№ 22933
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110112448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, срещу Б. Г. И., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2901,13 лв. (двe хиляди деветстотин и един лева и 13 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***,
вх. *, ап. **, аб. № ******, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
447,00 лв. (четиристотин четиридесет и седем лева), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., 57,47 лв. (петдесет
и седем лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.01.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 12,50 лв. (дванадесет лева и 50 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.02.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена
заповед № **** / 20.01.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 2041/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж. к. „Л." бл. *, бл. ***, вх. *, ап. **, аб. № ******, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата стойност на топлинна
енергия за битови нужди и на услуга дялово разпределение. Счита, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху
1
главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
исковете по основание и размер. Излага доводи, че нормите на чл. 150 и чл.
153 ЗЕ не са приложими в процесния случай, не е налице валидно сключен
договор между ищеца и ЕС, не е налице валиден протокол от ОС на ЕС за
присъединяване към топлопреносната мрежа, ОУ не обвързват ответника,
процесните суми не са дължими, липсват доказателства за реално доставена,
потребена и надлежно отчетена топлинна енергия по количество, качество и
цена за процесния период. Оспорва изправността на уредите за отчитане на
доставяната топлинна енергия, както и да са извършвани метрологични
проверки на същите. Оспорва, че е ползвана енергия в претендираното
количество и стойност, както и че дяловото разпределение е извършено
правилно. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Д. Е.“ ООД не изразява
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на
главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния
период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице
– ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно
тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител
на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по
отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ***/200г. от 02.06.2004 г., от който е
видно, че М. Б. Г. придобила право на собственост върху апартамент № **,
находящ се в гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вход "*", ет. *, със застроена площ от
65,29 кв. м.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № *****-****-
**/**.**.**** г., от което е видно, че Б. Г. И. е единствен наследник по закон на
2
основание чл. 5 ЗН на М. Б. Г., починала на 27.09.2021 г.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието,
че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение,
могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена
от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът
приема за установено, че между страните по делото в процесния период са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.
3
Ето защо съдът приема, че по силата на цитираните законови разпоредби
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
ОУ са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита,
че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия
потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията
на ответника за липсата на облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
В случая измерването на индивидуалното потребление
на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и
топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „М. Е.“ ООД /с ново
наименование „Д. Е.“ ЕООД/ с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици, като дружеството е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. По
делото е представен протокол от ОС на ЕС от 15.06.2002 г., който е съставен
от представители на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. В приложение № 1 към протокола за ап. № **
също е положен подпис и е вписано „отказва“. По делото не са налице данни
за оспорване на решението на ОС от етажните собственици, поради което
същото обвързва същите, след като самите са сключили договор с избрания
топлинен счетоводител. Изложените доводи относно законосъобразността на
решенето на ОС не следва да бъдат обсъждани в това производство. Ако
ответникът оспорва редовността на проведеното общо събрание, за него е
съществувал друг ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с
конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС.
Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила
от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната стойност, по делото е прието заключение на
вещото лице по съдебно - техническата експертиза. Съгласно заключението на
4
вещото лице за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер всеки месец,
който е преминал метрологичен контрол съгласно НТ. Общият топломер е
преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
исковия период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия топлинна енергия. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка
на топлопреносното предприятие. Извършвано е отчитане на индивидуалните
уреди за дялово разпределение и водомерите за топла вода в имотите от
фирмата за дялово разпределение „Д. Е.“ ЕООД и са изготвени
изравнителните сметки. За абоната се начислява топлинна енергия за
отопление на имот с 2 бр. щранг лири, топлинна енергия за битово гореща
вода е изичслена по данни на 2 бр. водомера и е разпределена топлинна
енергия за сградна инсталация. Общата сума начислена за топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 2509,03 лв., от която
сума 810,32 лв. за отопление и сградна инсталация и 1698,26 лв. за битово
гореща вода. Изравнителната сума за процесния период е 569,26 лв. за
доплащане. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи за
имота и сградата. Извършваните измервания в АС, начисления по фактури,
дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за
процесния имот с аб. № ****** е в съответствие с изискванията на
действащите Наредби за топлоснабдяването и актуални цени на топлинна
енергия за процесния период.
Заключението на вещото лице кореспондира изцяло с представените
съобщение към фактура № ********** за отчетен периода 01.05.2023 –
30.04.2024 г. на стойност 1085,92 лв., кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена ТЕ за периода на стойност 1185,01 лв., съобщение към
фактура № ********** за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на
стойност 1196,71 лв., кредитни известия към фактури за прогнозно начислена
ТЕ за периода на стойност 914,96 лв., индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за периода 05.2021-04.2022, за периода 05.2022-04.2023, за
периода 05.2023-04.2024, справки за показания от 18.05.2022 г., от 13.05.2023
г. и от08.05.2024 г., изготвяни от „Д. Е.“ ЕООД, от които се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност.
По делото е прието заключено на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което не са налице данни за постъпване на суми за погасяване на процесните
задължения. Общият размер на непогасените задължения за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. възлиза на сумата от 2958,60 лв. Дължимата сума
за топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2024 г. за
процесния абонатен номер е в размер на 2496,84 лв., от която сума 1719,32 лв.
за топла вода, 777,52 лв. за отопление, обезщетението за забава за период от
15.02.2022 г. до 08.01.2025 г. е в размер на 459,50 лв. Съгласно заключението
мораторната лихва върху главницата от 2407,59 лв. за периода от 15.01.2022 г.
до 08.01.2025 г е в размер на 493,33 лв. Размерът на главницата за услугата
дялово разпределение е в размер на 57,47 лв., а мораторната лихва върху тази
сума е в размер на 12,50 лв.
Предвид изложеното и от съвкупната преценка на всички събрани по
5
делото доказателства следва извод за реално доставеното в процесния имот
количество топлинна енергия по отделни компоненти, както и за нейната
стойност, която възлиза на 2509,03 лв. по прогнозни данни + 569,26 лв. за
доплащане от изравнителни сметки.
По релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на Общите
условия от 27.06.2016 г. давността за всяко месечно задължение започва да
тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца, , приети през м. 06. 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да
тече и погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
15.01.2025 г., от когато и искът се счита предявен. Погасените по давност
вземания са за периода до м.11.2021 г., доколкото последното е станало
изискуемо на 15.01.2022 г. Въз основа на данните по делото се установява, че
за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г. общият размер на задължението за
топлинна енергия е 2407,59 лв. За разликата до пълния размер от 2901,13 лв. и
за периода от м.05.2021 г. до м.10.2021 г. вкл. дължимите се суми са погасени
по давност, поради което искът следва да се отхвърли.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2025
г. до окончателното изплащане.
По делото се установи, че за процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост, е извършван именно от третото лице
– помагач. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява
от кредитираната ССчЕ, а именно – 57,47 лв. за периода от м.12.2021 г. до
м.04.2024 г. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за
м.12.2021 г. е започнала да тече от 01.01.2022 г., и срокът не е изтекъл преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата
фактура по чл. 32, ал. 3 (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане
на 45 дни от издаването . Ето защо при действието на Общите условия от
2016 г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата,
6
касаеща изравнителната сметка. При наличие на предвиден в общите условия
срок за заплащане на дължимите суми отпада необходимостта от изпращане
на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в забава - чл. 84, ал. 1
ЗЗД. Обезщетението за забава възлиза в размер на 493,33 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 08.01.2025 г. (ССчЕ), която искова претенция с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважена в претендирания размер от 477
лв. за посочения период върху непогасената главница.
Неоснователен е искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, доколкото по делото липсват данни за изпращане на покана до
ответната страна и поставянето й в забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат двете страни, съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 774,64 лева от общо 899,98 лева
/за държавна такса – 99,98 лв., депозит за експертизи – 600 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК в размер от 200 лева/. За заповедното производство на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на сумата 101,87 лева от
общо 118,63 лева съгласно заповедта за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, за
които е представил списък по чл. 80 ГПК. Претендира разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 650 лв. съгласно представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането му в
брой при подписването.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото
претендираното възнаграждение съответства на материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото и е в близък размер от предвидения
минимален такъв в чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба №1/2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в
размер на 90,51 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Б. Г. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вх. *, ап. **, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Д. Г." № **-**, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр.
С., ул. „Я." № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД следните суми: 2407,59 лв. за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2024 г.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***,
вх. *, ап. **, аб. № ******, ведно със законна лихва за период от 15.01.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата 477 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., 57,47 лв. представляваща главница
7
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.12.2021
г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 15.01.2025 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № **** /
20.01.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 2041/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422 ГПК иск от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. С.,
ул. „Я." № ***, срещу Б. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл.
***, вх. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. Г." № **-** с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата над
2407,59 лв. до пълния предявен размер от 2901,13 лв. и за периода от
м.05.2021 г. до 01.11.2021 г., както и за сумата от 12,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
15.02.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена **** / 20.01.2025 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2041/2025 г.
по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вх.
*, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. Г." № **-**, да заплати на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. С., ул. „Я." № ***, на основание чл. 78, ал.
1 ЗЗД сумата от 774,64 лв. за разноски за исковото производство и сумата от
101,87 лв. за разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:*********, с адрес: гр. С., ул. „Я." № *** да
заплати на Б. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л." бл. ***, вх. *,
ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. Г." № **-**, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 90,51 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д. Е.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8