Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 105 01.07.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното
от съдията Марин Маринов административно дело № 129 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Л. М. Р. с ЕГН ********** от с. Л., област Р., ул. *** № **, чрез адв. Н. Е. от АК Разград, срещу Решение
№ 1012-16-33/1 от 16.03.2021 год. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено разпореждане № 2140-16-48 от 16.02.2021 год. на ръководителя
на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл.
68, ал. 3 от КСО считано от 22.11.2020
год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода, през който е
отбил редовна наборна военна служба от 01.10.1973
год. до 01.11.1975 год. Позовавайки се
на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в
областта на осигуряването оспорващият
твърди, че за него е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
военната му служба през този период следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на §9,
ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона
и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 1040 от 08.12.2020
год. до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението
са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж в
т.ч. и военна книжка № 132528 от 29.07.1985 г. . Заверено копие от същата е
приета в съдебно заседание като доказателство по делото и от нея е видно,
че от 01.10.1973 год. до 01.11.1975 год.
оспорващият Р. / по ВК„„военна книжка М. М. Р./ е бил на наборна военна служба
в частите на Българската армия. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 21/ на
оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 02 години 09 месеца и 01
ден в т.ч. 2 години 01 месец и
01ден наборната военна служба като
срочнослужащ за времето от 01.10.1973
год. до 01.11.1975 год. и осигурителен стаж от II категория в размер на 12 години 10 месеца.
С разпореждане № 2140-16-48 от 16.02.2021 год. /л.14-15/
ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ
Разград е отказал да отпусне лична
пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 22.11.2020 год. Административният орган
приел, че оспорващият има навършена възраст
по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж. Зачел е осигурителния стаж по
категория и размер, съобразно описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето
на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на
§ 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че действителния
осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 13 год. 06 месеца и
16 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години
действителен осигурителен стаж без превръщане с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Разпореждането е обжалвано в предвидения от закона
едномесечен срок пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба на 01.03.2021
год.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което Л. М. Р. е
отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението „действителен
стаж”, дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението
е връчено на оспорващия на 29.04.2021 год., а жалбата срещу него е подадена
на 11.05.2021 год., съгласно отметката
на входящия печат на ТП на НОИ – Разград.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 01.10.1973
год. до 01.11.1975 г. оспорващият е бил
на наборната военна служба като срочнослужащ в Българската армия. Спорът
е дали
тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен
стаж или не следва да бъде зачетена.
Съдът не споделя извода на административният орган, че този стаж не е
действителен осигурителен стаж.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2020
год. изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 6 месеца
навършена възраст, която оспорващият е имал навършена към датата на подаване на
заявлението – 08.12.2020 г.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 16.01.1973 год. до 16.01.1975
год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период наборната военна служба е
регламентирана от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1973-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) ,
в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1973-1975 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия Л. М.
Р. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ
в редакцията през периода 1973-1975 год. /отм./ , положен от оспорващия
за процесния период, се зачита за действителен трудов стаж, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед
разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от
01.12.2020 год. по адм.д. 6666/2020 год.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на материалния
закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка следва да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно и доказано в размер на 300 лв., договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-33/1 от 16.03.2021 год. на
Ръководителя на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него
разпореждане 2140-16-48 от 16.02.2021 год. год. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Л. М. Р. с ЕГН ********** от с. Л., област Р., ул. *** № ** разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/