски
отношения с тъжителката-посещава домът й,синът й работи при съпругът на
тъжителката.
Съдът намира,че горните обстоятелства мотивират
свидетелката да дава показания,несъответстващи на обективната действителност.
Към горното следва да се добави и обстоятелството,че никой,в
това число и св.Б.,не е видял свидетелката А. да е в близост до
стълкновението,даващо й възможност да наблюдава случващото се на улицата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
В проведеното съдебно следствие не се събраха
достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че подсъдимият К.Р.Р. на
15.08.2018 г., около 10:30 часа, в с. Старо село, обл. Силистра, е причинил на В.С.П.
*** лека телесна повреда, чрез нанасяне на множество удари в областта на
главата, лицето, крайниците и гръдния кош – престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК., причинявайки на пострадалата
болка и страдание.
В тази насока са показанията на свидетели
- С.М.М., П.М.С., П.М.П., Р.Т.Р., А. П. А.,
А. Х. Л., М.Х.М., вещите лица –
д-р Т.И.И. и д-р В.Т.К..Същите подкрепят обясненията на подсъдимия Р..
Следва да се има предвид, принципа в
наказателното право, че тежестта на доказване на обвинението е на обвиняващия.В
хода на съдебното следствие не ес събраха достатъчно и категорични
доказателства за нанесени от подсъдимия Р. удари с юмруци,които са попаднали в лявото
и дясно слепоочие и лявата част на гръдния кош и удари с крака, попаднали в
областта на дясното коляно и лявото бедро, както се твърди в тъжбата.Констатираните
от св.М. при освидетелстването
увреждания,са повърхностни,а не в дълбочина,каквито би следвало да се
получат при удари с юмруци и ритници.Описаните от свидетелката увреждания биха
могли да се получат при обичайни ежедневни човешки дейности. Вещите лица И. и К.
по изготвената съдебномедицинска експертиза допускат,че е възможно те да са
получени и при посоченото от подсъдимия в неговите обяснения пред съда и
показанията на св.Р. „избутване” от подсъдимия на тъжителката,с цел да се
предпази,като е възможно те да са в резултат както на съприкосновение между
подсъдимия и тъжителката,така и на самонараняване от страна на пострадалата.Както
вещите лица,така и свидетелките А.,Л. и М. не посочват по категоричен начин констатираните
увреждания на очите и зрението на
тъжителката,да са последица от случилото се между подсъдимия Р. и тъжителката П.
на 15.08.2018г.
Налага се извода, че подсъдимия не е
осъществил умишлено фактическия състав на чл. 130, ал. 1 от НК. Следва да се
посочи,че чл. 133 от НК, регламентиращ причинените телесни повреди по непредпазливост,
криминализира само причинени по непредпазливост тежки и средни телесни повреди,
но не и за леки такива.
Съдът намира, че подсъдимия Р., с
действията си на 15.08.2018 г. както от обективна, така и от субективна страна,
не е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 от НК, каквото обвинение е повдигнато
с тъжбата.
Мотивиран от горното съдът призна
подсъдимия К.Р.Р. за невиновен в това, че на 15.08.2018 г., в с. Старо село,
обл. Силистра, е причинил на В.С.П. *** леки телесни увреждания – престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото,съдът отхвърли
предявения от тъжителката В.П. граждански иск за сумата от 2 000 лв.,представляващи
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,като неоснователен и
недоказан.
Воден от горното, съдът осъди тъжителя В.С.П.
да заплати на подсъдимия К.Р.Р. сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляващи
направени от него разноски по делото за адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………