РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120104798 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на П. Д. Д., ЕГН
********** от *** против “Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н. П. П. за прогласяване недействителността на договор
за потребителски кредит от 15.03.2024г., евентуално за прогласяване недействителността на
клаузата на чл.18, ал.1 от договора.
Твърди се от ищеца, че е сключил посочения договор за кредит, по силата на който
му е предоставен кредит от 2700 лева. В договора било записано, че заемателят се задължава
да представи едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно
или две физически лица, които да отговарят на множество условия. В случай на
неизпълнение на това задължение, кредитополучателят ще дължи неустойка от 2240.34 лева.
Счита, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Неустойката
е скрито възнаграждение за кредитора, която е трябвало да се включи в ГПР, но не е
включена. Така не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото не е посочен
верният ГПР. Неустойката е добавка към възнаградителната лихва, но не е посочена като
такава и така се нарушава чл.11, т.9 от закона. Така целият договор за кредит е
недействителен. За ищеца е невъзможно да осигури обезпечение чрез поръчителство в
толкова кратък срок, защото има високи изисквания към поръчителите. Неустойката е
нищожна и поради нарушение на добрите нрави, заради високия й размер, а клаузата е
неравноправна по чл.143, т.5 ЗЗП. В ГПР трябва да се посочат всички разходи, които
длъжникът ще направи, което в случая не е сторено. Размерът на неустойката е 84% от
главницата, като така тя противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Основната
цел на неустойката, която в случая обезпечава само изпълнението на вторично задължение,
е да доведе до неоснователното обогатяване на заемодателя и до увеличаване на
подлежащата на връщане сума със значителен размер. Така се нарушава принципът на
справедливост и не се държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Моли за
уважаване на исковете. Исковете са по чл.124 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и чл.22 ЗПК.
1
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява,
че по чл.26, ал.4 ЗЗД евентуалната нищожност на клаузата за неустойката не влече
недействителност на целия договор. Договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и
клаузите му не нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Разпоредбата за
неустойката не заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката не трябва да е включена в ГПР,
понеже представлява договорка след сключване на договора, а не при неговото сключване.
Тя ще се дължи след сключване на договора, ако не се предложи обезпечение на дълга.
Кредитополучателят е бил наясно от самото начало, че ГПР не включва неустойката.
Неустойката е действителна и е санкция за неизпълнението на задължението да се
предостави обезпечение. Неустойката не е добавка към договорната лихва. Ищцата, ако е
имала желание, е можела в законния срок да се откаже от договора. Не е налице
неравноправност по ЗЗП. Потребителят е бил наясно с икономическите последици от
договора за кредит и не може да се говори за нарушение на ЗЗП. Договорът трябва да се
тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на базата на
сключени общо три договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка. Не е налице
липса на информираност на ищеца, защото той се е запознал многократно с условията на
договорите и всеки път ги е подписвал. Ищецът се е задължил по всички идентични
договори. Ето защо в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
неравноправността на оспорената клауза. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Бургаският районен съд намира иска за основателен.
Представен е договор за потребителски кредит № *** от 15.03.2024г., сключен
между кредитора “Кредирект“ ЕООД и длъжника П. Д. Д.. Според договора, в полза на
потребителя е предоставен кредит от 2700 лева, който е следвало да се върне на общо 8
месечни погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските по кредита е
15.11.2024г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 50% на
година. Общият размер на всички плащания е 3332.16 лева. ГПР е в размер на 62.47%.
Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от два дни от сключването с
поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1. безусловна банкова гаранция за периода
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от
три пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера
на получавания от тях доход. Според чл.18 от договора, ако не предостави обезпечение,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2240.34 лева. В ал. 2 е
записано, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, същата е дължима единствено в случай на неизпълнение на това задължение и
служи като обезщетение за причинените вреди на кредитора. Според ал.3 неустойката е
отделно от главницата и лихвата вземане и на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК същата не се
включва при изчисляване на ГПР.
В погасителния план е записано, че неустойката се дължи с всяка месечна вноска.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод
2
попълнена от ищцата електронна заявка и е обвързал формално страните.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше
казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора се предвиждат
редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък
срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 2-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена
също в много кратък срок, а именно 2 дни от деня на сключването на договора. Налагането
на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и
да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е
трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за
обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, валидна най-малко 6 месеца след падежа на
последната вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 2 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 2240.34 лева /при главница от 2700 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна
печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането
по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.
Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на
62.47%, освен това изрично е записано, че неустойката не се включва в ГПР. Ако т.нар.
неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият размер би бил
много над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв
формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени
изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е включена
неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
По горните съображения искът се явява основателен и следва да се постанови
решение, с което се приеме за установено, че процесният договор е недействителен.
При положение, че главният иск е уважен, няма причина за разглеждане на
3
предявения при условията на евентуалност иск за недействителност на клаузата по чл.18 от
договора.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски от 233 лева или 119.13 евро за държавна такса.
В полза на адвоката на ищеца, представлявал го при условията на безплатна правна
помощ, следва да се присъди на основание чл.38 ЗА адвокатски хонорар. За определяне на
размера му съдът взема предвид възражението на ответника за прекомерност, което
възражение е основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора и
масовостта на такива дела. Ето защо следва да се определи адвокатски хонорар под
минимума на НМРАВ, който е 857.25 лева, а именно 700 лева или 357.90 евро. Като се
прибави в случая и дължимото ДДС, възнаграждението става в размер на 429.48 евро.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на П. Д. Д., ЕГН ********** от *** против
“Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Н. П. П., че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***/15.03.2024г.
е недействителен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА “Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. П. П. да заплати на П. Д. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 119.13
евро /сто и деветнадесет евро и тринадесет евроцента/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. П. П., на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. А. З. Д. от АК-
София, с № ***, с адрес *** адвокатско възнаграждение от 429.48 евро /четиристотин
двадесет и девет евро и четиридесет и осем евроцента/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________
4