РЕШЕНИЕ
№ 6951
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110138440 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от С.Я, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Р.
Г. КЬ., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца сумата от 754,14 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит
№1205420/28.12.2018 г., за периода от 11.03.2019 г. до 10.10.2020 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен по електронен път Договор
за потребителски кредит №1205420/28.12.2018 г., по подадено от ответника заявление за
рефинансиране на друг сключен между страните Договор за кредит №798033/02.01.2017г. С
Договора за кредит №1205420/28.12.2018 г. на ответника била предоставена в заем сумата
от 2265,52 лв., която е следвало да бъде върната на 21 равни седмични вноски от по 153,22
лв., при срок и условия на връщане, посочени в Приложение №1 към договора. Сочи се, че
предоставената в заем сума била използвана от ответника за погасяване задълженията му по
предходния договор за кредит от 02.01.2017г.
Поддържа се, че по реда на чл. 410 ГПК, по заявление на ищеца, било образувано
ч.гр.д.№ 48147/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение за главница от 2112,19 лв главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението и сумата от 192,01 лв. наказателна лихва, които били изцяло заплатени от
ответника в хода на производството. С оглед на това и доколкото договорната лихва не е
била предмет на ч.гр.д.№ 48147/2020 г. се претендира отделно в настоящото производство.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира молба-становище, с
което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на предявените
искове. Претендира разноски.
Ответника, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
1
оспорва иска. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представят
списък.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 11926/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 754,14 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 11.03.2019 г. до 10.10.2020 г. по Договор за кредит №1205420 от 28.12.2018 г. С
възражение от 07.02.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи, поради
което и с Разпореждане от 18.05.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си.
На 28.12.2018 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит №1205420 с
ищеца, като в Приложение №1 е посочен погасителен план, съгласно който заетата сума
следва да бъде върната на 21 месечни вноски в общ размер от 153,22 лв., като за всяка
вноска е посочен размер на главница, лихва и падеж. Представени са Общи условия за
предоставяне на кредити, заявление №1205420/28.12.2018г. от ответника, 2 бр. листа
електронна кореспонденция и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
От приложеното ч.гр.д. 48147/2020г. по описа на СРС е видно, че на 05.10.2020г.
ищеца е подал срещу ответника заявление по чл. 410 ГПК, като по делото е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2020г., с която е разпоредено ответника да
заплати на ищеца сумата от 2112,19 лв., представляваща задължение по Договор за кредит
№ 1205420/ 28.12.2018 г., ведно със законна лихва от 5.10.2020 г. до изплащане на
вземането, наказателна лихва в размер на 192,01 лв. за периода от 11.4.2019 г. до 17.9.2020 г.
и 161,89 лв. разноски по делото. Препис от заповедта е връчена на длъжника, който
депозирал възражение против заповедта в срок, с приложени към нея доказателства за
извършено плащане. С Определение №20083470/31.03.2021г. заповедта е обезсилена.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответника да
дължи договорна лихва.
От представените писмени доказателства по делото съдът намира, че безспорно се
установява обстоятелството, че страните са обвързани от договор за кредит, по който видно
от приложеното ч.гр.д. 48147/2020г. по описа на СРС, ответника е заплатил дължимите суми
за главница. Съдът счита, че не следва да обсъжда направеното от процесуалния
представител в първото по делото съдебно заседание оспорване на подписа, положен от
ответника върху договора за кредит, както и останалите съображения за липсата на
облигационно правоотношение между страните, доколкото същите са несвоевременно
направени.
Видно от представеното от ищеца Приложение №1 към Договор за потребителски
кредит №1205420/28.12.2018 г., за периода от 10.03.2019г. до 10.10.2020г., дължимата от
ответника договорна лихва е в размер на 874,25 лв. Ответника не ангажира доказателства за
извършено плащане в посочения размер, поради което посочената сума е дължима. Но
доколкото иска е предявен за сумата от 754,14 лв., то същия следва да бъде уважен до този
размер.
По така изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
2
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това и съобразно
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 150,00 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса, а сумата
от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Г. КЬ., ЕГН **********, с
адрес, че дължи на ФИРМА, ЕИК , със седалище и адрес на управление: , представлявано от
С.Я, сумата от 754,14 лв. /седемстотин петдесет и четири лева и 14 стотинки/,
представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит
№1205420/28.12.2018 г., за периода от 11.03.2019 г. до 10.10.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по ч.гр.д. 11926/2021 г. на
СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Р. Г. КЬ., ЕГН **********, с адрес , да заплати на ФИРМА, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от С.Я., сумата от
150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д. №11926/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №11926/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3