Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 23.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
секретар
ДАРИНА П., като разгледа докладваното от съдията т. дело № 82 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно
основание чл.274, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от
ЗЗ,чл. 86 от ЗЗД и чл.227, т.2 от КЗ
Подадена е
искова молба с вх.№ 7423/29.09.2017 г./ с пощенско клеймо от 27.09.2017 г./ от
ЗК„***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Черни връх" № 51 Д,
представлявано от М.М.-Г.и П.В.Д. – изпълнителни директори,
срещу М. Г.М. , ЕГН ********** с адрес: ***,
с цена на иска: общо 46 478.21 лева.Ищецът твърди, че на 10.08.2010г. в гр.Стара Загора
, ответникът М. Г.М. управлявайки л.а. „Рено” модел „Клио”с рег.№*** при движение на заден ход не се е убедил, че
няма да създаде опастност или затруднение за
останалите участници в движението, вследствие на което е нарушил правилата за движение и е реализирал пътно транспортно произшествие. Ищецът моли да бъдат
призовани на съд и след като се убеди в основателността на исковата им
претенция да постанови решение, с което да осъди ответника М.Г.М. с ЕГН: **********
да заплати на „ЗК ***" АД - сумата от 30 176.64 лева (тридесет хиляди сто
седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
изплатеното от ЗК „***" АД застрахователно обезщетение за репариране на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди, съобразно диспозитив на
решение на Софийски градски съд по гр. д. № 4089/2013 г.; - сумата от 10 355.44 лева (десет хиляди и триста педесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата, три години преди завеждане на
исковата молба съгласно нормативната уредба - 01.09.2014 г. до датата на предявяване на настоящата
искова молба - 20.09.2017 г.Ищецът
претендира и законна лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, както и всички направени съдебни и деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал.1
от ГПК, не е постъпил писмен отговор по предявения иск от М.Г.М..
В съдебното заседание ищецът ЗК”***”АД-София
се представлява от юрисконсулт К., който моли да бъдат уважени предявените
искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно
призован, не се явява лично, а се представлява от адв.
Н.. Заявява,че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като той не е употребил
алкохол и моли да бъдат отхвърлени .
От събраните по
делото писмени доказателства: гр.д.
7617/2011 г. ,НОХД №258/2011 г. на РС-Ст.Загора, Застрахователна полица №
223100053152 със срок на валидност от 15.02.2010 г. до L4.02.2011
г. за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите; (4уРешение
от 30.10.2013 г. на Софийски апелативен съд;
Решение № 1699 от 11.03.2013 г. на Софийски градски съд; копие от съдебно авто-техническа
експертиза от 14.02.2012 ; Решение № 139 от 23.03.2011 г. на Старозагорски
районен съд; Протокол от оглед на местопроизшествие от 10.08.2010 г; Съдебно
медицинска експертиза № 446/
По отношение на лек автомобил
„Рено" модел „Клио" с peг. № ***, собственост на Д.Г.М.е сключена застраховка „Гражданска Отговорност" към
ЗК „***" АД, полица № 223100053152,
със срок на валидност от 15.02.2010 г. до 14.02.2011 г., която е била
действаща към 10.08.2011 г. Застрахователната премия по застраховка гражданска
отговорност с полица 22 31 0 0 0
0 53 152 и срок за валидност 15 февруари 2010 до 14
февруари 2011 година е платена на 4 вноски общо в размер на сумата 223.20 лева.
На 10.08.2010г. в гр.Стара Загора , М. Г.М. управлявайки л.а.
„Рено” модел „Клио”с рег.№*** предприел
движение на заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението, нарушил правилата за движение и блъснал И.Р.А., която пресичала пътното
платно.С решение №139 от 23.03.2011г. по НОХД № 258/2011г. описа на РС
Ст.Загора М.Г.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1,б.”Б”, пр.2-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
освободен е от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.И.А. получила в резултат
на удара контузия на главата и мозъчно
сътресение съпроводено с пълна загуба на съзнание, причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота. Със съдебно
решение №1699/11.03.2013 г. по гр.д. 7617/2011 г. на Софийски градски съд ЗК „***"
АД-София е осъден да заплати на основание чл. 226,ал.1 от КЗ на И.Р.А. 16000
лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 176.64 лева –обезщетение за
имуществени вреди,претърпени във връзка с настъпило на 10.08.2011 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно с законна лихва от 10.08.2010 г, която
към момента на плащане-10.12.2013 г.в размер на 10 355,44 лв.
и съдебно-деловодни разноски в размер на 1 570,60 лв. Искът до
пълния претендиран размер на обезщетение за неимуществени вреди 30000 лева е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника-
М.Г.М.. В хода на въззивният контрол с
влязло в законна сила съдебно решение 1987/30.10.2013 г. на Апелативен съд -
гр. София е отменил съдебно решение №1699/11.03.2013 г. по гр.д. 7617/2011 г.
на Софийски градски съд в отхвърлителната част и е осъдил ЗК”***”АД-София на
основание чл. 226,ал.1 от КЗ да заплати
на И.Р.А. сумата 14000 лева обезщетение за имуществени щети,1 847.06 лв.
–съдебно-деловодни разноски.ЗК”*** адрес София е извършил превод на 12 декември
2013 година на сумата в размер на 46478.21 лв по
изпълнително дело №201318680400459 на частен
съдебен изпълнител Р.М.като преведените суми са съставлявали 30176.64 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, 10355. 44 лв.- лихва за периода 01 септември 2014г.- 20
септември 2017 година, 1570.60 лв.- разноски по гражданско дело №76 17 от 2011
година на СГС, 1006.47 лв. адвокатско възнаграждение, 2465.20 лв. присъдени по
гражданско дело №2253/ 2012 година- адвокатско възнаграждение и такси , 63 .27
лева -допълнително начислени лихви.
Съдът
съобрази, при условията на чл. 300 от ГПК, че фактическите обстоятелства относно извършване на деянието,
противоправността му и виновността на дееца са установени със съдебното решение
№139 от 23 март 2011 година по НОХД №258/ 2011 година на Районен съд - Стара
Загора. М.Г.М. е признат за виновен, че на 10.08. 2010 година около 11 часа и
15 минути в град Стара Загора улица „Доктор Тодор Стоянович”
е управлявал МПС лек автомобил Рено Clio ДК №***-
таксиметров автомобил и е нарушил правилата за движение като водач на пътно
транспортно средство, което е предприела маневра без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението- пешеходец и е нарушил член 25,
алинея първа и член 40, алинея първа и алинея втора от Закона за движение по
пътищата и причинил по непредпазливост
на И.Р.А. средна телесна повреда по смисъла на член 129, алинея втора във
връзка с алинея първа от НК, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно
сътресение съпроводено с пълна загуба на съзнание причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота престъпление по чл
.343, алинея първа буква Б предложение второ във връзка с член 342 алинея първа
от НК.На основание член 78а от НК наказателния съд го е освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. В мотивите към решението е отбелязано че М. е тестван с техническо
средство и не е установено наличие на алкохол или друго упойващо вещество. По
отношение на употребата на алкохол в уведомлението за образуване на досъдебно
производство лист 5 на досъдебно производство №ЗМ 492 /2010 година на МВР Стара
Загора и съобщението за настъпило ПТП е отбелязано, че водача е изпробван за
алкохол с техническо средство, което е отчело нулев резултат. От фактическа
страна в наказателното производство е било установено че М.М. е напуснало
местопрестъплението, като не е спрял след удара на А..Автомобила е бил
установен към 14 часа, след което е направен оглед на лекия автомобил. Предвид
напускането на местопроизшествието от М. протокола за пътнотранспортно
произшествие е съставен на следващия ден - 11-ти август 2010 година.
Съдът намира, че са предявени
обективно съединени облигационни искове- регресен иск с правно основание чл.
274, ал. 1,т.1,предл.1 от Кодекса за
застраховането/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 227 от КЗ/отм./, с цена на иска 46 478.21 лв., представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от 01.09.2014
г. до 20.09.2017 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на делото /29.09.2017 г. / до окончателното й изплащане. Предвид вида
на главния иск по чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./ следва да бъде доказано от ищеца
съществуването на застрахователния договор към момента на деликта, настъпване на застрахователното събитие с
участието на ответника по делото, ангажиращо неговата гражданска отговорност
към пострадалите лица, изплащане на обезщетение за претърпените от тези лица
неимуществени вреди и разноски от страна на застрахователя, управляване на МПС
от ответника по време на настъпване на застрахователното събитие след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
причинна връзка с вредите за пострадалото лице, т.е. че е изправна страна в
застрахователното правоотношение, която добросъвестно е изпълнила задълженията
си визирани по чл. 271 от КЗ/отм./,платило е разноските по водените дела, а
имено изпълнени са задълженията по влезлите в сила осъдителни решения по гр.д.
7617/2011 г. на СГС, платени са претендираните суми в общ размер на
46 478.21 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение , осъществен е състава на чл. 45 от ответника, постигнато е споразумение по НОХД № 258/2011 г. на РС-Ст.Загора ,причинени
са щети на И.Р.А.-средна телесна повреда, налице е причинна връзка между
деянието на М.М. и щетите на пострадалата. С определение №744/24.11.2017 г.
Ловешки окръжен съд е разпределил доказателствената тежест при условията на чл.
153 от ГПК и изрично указал на ищеца ,че при условията на пълно и главно
доказване да установи, че М.М. е управлявал лекия автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие след употреба на алкохол. В хода на
производството, ищецът не е представил каквито и да са доказателства в такава
насока. От приложените досъдебно производство №492/2010 г. на МВР-Ст.Загора и
НОХД №258/2011 г. на Районен съд –Стара Загора е видно, че М.Г.М. е бил тестван
за алкохол при установяването му в деня
на пътно-транспортното произшествие и
техническото средство е отчело нулев резултат.Въпреки ,незаконосъобразното
поведение на М., който не е спрял,не е оказал помощ и
напуснал местопроизшествието, за ангажиране на отговорността му в регресния иск
по чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./ е необходимо да бъде установена употребата на
алкохол от водача. Следователно предявения иск с правно основание чл.
274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./ е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Необходимо е да се отбележи/ макар, че иска не е квалифициран по чл.
274,ал.1,т.3/отказал да се подложи на проверка/ или 4 /виновно се отклонил от
проверка/от КЗ/отм./ /,че в казуса не са осъществени и тези хипотези,тъй като
отклоняване от проверка за алкохол не е предпоставено
само от напускане на местоизвършването, а от
поканване да бъде дадената такава от полицейските органи и заявен отказ-решение
№ 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
741/2010 г., I т. о., ТК Решение № 183 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
30/2010 г., II т. о., ТК Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010
г., II т. о., ТК на ВКС.
При така изложените мотиви
Ловешки окръжен съд намира,че обективно съединените искове предявени от ЗК "***" АД, ЕИК ***, съдебен
адрес:***, срещу М.Г.М. - регресен
иск с правно основание чл. 274, ал. 1,т.1,предл.1 от
Кодекса за застраховането/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 227 от КЗ/отм./, с цена на иска 46 478.21 лв., представляваща
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото /27.09.2017
г. / до окончателното й изплащане са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от правния спор
и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски за настоящето производство в размер на сумата 500
лева . Настоящата инстанция счита, че
претендираната сума от 1925 лева-адв.възнаграждение следва да бъде намалена до сумата 500 лева
предвид обема на извършените процесуални действия и липсата на подаден отговор
от ответника.
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове, предявени от ЗК”***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление, гр.София, бул.”Черни връх” № 51Д, представлявано от М.М. - Г.и П.В.Д. -
изпълнителни директори, чрез процесуален представител – юрисконсулт К.К.,
иск против М.Г.М., ЕГН **********
с адрес: ***, регресен иск с
правно основание чл. 274, ал.1, т.1,предл.1-во от КЗ /отм./, вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.227 от КЗ/отм./за сумата 30176.64 лева, представляващи
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със застрахователна полица №
223100053152, с период на валидност от 14.02.2010 г. за лек автомобил „Рено” модел „Клио”с рег.№***, платено на И.Р.А., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба / 29.09.2017 г./ до датата на
окончателното изплащане и за сумата 10355.44 лева-лихва за забава върху
главницата считано от 01.09.2004 г. до 20.09.2017 г.
ОСЪЖДА от ЗК”***" АД, ЕИК *** да заплати на М.Г.М.,
с горните данни,сумата 500 лева /петстотин лева/-съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщение на страните,че е изготвено пред
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: