Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 02.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седим октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 587 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000436
от 13.07.2020 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.Б., за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят М.Й. моли за пълна отмяна на обжалвания
акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила (връченият екземпляр
от Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил нечетлив,
грешни била правната квалификация и основанието за налагане на
административното наказание, била противоречиво описана фактическата обстановка), липсвал субективният елемент от състава на
нарушението (процесното полуремарке имало валидна
застраховка, но бил налице пропуск при плащане на вноските) и следвало
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Й. не се явява и не
се представлява. С Писмено Становище адвокат Н.Б. пледира за отмяна на
обжалвания акт на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство. Претендират се разноски по делото. Представен
е Списък на разноските, инкорпориран в посоченото Становище.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -
Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направеното
е възражение за прекомерност на изплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 24.06.2020 година около 03.00 часа на ГКПП „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили”, свидетелят А.Г.К. и Д.Н.Б. ***) при изпълнение на служебните си
задължения извършват проверка на моторно превозно средство (МПС) – товарна
композиция, състояща се от влекач марка „ДАФ”, модел ФТ ХФ 195, 460Т с държавен
регистрационен номер РА 60 66 ВХ и прикачено полуремарке
марка „Шварцмюлер СПА 3 Е” с държавен регистрационен
номер РА 02 69 ЕМ – собственост на „Кападокия фрукт” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: село Лозен, местност „Узун
кър”, област Пазарджик, представлявано от М.Й. (видно от Справка от системата
АИС-КАТ, приложена към Писмо с вх.рег.№ 261803 от 14.10.2020 година) и управлявано от жалбоподателя, движещо се в посока от
Република Турция към Република България. Констатирана е липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за текущата 2020 година, респ. към датата на проверката, за
процесното полуремарке. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен
договор, потвърждава в показанията си разпитания
свидетел А.Г.К.. В
този смисъл е и служебно извършената
справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.
Предвид констатираната липса на
задължителна застраховка на автомобилистите по отношение на посоченото полуремарке и в кръга на службата си, на дата 24.06.2020 година, свидетелят А.Г.К. – Полицейски
инспектор към Група „Охранителна полиция”
в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно
лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставя
против жалбоподателя Й. и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 814085. Това процесуално действие извършва и с участието на Д.Н.Б..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с управление на МПС – полуремарке,
при неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, като не посочва мястото на нарушението, сочи ЕГН на М.Й.
и ЕИК на „Кападокия фрукт”
ООД и посочва качеството на нарушителя Й. –
шофьор и собственик на полуремаркето и управител на посоченото
дружеството. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която вписва
за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.Й., който сочи, че няма възражения против констатациите,
изложени в него.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава
процесното НП № 20-0351-000436 на 13.07.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и налага на
жалбоподателя Й., в качеството му на физическо лице, както и на водач и
собственик и управител на дружеството, чиято собственост е процесното
полуремарке, административно наказание „Глоба” в
размер 2 000 лв. В
НП АНО посочва и мястото на нарушението, но
посочва грешно наименованието на дружеството - собственик на процесното полуремарке. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 11.09.2020
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната
преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е
идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по КЗ, се доказва от приетите
по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година, Заповед №
1253з-121/15.05.2019 година, последните две на на
Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че А.Г.К. заема
длъжността „Полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-5987 от 01.10.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора
на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП с влязло в сила НП и Фишове и няма налагани принудителни административни мерки
(ПАМ).
По делото са приложени и приети като доказателства Застрахователна
полица, касаеща процесното полуремарке
и валидна за периода от 03.09.2019 година до 02.09.2020 година и Контролен
талон, касаещ посочената Застрахователна полица.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата, поставена на плика, с
който е депозирана в пощенската станция, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете,
с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Видно от т. 1.4.1 от
Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година е налице
и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя А.Г.К. - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 24.06.2020 година актосъставителят А.Г.К. е заемал
длъжността „Полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково” (в тази насока е и
изявлението на свидетеля К., направено в открито съдебно заседание, проведено на
27.10.2020 година), т.е. бил е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част
от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят А.К. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Допуснати са съществени нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП, а именно:
-
в АУАН не е посочено мястото на нарушението,
което е задължителен реквизит съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
-
в АУАН са посочени едновременно ЕИК и ЕГН в графата, касаеща нарушител,
поради което не става ясно кой според актосъставителя е извършил нарушението –
физическото или юридическото лице,
-
в АУАН
актосъставителят посочва нарушителя в качеството на шофьор на товарната
композиция, управител на дружеството, чиято собственост е полуремаркето
и собственик на полуремаркето, поради което не става
ясно в какво точно качество го санкционира,
-
в НП АНО
санкционира нарушителя на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, който предвижда
наказание „Имуществена санкция”, а налага наказание „Глоба”,
-
предвидената в
чл. 638, ал. 1 от КЗ санкция „Глоба” е в размер на 250 лв., а определеният от
АНО размер е 2 000 лв.,
-
в
обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението е извършено от
юридическо лице, а се санкционира жалбоподателят в качеството му на физическо
лице,
-
в НП при описание
на нарушението се извежда извода, че е извършено от физическото лице – водач на
процесното МПС, а при посочване на нарушената правна
норма се сочи, че дeянието е извършено от юридическо лице.
Всяко едно от констатираните
от Съда противоречия и несъответствия представлява
само по себе си съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Всяко едно от посочените очевидни
разминавания съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен
от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна
защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП.
По разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 100 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв.
С оглед изхода
на делото е основателно искането,
направено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на 100 лв.
Доколкото преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и
се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на РУ – Свиленград е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би
приел, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура. Спазени
биха били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Действително е налице
несъответствие, касаещо мястото на нарушението, което (мястото на нарушението)
е посочено като ГКПП „Капитан Андреево” и като автомагистрала (АМ)
Марица,
тъй като мястото, където е извършено нарушението – ГКПП „Капитан Андреево”, е
територия със специален статут, на която територия важат правилата на ЗДвП и КЗ,
но тя не представлява път, респ. АМ; но в случая Съдът би счел, че мястото е
точно и коректно посочено, а именно: ГКПП „Капитан Андреево”, община
Свиленград, което е достатъчно, за да изпълни изискванията на ЗАНН и
констатираното несъответствие не би представлявало самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания акт. Съдът не би счел
за съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че в НП наименованието,
както и
адреса и седалището на дружеството - собственик на
процесното полуремарке са посочени грешно, тъй като съгласно
чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е
довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая
правата на жалбоподателя не биха били
ограничени по никакъв начин. На следващо място би следвало да се
отбележи, че съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат, което в настоящия случай не би било
налице. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът би приел, че е неоснователен
довода на жалбоподателя, касаещ обстоятелството, че е получил нечетлив
екземпляр от Акта, тъй като той се е запознал със съдържанието на АУАН при
предявяването му. Дори поради твърдяната нечетливост на Акта да не е успял да
депозира Възражение в срок, възраженията си ги сочи в Жалбата, по повод на
която е образувано настоящото дело, както и в съдебно заседание. Ако се приеме,
че връченият на Й. екземпляр от АУАН е бил в нечетлив вид, то това не
представлява съществено процесуално нарушение предвид изложеното. Предвид
изложеното биха липсва предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива.
Правилна
би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към
КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1
от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33
от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение
на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на МПС, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Нормата
на чл. 638, ал. 1 от КЗ
санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, биха обосновали извод относно обективният
факт, че към дата 24.06.2020
година, около 03.00 часа,
жалбоподателят е управлявал МПС – товарна
композиция като за полуремаркето
не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е
задължителна. Няма данни по делото, а и не се твърди същото МПС да е било
спряно от движение. Поради това, при доказано авторството на деянието и
елементите от обективната страна на нарушението - установени
от показания на разпитания свидетел и писмените
доказателства, същият правилно и законосъобразно би
бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана админиситративнонаказателната
му отговорност. В този ред на мисли следва да се посочи,
че приложените към Жалбата Застрахователна полица и Контролен талон не биха
променили горните изводи на Съда, тъй като при неплащане на дори и една вноска
застраховката е невалидна.
Осъщественото от Й. деяние,
във форма на бездействие би било съставомерно
и по субективен признак, извършено би било
виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят, който управлява процесното МПС по
обществени пътища е бил длъжен и е следвало
да знае изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв.
да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди
тяхното настъпване, но не е положил необходимата
грижа преди предприемането на управленито на процесното МПС, а такава
възможност е имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил
по-голямо внимание, най-малко с оглед обстоятелството че е
можел да направи справка в интернет-сайта на Гаранционния фонд.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от
АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай. И това би било така,
както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващо (не са му
налагани ПАМ), но и на
отегчаващи (наличието на множество наложени
наказания за нарушения по ЗДвП с влязло в сила НП и
Фишове, които явно не са произвели своя поправителен и превъзпитателен ефект)
обстоятелства. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Административното наказание би било правилно и
законосъобразно определено
в предвидения от
закона фиксиран размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало
основание за определянето й под този минимум. Така наложеното
с обжалваното НП административно наказание Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би приел, че изложената
в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и
от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 27.10.2020
година свидетел А.Г.К.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели и свидетелските показания на А.Г.К.. Не
се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да го провокира да състави АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания на А.Г.К. не биха се намерили,
а единствено поради служебното му качество – служител в Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
Относно разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0351-000436 от 13.07.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
с което на М.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2 000 лв.
На основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР -
Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на М.Й. с ЕГН **********
***, сумата от 100 лв., представляваща извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)