ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 08.01.2018 г.
СГС,
ГО, I – 4 състав в закрито заседание, като сложи за разглеждане докладваното от
съдия Калина Анастасова гр.д. № 12880 по описа на съда за 2017 г., взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Е.Д.М. срещу С.Н.С.за заплащане на сумата от 222222.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт
на 2 ри състав при СпНС по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен
съд.
Съдът
констатира, че исковата претенция е процесуално недопустима поради липса на
правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на
делото, за която съдът следи служебно. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ вреди могат
да се претендират от незаконно обвинение ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, включително когато
незаконосъобразен акт в рамките на процеса доведе до процесуални нарушения. Не
се твърди от ищеца да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е
приключило наказателното производство, поради което претенцията е
преждевременно предявена. Проверката относно законосъобразността на актовете по
хода на делото, включително взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение
се извършва в рамките на инстанционния контрол в наказателното производство от
наказателния съд, като констатациите на гражданския съд не биха повлияли на
правната сфера на ищеца, без да е приключило наказателното производство.
Отделно
от изложеното следва да се посочи и следния аргумент: В случай, че се
претендира отговорност на съда на основание чл. 49 от ЗЗД за осъществено
противоправно деяние от магистрат, то следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл. 132 от Конституцията на РБ, съгласно която при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен
ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Ето защо и доколкото
отговорността на ответника, в качеството на работодател на съдия е функционално
обусловена от отговорността на делинквента като гаранционно обезпечителна, а
иск срещу магистрат е недопустим, то се налага извод за недопустимост на
претенцията по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния
имунитет на съответния магистрат./ В този смисъл е и практиката на ВКС в
следните определения: определение № 1263 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 5220/15
г. на ВКС, 4 ГО, определение № 288 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 1343/10 г. на
ВКС, 3 ГО, определение 43 от 26.02.2015 г. по ч.гр. д. № 70/15 г. на ВКС, 2 ГО
и определение № 12 от 13.01.2010 г. по ч.гр. д. № 3/10 г. на ВКС, 3 ГО/.
С молбите
от 20.11.2017 г. ищецът е заявил искане за предоставяне на правна помощ по
делото.
Молбата
за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 3 от ГПК, съдът намира
за неоснователна. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано
съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца
съобразно предмета на исковата претенция.
С
оглед горните изводи за недопустима искова претенция на основание чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя. Следва да се вземе предвид и служебно известния
факт на състава за наличието на многобройни дела заведени със сходно
съдържание, което обстоятелство сочи на злоупотреба с процесуални права
съгласно чл. 3 от ГПК.
Съобразно
изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за допускане правна помощ под формата на
процесуално представителство по гр. д. № 12880/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І -4-ти състав като неоснователна.
ПРЕКРАТЯВА
гр. дело № 12880/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І -4състав.
ВРЪЩА
депозираната молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен
срок от връчването.
СЪДИЯ: