Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №18089 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от Т.Д.П. срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР с правно
основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.6 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1684.15 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 239 часа за периода 01.11.2016г. –
01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска –01.11.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през периода 01.11.2016г. – 01.11.2019г. е
полагал труд като младши инспектор –старши полицай в Група „О.Д.Г.“ в ГПУ –Варна при РДГП-Бургас на 24- часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. Сочи, че съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица,
съгласно чл.187,ал.1 ЗМВР, а съгласно ал.3 работното време се изчислява в
работни дни -подневно, а за работещите на 8;12 или 24- часови смени служители
се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа.Излага, че
допълнителните възнаграждения за извънреден труд са уредени в ЗДСл като
съгласно чл.67,ал.1 брутната заплата се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения, като ал.7 конкретизира кои са допълнителните
възнаграждения. Съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
Правната норма на чл.140,ал.2 КТ давала определение за нощен труд.
Коефициентът, съгласно който следва часовете нощен труд да се приравняват на
часовете дневен такъв, се определял като нормалната продължителност на дневния
труд от 8 часа се разделя на нормалната продължителност на нощния труд от 7
часа и бил равен на 1.143. Нощният труд на ищеца преизчислен с този коефициент
възлизал за процесния период на 1975 часа, което водело до 247 часа извънреден
труд. Сочи, че при липса на уредба в специален закона следвало да намери
приложение общия закон, какъвто се явявали ЗДСл и КТ.
В
срока по чл.131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът
следва да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
служебно правоотношение с ответника, полагането на извънреден труд в процесния период и размера на
претендираното възнаграждение.
По делото не е спорно и от представените
по делото доказателства се установява, че в периода 01.11.2016г.-01.11.2019г.
ищецът е полагал труд на длъжността „младши инспектор- старши полицай“ в
ЛКЦ-Галата при ГПУ-Варна към Регионална дирекция -Бургас, която е на структурно
подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
По делото са
представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при
ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на
основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди, които не са оспорени по констатации от страните.
Съгласно заключението на изготвената по
делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че за
процесния период ищецът е отработил 5233 часа в т.ч. 215 броя по 24 часови
смени и отработени часове извън графика 73 часа, от които са отчетени и
заплатени 129 часа.Стойността на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд след приравняване на нощните часове към дневни за процесния
период е в размер на 1684.15 лева за приравнени 239 часа.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да
се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултата
от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като чл.178,ал.1,т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.
и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му. В периода от отмяната на Наредба
№8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №8121з-592
/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1.143.
Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца за процесния период и с оглед на изложените съображения съдът
намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена
в цялост, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 01.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските :
В полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 335 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси по делото в размер на 67.37 лева за уважения иск и
сумата от 200 лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за
ССчЕ.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46 да заплати на Т.Д.П., ЕГН:
********** с адрес *** сумата от 1684.15
/хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
петнадесет ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. –
01.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с
коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл.
143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Д.П., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 355/триста петдесет и пет/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“
№ 46 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 267.37 /двеста шестдесет и седем лева и тридесет и седем ст. /лева,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: