№ 18335
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110168264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че:
- ответникът Р. Г. Х. дължи на ищеца . сумата от 698,55 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ., абонатен № . сумата от 8,67 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2018г. до м.07.2019г., сумата от 143,98 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 02.11.2021г. и сумата от 2,17 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 02.11.2021г.;
- ответникът Г. Д. В. дължи на ищеца . сумата от 698,54 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ., абонатен № . сумата от 8,67 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2018г. до м.07.2019г., сумата от 143,99 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 02.11.2021г. и сумата от 2,17 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 02.11.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
68579/2021г. по описана СРС, 26 състав.
Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на наследници на собственика на топлоснабдения имот за исковия период въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
1
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
.. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
месечните дължими суми, след изтичането на който са изпаднали в забава. Претендира са
установяване на претендираните вземания, за които е издадена издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68579/2021г. по описана СРС, 26 състав, както и
законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.11.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, както и
разноските за производството.
Ответникът Р. Г. Х. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, позовава се на изтекла погасителна давност за
вземанията предвид обстоятелството, че е конституирана като страна в производството с
разпореждане на 25.10.2023г. Оспорва допустимостта на производството спрямо нея с
твърдения, че се е отказал от наследството на З. Д. З., като отказът е вписан в особената
книга на съда на 09.11.2023г., поради което счита, че производството спрямо нея следва да се
прекрати. Претендира разноски.
Ответникът Г. Д. В. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С молба становище от 19.03.2025г. оспорва исковата молба с твърдения, че се е отказал от
наследството на наследодателя – собственик на имота за процесния период – З. Д. З., за
което представя доказателства в хода на процеса. Евентуално оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, дължимостта на претендираните обезщетения за
забава поради липса на доказателства за изпадането му в забава за плащане на главните
вземания.
Третото лице-помагач . взема становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е престирал и за
купувача е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
а по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер, както и
че ответниците са наследници по закон на починалия купувач на топлинна енергия.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало с наследодателя на
ответниците, която продажба се осъществява на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ., без
да е необходим писмен договор между страните. Продажбеното правоотношение възниква
по силата на факта на притежавано право на собственост или вещно право на ползване
върху недвижим имот, който е топлоснабден, като в това си качество
2
собствениците/ползвателите с вещно право на ползване се явяват клиенти на топлинна
енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало да определя
като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и
лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между
третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, е доказал, че за исковия период от м.10.2018г. до м.04.2019г. З. Д. З. е
била собственик на процесния имот, придобит на публична продан, по силата на
постановление за възлагане от 29.02.2008г., влязло в сила на 29.05.2008г. Същата е била
собственик за целия исков период, тъй като се е разпоредила с притежаваното от нея право
на собственост в полза на ответницата Х. с договор за покупко-продажба на имот,
обективиран в НА № .. на нотариус с рег. № .г., т.е. след края на исковия период – м.04.2019г.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че З. Д. З. е починала на
04.12.2022г. и е оставила за свои наследници по закон ответниците – Р. Г. Х. – низходяща
(дъщеря) и Г. Д. В. (низходящ на починалия преди наследодателката неин син Д. Г. В.).
Доколкото ищецът основава своите права срещу ответниците на наследствено
правоприемство, по силата на което същите са придобили правата и задълженията от
наследството, оставено от З. Д. Х., в тежест на ищеца е било да докаже основанието на
своите претенции.
В случая се установява от представените съдебни удостоверения, издадени от СРС по
гр.д. № .г. на 83 състав и по гр.д. № .г. на 158 състав, че на 09.11.2023г. в особената книга на
СРС е вписан заявеният от ответника Р. Г. Х. отказ от наследството на З. Д. З., а на
25.03.2025г. в особената книга на СРС е вписан заявеният от ответника Г. Д. В. от
наследството на З. Д. З..
Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални,
императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът
от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52
ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което е недействителен
отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез
конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват
правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № ..
Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето
лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл
и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).
В случая не се твърди, нито се установява, ответниците несъмнено да са
манифестирали волята си да упражнят правото си на наследяване като приемат откритото
наследство преди вписването на отказ от същото.
От гореизложеното следва извода че двамата ответници не са наследили задълженията,
оставени от З. Д. З., в това число тези за доставена топлинна енергия и за цена на услугата
3
дялово разпределение, поради което и не са пасивно материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените искове
Въпреки предоставената му възможност за вземане на становище в първото съдебно
заседание, както и в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото,
ищецът е заявил, че поддържа исковете си спрямо двамата ответници, които са представили
доказателства за отказ от наследство, с оглед на което съдът дължи произнасяне по
предявените срещу тях искове по същество и не дължи издирване на следващия кръг от
наследници, призован към наследяване, щом ищецът не е десезирал налдежно съда от
разглеждане на исковете срещу конституираните и заявили отказ от наследството ответници.
Предявените искове са следователно неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са претендирали
присъждането им. Ответникът Р. Г. Х. е претендирала разноски в размер на 350 лв. – платен
в брой адвокатски хонорар съгласно отбелязването в представения договор за правна защита
и съдействие от 22.01.2022г., които следва да й се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът Г. Д. В. е бил представляван в производството от адв. В. С., който е оказал
безплатна правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно
вписването в представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025г. Адв. С. е
поискал да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, което искане с
оглед изхода на производството е основателно и ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определен по реда на чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . срещу Р.
Г. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. . обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Г. Х., ЕГН ********** дължи на ., ЕИК ., сумата от
698,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до
м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № . сумата от 8,67 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до
м.07.2019г., сумата от 143,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. и сумата от
2,17 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68579/2021г. по описана СРС,
26 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . срещу Г.
Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: . обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Д. В., ЕГН ********** дължи на ., ЕИК ., сумата от
698,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до
м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № . сумата от 8,67 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до
м.07.2019г., сумата от 143,99 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г. и сумата от
2,17 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68579/2021г. по описана СРС,
26 състав.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати на Р. Г. Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв.,
представляваща разноски за производството.
4
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати на адв. В. Ф.
С., със служебен адрес: гр. . на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5