Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1669 17.07.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
трети юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 292 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Х.Д.Д. против ГД „Национална полиция“ на
МВР и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 327,17 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 182,75 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 08.03.2017 г. - 17.01.2020 г., сумата от 119,95 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжност ******** ППД към СООРЖТ в Зонално жандармерийско управление,
представляващо звено към дирекция „Жандармерия“, която е на структурно
подчинение на ГД „Национална полиция“ към МВР, като е работил на 12-часови
смени, включително и през нощта, съгласно утвърдени графици. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 182,75 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 327,17
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Твърди се, че не е налице твърдяната от ищеца празнота в специалната
нормативната уредба и по отношение на нощния труд, полаган от служителите в
МВР, има богата нормативна уредба, поради което не следва да се прилага
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като са изложени
подробни доводи относно приложимата нормативна уредба. Моли се искът
да бъде отхвърлен изцяло и на ответника да бъдат присъдени направените разноски
по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена защита е
заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е
работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч.
до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици,
при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 08.03.2017 г. – 17.01.2020
г. ищецът е отработил общо 1 278 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 възлизат на 1 460,75 часа дневен труд, като разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 182,75
часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, е в размер
на 1 327,17 лв., но същото не е заплатено на ищеца. В експертизата също
така е посочено, че лихвата за забава върху дължимите от работодателя суми за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, е в общ размер от 119,95 лв. Съдът намира, че заключението на вещото
лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради
което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които не са оспорени от
ищеца и които са използвани от вещото лице при изготвяне на заключението,
поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В актуалната си редакция чл.
187, ал. 3
от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в редакцията си, която е действала през периода
23.02.2015 г. – 13.10.2016 г., тази норма е
предвиждала, че работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
държавни служители се е изчислявало в работни дни – сумирано за едномесечен
период.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното
време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такава изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е отработил общо 1 278 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 460,75 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 182,75 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 327,17 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова допълнително
възнаграждение, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция и налага уважаването й в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 119,95 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.01.2020
г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – общо 103,09 лв., както и платеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на Х.Д.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 1 327,17
лв. (хиляда триста двадесет
и седем лв. и седемнадесет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 182,75 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 08.03.2017
г. - 17.01.2020 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от
119,95 лв. (сто и деветнадесет лв. и деветдесет и пет ст.) – сборна мораторна
лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от настъпване на
тяхната изискуемост до 17.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1 327,17 лв., считано от 18.01.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 103,09 лв.
(сто и три лв. и девет ст.), както и разноски в размер на 200,00 лв. (двеста
лв.) – платено възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от обявяването му на 15.07.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА