Решение по адм. дело №331/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „МАКСИ КАР“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №80, против Ревизионен акт № Р-04000424002764-091-001/31.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение № 34/28.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП. РА се оспорва в тази му част като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя органите по приходите не са успели да докажат своите твърдения. Твърди, че извършените доставки са реални, като са представени всички необходими и възможни документи с оглед установената търговска практика за подобен вид доставки – договори, приемо-предавателни протоколи и платежни документи. Излага доводи за незаконосъобразността на акта по отделни доставчици. Оспорва размера на начислените лихви, като твърди, че същите следва да бъдат начислени до 25.03.2024 г., когато са били платени изцяло главницата и лихвите по първоначално издадения ревизионен акт. Възразява, че ревизията била проведена извън петгодишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. По тези съображения, доразвити в писмени бележки, жалбоподателят моли оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски съобразно приложен списък.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна и недоказана. В представена писмена защита развива доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не опровергават констатациите на органите по приходите. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 8405,49 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „МАКСИ КАР“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавена стойност /ДДС/ за данъчни периоди месеци 01, 02, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2020 г., 01, 02, 03, 04, 05, 06 и 09.2021 г., 02, 08 и 09.2022 г. и 01, 02 и 05.2023 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 51/27.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място], с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000423003998-091-001/08.03.2024 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на задълженията на лицето за посочените данъчни периоди. В резултат на отменителното решение ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424002764-020-001/10.06.2024 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – [населено място], връчена по електронен път на 24.06.2024 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000424002764-020-002/03.07.2024 г., ЗИЗВР № Р-04000424002764-020-003/16.09.2024 г. и ЗИЗВР № Р-04000424002764-020-004/17.10.2024 г., издадени от същия орган по приходите. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000424002764-092-001/06.12.2024 г., срещу който дружеството е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК с приложени писмени доказателства. Възражението не е прието за основателно и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000424002764-091-001/31.12.2024 г. от Б. И. Б. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Н. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията, с който са определени задължения за внасяне за ДДС в размер на 200 716,20 лв. и лихви върху тях – 80 349 лв. Посочените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. След събиране на допълнителни доказателства, с Решение № 34/28.03.2025 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] е отменил РА частично и го е потвърдил в частта, в която за данъчни периоди 01, 02, 08 и 12.2020 г., 09.2022 г. и 02.2023 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 69 916,20 лв. и са начислени лихви в размер на 27 027,44 лв. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 01.04.2025 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена в деловодството на ответника на 14.04.2025 г., видно от поставения вх. номер.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ всички електронни документи от административната преписка (ЗВР, РД и РА), удостоверения на подписалите ги лица. Ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на документи, подробно описани в писмено становище. Приети са основно и допълнително заключение на съдебно-графическа експертиза, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдебно-графическата експертиза е дала заключение, прието без оспорване от страните, че подписите за доставчиците „Блек ридж инвестмънт“ ЕООД, „И консулт А“ ЕООД и „Паришев груп“ ЕООД в конкретно посочени договори, приемо-предавателни протоколи и фактури са поставени от съответните лица. В допълнителното заключение е установено, че фактура № **********/13.01.2020 г. с издател „Блек ридж инвестмънт“ ЕООД не е подписана от управителя на доставчика, че в договора за наем от 01.08.2022 г. между „Г.“ ЕООД и жалбоподателя подписите не са положени от страните по него, като вещото лице уточнява в съдебно заседание, че подписът за „предал“ в приемо-предавателния протокол от 01.08.2022 г. между „Г.“ ЕООД и жалбоподателя също не е положен от управителя на доставчика.

Съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение за осчетоводяването на процесните фактури при жалбоподателя и при някои от доставчиците, за плащането по тях, за редовното водене на счетоводството му, както и че в счетоводството му има отчетени приходи от реализация на процесните стоки, а тези които не са отчуждени са използвани в дейността на дружеството. Посочени са извършените от жалбоподателя плащания на задълженията по първоначалния РА. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е извършвал проверка в счетоводствата на доставчиците, а е работил с документите по делото; не е проверявал актове за машиносмени, а изводите му, че активите са използвани в дейността на жалбоподателя са за всичкия машинен парк, който има дружеството, тъй като в издадените фактури не е вписано услугата с кои активи е извършена.

Изслушани са показанията на свидетеля С. Д. Г.. Същият заявява, че дружество „Макси Кар“ ЕООД му е познато много отдавна, бегло, във връзка това, че са продали на това дружество някаква машина. Бил е управител на фирма „Блек Ридж Инвестмънт“ през 2018-2019 г., която се занимавала с много неща – с продажба на автомобили, на машини, внос на различни препарати и т. н. Машината, която продали на „Макси Кар“ ЕООД, била товарач, без да си спомня марка и модел след толкова време. Не си спомня какви документи са били изготвени за тази продажба, но при такава сделка обикновено изготвяли договори, приемо-предавателни протоколи, фактури. Не си спомня да са допускани грешки при изготвяне на документите при тази продажба. Впоследствие заявава, че за сделката подписал документи - договор, приемо-предавателен протокол и фактура. На „Таурос Вива спорт“ също е бил управител, но след това не е бил пълномощник. Не си спомня като управител на „Паришев Груп“ и „Таурос Вива Спорт“ да е извършвал сделки с „Макси Кар“.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане и изменение на ревизията са издадени от компетентен орган съгласно приложената Заповед №651/11.08.2023 г. на и. ф. директор на ТД на НАП – Велико Търново, в условията на заместване съгласно Заповед №ЗЦУ-ОПР-57/08.08.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, както и Заповед №688/25.06.2024 г. на и. ф. директор на ТД на НАП – Велико Търново, в условията на заместване съгласно Заповед №ЗЦУ-ОПР-66/04.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, и представените доказателства за законоустановено отсъствие на титуляра /л. 51-55 от делото/. В съдържанието на заповедите за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая електронните подписи не са оспорени от жалбоподателя. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му.

При извършената служебна проверка не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ревизията е извършена в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В случая най-старият ревизиран период по ЗДДС е м. 01.2020 г., за който справка-декларация е подадена също през 2020 г., при което срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е следвало да изтече на 31.12.2025 г. Процесната ревизия е възложена много преди този момент – на 24.06.2024 г. дори да се абстрахираме от обстоятелството, че ревизията всъщност е втора поред и с нея се възстановява висящността на производството, като съдът изцяло споделя доводите в решението на ответника в тази насока.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съобразно това правило давността за най-старите задължения за ДДС за м. 01.2020 г. изтича на 01.01.2026 г., като същата е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и 4 от ДОПК.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

1. За данъчен период м. 01.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 000 лв. по фактура № **********/13.01.2020 г. с издател „Блек ридж инвестмънт“ ЕООД. Фактурата е с предмет „Челен товарач, [Марка], рама *********, 2017 год.“ / черен класьор, л. 168/.

За доказване на доставките жалбоподателят е представил фактурата и договор от 13.01.2020 г. със същия предмет, както и доказателства за плащането на фактурата по банков път. Жалбоподателят е декларирал, че е продал челния товарач на дружеството „БЕК-1“ ЕООД, за което е представил фактура № 01100000026/10.02.2020 г., договор и приемо-предавателен протокол от 10.02.2020 г., в които документи обаче е вписан номер на рама на челния товарач – ********* /папка 2, л. 33-36 от дан. преписка/. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Блек ридж инвестмънт“ ЕООД, при която доставчикът е представил копие на фактура № **********/13.01.2020 г., договор и приемо-предавателен протокол от 13.01.2020 г., в които документи е вписан „Челен товарач, [Марка] 8085, рама *********“ / папка 2, л. 148-151 от дан. преписка/. Установено е, че челен товарач Крамер с [номер на рама] е регистриран като собственост на „З.-22“ ЕООД [населено място].

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство и в счетоводството на доставчика. Съдебно-графическата експертиза е установила автентичност на положените подписи от името на доставчика в оспорените документи, с изключение на фактура №**********/13.01.2020 г.

С оглед на установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че РА е законосъобразен в тази му част. Жалбоподателят безспорно не е придобивал вещта, посочена във фактурата, представена пред органите по приходите, а именно Челен товарач, [Марка], с [номер на рама] /индивидуално определена вещ/. Възражението му се свежда до това, че в предоставените му документи била допусната техническа грешка при изписването на номера на рамата. Това възражение е неоснователно. Погрешно съставените фактури се коригират по реда на чл. 116, ал. 1, 4 и 5 от ЗДДС, но това не е било сторено от страните по процесната фактура. Представената с жалбата до съда фактура № **********/13.01.2020 г. /оригинал, л. 12-14 от делото/, в която е посочен номер на рамата ********* и липсва подпис на доставчика изцяло се различава като оформление и реквизити от представената от жалбоподателя в хода на ревизията фактура с гриф оригинал със същите номер и дата, подписана от доставчика /за която пък допълнителната СГЕ е установила, че подписът не е на С. Г./. Последната е представена от жалбоподателя за първи път в хода на съдебното обжалване с надпис „анулирана“ /л. 75 от делото/, но следва да се посочи, че това, както и издаването на нова фактура със същите номер и дата, но различно съдържание не е достатъчно, за да се приеме е приложен редът за отстраняване на допуснати грешки във фактурите по чл. 116 от ЗДДС. Следва също така да се посочи, че свидетелят С. Д. Г. няма спомен да са допускани грешки при изготвянето на документите за тази продажба, което също опровергава твърденията на жалбоподателя. Предвид това правилно е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 9 000 лв.

Неправилно обаче е определен размера на дължимите лихви за периода. Видно от представения лихвен лист към РА, лихвите са изчислени до датата на издаването му – 31.12.2024 г. Същевременно от доказателствата, представени от жалбоподателя, както и от заключението на ССЕ се установява, че ревизираното дружество е внесло главницата по задълженията по първоначалния РА № Р-04000423003998-091-001/08.03.2024 г., които са идентични със задълженията по процесния РА, на 25.03.2024 г. Не се твърди и установява внесените суми да са били възстановени на жалбоподателя във връзка с отмяната на първоначалния РА и връщането за нова ревизия, при което органите по приходите е следвало да начислят лихви до 25.03.2024 г., а не до 31.12.2024 г., когато е издаден процесния РА № Р-04000424002764-091-001/31.12.2024 г. Дължимите лихви за периода 15.02.2020 г. – 25.03.2024 г. върху установените задължения за внасяне за м. 01.2020 г. в размер на 4 630,49 лв. възлизат на 2 079,06 лв., като РА следва да се отмени за разликата до 2 573,71 лв. или за сумата от 494,65 лв.

2. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 11 900 лв. за данъчен период м. 02.2020 г. по фактура № **********/28.02.2020 г. с издател „Паришев груп“ ЕООД /с ново наименование „Таурос вива спорт“ ЕООД/. Фактурата е с предмет „Трактор Ню Холанд, модел Т5115, рама HLRT5115YMLO01977“.

Жалбоподателят е представил фактурата, договор за продажба и приемо-предавателен протокол, и двата от 28.02.2020 г. /л. 216, 219 и 222, черен класьор/, както и доказателства за плащането на фактурата по банков път. Декларирал е, че стоката е заведена като ДМА при него и е налична.

В хода на двете ревизии са извършени насрещни проверки на доставчика, при които от негова страна не са представени никакви документи.

Органите по приходите са установили въз основа на получената информация от Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, че въпросният трактор е бил първоначално регистриран с ДК номер ВТ08289 от „Таурос вива спорт“ ЕООД на 23.07.2020 г. Тоест 5 месеца след датата на твърдяната продажба доставчикът се е легитимирал като собственик на трактора.

В хода на адм. обжалване ответникът е събрал допълнителни доказателства от Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, от които е видно, че жалбоподателят е регистрирал на свое име въпросният трактор на 15.10.2021 г., въз основа на нотариално заверен договор за продажба от 15.10.2021 г. между „Таурос вива спорт“ ЕООД и „МАКСИ КАР“ ЕООД /папка 1, л. 37 от дан. преписка/.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство, като няма данни за отразяването ѝ в счетоводството на доставчика. Съдебно-графическата експертиза е установила автентичност на положените подписи от името на доставчика в оспорените документи. Свидетелят С. Г. няма спомени да е извършвал сделки с жалбоподателя като управител на това дружество-доставчик.

При тези факти съдът намира за правилен изводът на органите по приходите, че към датата на процесната фактура – 28.02.2020 г., не е извършена доставка и не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Действителната воля на страните не е била да бъде прехвърлена собствеността върху трактора и доказателство за това са последващите им действия. Очевидно е, че ако собствеността е била прехвърлена на 28.02.2020 г., то доставчикът нямаше да регистрира трактора на свое име, легитимирайки се като собственик съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и едва след повече от година и половина да бъде сключен нов, вече нотариално заверен договор с жалбоподателя за продажбата на същата тази вещ. Към датата на данъчното събитие 15.10.2021 г. обаче „Таурос вива спорт“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице. Дори да се приеме, че извършеното от жалбоподателя плащане по фактурата има характер на авансово плащане с последвала доставка, то предвид дерегистрацията на доставчика жалбоподателят е следвало да коригира размера на ползвания данъчен кредит на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС, което не е сторено.

Изслушаната съдебно-графическа и съдебно-счетоводна експертизи не променят с нищо изложените по-горе факти, съответно и извода за законосъобразност на отказа да бъде признато правото на данъчен кредит.

Неправилно обаче е определен размера на дължимите лихви за периода, като съображенията за това са изложени в предходния пункт. Дължимите лихви за периода 15.03.2020 г. – 25.03.2024 г. върху установените задължения за внасяне за м. 02.2020 г. в размер на 16 269,51 лв. възлизат на 7 173,84 лв., като РА следва да се отмени за разликата до 8 911,80 лв. или за сумата от 1 737,96 лв.

3. За данъчен период м. 02.2023 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 27 416,20 лв. по фактура № 121/02.02.2023 г., издадена от „И Консулт А“ ЕООД. Фактурата е с предмет Багер Manitou MT 1840 Easy 75 с номер на рама MAN00000V01020104 и инвентар кофа № 10320200.

Жалбоподателят е представил фактурата, договор за продажба от 02.02.2023 г., ППП от 07.02.2023 г. /л. 181-182, черен класьор/, както и доказателства за плащането на фактурата по банков път. Установено е, че багерът е заведен по сметка 304 „Стоки“, а кофата по сметка 204 „ДМА“. Не се спори, че багерът е регистриран от „МАКСИ КАР“ ЕООД на 17.02.2023 г. Жалбоподателят е представил доказателства, че впоследствие е продал багера на „Евромаркет кънстракшън“ ЕАД по фактура от 23.02.2023 г. и нотариално заверен договор от 13.03.2023 г. /л. 50 и 59, папка 2 от дан. преписка/.

Доставчикът е представил при извършените насрещни проверки единствено копие от фактурата и банково извлечение.

Органите по приходите са отказали право на данъчен кредит, тъй като доставчикът не е представил екземпляри от договора и приемо-предавателния протокол, както и доказателства за произхода на фактурираните стоки. Установено е, че на „И Консулт А“ ЕООД била извършена ревизия по ЗДДС, при която дружеството представило като доказателство за придобиване на стоките предварителен договор от 30.01.2023 г. с „Пойнтстар“ ЕООД, но не и доказателства за изпълнението му, вследствие на което бил направен извод, че издадената към „МАКСИ КАР“ ЕООД фактура е безстокова и данъкът по нея е начислен неправомерно. Решаващият орган е констатирал също наличието на разлики в екземплярите на фактурите, представени от жалбоподателя и доставчика, относно формата и част от съдържанието им.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство и в счетоводството на доставчика, а стоката впоследствие е продадена на „Евромаркет кънстракшън“ ЕАД. Съдебно-графическата експертиза е установила автентичност на положените подписи от името на доставчика в оспорените документи.

