РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120107393 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, ГПК; то е
образувано по повод исковата молба на Д. Ц. Ц., от гр. Б., против Областна
дирекция на МВР – Бургас, със седалище гр. Б., за признаване за незаконно и
за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед №
251з-5084/30.08.2024 год. на директора на ответника, на основание чл. 187, ал.
1, т. 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа – на длъжност „....................................... в Група
„..........................................“ към ......................................., както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер от 1350 лева месечно за периода
от датата на дисциплинарното уволнение – 30.08.2024 год., до приключване на
съдебното дирене по настоящото дело – 13.05.2025 год., ведно със законната
лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на месечните вземания.
Искът за парично обезщетение е уточнен с писмена молба от 07.11.2024
год.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правни
основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД.
1
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: страните
са били обвързани с безсрочно трудово правоотношение, което е било
прекратено от ответника с дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед
№ 251з-5084/30.08.2024 год. на директора на работодателя, на основание чл.
187, ал. 1, т. 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, КТ; дисциплинарното уволнение е
незаконно, тъй като в заповедта липсва описание на извършеното от
.................я нарушение – с индивидуализиращите го белези от обективна и
субективна страна; заповедта е необоснована, тъй като няма данни, че ищецът
е извършил действия за придобиване на неправомерна облага; наложеното
дисциплинарно наказание не е съобразено с критериите на чл. 189, ал. 1, КТ.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Ответникът е представил писмен отговор, с който е оспорил исковете
като неоснователни; изложил е следните фактически и правни твърдения:
дисциплинарната проверка против ищеца е започнала със Заповед № 251з-
2868/27.05.2024 год., издадена въз основа на данните, съдържащи се в
докладна записка от началника на Сектор ........................ с peг. № 769р-
8372/22.05.2024 год., съдържаща предварителни данни за извършено
нарушение на трудовата дисциплина от .................я; образувана е
дисциплинарна проверка, в хода на която са събрани доказателства и е
установено описаното в обжалваната заповед тежко нарушение; комисията,
назначена от работодателя, е провела обективно разследване, като е събрала
всички относими доказателства, установила е безспорно фактическата
обстановка, изследвала е вината на ищеца; след запознаване със становището
на комисията работодателят е отправил покана до ищеца за даване на
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1, КТ; след изричния писмен отказ на
.................я за даване на обяснения работодателят е приел, че констатациите на
комисията са верни и е налице описаното в справката тежко нарушение на
трудовата дисциплина; ищецът е бил трудоустроен, поради което е изпълнена
процедурата по чл. 333, КТ – поискано е и е получено предварително
разрешение за уволнение от инспекцията по труда; дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1, КТ – не по-късно от една
година от извършването на нарушението и не по-късно от два месеца от
откриването му; производството е започнало и е проведено законосъобразно, а
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган и е мотивирана, взета е предвид тежестта на нарушението,
последиците, които са настъпили от него, формата на вината на .................я,
както и всички други значими факти; тежестта на наказанието съответства на
тежестта на извършеното нарушение предвид мястото на работа и високите
изисквания на обществото към работодателя като част от системата на МВР.
Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
направените деловодни разноски и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
2
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените доказателства по делото, по силата на Трудов
договор № ...../20.06.2001 год. страните са били обвързани с трудово
правоотношение, по силата на което ищецът Д. Ц. е бил назначен на длъжност
„................................” в Сектор ........................... С допълнително споразумение
от 2013 год. длъжността на ищеца е определена като „.......................................“.
Със Заповед № 251з-5084/30.08.2024 год. на директора на ответника
трудовото правоотношение с ищеца Д. Ц. е прекратено поради наложеното му
дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 187, ал. 1, т. 8,
предл. първо, и чл. 190, ал. 1, т. 4, КТ. В обстоятелствената част на заповедта е
описано извършеното тежко нарушение на трудовите задължения на ищеца:
на .................... год., около ................ ч., при изпълнение на служебните си
задължения на работно място № ........... (.........................) в сградата на Група
„................................“ в гр. Б. ........................ Р.С., ................. на ответника,
забелязал, че на предната дясна седалка на паркирания за проверка товарен
автомобил ........................, рег. № ......................, са оставени две банкноти – 1
купюра от 10 лева и 1 купюра от 20 лева, които били видени и от
........................ Г.К., ................. на ответника; водачът на обследвания товарен
автомобил – О. Д., седял на стол, встрани от автомобила; след около 10 мин.
