Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр. Бяла С.,
20.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 юни, Две хиляди и двадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 5/2020 г. по описа на РС – Бяла С., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е искова молба от исковата молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.Б.,
гр.С., с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника А.К.А., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, за сумата от
570.84 лв. главница, дължима на основание договор за
паричен заем, сключен на 26.03.2016г. с № 5262611
между длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по което е прехвърлено в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 01/04.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит”
ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна
лихва в размер на 82.98 лв. за
периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лв., неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от 23.04.2016г. до 03.12.2016г., лихва за
забава в размер на 179.03 лв., за
периода от 04.01.2017г. до подаване на заявлението в РС-Бяла С. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника А.К.А. не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по
молбата, не е направил своите възражения
и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това
по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№
1437/2019г. на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1437/2019г. на РС-Б.С. е видно, че срещу длъжника А.К.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 864/04.11.2019г. в полза на
заявителя „АСВ” ЕАД-С., за сумата от 570.84
лв. главница, дължима на
основание договор за паричен заем, сключен на 26.03.2016г. с № 5262611 между
длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 01/04.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит”
ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна
лихва в размер на 82.98 лв. за
периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лв., неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от 23.04.2016г. до 03.12.2016г., лихва за
забава в размер на 179.03 лв., за
периода от 04.01.2017г. до подаване на заявлението в РС-Бяла С. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебни разноски в размер на 31,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8,
изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.
Заповедта на
длъжника А.К.А. е връчена по реда на
чл.47 от ГПК.
На заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е
предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по
гр.д.№ 5/2020г. по описа на БСлРС.
В исковата молба
ищецът твърди, че съгласно договор за
паричен заем№ 5262611 от 26.03.2016г. „Вива
Кредит“ ООД е предоставило на А.К.А., в заем в размер на 600,00 лв., а заемателят се е задължил да
върне същата, ведно с договорната лихва, която е в размер на 92,28 лева, на 18 равни
двуседмични погасителни вноски, в
размер на 38,46 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 09.04.2016
г., а падежът на последната погасителна вноска е 03.12.2016 г. Така, страните
са договорили общ размер на плащанията – 692,28 лева.С подписването на договора
за заем, заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума.
Поради забава в плащането на вноските и по
силата на договора, на ответника била начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150,00 лв., която включвала суми за покриване
на направените от заемодателя разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения. Начислена била и еднократна
такса в размер на 100,00 лв., представляваща направени разходи за събиране на
просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Освен тези суми
ответникът дължал и неустойка по чл.4 от договора в размер на 2466,99 лв. за
непредоставено обезпечение по договора, която сума била разсрочена на 18 равни
вноски, всяка в размер на 27,47 лв., дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем. Заемателят дължал и лихва за забава върху сумите по
погасителните вноски в размер на 179,03 лв., за периода от 04.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
На 04.01.2017г. било
подписано приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013г., с което вземането на „Вива кредит“ООД към ответника
било прехвърлено на ищеца, както и същият упълномощен, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника били
изпратени две уведомителни писма за извършената цесия, но на първото от дата
09.01.2017г. видно от върната разписка в цялост е отразено „Преместен“(л.20 от
делото), а на второто от дата 10.12.2019г. връчено чрез куриер е отбелязано, че
„Клиентът А.К.А. отказва да получи
пратката.“(л.21 от делото), поради което към исковата
молба ищецът прилагал уведомление за извършената цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение.
Претендира се в исковата
молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 570.84
лв. главница, дължима на основание договор за паричен заем, сключен на
26.03.2016г. с № 5262611 между длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по което
е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/ по силата на Приложение № 01/04.01.2017г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013г. сключен между „Вива кредит” ООД
и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна лихва в размер на 82.98 лв. за
периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150.00 лв., такса разходи за дейност на
служител в размер на 100.00 лв., неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от
23.04.2016г. до 03.12.2016г., лихва за забава в размер на 179.03 лв., за
периода от 04.01.2017г. до подаване на заявлението в РС-Бяла С. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
За тези суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 1437/2019г. на РС-Б.С..
В срока по чл.131 ГПК
ответника не е представил писмен отговор. Същият отказал да получи съобщението
и разпореждането по чл.131 от ГПК, поради което се прилага по делото и се счита
за редовно уведомен по реда на чл.44 от ГПК.
В първото открито съдебно
заседание по делото, проведено на 24.06.2020г., ищецът, с писмена молба вх. № 3099/19.06.2020г., чрез
пълномощника юрисконсулт Е.Р., прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответника редовно призован при условията на чл.41 ал.2 ГПК, не се
явява лично и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид
данните по делото, намери следното:
Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№1437/2019г. на РС-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответника А.К.А., са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно
заседание насрочено за 24.06.2020г.,а видно от върнатата разписка на призовката
същият заминал за чужбина по сведение на съседи.
2/искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че
положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца следните суми: 570.84 лв. главница, дължима на основание договор за
паричен заем, сключен на 26.03.2016г. с № 5262611 между длъжника и „Вива
кредит” ООД, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 01/04.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит”
ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна
лихва в размер на 82.98 лв. за
периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лв., неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от 23.04.2016г. до 03.12.2016г., лихва за
забава в размер на 179.03 лв., за
периода от 04.01.2017г. до подаване на заявлението в РС-Бяла С. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК№ 864/04.11.2019г.
по ч.гр.д.№1437/2019г. на РС-Б.С..
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника А.К.А., следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№1437/2019г. на РС-Б.С.
в размер на 31,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответника А. ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 169,00 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Юрисконсултското
възнаграждение е претендирано от ищеца в размер на 350,00 лв., докато съгласно
чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв.
С оглед правната и фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е
постановено неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния
предвиден в закона размер на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника А.К.А., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт А.Н.Б., гр.С., сумата от 570.84 лв. главница, дължима
на основание договор за паричен заем, сключен на 26.03.2016г. с № 5262611 между
длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 01/04.01.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. сключен между „Вива кредит”
ООД и "А.з.с.н.в.“ ООД/, договорна
лихва в размер на 82.98 лв. за
периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150.00
лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лв., неустойка в размер на 466.99 лв. за периода от 23.04.2016г. до 03.12.2016г., лихва за
забава в размер на 179.03 лв., за
периода от 04.01.2017г. до подаване на заявлението в РС-Бяла С. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 864/04.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1437/2019г. на РС-Бяла С..
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, А.К.А., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.Б., гр.С., направените разноски в настоящото исково производство по гр.д.№ 5/2020г. по описа на БСлРС в размер на 269,00 лв.(Двеста шестдесет и девет лева), както и
сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№1437/2019г. на РС-Б.С. в размер на 81,00 лв.(Осемдесет и
един лева)
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 1437/2019г. на РС-Б.С. .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: