№ 911
гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530100720 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.55 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на
кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за
потребителски кредит с №*** от 14.10.2020 година, сключен при условията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на
този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 1500 лева.
Страните са уговорили годишен лихвен процент по заема в размер на 40 % и годишен
процент на разходите 48.21 %. Уговореният срок на договора е 16 месеца. Във връзка с този
договор и на основание глава II, чл.4 от последния, ищцата сключва и договор за
поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД с цел обезпечение на вече подписвания договор за
потребителски кредит. С договора за поръчителство се уговаря, че тя дължи възнаграждение
на „Ай Тръст” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение, което
възнаграждение е платимо директно по сметките на „Кредисимо“ ЕАД ежемесечно, заедно с
първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи
договора за поръчителство, ответникът не е отразил това обстоятелство в годишния процент
на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите.
Ищцата заявява, че заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като сумата, която е
платила без основание във връзка с процесния договор за кредит и договора за
поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по
договора, всички внесени изцяло по сметка на ответника.
Ищцата счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.19,
1
ал.1 и ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като заемодателят е изискал и
е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени
в сключения договор за потребителски кредит. Макар да са посочени в договора лихвен
процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем
начин какви са компонентите на ГПР.
Също така счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да
формира ГПР в размер на 48.21 %. Това е така, защото освен възнаградителната лихва,
следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради
некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е нарушена разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща годишния процент на
разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази
връзка счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договора за
заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за поръчителство по договора за кредит е
била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение относно стойността на
разходите, които ищцата трябва да направи по обслужването на кредита. Предвидените суми
в договора за поръчителство са скрити разходи по заема и като такива е следвало да бъдат
включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като ГПР по
кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договорите. В подкрепа на изложеното е
задължението по чл.4 от договора за потребителски кредит, съгласно който ищцата е
следвало да предостави в срок от 48 часа поръчител, но въпросният поръчител по всички
договори винаги е „Ай Тръст” ЕООД, като същевременно договорът за поръчителство, се
сключва непосредствено след подписване на основания договор. Същевременно в договора
за поръчителство се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи
пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основния договор.
/Решение №332 от 25.04.2023г. на PC Сливен по гр.д. №3739/2022г.; Решение №1402 от
3.08.2021г. на PC Пловдив по гр.д. №3464/2021г.; Решение №70 от 11.02.2022г. на PC Стара
Загора по гр.д. №3847/2021г.; Решение №63 от 14.03.2022г. на PC Д.град по гр.д.
№1442/2021г./ В тази връзка счита, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския регистър, видно
от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД е „Кредисимо“
ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като
2
поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо“ ЕАД.
Също така, с цел заблуда на потребителя, никъде в договора за заем не се посочва, че
исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „Кредисимо“ ЕАД, както и че
това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния
договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от
своя страна води и до недействителност на договора за кредит.
Ищецът счита също, че завишаването на разходите по кредита без да е изрично
посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл.68г от
ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в
настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец
към потребител се извършва, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в процесния договор за потребителски кредит е уговорено
размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по
този начин се е целяло неоснователно обогатяване. За пълна изчерпателност сочи, че
съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит,
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за
да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на
техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-
565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното клауза, която предвижда,
че следва да се предостави поръчител след подписване на основания договор е в пряко
3
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като обезпечението вместо да облекчи условията по договора и да
спомогне редовното обслужване на заема, води до нарастване на дълга и вероятността от
просрочие по последния. Тоест с такива нелоялни търговски практики се създава
предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson/. Всичко изложено именно обосновава факта, че поръчителството е предварително
предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите
по заема.
Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да
съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е
произвела правен ефект счита, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на
поръчителя „Ай Тръст” ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също е
нищожна. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание.
Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът
е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с
длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това,
поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на
риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на
Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
Счита приложената възнаградителна лихва в размер на 40 % за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до
размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на
повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят
максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.
Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя
за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
4
лице /кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на
насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на
сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според
приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд,
противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната
лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. Уговорената в настоящото
правоотношение възнаградителна лихва от 40 % надхвърля както двукратния, така и
трикратния размер на законната лихва за претендираните периоди, с което прави клаузата,
уговаряща размера й нищожна. В процесния случай, дори не е от значение обстоятелството
дали задълженията по договора за кредит се приемат като необезпечени или като
обезпечени, тъй като сключеният договор за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД би следвало
да се приеме като вид обезпечение по кредита. Уговорената възнагратителна лихва
надхвърля и двете допустими хипотези. В тази насока: Решение №906/30.12.2004г. по гр.д.
№1106/2003г. на ВКС; Решение №378/18.05.2006г. по гр.д. №315/2005г. на ВКС; Решение
№1270/09.01.2009г. по гр.д. №5093/2007г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015г. по гр.д.
№6295/2014г. на ВКС; както и Решение №526 от 2.05.2017г. на ОС Пловдив по в.гр.д.
№393/2017г., Решение №1210 от 12.10.2018г. на ОС Пловдив по в.гр.д. №1426/2018г.,
Решение №943 от 5.07.2018г. на ОС Пловдив по в.гр.д. №1214/2018г., Решение №85 от
16.01.2019г. на ОС Пловдив по в.гр.д. № 2272/2018 година.
Счита, че е заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за потребителски
кредит №*** от 14.10.2020година, сумата от 459,68 лева за възнаградителна лихва, такса за
поръчител и други такси по договора.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Кредисимо“ ЕАД да й заплати на
основание чл.55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на 459,68 лева, които след
изменение на иска по реда на чл.214 ГПК се претендират в размер 1183лв., във връзка с
Договор за потребителски кредит №*** от 14.10.2020 година и договор за поръчителство
към Договор за потребителски кредит № *** от 14.10.2020 година. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД София представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.
Заявява, че не оспорва сключването на договор за потребителски кредит
№***/14.10.2020г., по силата на който е отпуснал кредит на кредитополучателя-ищец в
размер на 1500лв., които са изцяло усвоени от последния по избрания от него начин на
получаване. Приложеният по договора ГЛП е в размер на 40,00% и ГПР в размер на 48,21%,
като общият размер на всички плащания е 1959,68лв. Не оспорва също, че задължението по
процесния договор е изцяло доброволно погА.о, както и че по негова сметка е постъпила
сумата от 459,68лв., с която са били погА.и задължения различни от главница.
Относно начинът на формиране на ГПР заявява, че оспорва доводите на ищеца, че
5
Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност,
доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК, както и че процесният
договор не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание. Сочи, че видно от
Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР
(т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията използвани при
изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са
подробно описани в т.11 от Раздел VII. КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА
РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното счита, че
договора има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, където е предвидено
да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването
му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл.19 ЗПК, който е
включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй
като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски
клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на
ответника към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно раздел III, чл.12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които
„Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител.
Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“
ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще
прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление
на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен
начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД; условията на договора
за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост от избора на
клиента да предостави или не обезпечение.
Във връзка с горното счита, че следва да бъде разгледана клаузата на чл.4, ал.1 от
договора за кредит във връзка с чл.4, ал.3 от договора за кредит. Двете клаузи регламентират
различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди, че
договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл.4, ал.3 от договора за кредит)
потребителят да си избере необезпечен кредит, т.е. потребителят има избор да реши дали
6
иска обезпечен и необезпечен кредит.
С оглед гореизложеното счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит
задължение или да е регламентирано задължително условие за отпускане на кредита
последния да бъде обезпечен.
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл.13 от приложимите към договора
за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
„Кредисимо“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от
ЗПК.
На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит
и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора
за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Процедурата по отпускане на
кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „Кредисимо“
ЕАД на („Сайта“). Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания
кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание
допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на
застраховка). На база подаденото заявление автоматично се генерира кредитната
документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и
др.), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като
pdf документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която
кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него
чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“.
Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е
избрал да предостави обезпечение, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“
7
ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която
ответникът няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят
условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато
договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са
договорени и не могат да бъдат променяни.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“
ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на
доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. В този смисъл
може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на
„Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде
обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
В този смисъл вземането на ответника по договора за потребителски кредит е
действително и предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на
14.10.2020г. между *** и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит
№***/14.10.2020г., по силата на който ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на
ищеца *** потребителски кредит в размер на 1500 лв. срещу задължението на последния да
го върне в срок от 16 месеца, при ГПР 48,21% и годишен лихвен процент 40,00%, или общ
размер на всички плащания – 1959,68 лв. Не се спори също, че задължението по Договор за
потребителски кредит №***/14.10.2020г. е погА.о от ***, както и че по сметка на
„Кредисимо“ ЕАД е постъпила сумата от 459,68лв., с която са погА.и задължения, различни
от главница. Не е спорно също, че в ГПР по Договор за потребителски кредит
8
№***/14.10.2020г. е включена единствено възнаградителната лихва, както и че при
формиране на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като
разход.
Макар и по делото да не е представен писмен договор, страните не спорят, че ищецът
е избрал да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“
ЕАД юридическо лице, който договор за поръчителство е сключен на датата на сключване на
договора за потребителски кредит – 14.10.2025г.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се
установява, че по счетоводна справка на ответника „Кредисимо“ ЕАД София по Договор за
потребителски кредит с №*** от 14.10.2020г. са получени плащания общо в размер на
2683,00лв., както следва: главница – 1311,19 лв.; договорна лихва - 331,73 лв.; лихва за
забава – 38,25 лв.; такса гаранция – 1001,83 лв. Съгласно извлечение от счетоводната
система на „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с Договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит с №*** от 14.10.2020г., съгласно погасителния план датата на падеж е
20-то число, при месечна вноска 108,35лв., като месечната вноска се дължи само до
погасяване на договора за кредит или прекратяване на договора за предоставяне на
поръчителство. По сметката е отразена общо платена сума в размер на 1001,83лв. - платена
от кредитополучателя на „Кредисимо“ и администрирана от „Кредисимо“ ЕАД към „Ай
Тръст“ ЕООД.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът излага на първо място твърдения за нарушения на императивните норми на
чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което счита договора за потребителски кредит и
договора за поръчителство за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на
кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти
и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
9
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Анализът на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, касаеща
обезпечението по кредита показва, че времето на разглеждане на искането за предоставяне
на кредит и отпускането му е поставено в зависимост от избора на кредитополучателя за
предоставяне или не на обезпечение, като при предоставяне на обезпечение посредством
сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението, а при
заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни. Така уредените в чл.4
от договора за потребителски кредит уговорки налагат извода, че предоставянето на
обезпечение на кредита от длъжника му дава привилегия във връзка със срочността на
одобрение на заявлението за отпускане на кредит и му гарантират като резултат
предоставяне на кредита. Не предоставянето на обезпечение в уговорения срок или избор на
кредит без обезпечение, има за последица неодобрение на заявлението от кредитора. В
настоящия случай ищецът е избрал да гарантира кредита си със сключването на договор за
поръчителство. Така за ищеца възниква допълнително задължение за заплащане на
възнаграждение, платено както се установи от заключението на вещото лице по сметка на
"Кредисимо" ЕАД на месечни вноски за периода на действие на договора.
В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48.21%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за а
поръчителство, което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1
от ДР на ЗПК. Това възнаграждение е определено като месечна вноска за срока на договора
за потребителски кредит и следва да бъде включено в ГПР. Прибавянето на това
възнаграждение към ГПР несъмнено води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4
ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при
10
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК,
водещо до недействителност на договора. По същите съображения недействителен е и
договора за предоставяне на поръчителство, доколкото той е сключен във връзка и с
основание договора за потребителски кредит.
От заключението на назначената експертиза се установява, че ищцата С. В. е
заплатила възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 1001,83лв., договорна
лихва 331,73 лв. и законна лихва за забава 38,25 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесните договори и с
оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице основание за
задържане на платената по договора за поръчителство сума в размер на 1001,83лв., както и
заплатената договорна лихва в размер на 331,73 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за сумата от 1183,00лв. се
явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в
настоящото производство в размер на 480 лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Витоша №146 (сграда А) ет.4, Бизнес център „България“,
11
представлявано от Сокол Радостинов Янков, да заплати на ***, ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 1183 лв., дадена без основание по недействителен Договор
за потребителски кредит №***/14.10.2020г. и Договор за поръчителство към него, както и
направените по настоящо делото разноски в размер на 250,00 лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по сметка *** с титуляр ***.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Витоша №146 (сграда А) ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от Сокол Радостинов Янков, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО М. Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Княз
Александър Батенберг №28 ет.5 офис 42, БУЛСТАТ *********, представлявано от адвокат
М. В. М., ЛН **********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат М. В. М. процесуално
представителство на ищеца ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12