Решение по адм. дело №568/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от К. А. М. от гр. Бяла, обл. Русе срещу решение № 142/08.07.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-18-28/01.07.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Русе, подадена от К. А. М. срещу разпореждане с изх. № С250018-137-0003691/18.06.2025 г., издадено от Ц. Ц. – гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Русе, с което не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по НП № 21-4569-000331/07.12.2021 г. на Главна дирекция Национална полиция /ОД на МВР – Русе/ в размер на 2000 лева. В жалбата се твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че по отношение на процесното вземане е изтекла предвидената в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН абсолютна давност. Представено е писмено становище по делото с вх. № 4307/10.10.2025 г. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Русе, за събиране на непогасени публични задължения.

С Разпореждане за присъединяване изх. № C230018-105-0107197/21.03.2023 г. публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на вземания по Наказателно постановление № 21-4569-000331/07.12.2021 г. на ГД Национална полиция /ОД на МВР – Русе/, влязло в сила на 21.04.2022 г.

На 06.11.2023 г. са изпратени разпореждания за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С230018-029-0049447 и № С230018-029-0049445 за налагане на запор, съгласно запорно съобщение с изх. № С230018-003-0011830/24.02.2023 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230018-022-0014470/24.02.2023 г. до ТБ ОББ АД и ТБ ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. С посочените разпореждания е разпоредено наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми, в размер на 130 870,35 лв., да бъдат преведени по сметката на ТД на НАП Варна, офис Русе.

Разпорежданията за изпълнение на запорното съобщение са връчени на 06.11.2023 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.л. 20-21 от делото/.

С вх. № С250018-000-0302821/27.05.2025 г. в ТД на НАП Варна, офис Русе е постъпило възражение от К. А. М. за изтекла погасителна давност за вземането за глоба по Наказателно постановление №21-4569-000331 от 07.12.2021 г. /влязло в сила на 21.04.2022 г./, с искане задължението да бъде отписано и изпълнителното производство – прекратено.

С Разпореждане с изх. № С250018-137-0003691/18.06.2025 г. на гл. публичен изпълнител в при ТД на НАП Варна, офис Русе е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по НП № 21-4569-000331/07.12.2021 г. на ГД Национална полиция /ОД на МВР – Русе/ в размер на 2 000 лева. Отказът е обоснован със съображения, че с оглед предприетите изпълнителни действия по см. на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, прекъсващи давността, двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 от ЗАНН по отношение на публичното вземане, не е изтекла.

С подадена от К. М. жалба до директора на ТД на НАП Варна, разпореждането на публичния изпълнител е оспорено по административен ред с искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, като бъде разпоредено отписване на погасеното по давност публично вземане.

С оспореното в настоящото съдебно производство решение № 142/08.07.2025 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – Варна, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на К. М. срещу разпореждане с изх. № С250018-137-0003691/18.06.2025 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе.

Гореизложените факти не са спорни между страните по делото, като въз основа на тях съдът приема от правна страна следното:

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП Варна. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално законосъобразно, постановено при правилно приложение на относимите матеиалноправни разпоредби, поради следните съображения:

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл.172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че Наказателно постановление №21-4569-000331 от 07.12.2021 г., издадено от ГД Национална полиция /ОД на МВР – Русе/, с което на К. А. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, е влязло в сила на 21.04.2022 г. Следователно, от същата дата е започнала да тече 2-годишната давност, предвидена от законодателя в нормата на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, като при липса на основания за спиране или прекъсване давността изтича на 21.04.2024 г.

Преди да изтече предвиденият в посочената правна норма давностен срок е издадено Разпореждане за присъединяване изх. № C230018-105-0107197/21.03.2023г., с което вземанията по НП № 21-4569-000331/07.12.2021 г. са присъединени към образуваното срещу К. М. ИД № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе.

Съдът приема, че в рамките на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, от страна на надлежните органи са предприети действия спрямо К. М. за изпълнение на наказанието по см. на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, а именно изпратени са Разпореждания за изпълнение на запорно съобщение до ТБ ОББ АД и ТБ ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на чл. 195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане (чл. 195, ал. 3, т. 1 от ДОПК) или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК). Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство (т. е след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК), не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки (очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на чл. 221, ал. 1 от ДОПК), принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана, които са изрично посочените принудителни действия, които може да предприеме публичният изпълнител. Такъв запор е бил наложен върху банковите сметки на жалбоподателя с разпореждания за изпълнение на запорно съобщение от 06.11.2023 г. Запорът върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на задълженото лице, се счита наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, съгласно разпоредбата на чл.202, ал. 1 от ДОПК, като в случая това е от датата 06.11.2023 г., когато разпорежданията за изпълнение на запорно съобщение са били получени по електронен път от ОББ АД и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. С други думи, предприети са били същински действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г., постановено по тълк. дело № 8/2019 г. на ВАС.

В случая наложените запори представляват действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанието, които са породили правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 от ЗАНН. Започналата да тече, считано от 06.11.2023 г. нова двугодишна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, към момента на издаване на разпореждане изх. № С250018-137-0003691/18.06.2025 г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, съотв. към момента на постановяване на потвърждаващото го решение № 142/08.07.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, не е изтекла, поради което правилно и законосъобразно е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № *********/2021 г. за задължението на К. М. за глоба по посоченото по-горе наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при прилагането на чл.82, ал. 3 от ЗАНН следва да се счита, че задължението му за глоба по влязлото в сила наказателно постановление, е погасено по давност, поради изтичане на законово регламентирания тригодишен абсолютен давностен срок. Действително, съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Но в нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН е регламентирано, че разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. В случая за вземането за глоба по влязло в сила Наказателно постановление №21-4569-000331 от 07.12.2021 г., е налице образувано срещу длъжника К. М. производството по принудително събиране на публичното вземане по изп. дело № *********/2021 г., поради което по силата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, е изключена кратката абсолютна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. След като за това публично задължение за глоба по влязлото в сила наказателно постановление, е налице образувано изпълнително производство, по отношение на абсолютната давност се прилага правилото по чл. 171, ал. 2 от ДОПК - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, които са изрично посочени в цитираната норма.

С оглед на гореизложеното жалбата, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 268 от ДОПК, вр. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. М. от гр. Бяла, обл. Русе срещу решение № 142/08.07.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-18-28/01.07.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Русе, подадена от К. А. М. срещу разпореждане с изх. № С250018-137-0003691/18.06.2025 г., издадено от Ц. Ц. – гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Русе, с което не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по НП № 21-4569-000331/07.12.2021 г. на Главна дирекция Национална полиция /ОД на МВР – Русе/ в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА К. А. М., [ЕГН], с адрес гр. Бяла, обл. Русе, [улица]да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.