О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
19.04. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 617 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника си, ю.к. Н.С., срещу Б.К.Х., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника:
- 300 лв. главница,
- 30,65 лв. – договорна лихва за периода от 06.09.2016
год. до 04.01.2017 год.,
- 182,00 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
- 45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
Искането за установяване задължение в размер на 12,07 лв.
– лихва за забава /мораторна лихва/ от 12.07.2016 год. /датата на допускане на
забава на погасителна вноска, до 06.04.2017 гд. /датата на подаване на
заявлението,
, което също е предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, както и на първоначално подадената искова молба е оттеглено с допълнителна
молба преди образуването на делото, в срока за отстраняване на нередовности.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Уведомление за цесия /без данни за изпращане, получаване и дата на
издаване/
2.
Договор за паричен заем от 04.08.2016 год., сключен между ответника и
третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,
3.
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 04.08.2016 год.,
изхождащо от ответника,
4.
Тарифа на третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД за събиране на вземането и
ред за предоставяне на потребителски кредити,
5.
Рамков договор от 30.01.2017 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД /цедент/,
6.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
7.
Извлечение от Приложение 1 от 30.01.2017 год. към рамковия договор за
цесия,
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 791/2017 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не въвежда
възражения и не сочи доказателства.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София,
чрез пълномощника си, ю.к. Н.С., срещу Б.К.Х., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Уведомление за цесия /без данни за изпращане, получаване и дата на
издаване/
2.
Договор за паричен заем от 04.08.2016 год., сключен между ответника и
третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД,
3.
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 04.08.2016 год.,
изхождащо от ответника,
4.
Тарифа на третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД за събиране на вземането и
ред за предоставяне на потребителски кредити,
5.
Рамков договор от 30.01.2017 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД /цедент/,
6.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
7.
Извлечение от Приложение 1 от 30.01.2017 год. към рамковия договор за
цесия,
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 791/2017 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 29.05.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск
по чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 04.08.2016 год. между третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и ответника е
сключен Договор за паричен заем № 2614472, по силата на който ответникът е
получил кредит в размер на 300 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такса за експресно разглеждане на документи, в срок до 04.01.2017
год. В договора са били разписани и задължения за кредитополучателя в 3-дневен
срок от подписването му да представи на заемодателя поръчител или валидна
банкова гаранция, издадена след усвояването на сумата. Предвидена е неустойка
за неизпълнението на това задължение, която е била включена в погасителните
вноски.
Кредитът е усвоен веднага при сключването на договора.
Ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по
договора за заем. Не е внесъл нито една погасителна вноска. Цялото задължение е
падежирало с изтичането на срока по договора.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 год. И подписаното Приложение № 1 от 01.03.2017 год.,
първоначалният кредитор – третото лице ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е прехвърлил вземанията си кам ответника на
настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 791/2017 на ЛРС, която била връчена на ответника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания
срещу ответника:
- 300 лв. главница,
- 30,65 лв. – договорна лихва за периода от 06.09.2016
год. до 04.01.2017 год.,
- 182,00 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
- 45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
.
Р. СЪДИЯ: