О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./06.01.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1764 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК вр. чл.293, ал.3 от ГПК и е образувано след обезсилване
на решение № 434/14.03.2018г., постановено по в.гр.д. № 1764/2017г. по описа на
ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
Образувано е по молба вх. №
2088/22.01.2018г. от Г.М.Т., чрез процесуалния му представител адв. А.А., с
която е отправено искане за изменение на решение № 1965/29.12.2017г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят излага, че в
пледоарията си по съществото на спора е поискал присъждане на сторените
разноски пред въззивното инстанция и е представил списък на същите, но съдът не
се е произнесъл по претенцията му.
Насрещната страна, в писмен отговор,
е изразила становище за неоснователност на молбата, поради неуважаване на
въззивната жалба на въззивника, и моли за нейното отхвърляне.
Образувано е и по молба вх. №
4432/09.02.2018г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Д. И.
от Окръжна прокуратура Варна, с която е отправено искане за изменение на
решение № 1965/29.12.2017г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските. Молителят излага, че в постановеното решение съдът не се е
произнесъл относно намаляване по съразмерност на присъдените от първата
инстанция разноски на ищеца, съобразно изхода от въззивното обжалване.
Насрещната страна, в писмен отговор,
е изразила становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на
молбата, и моли за нейното отхвърляне.
И двете молби са подадени от
надлежни страни, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което са допустими и съдът
дължи произнасяне по тях.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
С решение № 1965/29.12.2017г. съдебен
състав на ВОС е отменил решение №
100/ 02.06.2017г. по гр.д.№ 891/ 2016г. на Районен съд - Девня, в частите, в които
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.М.Т., на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за разликата над 7000лв. до
8000лв., и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6000лв., от повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.167, ал.4 вр.ал.2 и ал. 3, вр.чл.26, ал.1 НК по ДП
№ 2081/2013г. на УП Вълчи дол, по което е оправдан с присъда №15/16.03.2016г.
по НОХД № 330/2015г. по описа на РС- Девня , потвърдена с влязло в сила решение
№177/ 21.06.2016г. по ВНОХД № 612/
2016г. по описа на ОС-Варна, и вместо него е
отхвърлил предявените искове от Г.М.Т. срещу Прокуратурата на Република
България за сумата 1000лв.,
претърпени неимуществени вреди, и за сумата 6000лв., претърпени имуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.
Отговорността за разноските е уредена
в Общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Анализът на цитираната разпоредба, която е приложима и за въззивното
производство, налага извода, че на ищеца/въззивник се присъждат разноски
единствено в хипотезата на изцяло или частично уважен със съдебен акт или
съдебна спогодба съдебен спор. За разлика от ищеца, правото на разноски за
ответника е предвидено не само при изцяло или частично отхвърляне на исковата
претенция /ал.3/, но и при прекратяване на производството /ал.4/. Освен това
ответникът може да се освободи от отговорността за разноски и когато признае
иска и с поведението не е станал причина за завеждането на делото /ал.2/.
Законодателят не е предвидил аналогични разпоредби за ищеца, поради което на
последния се дължат разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай въззивникът Г.Т. е
обжалвал първоинстанционното решение в частите му, с които е отхвърлен иска му
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 8000 лв. до
претендираните 17000 лв. С постановеното въззивно решение жалбата е намерена за
неоснователна и първоинстанционното решение, в тази част, е оставено в сила.
Следователно, на въззивника Т. не се дължат разноски, което обуславя извод за
неоснователност на депозираната от него молба по чл.248 ГПК.
Що се касае за молбата на
Прокуратурата на Република България, същата се преценя за основателна от
настоящия съдебен състав по следните съображения:
В случаите когато въззивният съд
отменя изцяло или отчасти обжалвано решение като неправилно, следва да преразгледа
и въпроса за отговорността за разноските, доколкото той е обусловен от изхода
на спора. В случая, въззивният съд е отменил частично постановеното от районния
съд решение в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Г.М.Т., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за разликата над 7000лв. до 8000лв., и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 6000лв., но е
пропуснал да редуцира присъдените от районния съд разноски, съобразно изхода на
спора. Претендираните от ищеца разноски за първоинстанционното производство са
в размер на 1850 лв., поради което и съобразно уважената част /7000 лв./ от
исковете от общо претендираните 24000 лв., му се дължат разноски в размер на
539,58 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде изменено, като се отмени
частично първоинстанционното решение в частта за разноските.
Воден
от горното, настоящият съдебен състав на ВОС
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 2088/22.01.2018г.
от Г.М.Т., с която е отправено искане за изменение на решение №
1965/29.12.2017г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, на
осн. чл.248 ГПК.
ИЗМЕНЯ Решение № 1965/29.12.2017 г., постановено по
в. гр. дело № 1764/2017 г. по описа на ВОС, на осн. чл. 248 ГПК, като:
ОТМЕНЯ Решение №
100/02.06.2017г., постановено по гр. дело № 891/2016г. на Районен съд - Девня,
в частта за разноските, които Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Г.М.Т., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за изготвяне на съдебна експертиза, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разликата над 539,58 лв. до 1084,99 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: