№ 91
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500301 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване .
Постъпила е на 18.03.2021г. въззивна жалба от М. Г. Н. чрез назначения и
особен представител адв.С. М. ,срещу решение № 260202/11.03.2021г.,
постановено по гр.д.№ 5277 /2020г. на Плевенски районен съд.
Плевенски окръжен съд, като извърши проверка по чл. 267 от ГПК по
допустимостта и редовността на въззивната жалба ,намира ,че тя е редовна и
допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от
надлежния процесуален представител на ответника по иска ,подписана е от
него ,съдържа най-общи указания в какво се състои порочността на
обжалваното решение на РС-Плевен. Не се дължи внасяне на д.т. за
въззивното обжалване поради това ,че жалбата е подадена от адвокат- особен
представител на страната по делото.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото – „ *****,чрез
пълномощника и адв.Й.А. според когото въззивната жалба е неоснователна , а
решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно.
Както с въззивната жалба ,така и с писмения отговор не се правят искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
1
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за
решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Заедно с това според въззивната инстанция е необходимо да се акцентира
върху следните обстоятелства ,които са посочени в мотивите на обжалваното
решение ,но на тяхното значение за спора не е отдадено необходимото
значение . Става дума за това ,че самата ответница по иска / тя и въззивник в
настоящото производство – М.Н. / е подала молба за откриване на партида
на нейно име за процесния отопляем недвижим имот ,която се намира на л.
33 от делото на РС-Плевен и е датирана от 23.09.1996г. като в нея тя е
поискала да и бъде открита партида за процесния апартамент № 6 на ет. 2 вх.
З в бл. 5 в ж.к. „Сторгозия“,като самата молителка е посочила , че е закупила
процесния имот с нот. Акт №169 том V дело № 969 / 1992 г. ,копие от който
също така е представен от ищеца по делото и е вложено на л. 34-35 от делото
на РС-Плевен. Както правилно е отбелязал в мотивите си и РС-Плевен
особеният представител на М.Н. не е оспорил своевременно тези писмени
доказателства при тяхното представяне , с оглед на което развитите пред
въззивната инстанция едва в пледоарията му по същество на спора
съображения ,че въпросната молба нямала достоверна дата не следва да бъдат
взети предвид,тъй като са преклудирани .
Основният спорен между страните въпрос, пренесен пред въззивната
инстанция е относно материалната легитимация на ответника М.Н. да
отговоря за цялото задължение за процесния период, а не само за една втора
от него с оглед обема на правото и на собственост върху топлоснабдения
имот,установено според нот. Акт №169 том V дело № 969 / 1992 г., което е за
½ ид.част от имота .
Действащата през исковия период /01.01.2018г.-30.04.2020г./нормативна
уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното
отношение по продажба на топлоенергия възниква : писмен договор по
чл. 149 ЗЕ , или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна
собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче,
доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и
в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика
на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
2
собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната по
така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има
и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и
ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.
В случая след като самата М.Н. е подала изричната писмена молба до
„***** да и бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода
считано от 01.09.1996г. за процесния апартамент № 6 ,то според съда е
налице сключен писмен договор при Общи условия по смисъла на чл.
149, ал.1 т. 6 от ЗЕ между доставчика на топлинна енергия и клиент в
сградата – етажна собственост , т.е. налице е валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия ,произтичащо от
писмен договор при общи условия , с оглед на което изследването на
въпроса дали е налице и хипотезата на чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,според която
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, се
явява допълнителен въпрос,който би бил от значение в случай ,
че не беше установено горното облигационно отношение,произтичащо от
подаване на молбата от 23.09.1996г. и което се отнася за целия топлоснабден
имот , а не само за ½ ид.част от него.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на ПлРС е правилно и следва да бъде потвърдено.Поради
изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 260202/11.03.2021г.,
постановено по гр.д.№ 5277 /2020г. на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3