ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292 10.07.2020г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
десети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №367 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба, с вх.№1745/24.01.2020г.
от А.С.Д. и Ц.С.И., чрез пълномощника им адв.Т.В. срещу Определение №77/09.01.2020г.,
постановено по гр.д.№4854/2018г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставено
без уважение искане за изменение на решение в частта за разноските по
ч.гр.д.№3849/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и
назаконосъобразно.
Сочи, че констнатна е съдебната практика, която приема, че
за частни граждански дела се дължи адвокатско възнаграждение в размерите на
процесуалното представителство.
Приема се, че не е налице основание за прилагане на
Наредбата по аналогия, предвид, че в същата са предвидени изрични разпоредби-
чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.7, както и изрично е посочен размерът на
адвокатските възнаграждения за процесния случай.
Твърди се, че посочените разпореди не се отнасят единствено
до заявителите, а и до длъжниците, с оглед спазване принципа на
равнопоставеност.
Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е
оставено без уваженние искането за изменение на решеето в частта за разноските
по ч.гр.д.№3849/2018г. по описа на РС-
Пазарджик, като се присъдят претендираните разноски в пълен размер.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В срок е постъпил писмен отговор от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез
пълномощника си юриск.Г.С.С..
Счита се, че подадената частна жалба е неоснователна.
Твърди се, че районния съд правилно е определил размера на
дължимите от страните разноски в заповедното производство и правилно е
разпределил тежестта на разноските по заповедното производство, като е взел
предвид всички обстоятелства, които са относими.
В този смисъл се излагат съображения.
Моли се за оставяне без уважение на подадената частна жалба.
Поддържа се направено възражение за прекомерност на
претендираните от ответниците разноски в заповедното и исковото производство.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като становищата на страните взе предвид данните по делото,
намира от фактическа страна следното:
Видно от Решение №1574/26.11.2019г., постановено по
гр.д.№4854/2018г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от „П.К.Б.“
ЕООД, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане за установено, че съществува вземане за следните суми:
главница в размер на 1272,56лв. и неустойка в размер на 900,50лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявллението- 30.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена Заповед №2100 от 28.09.2018г. по ч.гр.д.№3849/2018г. по описа на РС-
Пазарджик.
Осъден е „П.К.Б.“ ЕООД, да заплати на Ц.С.И. сумата от
550лв.- представляващи разноски за заповедното и исково производство.
Осъден е „П.К.Б.“ ЕООД, да заплати на А.С.Д., сумата от
550лв.- представляващи разноски за заповедното и исково производство.
Във връзка с подадена молба от А.С.Д. и Ц.С.И., чрез
пълномощника им адв.Т.В., с правно основание чл.248 от ГПК е поискано от
районния съд да измени постановеното от него решение, в частта им за разноските,
съобразно представения списък на разноски. На тази молба е постъпило становище
от „П.К.Б.“ ЕООД.
Видно от Определение №77/09.01.2020г. е изменено Решение
№1574 от 26.11.2019г., постановено по гр.д.№4854/2018г. по описа на РС-
Пазарджик в частта за разноските, като е осъден „П.К.Б.“ ЕООД, „П.К.Б.“ ЕООД, да заплати на Ц.С.И.
допълнително разноски за исковото производство
размер на 120лв.
Осъден е „П.К.Б.“
ЕООД, да заплати на А.С.Д. допълнително
разноски за исковото производство размер
на 120лв.
Във връзка с Определение от 12.03.2020г., постановено по
в.ч.гр.д.№171/2020г. по описа на ОС- Пазарджик е постановено Определение
№1068/19.05.22020г. по гр.д.№4854/2018г., видно от което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №77 от 09.01.2020г.,
постановено по гр.д.№4854/2018г. по описа на РС- Пазарджик, като след абзац
трети, да се чете: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2900/10.12.2019г., подадена
от ответниците А.С.Д. и Ц.С.И., чрез пълномощника им адв.Т.В. в частта, в която
се иска изменение на Решение №1574 от 26.11.2019г. по гр.д.№4854/2018. по описа
на РС- Пазарджик досежно разноските за заповедното производство за разликата от
присъдените по 50лв. разноски за всяка от ответниците до претендираните по
400лв. за всяка една от ответниците.
При тези
данни, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстаниционният
съд е приел, че с крайния си съдебен акт съдебният състав е отхвърлил
исковете за главница и неустойка,
предявени по реда на чл.422 от ГПК и е присъдил в полза всеки от
ответниците/ молители в настоящото производство/ разноски в размер на
550лв., от които по 500лв. за исковото производство и по 50 лв. за заповедното
производство. Приел е, за основателно възражението на молителите, че са били
предявени два иска- за главница и неустойка. Счетено е, че действително за иска
за главница заплатеното от всяка ответница адвокатско възнаграждение е в размер
на 320лв., а за иска за неустойка- съответно 300лв., които размери са минимално
фиксираните в Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения и
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, като съдът не може да присъжда по-нисък размер на
разноските от минимално определения такъв.
Ето защо е прието, че на всяка от ответниците се дължат
допълнително разноски за исковото производство по 120лв. По отношение на
заповедното производство съдът счита, че всяка от молителките има право на разноски в размер на 50лв. като
съдът е изложил съображения в тази
насока.
Предвид изложеното следва да се измени решението в частта за
разноски като ищецът бъде осъден да
заплати на всяка от ответниците допълнително по 120 лв. за исковото
производство.
С оглед допълнително определение, постановено по реда на
чл.247 от ГПК от 19.05.2020г. реално е отразен и отхвърлителния диспозитив на
обжалваното определение за разликата от 500лв. до претендирани 400лв.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да
ревизира съображенията на районния съд, тъй като счита, че те са обосновани и
законосъобразни.
Съгласно Определение №153/24. 03. 2017г. по гр.д. №
601/2017г. на І-во т.о. на ВКС, разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника
на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае минималното
адвокатско възнаграждение на пълномощника на
заявителя в заповедното производство (направено искане за издаване на
заповед за изпълнение ).
Приложение в случая намира разпоредбата на параграф 1 от ДР
на Наредбата, а именно възнаграждението да се определи по аналогия.
Определено по аналогия процесуалното действие по подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, както и молбата за спиране на изпълнението по
чл.420 от ГПК попада в хипотезата на чл.6, т.5
предл. последно от Наредбата, а
именно- подаването на „други молби“. Минималното адвокатско възнаграждение по
този текст от Наредбата е 50 лв.
Няма спор по делото, че с възраженията си по чл.414 от ГПК от длъжниците А.С.Д.
и Ц.С.И. са представили, чрез техния процесуален представител- адв.Т.В.-
пълномощно и договор за правна защита и съдействие отвсяка една от тях, според
които е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т.В. ***
суми, всяка една от тях по 400лв.
Пълномощното е за процесуално представителство и защита в заповедното
производство- ч.гр.д.№3849/2019г. по описа на РС- Пазарджик, както и други
посочени бланкетни дейности пред посочени съответни институции.
В заповедното производство пълномощникът на длъжника е извършил
едно процесуални действия- подаване на
възражение по чл.414 от ГПК.
Според разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК обосноваване на
възражението по чл.414 от ГПК не се изисква, освен в случаите на чл. 414а от ГПК. Възражението
е по чл.414 от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК.
След като законът не изисква обосноваване на възражението по чл.414 от ГПК без правно значение е мотивиране на
възражението от пълномощника на длъжника.
При тези данни, следва извода, че за процесуалното действие
по подаване на възражение по чл.414 от ГПК на пълномощника на всеки един от
длъжниците се дължи възнаграждение в минималния размер по чл.6, т.5 от
Наредбата, а именно сумата от 50лв. за всеки един от тях.
С оглед съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с първата такава, жалбата на адв.Т.В., с която се иска, да бъде
отменено обжалваното определение, в която е оставено без уважение искането за
изменение на постановено решение в
частта за разноските от заповедното, като се присъди пълния претендиран размер
от 400лв. за всяка една от жалбоподателките, следва да бъде оставена без
уважение, а атакувания съдебен акт се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №77 от 09.01.2020г., постановено по
гр.д.№4854/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.