Съдът намира, че РА е незаконосъобразен в тази му част. На практика правото на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано единствено заради това, че доставчикът не е представил доказателства, че е притежава правото на собственост или правото на разпореждане върху стоките по процесната фактура. В случая предмет на фактурата са индивидуално определени вещи, конкретизирани като марка, модел, номер на рама или инвентарен номер, поради което прехвърлянето на правото на собственост настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предава вещта. Това следва от нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, която се отнася до всички сделки за прехвърляне на право на собственост или учредяване на друго вещно право. Установено е плащането на фактурата по банков път, заприходяването на стоките по съответните сметки от жалбоподателя и доставчика, регистрацията пред контролните органи, както и последващата продажба на багера, съответно наличието на кофата. Незаконосъобразно органите по приходите са счели, че само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Нито по националното право - чл. 78 Закона за собствеността, нито по общностното право - чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО е налице изискване за установяване на права на собственост върху стоките от страна на доставчика. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено, тъй като няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни действията на доставчика по непредставяне на доказателства и представянето на различен екземляр от фактурата /като разликите не касаят съществените реквизити относно предмета на доставката и субектите по сделката/. От органите по приходите не са предоставени никакви обективни данни, установяващи, че получателят по фактурите е знаел или е трябвало да знае за извършена от издателя на фактурите измама, а тежестта за това е тяхна - т. 53 от решението на СЕС по дело С-324/11, "Gаbor Toth". От друга страна, такива обективни данни за данъчна измама от страна на доставчика, за която дружеството-жалбоподател е знаело или е трябвало да знае, не се установяват и в проведеното съдебно производство пред настоящата инстанция при цялостната преценка на доказателствения материал по делото. Констатациите от ревизията на доставчика представляват правни изводи, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват настоящата инстанция.

Предвид изложеното РА следва да се отмени в частта относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2023 г. в размер на 27 416,20 лв. със съответните лихви в размер на 6 598,91 лв. /част от които са неправилно начислени за периода 25.03-31.12.2024 г./

4. Отказано е право на данъчен кредит за м. 12.2020 г. в размер на 10 000 лв. по фактура № 22/16.12.2020 г., издадена от „Ивид строй“ ЕООД по съображения за липса на реално извършена доставка. Фактурата е с предмет Фадрома Kramer, модел 5059, рама *********.

От жалбоподателя са представени договор от 16.12.2020 г. и приемо-предавателен протокол от 17.12.2020 г. /л. 212-213, черен класьор/, както и доказателства за заприхождаването на актива и плащането на фактурата по банков път. Представена е и инвойс фактура от 16.08.2021 г. за последваща продажба на фадромата на гръцкото дружество JOR SINGLE [интернет адрес], както и ЧМР /л. 87, 88 и 93, папка 3 от дан. преписка/.

От доставчика не са представени никакви доказателства при извършените му насрещни проверки.

При тази фактическа обстановка органите по приходите са приели, че няма доказателства за съществуването на такава техника предвид липсата на регистрация на същата в Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, както и липсват доказателства за придобиването ѝ от доставчика „Ивид строй“ ЕООД, нито за използването ѝ за дейността на жалбоподателя.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство, като по делото няма данни фактурата да е отразена в счетоводството на доставчика.

РА е незаконосъобразен в тази част, като съображенията за това идентични с изложените относно предходния доставчик „И Консулт А“ ЕООД, поради което не следва да бъдат повтаряни. Към тях следва да се добави, че пред съда не са оспорени нито договора и приемо-предавателния протокол между жалбоподателя и „Ивид строй“ ЕООД, нито инвойс фактурата и останалите документи към JOR SINGLE [интернет адрес], поради което не е налице основание тези документи да не бъдат кредитирани. Същите установяват придобиването, заплащането и последващото отчуждаване на стоката – индивидуално определена вещ, поради което е ирелевантно дали доставчикът е представил доказателства за нейния произход. Отказът да се признае право на приспадане на ДДС поради неизпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника не намира никакво правно основание в Директива 2006/112, а неизпълнението на тези задължения би могло да доведе единствено до реализиране на административноаказателна отговорност по чл. 19 от ЗРКЗГТ.

Предвид изложеното РА следва да се отмени в частта относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2020 г. в размер на 10 000 лв. с произтичащите от това лихви за м. 12.2020 г. в размер на 4 093,26 лв. и за м. 01.2021 г. в размер на 524,34 лв. /част от които са неправилно начислени за периода 25.03-31.12.2024 г./.

5. Отказано е право на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2020 г. в размер на 4 800 лв. по фактура № 8/28.08.2020 г., издадена от „Ивид строй“ ЕООД. Фактурата е с предмет „наем челен товарач модел Терекс“, за три месеца, с единична цена от 8 000 лв. и на обща стойност 24 000 лв. без ДДС /л. 206, черен класьор/.

В хода на ревизията жалбоподателят е представил Договор за наем на специализирана техника от 01.05.2020 г., според който „Ивид строй“ ЕООД предоставя на „МАКСИ КАР“ ЕООД, фадрома Terex TL80, № TL08022, с прилежащия към него инвентар вилици и кофа /л. 91-92, папка 2 от дан. преписка/. Договорът е сключен за срок от 3 месеца, като цената на месец е 3 000 лв. без ДДС. Представен е приемо-предавателен протокол от 08.05.2020 г. /л. 12, папка 2 от дан. преписка/. Жалбоподателят е дал обяснения, че наетата техника по фактури № 4/20.07.2020 г. и № 8/28.08.2020 г., издадени от „Ивид строй“ ЕООД, била преотдадена под наем на „Бонати С.П.А – клон България“ /л. 20, папка 2 от дан. преписка/. Представена е и фактура № 4/20.07.2020 г., издадена от „Ивид строй“ ЕООД, с предмет наем по договор Терекс ТЛ80, рама ТЛ08022, мярка 3, количество 3000, на обща стойност 9 000 лв. /л. 91, папка 2 от дан. преписка/.

При тези факти органите по приходите правилно са приели, че фактура № 8/28.08.2020 г. на „Ивид строй“ ЕООД не може да бъде обвързана с представените договор и приемо-предавателен протокол, които касаят единствено фактура № 4/20.07.2020 г. и по която е признато на жалбоподателя правото на данъчен кредит. Предвид това е прието, че за фактура № 8/28.08.2020 г. не е представен договор и ППП относно предаване на актива, а във фактурата не са посочени индивидуализиращи данни на техниката като номер на рамата, като същевременно от жалбоподателя не са представени доказателства и писмени обяснения, които касаят използването на този актив. Направен е извод, че не е доказано реалното извършване на доставка на услуга по процесната фактура № 8/28.08.2020 г.

В жалбата до съда отново се твърди, че вещта, предмет на наема, била преотстъпена от жалбоподателя под наем на трети лица. В съдебно заседание от 28.05.2020 г. жалбоподателят представя анекс от 01.08.2020 г. към Договор за наем на специализирана техника от 01.05.2020 г. между „Ивид строй“ ЕООД и „МАКСИ КАР“ ЕООД, според който договорът се продължава с още 8 месеца при останали непроменени условия на договора /л. 62 от делото/. Представени са и 4 фактури, издадени от жалбоподателя на трети лица през периода м.09.-11.2020 г., с предмет „почистване на терен общинска собственост“ и „почистване на земеделски земи“ /л. 65-68 от делото/. Същевременно в становище вх. № 3340/15.07.2025 г. жалбоподателят твърди, че във фактура № 8/28.08.2020 г. била допусната техническа грешка, като в колона мярка/количество е посочил цифрата 3 месеца вместо действителните 8 месеца, а в колона единична цена 8 000 лв. вместо действителната 3 000 лв. /л. 122 от делото/.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство, като по делото няма данни фактурата да е отразена в счетоводството на доставчика.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че на жалбоподателя правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 8/28.08.2020 г., издадена от „Ивид строй“ ЕООД. Правилно органите по приходите са приели, че с оглед липсата на договор и приемо-предавателен протокол не е възникнало наемно правоотношение, което да е основание за издаване на процесната фактура. Представеният анекс от 01.08.2020 г. съдът счита за новосъздаден за целите на обжалването, тъй като такъв документ не е бил представен от жалбоподателя нито при двете ревизии, нито с възражението срещу РД или с жалбата до съда, а едва в първото съдебно заседание. Още повече, издаването на фактурата авансово противоречи на клаузите на договора от 01.05.2020 г., към който препраща анекса, предвиждащи издаването на фактура да става едва след изтичането на срока на договора, т.е. на осемте месеца. Освен това в договора е предвидена цена от 3 000 лв. месечно без ДДС, а във фактурата е посочена цена от 8 000 лв. месечно без ДДС.

На следващо място, не са представени доказателства за ползването на претендирания нает актив в икономическата дейност на жалбоподателя. Последният прави противоречиви твърдения за това – веднъж твърди, че вещта била преотдавана под наем на трети лица, без да сочи доказателства за това, а после навежда, че товарачът бил ползван за извършването на услуги по почистване на земи. Това твърдение съдът също намира за недоказано, въпреки представените фактури, издадени на трети лица, тъй като не са представени обичайно съставяните за този вид дейност актове за извършена работа за периода от машина. Както вещото лице е посочило в съдебно заседание, в издадените от жалбоподателя фактури за извършени услуги с техника не са посочени никакви данни за последната, при което съдът прави извод, че същите не могат да бъдат обвързани именно с машината, за която се твърди, че е наета.

На последно място, ако се кредитират твърденията на жалбоподателя за допуснати грешки при посочването на броя месеци и единичната цена на услугата, то за жалбоподателя не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което е самостоятелно основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да ползва право на данъчен кредит данъчнозадълженото лице следва да притежава данъчен документ (фактура), съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от закона. След като жалбоподателят твърди, че не са верни количеството месеци и единичната цена, то в такъв случай фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗДДС. Невярното означаване на въпросните реквизити във фактурата поставя под съмнение достоверността и целта на съставянето ѝ. Това дисквалифицира нейната доказателствена стойност. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С–273/11. Именно последното е налице в настоящия случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено във фактурата, нито пък в допълващи я документи. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. В решението си по дело С-271/12 СЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.

При положение, че не е доказано извършването на услугата от доставчика и съответно – реалността на доставките, правно ирелевантно за ползването на данъчен кредит е извършено ли е плащане по спорната фактура, тъй като плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит и установяването на това обстоятелство може да бъде само косвено доказателство и да се обсъжда наред с останалите писмени доказателства по установяване реалността на доставките.

Неправилно обаче е определен размера на дължимите лихви за периода, като съображенията за това са изложени в т. 1 от решението. Дължимите лихви за периода 15.09.2020 г. – 25.03.2024 г. върху установените задължения за внасяне за м. 08.2020 г. в размер на 4 800 лв. възлизат на 1 871,15 лв., като РА следва да се отмени за разликата до 2 383,90 лв. или за сумата от 512,75 лв.

6. Отказано е право на данъчен кредит за м. 09.2022 г. в размер на 6 800 лв. по фактура № **********/15.09.2022 г., издадена от „Г.“ ЕООД. Фактурата е с предмет „наем на машина Manitou 1030-2017, Model 1030“ /л. 174, черен класьор/.

В хода на ревизията жалбоподателят е представил Договор от 01.08.2022 г. с „Г.“ ЕООД, според който „Г.“ ЕООД се задължава да предостави на „МАКСИ КАР“ ЕООД за временно ползване машина Manitou 1030-2017, Model 1030, с посочен сериен номер /л. 170, черен класьор/. Посочена е наемна цена от 34 000 лв. без ДДС. Жалбоподателят е дал обяснение, че машината е използвана за извършване на услуги на трети лица.

При извършената насрещна проверка на „Г.“ ЕООД доставчикът е представил единствено фактурата. Установено е, че е платено по банкова сметка на „Г.“ ДЗЗД, а не на „Г.“ ЕООД.

Органите по приходите са отказали право на данъчен кредит, тъй като не са представени доказателства, че наемодателят е разполагал със съответния актив, че същият е предаден на жалбоподателя и че последният е доказал използването на актива за извършването на последващи облагаеми доставки.

В хода на съдебното обжалване жалбоподателят е представил приемо-предавателен протокол от 01.08.2022 г. за предаване на описаната в договора машина от „Г.“ ЕООД на „МАКСИ КАР“ ЕООД /л. 134 от делото/. Същият, както и договора от 01.08.2022 г. бе оспорен от ответника, като съдебно-графическата експертиза е дала заключение, че оспорените документи не са подписани от лицата, посочени като негови съставители.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че процесната фактура е платена от жалбоподателя по банков път, както и че е отразена в неговото счетоводство и в счетоводството на доставчика.

Съдът намира, че правилно е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя поради недоказаността на доставката. С оглед опроверганата истинност на оспорените договор и приемо-предавателен протокол съдът намира за недоказано възникването на наемно правоотношение, което да е основание за издаване на процесната фактура. Освен това нито в договора, нито във фактурата е вписано за какъв срок се отдава под наем въпросната машина. Не са представени по делото други документи, в които да е налична тази информация. Това води до извода, че фактурата не съдържа пълна информация, не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗДДС и за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като подробни съображения за това са изложени в частта за предходния доставчик. Не е доказано също така, че въпросната машина е ползвана от жалбоподателя за целите на независимита му икономическа дейност – представените две фактури, издадени от „МАКСИ КАР“ ЕООД на трети лица не могат да се обвържат именно с машината предвид липсата на първични счетоводни документи, отчитащи извършени машиночасове/смени и пр.

Неправилно обаче е определен размера на дължимите лихви за периода, като съображенията за това са изложени по-горе. Дължимите лихви за периода 15.10.2022 г. – 25.03.2024 г. върху установените задължения за внасяне за м. 09.2022 г. в размер на 6 800 лв. възлизат на 1 215,12 лв., като РА следва да се отмени за разликата до 1 941,52 лв. или за сумата от 726,40 лв.

Или в обобщение РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частите, в които за данъчен период м. 01.2020 г. са начислени лихви в размер на 494,65 лв., за данъчен период м. 02.2020 г. са начислени лихви в размер на 1 737,96 лв., за данъчен период м. 08.2020 г. са начислени лихви в размер на 512,75 лв., за данъчен период м. 12.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000 лв., вследствие на което за данъчен период м. 12.2020 г. са начислени лихви в размер на 4 093,26 лв. и за данъчен период м. 01.2021 г. са начислени лихви в размер на 524,34 лв., за данъчен период м. 09.2022 г. са начислени лихви в размер на 726,40 лв. и за данъчен период м. 02.2023 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 27 416,20 лв. и са начислени лихви в размер на 6 598,91 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото претенциите и на двете страни за присъждане на разноски са частично основателни. Разноските на жалбоподателя по делото възлизат на 9 550 лв. /държавна такса, депозити за експертизи и платено по банков път адвокатско възнаграждение/, при което съобразно уважената част от жалбата следва да му се присъди сума в размер на 5 132,86 лв. В полза на Национална агенция за приходите – [населено място], следва да се заплатят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 3 887,78 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000424002764-091-001/31.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с Решение № 34/28.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, в частите, в които за данъчен период м. 01.2020 г. са начислени лихви в размер на 494,65 лв., за данъчен период м. 02.2020 г. са начислени лихви в размер на 1 737,96 лв., за данъчен период м. 08.2020 г. са начислени лихви в размер на 512,75 лв., за данъчен период м. 12.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000 лв., вследствие на което за данъчен период м. 12.2020 г. са начислени лихви в размер на 4 093,26 лв. и за данъчен период м. 01.2021 г. са начислени лихви в размер на 524,34 лв., за данъчен период м. 09.2022 г. са начислени лихви в размер на 726,40 лв., и за данъчен период м. 02.2023 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 27 416,20 лв. и са начислени лихви в размер на 6 598,91 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАКСИ КАР“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №80, против Ревизионен акт № Р-04000424002764-091-001/31.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с Решение № 34/28.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, в останалите части, в които за данъчен период м. 01.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 000 лв. и са начислени лихви в размер на 2 079,06 лв., за данъчен период м. 02.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 900 лв. и са начислени лихви в размер на 7 173,84 лв., за данъчен период м. 08.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 800 лв. и са начислени лихви в размер на 1871,15 лв, за данъчен период м. 09.2022 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 800 лв. и са начислени лихви в размер на 1215,12 лв.

 

ОСЪЖДА „МАКСИ КАР“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 80, да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] разноски по делото в размер на 3 887,78 лв. (три хиляди осемстотин осемдесет седем лева и седемдесет осем стотинки).

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – [населено място] да заплати на „МАКСИ КАР“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 80, разноски по делото в размер на 5 132,86 лв. (пет хиляди сто тридесет два лева и осемдесет шест стотинки)

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.