№ 21702
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110156846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност, както и при условията
на кумулативност искове, от К. Г. Х. с ЕГН **********, чрез адв. П. Й., против "К" ЕООД,
ЕИК: ****, както следва: 1/. иск за обявяване на недействителен на Договор за
потребителски кредит № 920715/30.08.2023г., сключен с "К" ЕООД, като нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК; 2/. при
условията на евентуалност - иск за обявяване като недействителна на клаузата на чл.18, ал.1
вр. чл.6 от договора, като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави, алтернативно поради заобикаляне на закона, 3/. както и иск за прогласяване
на нищожността на клаузата на чл.13, ал.2 от договора, предвиждаща начисляване на такси
за забавено плащане, поради противоречие с императивни разпоредби на закона, на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД; 4/. иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.3,
ал.2, т.6 от договора, касаеща заплащането на възнаградителна лихва, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави; 5/. при условията на евентуалност на
исковите претенции за недействителност на договора за кредит/на отделни негови клаузи -
осъдителен/ни иск/ве с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - в хипотезата на
уважаване на иска за прогласяване на нищожността на целия договор, за сумата от 1977 лв.
/след приспадане на главницата по договора/; при уважаване на исковете за
недействителност на отделните клаузи на договора, съответно заплатените от ищеца суми по
всяка от тях: сумата от 1297 лв. заплатена по клаузата за неустойка; сумата от 135 лв.
заплатени такси по договора, както и сумата от 323,33 лв., заплатена по клаузата за
възнаградителна лихва. Претендира се и заплащане на разноските по производството.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за потребителски кредит на 30.08.2023г.,
1
при условията посочени в исковата молба. Поддържа, че договорът за потребителски кредит
се явява изцяло нищожен, като излага подробни съображения. При условията на
евентуалност, твърди че са нищожни конкретно посочените в исковата молба, клаузи от
договора, като сочи отново подробни правни съображения по отношение на всяка от тях.
Ищецът твърди, че е заплатил на ответника дължимите суми, съобразно уговореното в
договора, като счита, че единствено дължима се явява главницата в размер на 1000 лв.,
поради което предявява при условията на евентуалност и осъдителни искови претенции за
заплатените от него суми над посочения размер на дължимата главница, както следва: за
сумата от 1977 лв. /след приспадане на главницата по договора/; при уважаване на исковете
за недействителност на отделните клаузи на договора, съответно заплатените от ищеца суми
по всяка от тях: сумата от 1297 лв. заплатена по клаузата за неустойка; сумата от 135 лв.
заплатени такси по договора, както и сумата от 323,33 лв., заплатена по клаузата за
възнаградителна лихва, като счита, че същите са заплатени при изначална липса на правно
основание, поради което ответникът следва да бъде осъден да ги възстанови обратно в
патримониума му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца
и „К“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит от 30.08.2023г. с посоченото в
исковата молба съдържание. Не оспорва, че е получил от ищеца плащане на сумите сочени в
исковата молба, съобразно уговореното в договора, но твърди че е получил същите на
валидно правно основание, а именно на основание действителен договор за потребителски
кредит, в т.ч. и по отношение на посочените отделни клаузи, поради което не възниква
задължение да върне обратно в патримониума на ищеца, същите.
Предвид изложеното, моли, съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по
делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 30.08.2023 г. между
ищеца К. Х. и „К“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 920715 с
посоченото в исковата молба, съдържание; както и че ищецът е заплатил, а ответникът е
получил сумите, посочени в исковата молба, дължими на основание посочените клаузи от
договора.
По силата на процесния договор за кредит, на ищеца била предоставена сумата в размер
на 1000 лв. Съгласно чл.18, вр. чл.6 от договора за потребителски кредит в двудневен срок
от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Съгласно
чл.6 от договора в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той
е длъжен в двудневен срок от сключването му да осигури поне едно или две физически лица,
които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. Поръчителите трябва
2
задължително да бъдат физически лица, като при един поръчител същият трябва да има
осигурителен доход в размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна
заплата в страната, а при двама – всеки от тях да има осигурителен доход в размер не по-
малък от да пъти минималната работна заплата за страната, да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции с класификация различна от
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.6, ал.1, т.1 от договора
е предвидено, че кредитополучателят може да обезпечи кредита, като предостави банкова
гаранция. Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които
кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има
срок на валидност не по-кратък от 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита. В чл.18 от договора е уговорена неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно
горепосочените условия, като размерът на неустойката е в размер на 1297 лева, който е
посочен и в погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план към договор за потребителски кредит № 920715,
неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 1297 лева, съгласно
чл.18, ал.1 от договора, разсрочени съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка,
предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок
от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
3
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно
погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да
предостави обезпечение, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от
сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Следователно договор за потребителски кредит № 920715 от 30.08.2023 г. се явява
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят
дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна сума.
При тези изводи на съда предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на чл.13, ал.2, на чл.3, ал.2, т.6, не следва да бъдат разглеждани.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - с оглед основателността на исковата
претенция за недействителност на договора за потребителски кредит в неговата цялост,
както и с оглед липсата на спор между страните, че ищецът е заплатил, а ответникът е
получил сумите, посочени в исковата молба, при изначална липса на правно основание за
получаването, то исковата претенция се явява основателна в своята цялост, а именно за
сумата в размер на 1977 лв. /надплатена над сумата от 1000 лв., представляваща дължимата
чиста главница по договора/.
При тези изводи на съда предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, не следва да бъдат разглеждани.
По разноските.
4
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса в размер на 234,81 лв. за
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., или разноски в общ
размер на 684,81 лв.
По отношение на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че същото се явява основателно, като същото следва да бъде
присъдено в посочения по-горе размер, а именно сумата от 450 лв. При определяне на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение по производството, съдът съобрази
относително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, като макар
предмет на производството да са няколко на брой обективно съединени искови претенции,
то всички искови претенции са насочени в защита на идентичен правен интерес на ищеца.
Разлеждането на делото е приключило в единствено съдебно заседание, като обемът на
осъществената процесуална защита не се различава от осъществяваната по този тип
производства.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
предявен от К. Г. Х. с ЕГН **********, срещу „К“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С****, на договор за потребителски кредит № 920715 от 30.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „К“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С****, да заплати на К. Г. Х. с ЕГН **********, сумата от 684,81 лв.,
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5