Решение по дело №1779/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д.И.М., ЕГН **********,***, против решение № 966 от 26.06.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201465 по описа на ВРС за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4580482 издаден от ОД на МВР, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на касатора на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ.

В открито съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. По съществото на спора счита, че са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението на ВРС следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез юрисконсулт Л.-А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

След извършената на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.И.М., против Електронен фиш серия К № 4580482, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

За да потвърди процесния ЕФ, ВРС е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и при липса на допуснати процесуални нарушения. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. ВРС е приел, че законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. Законодателят е възложил в тежест на жалбоподателката оборването на законодателната презумпция, като в случая тя не е сторила това и не е оспорила пред административния орган, че тя е управлявала автомобила си на посочената дата, час и място. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и възражението, че не е спазен срокът за уведомяване по чл. 34 ЗАНН, както и че не е изпратена снимка – извлечение от АТСС. Излага, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш, жалбоподателката е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението и след като не е възразила по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то ЕФ е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и се е произнесъл по всяко едно възражение изложеното във въззивната жалба. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, по отношение на искането на жалбоподателката да се представи дигитална снимка на нарушението. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От приобщените по делото доказателства се установява участъка от пътя, с описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, вид автоматизираното техническо средство, датата на последната метрологична проверка. Съгласно § 6 т.63 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При анализ на горепосочените правни норми отнесени към настоящия спор, се налага извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. Неприлагането към електронния фиш на снимка, доказваща извършеното нарушение при управлението на автомобила, не представлява нарушение на процесуалните правила. Съгласно нормата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП, снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, представляват веществени доказателствени средства. Нормативно не е въведено задължение за прилагане към електронния фиш на изготвената с техническото средство снимка/видеозапис. В чл.16, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е предвидено, че данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка, като при необходимост същите могат да се отпечатват. Същият снимков материал е наличен и към материалите към административнонаказателната преписка, която е приложена към делото.

Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, относно неспазването на срока по чл. 34 от ЗАНН, с твърдението че ЕФ е връчен близо 2 години след извършване на нарушението. С Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г., прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с изтичането на тези давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение. По смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно-административнонаказващия орган). В конкретния случай, ЕФ е съставен на 15.09.2021г. за извършено нарушение на 09.03.2021г., поради което не е нарушен нито тримесечния давностен срок по чл.34, ал. 1, пр. първо от ЗАНН, нито едногодишния срок от извършване на нарушението, съгласно чл. 34, ал. 1, пр. второ от ЗАНН.

Неоснователно е и искането на жалбоподателя за намаляване на наложената санкция. Законодателят е определил административното наказание във фиксиран размер, поради което за съда не съществува възможност да го намали. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Липсват приложени доказателства за изложените в жалбата твърдения за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Отделно от горното с изменение на чл. 189з ЗДвП, влязло в сила от 23.12.2021г. е предвидено за нарушенията по същия закон да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Възприемайки горното и като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, правилно ВРС е приел за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 966 от 26.06.2023г. на ВРС, постановено по НАХД 20233110201465 по описа на ВРС за 2023г.

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: