№ 518
гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело №
20255200500558 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№8434/28.04.2025г. от Д. Х. М.,
чрез пълномощника му адв.П. П. посочен в жалбата, че е трето лице против
действия на ЧСИ Г.З. с рег.№*** обективирани в опис извършен на
14.04.2025г., оценка и насрочване на публична П. в периода от 16.05.2025г. до
16.06.2025г. на недвижим имот.
Твърди се в същата, че подадената жалба следва да бъде преценена, като
процесуално допустима, а по съществото си е основателна. Излагат се
подробни съображения в тази насока.
Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се отменят, като
неправилни и незаконосъобразни: опис извършен на 14.04.20205г., оценка и
насрочване на публична П. в периода от 16.05.2025г. до 16.06.2025г. на
недвижим имот, представляващ Жилище- апартамент, с идентификатор
10450.502.666.2.6 по КККР на гр.В., по изп.дело № 20208880400119 на ЧСИ
рег.№***- Г.З., само по отношение на процесните 1/2ид.ч. от Жилище-
апартамент, с идентификатор 10450.502.666.2.6 по КККР, собственост на Д.
М..
1
С жалбата е направено искане, на основание чл.438 от ГПК да се
постанови частично спиране на изпълнението по изп.д.№ 20208880400119 на
ЧСИ рег.№***- Г.З., само по отношение на процесните 1/2ид.ч. от Жилище-
апартамент, с идентификатор 10450.502.666.2.6 по КККР, собственост на Д.
М.. Същото се мотивира, че ако такова спиране не бъде постановено е напълно
възможно в срока на произнасяне на съда, процесните 1/2ид.ч. от Жилище-
апартамент, с идентификатор 10450.502.666.2.6 по КККР на гр.В., собственост
на Д. М. да бъдат изнесени на публична П. и продадени, което би
обезсмислило самото обжалване.
Постъпило е Становище с вх.№10057/23.05.2025г. от взискателят по
изпълнителното дело- П. Г. К., чрез пълномощника му адв.Л. Д.- М..
В него се изразява доводи в насока на недопустимост на жалбата в
частта й относно изготвяне на оценка и като такава тя не следва да бъде
разглеждана.
Относно жалбата в останалите й части относно извършен опис и
насрочване на публична П. се приема, че тя е допустима, но по съществото си
е неоснователна.
Искането е да бъде постановено решение, с което се потвърди
законосъобразността на действията на ЧСИ З.- опис и насрочване на публична
П., като се остави без разглеждане жалбата относима към изготвянето на
оценка, тъй като е недопустима.
Моли се да се остави без уважение направеното особено искане за
спиране на изпълнителното производство без уважение, като неоснователно,
като са изложени съображения в тази насока.
Възражения от страна на длъжникът по изпълнителното дело- Д. Р. П.,
чрез назначения му особен представител адв.Н. Б. не са постъпили.
Постъпили са мотиви от страна на ЧСИ- Г.З., в които са изложени
съображения в насока, че подадената частна жалба е недопустима.
Алтернативно се приема, че тя е неоснователна и недоказана. Визирани са
доводи в тази насока.
Искането е да се остави без разглеждане подадената жалба,
алтернативно тя да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание, жалбоподателят- трето лице в изп.д.- Д. Х. М.,
2
редовно призован не се явява. за него се явява пълномощникът му адв.П.. От
страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се оспорва
подадения на нея отговор, съответно не се споделят като основателни
мотивите на частния съдебен изпълнител. Излагат се съображения в тази
насока. Искането е да се отменят обжалваните действия на ЧСИ.
Ответник- длъжник по изп.д. Д. Р. П., редовно призован не се явява. Не
се явява и особения му представител адв.Н. Б..
Ответник- взискател по изп.д.- П. Г. К., редовно призован не се явява. Не
се явява и пълномощникът му адв.Л. Д.- М.. От същата е постъпило
становище в което са изложени доводи в насока недопустимост и
неоснователност на подадената жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си,
провери изцяло валидността на обжалваното разпореждане, неговата
допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната
жалба, прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело №20208880400119 по описа на ЧСИ Г.З. е
образувано по повод на подадена молба от страна на взискател П. Г. К. против
длъжник- Д. Р. П. с приложени към нея- Изпълнителен лист №99 от
10.02.2020г. издаден по ч.гр.д.№50/202г. по описа на РС- Велинград;
Изпълнителен лист №101 от 10.02.2020г., издаден по ч.гр.д.№48/2020г. по
описа на РС- Велинград и Изпълнителен лист №107 от 10.02.2020г. издаден по
ч.гр.д.№49/2020г. по описа на РС- Велинград.
Видно от Предварителен договор за покупко- продажба от 01.10.2019г.
се установява, че на тази дата в гр.В. между Д. Р. П., в качеството му на
Продавач и Д. Х. М., в качеството му на Купувач е бил сключен на следния
недвижим имот:
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
10450.502.666.2.6, с административен адрес: гр.В., ул.„**********. с
предназначение: Жилище- апартамент, с площ от 100кв.м., находящ се на етаж
4 в жилищна сграда- многофамилна с идентификатор 10450.502.666.2.
състояща се от 5бр. надземни етажи и О бр. подземни етажи, която сграда е
построена в ПИ с идентификатор 10450.502.666 с площ от 318кв.м., с номер
по предходен план: 3713, 3714. квартал 1431, парцел ІІІ при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 10450.502.666.2.5, под
3
обекта- 10450.502.666.2.4, над обекта- 10450.502.666.2.7 и 10450.502.666.2.8,
съгласно КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РД-18- 1214/06.06.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК.
Видно от Обезпечителна заповед от 06.03.2020г. постановена по ч.гр.д.
№181/2020г. по описа на РС- Велинград е допуснато обезпечение а бъдещ иск,
с правно основание по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като е наложена възбрана върху
цитирания по- горе недвижим имот.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том І, рег.№288,
н.д.№49 е видно, че на 07.05.2020г. от който е видно, че Д. Р. П., чрез
пълномощника си П. Г. К. е дарил на П. Г. К. 1/50ид.част от 1/2ид.ч. от
цитирания по- горе недвижим имот.
Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №51,
том І, рег.№289, н.дело №50 на 08.05.2020г., Д. Р. П., чрез пълномощника си П.
Г. К. е продал на П. Г. К. 49/50ид.ч. от цитирания по- горе имот за сумата от
9000лв.
От Решение от 28.06.2021г., постановено по гр.д.№306/2020г. по описа
на РС- Велинград е обявен за окончателен сключения на 01.10.2019г.
предварителен договор за покупко- продажба между Д. Р. П. и Д. Х. М. на
цитирания по- горе недвижим имот.
От Решение рег.№34/05.02.2025г. постановено по в.гр.д.№790/2024г. се
констатира, че е потвърдено Решение №296/30.07.2024г., постановено по гр.д.
№770/2023г. по описа на РС- Велинград, с което е допуснато извършването на
съдебна делба между Д. Х. М. и П. Г. К. на цитирания по- горе недвижим
имот, при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от съделителите.
Видно от Касационна жалба с вх.№3054/19.03.2025г. подадена от
адв.Х.В.М., в качеството му на пълномощник на П. Г. К. се установява, че с
нея се обжалва Решение №34 от 05.02.2025г., постановено по в.гр.д.
№790/2024г. с твърдения, че решението на въззивния съд е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и в противоречие с процесуалните правила.
Видно от материалите по изпълнителното дело се установява, че с
Уведомление с изх.№5123/09.04.2025г. е насрочен опис и оценка на недвижим
имот на третото лице по делото- Д. Х. М.. Видно от отрязъка на същото е
отразено от последния на дата 10.02.2025г., че отказва да получи
4
уведомлението за насрочения опис, поради невъзможност да присъства по
здравословни причини, тъй като му предстои посещение при лекар и
здравословното му състояние не го позволява. Отразено е, че М. желае да
присъства на описа лично, като ще представи доказателства за
здравословното си състояние.
Видно от Уведомление с изх.№5123/09.04.2025г. на ЧСИ Г.З. и от
справка в ИКАР- Имотен регистър се установява, че на 27.02.2020г. ЧСИ З. е
наложил 2 броя възбрани върху 1/2 ид.ч. от имота, собственост на Д. Р. П.,
както по изп.д.№119/2020г. с взискател П. К., така и по изп.д.№120/2020г. с
взискател Г. К.. Не е спорно, че изп.д.№120/20г. е присъединено към изп.д.
№119/2020г.
Не е спорно, че тези възбрани предхождат с няколко дни, възбраната на
Д. М. за обезпечаване на бъдещия му иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. която била
наложена на 10.03.2020г.
Установява се, че по изп.д.№119/2020г. и по изп.д.№120/2020г.
длъжникът Д. П. не е бил открит и не му е било връчена ПДИ и уведомление
за предстоящите опис, оценка и публична П. на недвижим имот. На същия е
бил назначен особен представител в лицето на адв.Н. Б., на когото тези книжа
са били връчени.
Преди това назначение, обаче, на 18.04.2024г. по изпълнително дело
119/2020г. от длъжника Д. П. е постъпило писмо по електронна поща, с което е
съобщил, че „...пребивава основно в чужбина. По изпълнителното дело не е
установено Д. П. да притежава друг жилищен имот.
На 11.04.2025г. се установява, че на Д. Х. М. е издаден болничен лист
№Е2О25 0195237, от който е видно, че му е определен отпуск по болест за
периода от 11.04.2025г. до 24.04.2025г.
Констатира се, че на 11.04.2025г., Д. Х. М., чрез пълномощника си адв.П.
П. е подал в кантората на ЧСИ З., Молба за спиране на изпълнителното дело с
вх.№7647/11.04.2025г.. и Молба за прекратяване на изпълнителното дело с вх.
№7649/11.04.2025г.
Видно от Разпореждане №5241/14.04.2025г. на ЧСИ Г.З., посочените по-
горе две молби са оставени без уважение.
Констатира се, че описът е извършен на 14.04.2025г., за което е съставен
Протокол за опис и оценка на недвижим имот с изх.№5249/14.04.2025г. В него
5
е направено искане от П. К. да се насрочи публична П..
В този протокол е отразено, че П.та на описания имот ще се проведе в
сградата на РС- Велинград от 16.05.2025г. до 17.06.2025г. от 12.00ч., за което
страните се считат за уведомени.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
Настоящият съдебен състав, след проверка на депозираната жалба,
констатира, че същата е редовна и допустима и срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител.
Настоящата инстанция не намира за основателни наведените
възражения в насока недопустимост на същата. Това се определя от
обстоятелството, че оплакванията на третото лице са в насока на
незаконосъобразни действия на ЧСИ против недвижим имот, който приема, че
1/2ид.ч. от същия е негова собственост.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.4 от ГПК, третото лице е легитимирано да обжалва действия на съдебния
изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
налагане на запора се намират във владение на това лице.
Няма как да се игнорира в случая, че по силата на Решение
№260140/28.06.2021г. постановено по гр.д.№306/2020г. по описа на РС-
Велинград, предявения от страна на Д. М. против Д. П. иск, с правно
основание по чл.19. ал.3 от ЗЗД е уважен, като с това първия е станал
собственик на 1/2ид.ч. от процесният апартамент, с идентификатор на обекта
10450.502.666.2.6. Не може да има спор, че това решението е влязло в законна
сила на 05.01.2023г. като е отбелязано по реда на чл.15 от ЗС на 30.03.2025г.
Независимо от установени предхождащи възбрани, то те не
представляват основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД и не
променят горния извод.
На практика, Д. М. бивайки собственик на имота, срещу който е
насочено изпълнението по изпълнителното дело №112 по описа на ЧСИ Г.З.,
по отношение на този имот на него следва да се признаят правата, които
длъжникът има, за да брани имуществото си в изпълнителния процес. Реално
такова право се явява и правото на жалба по чл.435, ал.2 от ГПК, предвид на
6
което и подадената жалба на третото лице се явява допустима.
За пълнота следва да се посочи, че няма данни в насока на противното,
че следва да се има предвид, че Д. М. е установил владение върху процесния
имот. Това е така от данните в насока, че то е реализирано от 01.10.2019г.
когато е подписан предварителният договор между него и продавача Д. П.. От
05.01.2023г. когато е влязло в сила решението по иска с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД на практика, същият е станал собственик и към деня на
описа, освен владение, като фактическо състояние. М. е притежавал и
включващото се в правото му на собственост, право да владее имота.
Предвид на това, същият има право на жалба като трето лице по реда на
чл.435, ал.4 от ГПК. Не може да не се приеме довода наведен от
жалбоподателят чрез неговата защита, че единствената причина ЧСИ да не
завари М. в имота в деня на описа е заболяването на последния, което го е
възпрепятствало да присъства физически.
По отношение на основателността на подадената жалба, то тя следва да
се приеме, че е основателна, тъй като извършените опис, оценка и насрочване
на публична П. на процесния недвижим имот се явяват незаконосъобразни. В
този аспект, във въззивната жалба са изложени съображения, които няма
основания да не бъдат споделени в цялост.
В конкретният казус няма как да се игнорира обстоятелството на база
представените по делото съдебни решения, че длъжникът Д. П. не е изпълнил
в срок задължението си да прехвърли собствеността върху гореописания имот
на Д. М.. Безспорно е, че последният е предявил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване на сключения между тях предварителен договор за окончателен, по
който било образувано гр.д.№306/2020г. по описа на РС- Велинград, като
крайния резултат е влязло в законна сила решение.
На практика 1/2ид.ч. от имотът, срещу която част е предприето
принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника по делото. Това е
така, тъй като по силата на Решение №260140/28.06.2021г. постановено по
гр.д.№306/2020г. по описа на РС- Велинград 1/2ид.ч. от имота е станала
собственост на Д. М..
Не е спорно, че е налице вписаната по- рано възбрана от дата:
27.02.2022г. по изп.д.№120/20г. на ЧСИ Г.З.. Действително същата има за цел
да обезпечи удовлетворяването на паричното вземане на П. К. срещу Д. П.,
7
чрез изпълнение върху имуществото на последния. Следва обаче да се
отбележи, в каквато насока са възраженията наведени с въззивната жалба, че
тази обезпечителна функция на възбраната, следва да се счита за отпаднала на
07.05.2020г. и на 08.05.2020г., на които дати възбранената 1/2 ид.ч. от имота е
била прехвърлена посредством две сделки- дарение и продажба от длъжника
Д. П. на взискателя П. К..
Обстоятелството, че тези две сделки не могат да бъдат
противопоставени на Д. М., заради вписаната на 10.03.2020г. обезпечителна
заповед, за обезпечаване на иска му по чл.19, ал.3 от ЗЗД не променя горния
извод. В този аспект следва да се отбележи, че действието на такова вписване е
оповестително- защитно. Поради това, като приобретател и съответно
пълномощник на прехвърлителя Д. П. по сделките П. К. е бил наясно, че
придобива 1/2ид.ч. от имота, отказвайки се от обезпечението си /защото
възбраненият имот вече е негов/ и при риск от собственическа претенция и
евентуална евикция от страна на Д. М..
На практика е налице успешно проведен впоследствие от Д. М. иск по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, за 1/2 ид.ч. от имота, като това не възстановява с обратна
сила правата на П. К. по обезпечителната му възбрана. Реално той следва да
търпи последиците от конститутивното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД,
обезпечени именно с обезпечителната възбрана на М. от 10.03.2020г.
Ето защо няма основание да не се приеме извод, че П. К. не може да
удовлетвори паричното си вземане срещу Д. П., позовавайки се на наложената
на 26.02.2020г. възбрана върху 1/2ид.ч. от имота, респективно, Д. М. не следва
да търпи принудително изпълнение върху имота си, заради тази възбрана.
Следва да се приемат за обосновани доводите на жалбоподателя и
неговата защита, че дори така изложеното по- горе да бъде отречено, като
неоснователно, това би означавало, че собственик на спорната 1/2ид.ч. от
имота е П. К.. В тази хипотеза излиза, че взискателят предприема
принудително изпълнение срещу собствения си имот.
От една страна, това е аргумент за незаконосъобразност на
предприетото изпълнително действие, защото то не е насочено срещу
имущество на длъжника или на трето лице, което отговаря за дълга му.
От друга страна, такова принудително изпълнение срещу себе си не е
логично.
8
Настоящата инстанция няма основание да не сподели, като обосновани
доводите на защитата на жалбоподателя в насока, че в случая е налице явна
злоупотреба с права на база изложеното. В този аспект споделя и доводите, че
от данните от приложеното по делото Решение №34/05.02.2025г., постановено
по в.гр.д.№790/2025г. по описа на ОС- Пазарджик, че ответникът П. К.
поддържа правоизключващото възражение, че съсобственост между Д. М. и
него липсва, тъй като последният е придобил процесния имот на оригинерно
основание- изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност по чл.79 от
ЗС
В този смисъл следва да се отбележи, че от една страна по искане на П.
К. се предприема принудително изпълнение върху делбения имот, което има
за вероятен свой резултат продажбата на 1/2ид.ч. от имота, която е
собственост на Д. М. и удовлетворяване на паричното вземане на П. К. срещу
предходния собственик Д. П., което предполага да се приеме, че собственик на
тази ½ ид.част е чужда, а не е на изискателя К.. От друга страна, в рамките на
делбеното производство К. претендира изключително право па собственост
върху целия процесен апартамент, с твърдение, че го е придобил по давност и
го владее явно вече повече от 10г., като няма съответно позоваване на
установените в настоящото дело прехвърлителните сделки от 07 и 08 май
2020г. и от 30.07.2020г.
Не може да не се приеме, като основателно възражението при така
установеното, че евентуална продажба на сочената 1/2 ид.ч. от имота на
публична П. би осуетило делбеното производство, образувано по иск на Д. М.
и същият няма да може да докаже правото си на собственост в него, в
производство в което участва и П. К. и да реализира правата си на съделител.
Предвид и на което, взаимоизключващите се тези, които П. К. поддържа
в изпълнителното и в делбеното производство и обстоятелството, че по този
начин осуетява всестранно възможността на Д. М. да упражнява материалните
и процесуалните си права на съсобственик в имота, води до еднозначен извод
за злоупотреба с права.
Няма основание да не бъдат възприети и възраженията в насока, че е
налице нередовно разгласяване и провеждане на описа.
Данните по делото са в насока, че отказът на Д. М. е мотивиран от
уважителните причини, като е посочил за невъзможността си да присъства на
9
описа на 14.04.2025г. и изричното си желание за такова присъствие, описът е
следвало да се отложи за друга дата. В тази насока е и приетия болничен лист,
което е потвърждение на заявеното от последния, че ще представи
доказателства за здравословните си проблеми.
На практика, ЧСИ е ограничил по недопустим начин правото на участие
на М. в изпълнителното производство срещу имуществото, като в този
смисъл следва да се счита, че е налице нередовно уведомяване за описа по
начинът, по който с извършено връчването и оформянето на уведомление изх.
№5259/14.04.2025г.
В конкретният казус настоящата инстанция не намира с оглед на
наведения правен интерес на жалбоподателя да подаде настоящата жалба и
определения от него предмет на обжалване, че следва да се произнася по
възраженията касаеща последиците от неуведомяване на сестрата на Д. П.-
В.Р.П.- няма категорични данни за собственост от страна на същата за нейна
1/2ид.част от процесния имот. Съответно доводи за несеквестируемост на
въпросното жилище, на основание чл.444, т.7 от ГПК. Респективно
възражения в насока, че не е налице редовно връчване на ПДИ и всички
заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, по които е предприето
принудително изпълнение, като същевременно и в резултат на нередовното
връчване, адв.Н. Б. е бил назначен за особен представител на длъжника Д. П. в
нарушение на чл.430 от ГПК.
В случая въз основа на гореизложеното въз основа на приетите по- горе
възражения, подадената жалба се явява основателна, а обжалваните действия
на ЧСИ- Г.З. обективирани в Протокол с изх.№5249/14.04.2025г. и касаещи
опис извършен на 14.04.2025г., оценка и насрочване на публична П. в периода
от 16.05.2025г. до 16.06.2025г. на недвижим имот, представляващ Жилище-
апартамент, с идентификатор 10450.502.666.2.6 по КККР на гр.В., по изп.д.
№119/ на ЧСИ, рег.№***- Г.З., като неправилни и незаконосъобразни следва
да се отменят.
Направено е искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, но с оглед характера на това производство, настоящата
инстанция приема, че такива не се дължат.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Г.З. обективирани в Протокол с изх.
№5249/14.04.2025г. и касаещи опис извършен на 14.04.2025г., оценка и
насрочване на публична П. в периода от 16.05.2025г. до 16.06.2025г. на
недвижим имот, представляващ Жилище- апартамент, с идентификатор
10450.502.666.2.6 по КККР на гр.В., по изп.д.№119/ на ЧСИ, рег.№***- Г.З..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11