РЕШЕНИЕ
№ 2110
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. А.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело №
20232120107877 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалбата на Л. И. А., Р. Г. А., Р. Н. Г., Г.
С. Л., М. С. А., В. А. Д., С. А. А., Н. Т. С., Т. Т. С. и А. Т. С., десетимата със съдебен
адрес в гр. ..., с която молят за отмяна поради незаконосъобразността му на Решение
№ 3680-О/10.01.2023 год. на ОСЗ – Созопол, постановено по Преписка № ...на насл. на
А..Н..С..
Жалбоподателите са изложили твърдения, че оспореното решение на
административния орган по поземлена собственост е неправилно, необосновано и
постановено при несъответствие между определеното и предоставеното обезщетение.
Жалбоподателите молят атакуваното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, с определяне на обезщетение с имот в землището на гр. ....; претендират
присъждане на направените деловодни разноски.
Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ; тя е подадена до родово
и местно компетентен съд от активно легитимирани лица срещу постановен от
административен орган акт по ЗСПЗЗ.
Ответната ОСЗ – ....оспорва жалбата като неоснователна; ангажира
доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представената по делото Преписка № ..на ОСЗ – ..., жалбоподателите
1
са легитимирани като наследници по закон на А..Н..С., б. ж. на гр. ... поч. през 1948
год. С обжалваното в настоящото производство Решение № 3680-О от 10.01.2023 год.,
на основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на А..Н..С. са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 7.220 дка земеделска земя – поземлен имот от ОПФ №
40124.66.886, представляваща пасище, мера в местността „.....“, на обща стойност от
1307 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. ...... Според уводната част
от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 2654 от
06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8, ППЗСПЗЗ, и на Решение № 6С от
17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1, ППЗСПЗЗ, двете на ПК – .......
Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ – ......преписка не
съдържа така индивидуализираните предхождащи две решения – по отношение
решение с номер 2654 липсва акт, постановен на дата 06.01.2000 год., а за второто
описано решение има акт, съвпадащ по дата, но с различен номер.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира,
че с Решение № 4/10.04.2019 год. по адм. д. № 28/2018 год. на БсРС е прогласена
нищожността на Решение № 2654/01.04.1993 год. на Поземлена комисия – Созопол,
постановено на основание чл. 18ж, ал. 1, ППЗСПЗЗ по преписка с вх. №
2654/26.02.1992 год., образувана по заявление за възстановяване правото на
собственост на наследниците на А..Н..С., и преписката е върната на ОСЗ – ...., за
произнасяне с надлежен акт. В изпълнение на съдебното решение ОСЗ е постановила
Решение № 2654/17.11.2022 год., което е било частично отменено с Решение №
2527/20.12.2023 год. по адм. д. № 2046/2023 год. на БсРС (влязло в законна сила) – в
частта за отказа за възстановяване в стари реални граници на имот в местността „..., с
площ от 4.6 дка.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът приема, че
жалбата е основателна, но по съображения, налагащи прогласяване нищожността на
процесното решение на административния орган. Нормата на чл. 19а, ал. 1, ЗСПЗЗ
предвижда, че условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за
прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 4, ЗСПЗЗ, при обезщетяване на
собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за
обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ,
въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от правилника, ОСЗ постановява
решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по
реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния
съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
Така определената от законодателя последователност сочи, че преди постановяване на
решението по чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ административният орган по поземлена
собственост следва да се произнесе със следните предхождащи актове: решение за
признаване правото на възстановяване на собствеността по отношение претендираните
земи; решение, с което определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост, постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ; решение, с което се
определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8,
ППЗСПЗЗ, и решение, с което се определя коефициент за редукция, постановено на
основание чл. 19, ал. 16, ППЗСПЗЗ. Всяко от тези решения подлежи на самостоятелно
обжалване пред съд, а проверката им не може да бъде осъществена чрез косвен
2
съдебен контрол в съдебно производство, предмет на което е различен от тях друг акт
на ОСЗ.
Както бе посочено по-горе в настоящото решение, преписката на ОСЗ –
Созопол не съдържа оригинал или заверен препис от двете решения, възоснова които е
постановено решението от 10.01.2023 год. по чл. 27а, ал. 1, ППЗСПЗЗ. Обжалваното
решение не съдържа ясни мотиви, поради което не може да се установи и площта на
земята, собствеността върху която е призната, но не е възстановена, нито как е
определена стойността й. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
процесното решение е постановено при липса на валидно правно основание – при
липса на стабилен административен акт, с който е отказано възстановяване на
определени имоти, налагащо определяне начина на обезщетяване и фактическото му
извършване, тъй като няма данни, че посочените в мотивите му предхождащи го две
решения – от 06.01.2000 год. и 17.01.2005 год., съществуват в правния мир и са
придобили стабилитет.
Изложеното мотивира съда да приеме, че Решение № 3680- О/10.01.2023 год.
по Преписка № 2654/06.01.2000 год. следва да бъде прогласено за нищожно.
Уважаването на жалбата налага осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателите направените деловодни разноски в общ размер от 3330 лева – сбор
от платените адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 143, ал. 1,
АПК).
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 3680-О от 10.01.2023 год. на
Общинска служба „Земеделие“ – гр. ......, постановено по Преписка № 2654/06.01.2000
год., с което наследниците на А..Н..С. са обезщетени чрез предоставяне в собственост
на 7.220 дка земеделски земи на обща стойност 1307 лева в землището на с. .......
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие” – гр. ......., за
произнасяне с валидно законосъобразно решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. ......., да заплати на Л. И. А., Р. Г.
А., Р. Н. Г., Г. С. Л., М. С. А., В. А. Д., С. А. А., Н. Т. С., Т. Т. С. и А. Т. С., всички със
съдебен адрес гр. ......, деловодни разноски в размер от 3330 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд –
Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3