РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _26.11._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести октомври_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _3_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която e връчена на ответника при условията на чл. 47
ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ал.2 от ГПК в указания срок, е
депозирал исковата молба.
Твърди се, че на 30.01.2017 г. между ************ ЕАД в
качеството му на заемодател и ответника К.Л.Ш. – в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2601516,
по силата на който заемодателя е предоставил на Ш. в заем сумата от 5000 лв.,
която последния се е задължил да върне, заедно с лихвите и със 150 лв. такса за
разглеждане на кредита на 96 равни месечни погасителни вноски. С договора
страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова
застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 486,72
лв., за което кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия също е разделена на 96 броя месечни
плащания дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни
вноски. Съгласно клаузите на сключения
договор за кредит усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. В резултат общата сума която кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 8565,12 лв. – платима на
96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 89,22 лв., като
първата погасителна вноска е дължима на 01.03.2017 г., а последната е с падеж
на 01.02.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал.2 б.а от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че на 20.06.2019 г. вземането
по договора за кредит сключен между ************** ЕАД и К.Л.Ш. е прехвърлено
на ************** ЕАД, като на кредитополучателяе изпратено уведомително писмо,
с което е уведомен, че кредита е обявен за предсрочно изискуем /уведомлението е
получено от получателя на 01.07.2019 г./.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че К.Л.Ш. в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски
кредит № 2601516 от 30.01.2017 г. дължи
на ************** ЕАД сумите присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 643/2019 г. на РС Левски, а
именно: сумата от 4533,32 лв. – главница по 76 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.11.2018 г. до 01.02.2025 г. по договора, за
което е обявена предсрочна изискуемост считано от 01.07.2019 г.; сумата от
473,93 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; сумата от 121,79 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се и направените разноски, както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника, който е назначен на основание
чл. 47 ал.6 от ГПК и е оспорен предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли се съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Твърди се, че
подписа положен върху известие за доставяне от 05.07.2019 г. не е положен от
ответника К.Л.Ш., като поради тази причина не е налице надлежно съобщение до
длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Твърди се също така, че няма приложено
извлечение от сметката на длъжника от която да е видно каква част от кредита е погасена
и какъв е размерът на оставащата част, както и датата към която е настъпила
предсрочната изискуемост. Твърди се и, че не са спазени изискванията на Закона
за потребителския кредит, относно размера на шрифта на изписания на хартиен
носител договор да не е по-малък от 12. Оспорва се размера на претендираните от
ищеца парични задължения. Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 643/19 г. на РС Левски
е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 342/02.10.2019
г., с която е уважено искането и е осъден К.Л.Ш. да заплати на **************
ЕАД сумата от 4533,32 лв. главница, сумата от 473,93 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 121,79 лв. –
обезщетение за забава и законната лихва върху главницата. Съобщението за
издадената заповед е връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и с определение № 1233/21.11.2019
г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т. Съобщението с
указанието до заявителя е получено от негов представител на 02.12.2019 г., след
което на 23.12.2019 г. по куриер е изпратена настоящата искова молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковата молба е подадена
в указания срок и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество
исковата молба се явява основателна по следните съображения:
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит
№ 2601516 е че на 30.01.2017 г. между ************** ЕАД в качеството му на
заемодател и ответника К.Л.Ш. – в качеството му на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит № 2601516, по силата на който
заемодателя е предоставил на Ш. в заем сумата от 5000 лв., която последния се е
задължил да върне, заедно с лихвите и със 150 лв. такса за разглеждане на
кредита на 96 равни месечни погасителни вноски. От договора се установява, че
със същия страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в
групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на
486,72 лв., за което кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия също е разделена на 96 броя месечни
плащания дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни
вноски. Съгласно клаузите на сключения
договор за кредит усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. В резултат общата сума която кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 8565,12 лв. – платима
на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 89,22 лв.,
като първата погасителна вноска е дължима на 01.03.2017 г., а последната е с падеж
на 01.02.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит.
Представено е копие от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е договорило с **************
ООД за прехвърляне на свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне.
Представено е копие от индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019 г. по силата на който **************
ЕАД се е договорило с ************** ООД за прехвърляне на свои ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне.
Представено е копие-извлечение от Приложение № 1/20.06.2019
г., видно от което е, че със същото е прехвърлено вземането на **************
ЕАД по договор № 2601516 сключен с К.Л.Ш. на 30.01.2017 г., с остатък на
главница в размер на 4533,32 лв. и остатък на дължима лихва в размер на 495,59
лв.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от **************
ЕАД чрез ************** АД до К.Л.Ш. от 28.06.2019г., с което последния се
уведомява за извършената цесия. в изпълнение разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от 20.06.2019 г. Видно от приложената обратна разписка е, че писмото е
получено лично от адресата К.Ш. на 05.07.2019 г.
По делото не се твърди ответника да е
извършил каквито и да било плащания, нито предявения иск е оспорен по размер.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установяват
вземанията на ищцовото дружество така както се твърди в исковата молба.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът е приел същото. Предвид посочените по-горе доказателства и
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящото производство, както и направените деловодни разноски в заповедното
производство /съгласно ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК/
съобразно изхода на спора. Видно от представения списък на разноските е, че
ищцовото дружество е направило искане за разноски, направило е посочване за
какво са направени, но не е конкретизирало размера на търсените суми. Съдът
съобразявайки представените по делото доказателства за направени разноски,
приема, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
следните суми: 178,75 лв. внесени като д.т. в настоящото производство, 590 лв. внесени като депозит за възнаграждение
на назначения особен представител на ответника, 300 лв. внесени като депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза. На ищцовото дружество
следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за
настоящото дело. В резултат на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
общо деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1218,75 лв. Следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество и направените деловодни
разноски в заповедното производство общо в размер на 152,58 лв., от които
102,58 лв. внесени като д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на ответника К.Л.Ш., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца ************** ЕАД, с ЕИК**************,
със седалище и адрес на управление: **************, следните суми: сумата
от 4533,32 лв., представляваща главница по договор за паричен заем;
сумата
от 473,93 лв. – представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018
г. до 20.06.2019 г.; сумата от 121,79 лв. – представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда /30.09.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
342/02.10.2019 г. по ч.гр.д. №643/2019 г. на РС Левски.
ОСЪЖДА К.Л.Ш. със сочена
по-горе самоличност да заплати на ************** ЕАД със сочени по-горе
данни направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на
1218,75 лв., както и направените деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. 643/2019 г. на РС Левски – в размер на 152,58 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: