РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Царево, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200017 по описа за 2022 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. АЛ. БР., ЕГН
**********, против наказателно постановление 21-4635-000362 от 15.09.2021
год. на Началник РУ- Приморско, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, на М. АЛ. БР., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР му се отнемат 5 контролни
точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща
представител.
Ответникът по жалбата- РУ- Приморско, не изпращат представител.
Явява се актосъставителя.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
1
актосъставителя, който в показанията си описва фактическата обстановка по
съставяне на АУАН.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2021 г. актосъставителят - младши автоконтрольор РУ-
Приморско- около 00,50 ч. спрял за проверка жалбоподателя, който
управлявал лек автомобил. При извършена проверка се установило, че
управляваното от жалбоподателя МПС е спряно от движение.
Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя да състави
акт за установяване на административно нарушение № 410096 от 28.07.2021
год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно.
Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил
представен лично и получен от него с посочени възражения. Наказващият
орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия
както в акта начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП санкционирано по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля,
при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са
дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за
тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и
кредитира същите като истинни.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено именно от жалбоподателя административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служители на РУП- Приморско, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Началник РУП- Приморско, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН- и в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
3
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Жалбоподателя, в жалбата си оспорва фактическите констатации по
акта, твърди че при издаване на НП, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Възраженията са неоснователни.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което
съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
4
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 21-4635-000362 от
15.09.2021 год. на Началник РУ- Приморско, с което на основание чл. 177, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, на М. АЛ. БР., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР му се отнемат 5 контролни
точки
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5