№ 18221
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110105415 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД,
уточнена с молба вх. номер 193130/12.06.2024 г., срещу С. Г. С., С. П. В., Ж. А. В., А.
И. В., М. И. В., Р. А. В. и М. А. В., с която са предявени субективно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
- за С. Г. С.: сумата от 11,20 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,40 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г., сумата от
45,88 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.03.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 11,24 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за С. П. В.: сумата от 130,20 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,90 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за Ж. А. В.: сумата от 245 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,50 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
1
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за А. И. В.: сумата от 1 434,30лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 307,35 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за М. И. В.: сумата от 1 434,30 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 307,35 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за Р. А. В.: сумата от 980 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 210 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.;
- за М. А. В.: сумата от 245 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,50 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 4,
като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от С. Г. С. с
твърдения, че всички процесни негови задължения към ищеца са платени, за което
представя доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Ж. А. В.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител - адв. Д.. С
отговора се оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния
имот. Оспорва се количеството на топлинна енергия, претендирата от ищеца спрямо
ответника Ж. В.. Инвокирано е възражение за погаистелна давност по реда на чл. 111,
б. "В" от ЗЗД. Претендира, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна, тъй
като ишецът не е поканил ответника да заплати, с оглед правилото, въведено в чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете, насочени срещу този ответник.
2
В предоставения срок ответникът С. П. В. е подала отговор на исковата
молба чрез адв. Е., при твърденията, че исковете на ищеца срещу нея са неоснователни
и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди, че единствено ответникът М. В. е
пасивно легитимиран да отговаря за ищцовите претенции с оглед подадена от неговия
наследодател молба за откриване на партида на негово име. Прави възражение за
погасяване по давност на процесните суми. Претендира разноски.
Депозиран е отговор и от ответника М. А. В. чрез адв. Т. от САК, с който
искът се оспорва по размер и основание. Възразява се, че задълженията са погасени по
давност. Претендира разноски.
Подаден е отговор на исковата молба от ответниците М. В. и А. В. чрез
адв. М.. В същия се твърди, че претенцията на ищеца е основателна единствено
спрямо отгветника М. В., понеже само той ползвал процесния имот, а и с оглед това,
че неговият наследодател е имал открита на негово име партида в топлопреносното
дружество. Прави възражение за погасяване по давност на исковите суми.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници не са депозирали отговори в установения по чл. 131
ГПК срок, a и до настоящия момент.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
С определение № 27543/26.06.2025 г. по гр.д. № 5415/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав, съдът е дал указания на ищеца да уточни дали и ако да какви точно
суми претендира спрямо ответника С. Гоергиев С., с оглед констатирано от съда
несъответствие в исковата молба. Предоставеният на ищеца срок за отстраняване на
соченото несъвършенство на исковата молба е 1-седмичен от получаване на
съобщението. В отговор от 04.07.2025 г. по повод така дадените указания ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД уведомява съдът, че ответникът С. С. е погасил всички
изискуеми спрямо него задължения. Уточнява се, че претендира разноски от него с
оглед даване на повод за завеждане на производството срещу същия.
При дадената фактология, съдът намира, че ищецът не е изпълнил
съдебните указания с отговора си от 04.07.2025 г., поради което исковата му молба
спрямо ответника С. Г. С. следва да бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а
производството в посочената част – прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК право
на разноски има, единствено ответната страна, но същата не претендира
възстановяването на съдебно-деловодни разходи, поради което и такива не й се
следват.
Производството остава висящо спрямо останалите ответници, а именно: С.
П. В., Ж. А. В., А. И. В., М. И. В., Р. А. В. и М. А. В..
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
3
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, кoгaтo пoлзвaщият бивш cъпpyг,
или други лице от съсобствениците, cĸлючи пиcмeн дoгoвop c тoплoпpeнocнoтo
пpeдпpиятиe, нaпpимep c oтĸpивaнeтo нa индивидyaлнa пapтидa зa цeлия имoт, тoгaвa
тoй cтaвa ĸлиeнт нa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цeлия имoт, пopaди ĸoeтo
дължи нa тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe цeнaтa нa дocтaвeнaтa тoплиннa eнepгия зa
битoви нyжди зa цялoтo жилищe. В случая от ангажираната по делото писмена
доказателствена маса е видно, че след смъртта на А. М.в В., починал на 04.09.2008 г.,
наследник на неговата партида в „Топлофикация София“ ЕАД е само ответникът М. А.
4
В.. Ето защо съдът приема, че само този ответник притежава необходимата за
уважаване на ищцовите претенции пасивна материалноправна легитимация.
От приложените на л. 30 - 66 нотариални актове от 1940 година, нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ от 08.11.2020 г.
(признава за собственик Иван А. В.) и нотариален за собственост върху недвижим
имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ от 01.06.2006 г. (признава за собственици А.
М.в В. и Р. М. В.), и от нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот
от 04.12.2018 г., че М. И. В., А. И. В. и Р. М. В. са били собственици на процесния
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Съборна“, притежаващи общо по-
голямата част от идеалните части в собствеността, след изкупуване на идеалните части
на старите съсобственици.
Съгласно представено по делото решение № 223/16.11.2016 г. по гр.д. №
1626/2016 г. по описа на 1-во г.о. на ВКС, е признато за установено, че А. И. В. и М. И.
В. са собственици на общо 9985/16000.
От приложено по делото удостовеР.е за наследници на Иван А. В. се установява,
че същият е оставил двама наследници по закон - своите синове А. И. В. и М. И. В..
От представено по делото съобщение от Столична община, район „Студентски“
се установява, че лицето А. М.в В., починал на 04.09.2008 г. е оставил за свой
наследник М. А. В..
От представени удостовеР.я за наследници се установява, че Р. М.в В., ЕГН
********** е починала, като същата е имала син Александър Г. В., ЕГН **********,
който също е починал, оставяйки за свой законен наследник дъщеря си Р. А. В., ЕГН
**********, с оглед нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН.
Като се отчетат наследствените връзки между страните следва изводът, че
ответниците притежават следните квоти от собствеността на процесния недвижим
имот: А. И. В. – 10245/32000; М. И. В. – 10245/32000; Р. А. В. – 7000/32000 и М. А. В.
– 1750/32000, а ответниците С. П. В. и Ж. А. В. са собственици на процесния
недвижим имот, при квоти – 930/32000 за ответника С. В. и съответно 1750/32000 за
ответника Ж. В..
Според настоящия съдебен състав при съответно посочените квоти, всеки един
от ответниците е станал собственик на процесния недвижим имот, а оттам за него е
възникнало и качеството на потребител на топлинна енергия на ищцовото
предприятие. Действително по делото е налице приложено писмено доказателство, а
именно молба-декларация за откриване на партида само на името на А. М.в В.
(наследодател на ответника М. В.), респ. към момента, когато А. М.в В. е бил жив,
макар да е имало и други съсобственици на процесния имот, само той е притежавал
качеството на потребител на топлинна енергия. С настъпването на неговата смърт, той
вече не е субект на правото, а качеството потребител не преминава по наследство към
неговия низходящ М. В. само с оглед наличието на подадено заявление за откриване на
партида на един от собствениците на топлоснабдения имот. Вкратце, съдът приема, че
всеки един от ответниците в настоящото производство е получил качеството на клиент
на ищцовото дружество с факта на придобиване на право на собственост върху имота
по причина смъртта на неговия наследодател като нов. Смъртта на наследодателите на
ответниците е нов правопораждащ факт за правото на собственост на последните
върху имота или казано с други думи последиците от подаденото по-рано заявление за
откриване на партида единствено на името на А. М.в В. са загубили своето правно
значение.
Друг умозаключение не би могло да се направи, поне към процесния момент,
макар по делото да е приложено решение от 18.02.2022 г., постановено по гр.д.
80782/2018 г. по описа на СРС, 64 състав, сочещо, че ответникът М. В. единствено
ползва процесния недвижим имот, защото това решение е атакувано пред въззивен съд
и все още не е влязло в сила, т.е. същото няма сила на присъдено нещо.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 7 броя ИРРО, монтирани в 7 броя
радиатори в имота. Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните
сметки е в размер на 4 677,78 лв.
От посочената сума ответникът С. П. В. (квота 930/32000) дължи 135,94лв.
Ответникът С. П. В., чрез адв. Е., своевременно е упражнила правата си по чл.
120 ЗЗД, като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
6
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 30.01.2024 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 30.01.2024 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2019 г. до м.01.2021 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1970,88 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът С. В. дължи
930/32000 част от сумата от 1970,88 лв. – или сумата от 57,27 лв., за която сума искът
е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен размер
от 130,20 лв., искът следва да се отхвърли.
От посочената сума (4 677,78 лв.) ответникът Ж. А. В. дължи 255,81 лв.
Ответникът, чрез адв. Д., своевременно е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД,
като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 30.01.2024 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 30.01.2024 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2019 г. до м.01.2021 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1970,88 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът Ж. В. дължи
1750/32000 част от сумата от 1970,88 лв. – или сумата от 107,78 лв., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 245 лв., искът следва да се отхвърли.
От посочената сума (4 677,78 лв.) ответникът А. И. В. дължи 1497,62 лв.
Ответникът, чрез адв. М., своевременно е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД,
като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
7
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 30.01.2024 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 30.01.2024 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2019 г. до м.01.2021 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1970,88 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът А. В. дължи
10245/32000 част от сумата от 1970,88 лв. – или сумата от 630,98 лв., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 1434,30 лв. искът следва да се отхвърли.
Напълно огледално - ответникът М. В. следва да заплати на ищеца сумата от
630,98 лв., доколкото също е възразил за погасяване по давност на голяма част от
неговите задължения, чрез процесуалния си представител – адв. М.. Искът срещу него
следва да се отхвърли за разликата над посочения размер, до който искът ще се уважи
от 630,98 лв. до пълния предявен размер от 1434,30 лв.
От посочената сума (4 677,78 лв.) ответникът М. В. дължи 255,81 лв.
Ответникът, чрез адв. Т., своевременно е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД,
като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 30.01.2024 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
8
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 30.01.2024 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2019 г. до м.01.2021 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1970,88 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът М. В. дължи
1750/32000 част от сумата от 1970,88 лв. – или сумата от 107,78 лв., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 245 лв., искът следва да се отхвърли.
От посочената сума (4 677,78 лв.) ответникът Р. А. В. дължи 1023,26 лв., но
доколкото ответникът претендира едва 980 лв. и с голед чл. 6, ал. 2 ГПК, въздигащ
диспозитивното начало за основен постулат на гражданското съдопроизводство, искът
срещу нея следва да бъде в цялост уважен. Отвентникът Р. В. не е подала възражение
за погасяване по давност на исковете, насочени срещу нея.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобР. с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника С. В. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 57,27 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 14,85 лв. До този размер
акцесорната претенция спрямо този ответник следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 27,90 лв. – искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника А. В. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 630,98 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 163,48 До този размер
акцесорната претенция спрямо този ответник следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 307,35 лв. – искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника М. В. за
9
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 630,98 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 163,48 До този размер
акцесорната претенция спрямо този ответник следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 307,35 лв. – искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника Р. В. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 980 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 253,92 лв., но понеже
ищецът претендира по-малка сума от изчислената, а именно 210 лв. – то последната
следва да му се присъди, с оглед диспозитивното начало.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника Ж. В. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 107,78 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 27,93 лв. До този размер
акцесорната претенция спрямо този ответник следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 52,50 лв. – искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника М. В. за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2020 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 107,78 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на сумата от 27,93 лв. До този размер
акцесорната претенция спрямо този ответник следва да се уважи, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 52,50 лв. – искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете и страни и по-
специално, както следва.
Ищецът няма право на разноски спрямо ответника С. Г. С., доколкото исковата
молба спрямо последния е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството –
прекратено, по причина, стояща в ищеца, респ. дали ответникът С. е дали или не повод
за завеждане на делото спрямо него е ирелевантно. Прочие, ответникът С. има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, но доколкото не претендира такива, не се
и присъждат.
Ищецът претендира общо 689 лв. разноски, стоР. пред СРС- 289 лв. за дръжавна
такса, 300 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда служебно по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за
правната помощ. От тях с оглед уважената част от претенциите му се следват 374,17
лв., а отговорността за тези разноски с оглед притежаваните от ответниците квоти в
съсобствеността е както следва: от ответника С. В. – 10,87 лв.; от ответника Ж. В. –
20,46 лв. от ответника А. В. – 119,79 лв.; от ответника М. В. – 119,79 лв.; от ответника
Р. В. – 81,84 лв.; от ответника М. В. - 20,46 лв.
Ищецът дължи на ответника С. В. сумата от 217,53 лв. – разноски за адвокатски
хонорар с оглед отхвърлената част на претенциите срещу този ответник.
Ищецът дължи на ответниците А. В. и М. В. сумата от общо 217,54 лв. –
10
разноски за адвокатски хонорар с оглед отхвърлената част на претенциите срещу тях.
Ответникът М. В., макар да претендира разноски за адвокатски хонорар, не е
представил по делото каквито и да било доказателства за сторването на такъв разход,
и в приложение на установеното в т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, съдът приема, че
такива разноски не са направени и не следва да се присъждат.
Ответникът Ж. В. и ответникът Р. В. не претендират разноски и такива не следва
да им се разпределят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА вх. № 28508/30.01.2024 г. на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, в частта срещу ответника С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Софиям ул.
„Съборна“ 14, ет. 4, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 5415/2024 г. по описа на СРС, 65 състав в посочената част.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет. 4,
апартамент, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ 39, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 107,78 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,93 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 107,78 лв. до пълния предявен размер от
245 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.01.2021 г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 27,93 лв. до пълния предявен размер от 52,50 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет.
4, апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 107,78 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.01.2021
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 27,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
24.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 107,78 лв. до пълния
предявен размер от 245 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.01.2021 г., както и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 27,93 лв. до пълния предявен
размер от 52,50 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“, № 14
ет. 4, апартамент да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 630,98 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.01.2021
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 163,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на
11
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 24.03.2023 г., като ОХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 630,98 лв.
до пълния предявен размер от 1434,30 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.01.2021 г.,
както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 163,48 лв. до
пълния предявен размер от 307,35 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“, № 14
ет. 4, апартамент да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 630,98 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.01.2021
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 163,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 24.03.2023 г., като ОХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 630,98 лв.
до пълния предявен размер от 1434,30 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.01.2021 г.,
както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 163,48 лв. до
пълния предявен размер от 307,35 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет. 4,
апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 980 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.05.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 210 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
24.03.2023 г.
ОСЪЖДА С. Първанова В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“
14, ет. 4, апартамент, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Шипка“ № 24, ап. 4, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 57,27 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Съборна“ № 14, ет. 4, апартамент, за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,75 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2023 г., като
ОХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 57,27 лв. до пълния предявен размер от
130,20 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.01.2021 г., както и иска за мораторна лихва
за разликата над уважения размер от 14,75 лв. до пълния предявен размер от 27,90 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати общо на А. И. В., ЕГН ********** и на М.
И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер 217,54 лв. –
съдебно-деловодни разноски, стоР. от ответниците в първоинстанционното
производство пред СРС за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на С. Първанова В., ЕГН
**********, , с адрес: гр. София, ул. „Съборна“, № 14 ет. 4, сумата в размер на 217,73
лв. – разноски, стоР. пред СРС за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Ж. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет.
4, апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
12
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 20,46 лв., представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед
уважената част от претенциите му.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет.
4, апартамент, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ 39, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 20,46 лв.,
представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед уважената част от
претенциите му.
ОСЪЖДА Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет. 4,
апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 81,84 лв., представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед
уважената част от претенциите му.
ОСЪЖДА С. Първанова В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“
14, ет. 4, апартамент, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Шипка“ № 24, ап. 4, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 10,87 лв.,
представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед уважената част от
претенциите му.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет. 4,
апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 119,79 лв., представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед
уважената част от претенциите му.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ 14, ет.
4, апартамент, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 119,79 лв., представляваща разноски, стоР. от ищеца пред СРС с оглед
уважената част от претенциите му.
Решението е постановено при участието на „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на
страните в частта, в която съдът е върнал исковата молба срещу ответника С. С. и
производството е прекратено, а в останалата част - в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13