РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Х. , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20205600900150 по описа за 2020 година
Т.д. № 150/2020 г. по описа на Окръжен съд-Х. е образувано по искова молба вх. №
7828/21.03.2020 г., подадена от М. Б. К. от гр. Х.,със съдебен адрес гр. Х., ул. „ П.“ № 31
ет.2, адв. М. Т., с която са предявени обективно съединени искове против Гаранционен
фонд гр. София с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ / отм./ за сумата от 60 000 лв.
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при ПТП, причинено
от неидентифицирано превозно средство на 25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56
и с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ / отм./ за сумата от 3 648 лв. представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП, причинено от
неидентифицирано превозно средство на 25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56,
ведно със следващата се законна лихва върху претендираните суми, считано от 01.10.2020 г.
до окончателното им изплащане – на основание чл.288 ал.7 от КЗ / отм./
В исковата си молба ищцата твърди,че на 25.06.2015 г. около 10.30 часа в землището
на гр. П., на път II-56, в района на 93+500 км. е възникнало ПТП между лек автомобил
марка „ П.“ с ДК№ ****, управляван от К.К. и л.а. „ А.“ с № 35HIG 08 / турска регистрация/,
управляван от Е.И. Б. / Ю.Б./,с двойно – българско и турско гражданство. При
произшествието наранявания получили пътуващите в двата леки автомобила.
Твърди,че на посочената дата лекият автомобил„ П.“ с ДК№ ****, управляван от К.К.
се е движел в дясната лента за движение / източната/ в посока гр. С.. На предната седалка се
возела ищцата К.. И водачът и тя били с поставени предпазни колани. В западната лента, в
посока гр. Свиленград се движели последователно товарен автомобил с неустановена
регистрация, лек автомобил М., с неустановена регистрация и л.а. „ А.“ с № ******/ турска
регистрация/, управляван от Е.И. Б. / Ю.Б./. В момента, когато предстояло да се размине с
товарния автомобил неочаквано водача на лекия автомобил Мерцедес с неустановена
1
регистрация предприел рязко навлизане в насрещната лента за движение с цел изпреварване
на товарния автомобил. За да избегне челния удар водачът К. отклонил автомобила рязко на
дясно. При извършване на тази маневра изгубил управлението над лекия автомобил и
неконтролируемо навлязъл в насрещната лента за движение, където последвал удар с л.а. „
А.“ с № **** / турска регистрация/, управляван от Е.И. Б. / Ю.Б./. Различни по вид и тежест
увреждания получили пътуващите в двете превозни средства, между които и ищцата.
Образувано било ДП № 165/2015 г. по описа на ОД на МВР П., което било
преобразувано в сл.д. № 153/2015 г. по описа на ОП П.. В хода на делото била назначена
автотехническа експертиза и допълнителна такава, от заключението на които се
установявало по безспорен начин, че от техническа гледна точка неправомерните действия
на неустановения по делото водач на неустановеното МПС, изразяващи се в неправилна
маневра „ изпреварване“ са довели до рязкото отклоняване на лекия автомобил, управляван
от К. и реализиране на ПТП с лекия автомобил „ Ауди“, управляван от Е. Б.. В хода на
извършеното разследване бил направен опит за установяване на лекия автомобил мерцедес
и неговия водач. Установено било от контролните камери на АПИ, че около часа на
произшествието от това място е минал лек автомобил мерцедес, с белгийска регистрация
***, със собственик Я. Т.. При извършения разпит по делегация Я. Т. категорично отрекъл
участието в пътни инциденти или да е бил свидетел на такива.
С присъда № 16 от 17.01.2019 г., постановена по НОХД № 6817/2017 г. по описа на
РС П. водачът К. П. К. бил признат за невиновен по предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ вр. ал.1 б.“б“ предл.II, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Твърди,че при произшествието е получила телесни увреждания – счупване на тялото
/диафиза/ на бедрената кост, закрито, в резултат на които претърпяла болки и страдания. От
25.06.2015 г. до 13.01.2016 г. и от 16.05.2016 г. до 20.09.2016 г., общо 11 месеца била в
болнични. Претърпяла няколко операции. С решения на ТЕЛК й била призната за 2016 г. и
2017 г. 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година.
По време на провежданите лечения и болничен престой направила разходи в размер
на 3 648 лв., съобразно представените по делото фактури.
На 30.06.2020 г. ищцата предявила претенции пред ГФ София за заплащане на
обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, като правният й
интерес бил обоснован с това,че виновното за ПТП моторно превозно средство било
неустановено, поради което отговорността за заплащане на обезщетение била възложена на
ГФ – чл.288 ал.1 т.1 от КЗ / отм./, която норма била действаща към момента на
произшествието.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд
София да й заплати сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при ПТП, причинено от неидентифицирано превозно средство на
25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56 на основание чл.288 ал.1 т. 1 от КЗ/отм./,
2
както и на основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ / отм./ сумата от 3 648 лв. представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП, причинено от
неидентифицирано превозно средство на 25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56,
ведно със следващата се законна лихва върху претендираните суми, считано от 01.10.2020 г.
до окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В допълнителна искова молба вх. № 8435/12.11.2020 г. ищцата заявява, че присъда №
16 от 17.01.2019 г., постановена по НОХД № 6817/2017 г. по описа на РС П. водачът К. П.
К. бил признат за невиновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.343 ал.3 б.„а“ вр. ал.1 б.“б“ предл.II, вр. чл.342 ал.1 от НК е влязла в сила на 22.10.2020 г.
Заявява също така,че с писмо изх. № 24-01-282 от 30.09.2020 г. ответникът ГФ отказал да й
заплати претендираното обезщетение. Претендира лихви за забава считано от 01.10.2020 г. ,
не от 21.08.2020 г., както първоначално е заявено в исковата молба. Поддържа твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
С допълнително становище вх. № 15/11.01.2021 г. заявява, че оспорва твърдението на
ответника, че лек автомобил мерцедес, с белгийска регистрация ***, със собственик Я. Т. е
участвал в ПТП и че то виновно е причинено от водача на този автомобил. Поддържа
твърденията, изложени в исковата молба, че произшествието е причинено от неизвестно
превозно средство, което е основание да бъде ангажирана отговорността на ответник ГФ
София.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника Гаранционен фонд София, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове.
В допълнителния отговор отново взема становище за неоснователност на исковата
претенция и за прекомерност на претендираното обезщетение.
С молба вх. № 8483 от 16.12.2020 г. представя писмени доказателства, видно от които
е, че за лек автомобил мерцедес, с белгийска регистрация ***, със собственик Я. Т. има
сключена и действаща към момента на произшествието задължителна застраховка „ ГО“.
Твърди,че липсва основание за ангажиране отговорността му, т.като ПТП е причинено от
лек автомобил мерцедес, с белгийска регистрация ***, със собственик Я. Т., за който
автомобил има сключена и действаща към момента на произшествието задължителна
застраховка „ ГО“.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Моли да бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата,чрез пълномощника си адв. Т. поддържа предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния
предявен размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от 25.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски.
Адв. Т. прави искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
3
ЗА.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва
предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2015 г. около 10.30 часа в землището на гр. П., на път II-56, в района на
93+500 км. в началото на пътя е възникнало ПТП между лек автомобил марка „ П.“ с ДК№
****, управляван от К.К. и л.а. „ А.“ с № ***/ турска регистрация/, управляван от Е.И. Б. /
Ю.Б./,с двойно – българско и турско гражданство. При произшествието наранявания
получили пътуващите в двата леки автомобила.
С присъда № 16 от 17.01.2019 г., постановена по НОХД № 6817/2017 г. по описа на
РС П. водачът К. П. К. е признат за невиновен по предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ вр. ал.1 б.“б“ предл.II, вр. чл.342 ал.1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 22.10.2020 г. – Решение № 260079/22.10.2020 г. на АС П., постановено по
ВНОХД № 1456/2020 г.
Представен и приет като доказателство по делото е протокол за ПТП от 25.06.2015 г.
и протокол от същата дата за оглед на местопроизшествието.
С писмена молба от 26.06.2020 г. ищцата М. Б. К. е отправила искане до ГФ за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди/ л.16/. С
писмо изх. № 24-01-282/02.07.2020 г. ГФ е изискал представяне на допълнителни
доказателства. С писмо изх.№ 24-01-281-1/30.09.2020 г./л.52/ ГФ е отказал заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по щета рег. № 20210153/30.06.2020 г. Няма
произнасяне по искането за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Представени и приети като доказателство по делото са шест броя епикризи/л.20-27/,
видно от които е,че при произшествието на 25.06.2015 г. ищцата К. е получила счупване на
тялото /диафаза/ на бедрената кост, закрито- фрактура диафазис феморис декстра.
Извършена е операция и последваща рехабилитация. На 18.05.2016 г. е претърпяла нова
операция в УМБАЛ „ Царица Йоанна- Исул“ ЕАД, гр.С., клиника по ортопедия и
травматология. От момента на произшествието до 13.01.2016 г. ищцата е била в отпуск
поради общо заболяване. С Решение на ТЕЛК от 13.01.2016 г. е определена 50 %
инвалидност, считано от 14.01.2016 г. за срок от една година. С Решение на ТЕЛК от
16.01.2017 г.срокът на инвалидност е продължен с една година, до 01.01.2018 г./ л.28,29/.
В хода на съдебното производство бе назначена СМЕ, заключението на която съдът
приема като обективно и безпристрастно дадено. Според заключението на ВЛ при пътният
4
инцидент на 25.06.2015 г. ищцата К. е получила счупване с разместване на тялото на дясната
бедрена кост, закрито. Описаните увреждания са причинени от действие на тъп предмет и
могат да се получат при автомобилна травма. Причинено е трайно, за повече от 30 дни,
затруднение на движението на десния крак. Обичайният срок за възстановяване е 8 месеца.
В конкретният случай е настъпило усложнение довело до образуване на лъжлива става в
мястото на счупването. Това е наложило ново оперативно лечение и последващо
освобождаване на фиксацията, също чрез операция. Поради тези усложнения и
допълнително проведеното лечение срокът за възстановяване е удължен до 2 години и 10
месеца. Според ВЛ към момента не е настъпило пълно възстановяване поради наличието на
чуждо тяло в костта- заключващ пирон. Болките продължават. За окончателно
възстановяване би могло да се коментира, според заключението,след снемане на чуждото
тяло и се изчака пълната стабилизация на състоянието на пострадалата.
В хода на съдебното производство бе назначена САТЕ, заключението на която съдът
приема като обективно и безпристрастно дадено. Според заключението на ВЛ причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са навлизането на неизвестен лек автомобил
„ Мерцедес“ в източната лента за движение ,в момент когато по нея се е движел лек
автомобил „ П.“ с рег. № ***. Създадената ситуация е наложила екстрена реакция от страна
на водача на лекия автомобил „ П.“ за отклоняване автомобила надясно за предотвратяване
на удара, при която маневра автомобилът е ударен от неизвестния лек автомобил „ М.“, губи
напречна устойчивост, излиза извън контрола на водача и безконтролно се отклонява
наляво, като навлиза в западната/насрещната/ лента за движение. Това безконтролно
навлизане в насрещната лента за движение е станало в момент, когато по нея са се движели
автомобили. Автомобилът се удря в движещия се в насрещната лента за движение лек
автомобил „ А.“ с рег. № ***. Ударът между двата автомобила е бил неизбежен. Водачът на
лекия автомобил „ П.“ не е имал техническа възможност да предотврати удара с неизвестния
автомобил чрез своевременно екстрено спиране. Водачът на лекия автомобил „ А.“ също не
е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил „ П.“ чрез
своевременно екстрено спиране. От анализа на деформациите в зоната на задно ляво колело
на лек автомобил „ П.“ –задно ляво колело е изместено в следствие на удар в задната горна
част, като е деформирана стабилизиращата щанга на окачването му. Липсата на повреди по
декоративния тас и следи от надлъжно триене/застъргване/ по детайлите в тази зона, според
ВЛ, са показателни,че ударът в задно ляво колело на процесния автомобил е бил с голяма
интензивност, с малка контактна площ, вероятно с ляв ъгъл на предна броня,в еластичната
част на колелото.Според заключението, имайки предвид показанията на свидетелите, много
вероятно е да е бил осъществен контакт между лек автомобил „ П.“ и неизвестния
автомобил „ Мерцедес“, станал още в началото на отклонението надясно на лекия
автомобил „ П.“, при кос, страничен удар с характер на приплъзващ. В следствие на
ударния импулс, задната част на лекия автомобил „ П.“се измества надясно, автомобилът се
завърта в хоризонталната равнина в посока обратна на часовниковата стрелка и
управлението му излиза извън контрола на водача. Скоростта на движение на лекия
5
автомобил „ П.“ преди произшествието е била около 87 км/ч.
По искане на страните в производството бяха събрани и гласни доказателства.
Видно от показанията на св. К.К. на 25.06.2015 г. пътувал със съпругата си, ищцата К., от Х.
за София. Движел се в колона, с нормална скорост на движение около 90 км./ч. В
насрещната лента за движение се движел тир. При разминаването изведнъж зад него
изскочил лек автомобил, който тръгнал рязко да го изпреварва. Нямал никаква възможност
да спре автомобила и директно завил надясно, за да избегне удара с него. Почувствал удар в
задната лява част на автомобила, след което загубил контрол над автомобила, навлязъл в
насрещната лента за движение, където се ударил с насрещно идващ друг автомобил. При
произшествието пострадал той и съпругата му. Имало пострадали и в автомобила, в който
се ударили. При произшествието съпругата му получила счупване на дясната бедрена кост.
Предприета била веднага операция. Поставена й била планка, странично на костта, която да
задържа двете части на костта една срещу друга с цел да зараснат. За около 9 месеца нямало
никакво срастване, което наложило консултация с други лекари. Препоръчана била нова
операция, при която да се извади планката и да се постави пирон. Насрочена била дата за
операция през м. юли 2016 г. През този период от време съпругата му ходела с патерици и
не можела да стъпва на десния крак. След проведената нова операция и рехабилитация
отново не се забелязало срастване на костта, което наложило извършването на трета
операция. След около три месеца след третата операция започнало да се забелязва срастване
на костта. През това време съпругата му приемала обезболяващи, не можела да се обслужва
сама. Големият им син останал за около една година в къщи, за да може да им помага.След
месец октомври 2016 г. вече можела леко да стъпва на крака, като го натоварва постепенно.
Към момента вече ходела на работа, можела да се обслужва сама, леко накуцвала. След
катастрофата съпругата му се обездвижила, напълняла. Станала по-раздразнителна и по-
неспокойна. Повече от година се страхувала и не сядала да се вози в кола. Когато се
налагало да се придвижи с кола си затваряла очите. Вече не можела да ходи активно и да се
натоварва, както преди катастрофата, защото в рамките на един час се появявала умора.Все
още имала болки, особено при смяна на времето.
Според показанията на св. М. Ч. на 25.06.2015 г. пътувала с нейна приятелка за А..
На околовръстното на П. пред тях пътувал тир, лек автомобил, бял лек автомобил,зад който
били те. Колата зад тира се опитала да го изпревари докато в насрещното платно се движела
друга кола. Колата от насрещното движение се опитала да избегне удара, като свила
надясно, след това завила наляво и навлезнала в насрещната лента за движение, където се
ударила в движещия се преди тях лек автомобил, бял на цвят. След катастрофата спрели с
нейната приятелка, оказали помощ на пострадалите и тя се обадила на тел. 112.
Представени и приети като доказателство по делото са фактура с касов бон от
13.07.2015 г. на стойност 860 лв. / ф-ра № **********/13.07.2015 г. – л.41/, фактура с касов
бон от 13.07.2015 г. на стойност 58 лв. / ф-ра № **********/13.07.2015 г. – л.42/ и фактура с
касов бон от 19.05.2016 г. на стойност 2730 лв. / ф-ра № **********/19.05.2016 г. – л.43/, на
6
обща стойност 3 468 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените обективно съединени искове са допустими и по същество основателни.
Съгласно чл. 288 ал.1т.1 от КЗ /отм./ ГФ изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. / в този смисъл е и
разпоредбата на чл.557 ал.1 т.1от сега действащия КЗ/. В конкретният случай безспорно са
налице основанията за ангажиране отговорността на ответника, доколкото в производството
се установява,че ПТП станало на 25.06.2015 г., при което е пострадала ищцата М.К., е
причинено от МПС, което не е установено. Основания за този извод съдът намира, както в
събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. К. и св. Ч., така и в
заключението на назначената в съдебното производство автотехническа експертиза.
Показанията на св. К., независимо, че е съпруг на ищцата, следва да бъдат кредитирани
изцяло, т.като са последователни, непротиворечиви и кореспондират с показанията на св.
Ч. и със заключението на САТЕ. Св.К. твърди,че непосредствено преди да се разминат с
тир, движещ се в насрещната лента за движение, зад него изскочила тъмна кола, с
емблемата на“ Мерцедес“, която го изпреварвала. За да избегне челният удар с този
автомобил завил рязко надясно. Усетил отзад, в ляво удар, при което автомобилът му
станал неуправляем, завъртял се и навлязъл в насрещната лента за движение, където челно
се ударил с движещият се в тази лента л.а. „ А.“ с № *** / турска регистрация/, управляван
от Е.И. Б. / Ю.Б./,с двойно – българско и турско гражданство.Св.Ч., в показанията си също
твърди,че тъмната кола, която се е движела непосредствено зад тира, е предприела
изпреварване, при което движещата се в насрещната лента за движение лека кола се
завъртяла надясно, след това се отклонила наляво, влезнала в тяхната лента за движение и
се ударила в движещият се пред тях лек автомобил „ Ауди“.
Видно от заключението на ВЛ С.П. е, че причините за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка, са навлизането на неизвестен лек автомобил „ М.“ в източната
лента за движение, в момент когато по нея се е движел лек автомобил „ П.“ с рег. № ***.
Създадената ситуация е наложила екстрена реакция от страна на водача на лекия автомобил
„ П.“ за отклоняване автомобила надясно за предотвратяване на удара, при която маневра
автомобилът е ударен от неизвестния лек автомобил „ М.“, губи напречна устойчивост,
излиза извън контрола на водача и безконтролно се отклонява наляво, като навлиза в
западната/насрещната/ лента за движение. Задно ляво колело на лекия автомобил „ П.“ е
изместено в следствие на удар в задната горна част, като е деформирана стабилизиращата
щанга на окачването му. Липсата на повреди по декоративния тас и следи от надлъжно
триене/застъргване/ по детайлите в тази зона, според ВЛ, са показателни,че ударът в задно
7
ляво колело на процесния автомобил е бил с голяма интензивност, с малка контактна площ,
вероятно с ляв ъгъл на предна броня,в еластичната част на колелото. Много вероятно,
според ВЛ, е да е бил осъществен контакт между лек автомобил „ П.“ и неизвестния
автомобил „ М.“, станал още в началото на отклонението надясно на лекия автомобил „ П.“,
при кос, страничен удар с характер на приплъзващ. В следствие на ударния импулс, задната
част на лекия автомобил „ П.“се измества надясно, автомобилът се завърта в хоризонталната
равнина в посока обратна на часовниковата стрелка и управлението му излиза извън
контрола на водача. Това безконтролно навлизане в насрещната лента за движение е станало
в момент, когато по нея са се движели автомобили. Автомобилът се ударил в движещия се в
насрещната лента за движение лек автомобил „ А.“ с рег. № ***, като ударът между двата
автомобила е бил неизбежен и никой от двамата водачи не е имал техническа възможност да
предприеме аварийно спиране с оглед предотвратяване на удара. Основна причина за ПТП е
именно предприемането на внезапно изпреварване на лек автомобил, с неустановена
регистрация, при което за водача на лекия автомобил „ П.“ - св. К. не е имало друга
възможност освен да отклони в дясно, за да предотврати челен сблъсък. При разминаването
е имало съприкосновение между двата автомобила, като ударът в задно ляво колело на
лекия автомобил „ П.“ е бил с голяма интензивност и следствие на него е загубил
управлението на автомобила и ударът с насрещно идващия лек автомобил „ А.“ е бил
неизбежен.
С присъда № 16 от 17.01.2019 г., постановена по НОХД № 6817/2017 г. по описа на
РС П., в сила от 22.10.2020 г., водачът К. П. К. е признат за невиновен по предявеното му
обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.„а“ вр. ал.1 б.“б“ предл.II, вр. чл.342
ал.1 от НК.
За неоснователно следва да се приеме възражението на ответника, че ПТП е
причинено от лек автомобил мерцедес, с белгийска регистрация ***, със собственик Я. Т.,
за който автомобил има сключена и действаща към момента на произшествието
задължителна застраховка „ ГО“. Ответникът, в чиято тежест е, не ангажира доказателства,
от които да се установи безспорно участието на този автомобил в произшествието. Ето защо
при липса на доказателства и при неустановяване, неиндентифициране на МПС, причинило
ПТП, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника – ГФ София.
Основателен и напълно доказан е предявеният иск за имуществени вреди в размер на
3648 лв., в който следва да се уважи. По делото са представени писмени доказателства, три
броя фактури, с приложени към тях касов бон, видно от които е,че във връзка с проведеното
лечение ищцата е направила разходи в размер на 3648 лв. Представените писмени
доказателства не са оспорени от ответника. Ответникът дължи и лихва върху тази сума,
считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Като изцяло основателен и доказан следва да се приеме и искът за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в който размер следва да бъде уважен.
8
Ответникът дължи и лихва върху тази сума, считано от 01.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Безспорно установено е,че при инцидента на 25.06.2015 г. ищцата К. е получила
счупване на тялото /диафаза/ на бедрената кост, закрито- фрактура диафазис феморис
декстра. Извършена е операция и последваща рехабилитация. Поради възникнали
усложнения са извършени още две операции. Възникналите усложнения и допълнително
проведеното лечение срокът за възстановяване е удължен до 2 години и 10 месеца. На
ищцата е определена 50 % инвалидност за период от 14.06.2016 г. до 01.01.2018 г. През този
период от време ищцата е търпяла интензивни болки и страдания, не е могла да се
придвижва, изпитвала е затруднения в ежедневното си обслужване, като болките и към
момента не са отшумели напълно. Основания за този извод на съда са показанията на св. К.,
които следва да бъдат ценени в пълнота, независимо от това,че е съпруг на ищцата, т.като те
са непротиворечиви и последователни, кореспондират с представените по делото писмени
доказателства – болнични листове и решения на ТЕЛК и със заключението на назначената
по делото СМЕ. Според ВЛ към момента не е настъпило пълно възстановяване поради
наличието на чуждо тяло в костта- заключващ пирон. Болките продължават. За окончателно
възстановяване би могло да се коментира, според заключението,след снемане на чуждото
тяло и се изчака пълната стабилизация на състоянието на пострадалата. Доколкото се
установява безспорно степента на увреждане, интензитета на претърпените болки и
страдания,тяхната продължителност и това,че възстановителният процес към момента не е
приключил и ищцата все още изпитва болки, съдът намира,че определеното обезщетение от
60000 лв. би репарирало претърпените и все още продължаващи болки и страдания.
По отношение на разноските:
Ищцата е направила в производството разноски в размер на 2 795.92 лв., от които
2545,92 лв. платена ДТ и 250 лв. платено възнаграждение за изготвянето на СМЕ.С оглед
изхода на спора и по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 2795.92 лв. – разноски в производството.
Направено е искане от адв. М.Т. за заплащане на основание чл.38 от ЗА на
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважените искове и Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. М.Т. сумата от 2815,36 лв., от които 485,36 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата, по иска за обезщетение за имуществени вреди и 2330 на основание чл.7 ал.2 т.4
от Наредбата, по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Водим от горното съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на М.
Б. К., ЕГН **********, от гр. Х.,със съдебен адрес гр. Х., ул. „ П.“ № 31, ет.2, адв. М.Т.
сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди -
болки и страдания,при ПТП, причинено от неидентифицирано превозно средство на
25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56 , ведно със следващата се законна лихва
върху тази сума, считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на М.
Б. К., ЕГН **********, от гр. Х.,със съдебен адрес гр. Х., ул. „ П.“ № 31, ет.2, адв. М.Т.
сумата от 3 648 лв. представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
направени разходи за лечение, при ПТП, причинено от неидентифицирано превозно
средство на 25.06.2015 г. в землището на гр. П., на път II-56, ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на М.
Б. К., ЕГН **********, от гр. Х.,със съдебен адрес гр. Х., ул. „ П.“ № 31, ет.2, адв. М.Т.
сумата от 2795,92 лв. направени по делото разноски, от които 2545,92 лв. платена ДТ и 250
лв. платено възнаграждение за ВЛ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Г.И.“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адв.
М.Т., ЕГН **********, АК Х., ул. „ П.“ № 31, ет.2 сумата от 2 815,36 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред АС П. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
10