ищецът Д. Ц., изпълняващ служебните си задължения по идентификация на
описания автомобил, отворил предната дясна врата, влязъл в купето с горната
половина на тялото си, задържал се там няколко секунди, след което отишъл в
канала под автомобила, а после – в помещение със служебната компютърна
конфигурация; ........................ С. и К. се приближили до автомобила и видели,
че двете банкноти липсват от предната дясна седалка; при извършения личен
обиск на ищеца у него не са били открити описаните купюри; след преглед на
запис от камерите на помещението, в което Д. Ц. е престоял до приключване
на процесуалните действия, е било установено, че ищецът извършва
многобройни двигателни действия – бърка в джобовете си, мести ръцете си,
като ги поставя около масата и седалката на стола си; при извършената
проверка на стола, в процеп на тапицерията му били открити 2 банкноти – 1 с
номинал от 10 лева и 1 с номинал от 20 лева; от изготвените в хода на
образуваното досъдебно производство експертизи се установява, че върху
3
двете банкноти няма никакви дактилоскопни следи; върху банкнотите има
биологичен материал от О. Д., но не и от Д. Ц.. Работодателят е приел, че
двете банкноти са били взети от ищеца противозаконно, с цел придобиване на
неправомерна облага, като се е възползвал от служебното си положение,
поради което той е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Описаната в обжалваната заповед на работодателя фактическа
обстановка съответства изцяло на твърденията на разпитаните в настоящия
съдебен процес свидетели К.В., Р. С. и П. П., .................и на .........................
По делото е разпитан свидетелят О. Г., който твърди, че при
посещението си в ............. в края на май 2024 год. е носел в якето си описаните
по номинал 2 банкноти, които е възможно да са паднали върху предната дясна
седалка на товарния му автомобил „...................“, където водачът оставил якето
си.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за
неоснователен. Обжалваната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца
Д. Ц. е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя
е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор,
адресат, волеизявление, съгл. императива на чл. 195, ал. 1, КТ). В тежест на
ответника е провеждане на главно и пълно доказване на законността на
наложеното дисциплинарно наказание. Според настоящия съдебен състав,
такова доказване по делото е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. В съдържанието
на обжалваната заповед ясно са описани фактите, обусловили прекратяването
на трудовото правоотношение с ищеца поради дисциплинарното му
уволнение. Съдът намира за доказано извършеното от Д. Ц. тежко нарушение
на трудовата дисциплина, притежаващо белезите на извършено престъпление
по чл. 195, НК – кражба на сумата от 30 лева, извършена в хода на изпълнение
на служебните му задължения по идентификация на т. а. „........................“ на
.................. год. По делото е установено по безспорен начин, че в началото на
работата на ищеца Ц. по идентификация на т. а. „........................“, рег. №
........................, върху предната дясна седалка са се намирали две банкноти – 1
от 10 лева и 1 от 20 лева; тези обстоятелства се подкрепят от показанията на
свидетелите С. и К., а и не са отречени от водача на лекия автомобил О. Д.,
собственик на двете банкноти. Съдът приема за доказано и обстоятелството,
4
че след като Д. Ц. влязъл с част от тялото си в купето на автомобила през
предната му дясна врата, двете банкноти са изчезнали от предишното си
местоположение върху предната дясна седалка – в тази насока са
неопроверганите показания на свидетеля С..
Въпреки че по делото липсват доказателства, обективиращи
непосредственото действие на Д. Ц. по взимане на двете банкноти
(свидетелите не са видели това, няма и запис от камера), съдът счита, че
промяната на местонахождението на двете купюри е последица единствено от
поведението на ищеца, който неправомерно е установил върху тях своя
фактическа власт. Според показанията на свидетелите С. и П., след
установяване липсата на банкнотите, до лекия автомобил „........................“ не
се е приближавал друг човек, вкл. и водачът й Д., а и колата не е била местена
и оставена без надзор, поради което съдът приема, че единствено Д. Ц. е имал
достъп до този автомобил и до находящите се във вътрешността на купето му
вещи. Липсва друг логически обоснован и житейски възможен механизъм за
преместване на двете банкноти от предната дясна седалка на автомобила до
скриването им в процеп на седалката на стола в служебно помещение на
.........................., който стол е бил ползван от Д. Ц. непосредствено след
установяване на трудовото нарушение.
Срещу ангажираните от ответника-работодател доказателства не е
проведено насрещно непълно доказване от ищеца, поради което съдът приема,
че описаната в процесната заповед за уволнение фактическа обстановка
отговаря изцяло на обективната истина.
Извършената от работодателя експертиза по ДНК-анализ е установила,
че върху двете банкноти има биологичен материал на О. Д., поради което
съдът приема, че е налице пълна идентичност между банкнотите, възприети от
свидетеля С. върху предната дясна седалка на автомобила, и двете банкноти,
открити в процеп под седалката на стола, ползван от ищеца в служебното
помещение на ........................ до приключване на процесуалните действия във
връзка с дисциплинарното нарушение. Липсата на дактилоскопни следи на
ищеца върху двете банкноти не може да промени изводите на съда, тъй като
формата и размерът на двата предмета допускат държането и пренасянето им
по начин, при който не остават пръстови отпечатъци, или такива не могат да
бъдат установени – в тази насока е експертното заключение, в което е
5
посочено, че върху двете банкноти няма ничии дактилоскопни следи. По
делото не се спори, че О. Д. не е бил въведен в служебното помещение, където
са открити банкнотите, поради което е невъзможно той да ги е преместил от
седалката на товарния автомобил до укритието им в седалката на стола.
Съдът счита, че работодателят правилно е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание, тъй като извършеното от ищеца Д. Ц. нарушение е
изключително тежко и грубо, тъй като, предвид спецификата на работата на
ищеца и високите обществени очаквания за законосъобразното
функциониране на дейността на ответника, това нарушение уронва доброто
име на работодателя. Наказанието е изцяло съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата за извършването му, поради което не са
налице основания за налагане на някоя от другите две мерки, предвидени в чл.
188, КТ.
Преди налагане на наказанието работодателят е спазил императивите
на чл. 193, ал. 1, КТ – за изискване на писмени обяснения от .................я, и по
чл. 333, ал. 1, т. т. 2 и 3, КТ – за получаване на предварително разрешение на
инспекцията по труда, поради което процедурата по дисциплинарното
уволнение не е опорочена.
Изложеното мотивира съда да приеме, че дисциплинарното уволнение
на ищеца е законно, а това налага отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,
КТ, вследствие от което като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
обусловените искове за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, ведно със
законната лихва върху главницата.
Неоснователността на исковете налага уважаване молбата на ответника
с правно основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, ГПК във вр. с чл. 23, т. 1, НЗПП, за
присъждане на деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в размер
от 510 лева и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във
6
вр. с чл. 225, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД на Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес
......................................, против Областна дирекция на МВР – Бургас, със
седалище ................................., за признаване за незаконно и за отмяна на
дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 251з-
5084/30.08.2024 год. на директора на ответника, на основание чл. 187, ал. 1, т.
8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа – на длъжност „....................................... в Група
„..........................................“ към ......................................., както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер от 1350 лева месечно за периода
от датата на дисциплинарното му уволнение – 30.08.2024 год., до
приключване на съдебното дирене по настоящото дело – 13.05.2025 год.,
ведно със законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на всяко от месечните вземания.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ......................................, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, да заплати на Областна дирекция на МВР –
Бургас, със седалище ................................., деловодни разноски в размер от 810
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок, считано от 21.05.2025 год., на основание чл. 315, ал.
2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7