РЕШЕНРР•
гр. София, ……………… г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, Гражданско отделение, III „В” състав РІ публично заседание РЅР° пети май през РґРІРµ хиляди Рё деветнадесета РіРѕРґРёРЅР°, РІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РќРКОЛАЙ Р”РРњРћР’
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛРРќРђ ПЕЙЧРРќРћР’Рђ
РјР». СЃСЉРґРёСЏ: Р‘РЛЯНА КОЕВА
          при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 15055/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
         Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
         С решение № 473076
от 19.08.2018 г. по гр. д. № 44629/2016 г. Софийски районен съд, 118 състав е отхвърлил като
неоснователни предявените РѕС‚ Рђ.Р.Р., действащ СЃСЉСЃ съгласието РЅР° майка СЃРё Рњ.Рњ.Р’.
и Д.П.П., действащ чрез майка си М.М.В., срещу "Л.С. " ЕАД,
осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
съответно за сумата 7000 лв. (частично от 30 000 лв.) – за първия ищец и
сумата от 3000 лв. (частично от 15 000 лв.) – за втория ищец, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт
осъществен на 03.04.2016 г. на Аерогара София, Терминал 1 от служители на
ответника.
         Срещу решението Рµ подадена РІСЉР·Р·РёРІРЅР° жалба РѕС‚ ищците Рђ.Р.Р., действащ лично Рё СЃСЉСЃ съгласието РЅР° майка СЃРё Рњ.Рњ.Р’. Рё Р”.Рџ.Рџ., действащ чрез майка СЃРё Рњ.Рњ.Р’., като законен представител, СЃ която РіРѕ обжалват изцяло СЃ оплаквания Р·Р° незаконосъобразност Рё неправилност, като постановено РїСЂРё неправилно приложение РЅР° материалния закон, съществено нарушение РЅР° съдопроизводствените правила. Поддържа СЃРµ, че изводите РЅР° РЎР РЎ, че служителите РЅР° ответника РЅРµ СЃР° осъществили противоправно деяние СЃРїСЂСЏРјРѕ ищците Рµ неправилен. Рзлагат СЃРµ РґРѕРІРѕСЂРё, че съгласно чл. 35, ал. 3 РѕС‚ ЗЧРБ, относима РєСЉРј случая, чужденец, който РёРјР° разрешение Р·Р° дългосрочно или постоянно пребиваване, омже РґР° влиза Рё РґР° напуска страната без РІРёР·Р°, Р° съгласно чл. 36 РѕС‚ същия закон, чужденците могат РґР° излизат РѕС‚ Република България през определените Р·Р° това места РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° документи Р·Р° задгранично пътуване Рё РґСЂСѓРіРё заместващи РіРё документи, които РёРј дават право РґР° напускат страната. Навежда РґРѕРІРѕРґРё, че съгласно чл. 37 РѕС‚ ЗЧРБ Рµ предвидено ограничение Р·Р° чужденците Р·Р° напускане РЅР° страната само когато РёРјР° наложена принудителна административна РјСЏСЂРєР° Р·Р° ненапускане. Поддържа СЃРµ, че правилното РЅР° чл. 4, ал2, С‚. 2 РѕС‚ Закона Р·Р° влизането, пребиваването Рё напускането РЅР° Република България РЅР° гражданите РЅР° Европейския СЃСЉСЋС‡, които РЅРµ СЃР° български граждани, Рё членовете РЅР° техните семейства, определя еднствено пастпорта като документ необходим Р·Р° напускане територията РЅР° Република България. Рзлага съображения, че осъществяването РЅР° граничен паспортно-РІРёР·РѕРІ контрол РЅР° лица Рё транспортни средства, преминаващи зад границата РЅР° Република България Рµ възложено РЅР° органите Р·Р° граничен паспортно-РІРёР·РѕРІ контрол РЅР° Министерството РЅР° вътрешните работи, РїРѕ силата РЅР° чл. 16, С‚. 1 РѕС‚ Наредба Р·Р° задграничните контролно-пропусквателни пунктове, Р° РЅРµ РЅР° ответника РїРѕ делото, нито РЅР° неговите служители, като последният РЅРµ разполага СЃ преценка дали едно лице може РґР° напусне територията РЅР° Република България. Поддържа СЃРµ, че съгласно чл. 5, С‚. 1 РѕС‚ Директива 2004/38/ЕО РЅР° Европейския Парламент Рё РЅР° Съвета РѕС‚ 29 април 2004 Рі., държавите-членки дават РЅР° гражданите РЅР° РЎСЉСЋР·Р° разрешение РґР° влизат РЅР° тяхна територия СЃ валидна карта Р·Р° самоличност или паспорт Рё дават РЅР° членовете РЅР° семейството, които РЅРµ СЃР° граждани РЅР° държава-членка разрешение РґР° влязат СЃ валиден паспорт. Навеждат СЃРµ РґРѕРІРѕРґРё, че СЃСЉРґСЉС‚ неправилно СЃРµ позовал РЅР° Регламент (ЕО) в„–539/2001 Рі., който Рµ неотносим РєСЉРј случая, тъй като РІ случая РЅРµ СЃРµ касае Р·Р° преминаване граница между държава-нечленка РЅР° РЎСЉСЋР·Р° Рё държава-членка. Поддържа, че СЃСЉРґСЉС‚ неправилно СЃРµ Рµ позовал Рё РЅР° разпоредбата РЅР° чл.4, ал. 2, С‚. 1 РѕС‚ Закона Р·Р° влизането, пребиваването Рё напускането РЅР° Р Р‘ РЅР° гражданите РЅР° ЕС, които РЅРµ СЃР° български граждани, тъй като разпоребдата касае влизането РЅР° територията РЅР° Република България. РЎ оглед изложеното СЃРµ поддържа основателността РЅР° предявените РёСЃРєРѕРІРµ, РёСЃРєР° СЃРµ отмяна РЅР° решението РЅР° РЎР РЎ Рё уважаването РёРј. Претендират СЃРµ разноските РїРѕ делото.
         Въззиваемата страна "Р›.РЎ. " ЕАД СЃ отговор РїРѕ реда РЅР° чл. 263, ал. 1 ГПК РѕСЃРїРѕСЂРІР° жалбата Рё моли СЃСЉРґР° РґР° потвърди атакуваното решение като правилно. Рзлага РїРѕРґСЂРѕР±РЅРё съображения Р·Р° неоснователност РЅР° предявените РёСЃРєРѕРІРµ. Поддържа, че РЅРµ Рµ налице противоправно поведение извършено РѕС‚ служителите РЅР° летището. Претендира юрисконсултско възнаграждение Р·Р° въззивното производство.
         За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
         Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
         Обжалваното решение е валидно и допустимо.
         Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на суми за обезщетение от неимуществени вреди причинени на ищците от страна служители на ответника “Л.С.” ЕАД вследствие неправомерно задържане на документите им, довело до неосъществяване на смейната им почивка.
         Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
         Следвоателно уважаването на предявения иск при квалификацията на чл. 49 ЗЗД предполага наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника; поведение на едно или няколко от натоварените от ответника лица, обективно отклоняващо се от изискванията за полагане на дължимата при осъществяване на възложената работа грижа, довело до засягане на абсолютно субективно право на ищците, в резултат на което са им причинени вреди.
      В случая между страните
не е било спорно и по делото се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 03.04.2016 г. на гишетата за регистрация на на
авиокомпания "Уиз Еър " по маршрут София, България – Аликанте,
Рспания, СЃРµ явили ищците Рё майка РёРј Рњ.Рњ.Р’. СЃСЉСЃ СЃСЉРїСЂСѓРіСЉС‚ СЃРё Рџ. Рђ. Рџ. (баща РЅР°
втория ищец), гражданин на Република Гана – със статут на постоянно пребиваващ
в Република България. При проверката на документите на П. А. П. било
установено, че е гражданин на страна извън ЕС. Последният не разполагал с
входна виза или карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС.
Служителката на ответника на наземен отдел на летището, направила проверка в
автоматизираната система "Тиматик", при която се потвърдило, че за
допускането РЅР° Рџ. Рђ. Рџ. РґРѕ Р±РѕСЂРґР° РЅР° самолета, пътуващ Р·Р° Рспания, Рµ необходима
входна виза или карта за пребиваване на член на семейството на
гражданин на ЕС – “Family member”.  Поради това на П. А. П. не бил допуснат да се качи в самолета.
         От приетите стандартен договор за наземно обслужване, анекс Б. 1. 0 се установява, че ответникът, като оператор за наземно обслужване, е извършвал проверка на пътните документи на пътниците на авиокомпания "Уиз Еър " по възлагане от "Уиз Еър Унгария". В договора е предвидено, че като обслужващо предприятие ответникът отговаря имуществено при пропускане на пътници, приети без нужните паспорт и виза.
          Приети РїРѕ делото Рё неоспорени СЃР° отговор РѕС‚ Посолството РЅР° Кралство Рспания Рё извадка РѕС‚ системата “Timatic”, съгласно които граждани РѕС‚ трети страни СЃ РІРёР·РѕРІ режим /какъвто РЅРµ СЃРµ СЃРїРѕСЂРё, че Рµ Рџ. Рђ. Рџ. – гражданин РЅР° Република Гана/, притежаващи валидно разрешение Р·Р° пребиваване Р·Р° България Рё такива, които СЃР° СЃСЉРїСЂСѓР·Рё РЅР° български граждани, СЃРµ нуждаят РѕС‚ валидна РІРёР·Р° Р·Р° влизане РЅР° територията РЅР° Кралство Рспания, или РґР° притежават ЕС-карта Р·Р° пребиваване.
         Спорният по делото върпос се концентрира върху обстоятелството дали служителите на ответника са осъществили противоправно поведение и дали са имали право да не допуснат съпругът на майката на ищците и баща на втория ищец до борда на самолета, респ. ищците.
         Въззивният съд напълно споделя извода на СРС, че от ищците, чиято е доказателствената тежест, не е доказано противоправно поведение на служители на ответника, поради следните съображения:
        С Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. са определени условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки. Относима за спора е разпоредбата на чл. 5 от Директивата. Според § 1 на чл. 5, държавите–членки дават на членовете на семейството на гражданин на ЕС, които не са граждани на държава–членка, разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт. Както е посочил СРС, според § 2, от членовете на семейството, които не са граждани на държава–членка, се изисква само да притежават входна виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 или в съответствие с националното законодателство, когато това е необходимо. Въведено е изключението, че за целите на Директивата притежаването на валидна карта за пребиваване, посочена в член 10 ("карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза"), освобождава тези членове на семейството от изискването за виза. Въведено е изискването държавите-членки да осигурят на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи, които да се издават безплатно, в най-кратък срок и въз основа на ускорена процедура. Директивата е транспонирана в българското право със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, като в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на закона е предвидено издаване на карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС, която карта е различен документ от разрешението за постоянно пребиваване по чл. 25 ЗЧРБ.
          Неоснователни се явяват доводите на въззивниците за неприложимост на текста на § 2 на чл. 5 от посочената директива, тъй като Регламент (ЕО) № 539/2001 г. касае преминаването на външните граници на държавите-членки, поради следните съображения:
          Съгласно чл. 1, т. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година, гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение I, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. Сред държавите, изброени в Приложение I към регламента, е и Република Гана, чиито гражданин е пътникът П. А. П.. Съгласно чл. 2, т. 1 - 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 (т. нар. Кодекс на шенгенскитеграници), "вътрешни граници" са общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите-членки и летищата на държавите-членки за вътрешни полети, а "външни граници" са сухопътните граници на държавите-членки, включително реки и езера, морски граници и техните пристанища, речни пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници.
          Въпреки, че се съобразява изцяло с правилата на Шенгенското пространство, към настоящия момент Република България не е част от това пространство и няма "вътрешна граница" с другите държави от него, по смисъла на чл. 2, т. 1 от Кодекса на шенгенските граници, защото не се явява "държава - членка" по Регламент (ЕО) № 562/2006, и не ползва изцяло достиженията на Шенгенското пространство. В този смисъл, намира изцяло приложение посоченият от СРС текст на § 2 на чл. 5 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. във връзка с Регламент (ЕО) № 539/2001 г.
        В случая по делото е установено, че при извършената проверка на пътните документи лицето П. А. П. не е представило нито виза, нито карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС по смисъла на Директива 2004/38/ЕО, поради което законосъобразно служителите на ответника не го  допуснали до борда на самолета.
       Относно доводите на въззивниците, че служителите на ответника са извършили противоправно действие насочено пряко към ищците, като са задържали документите им за пътуване без да имат основание за това и по този начин са им попречили да отпътуват заедно с майка им:
       Както вече беше посочено, фактическият състав на предявените искове включва противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
       Съгласно чл. 76, С‚. 9 РѕС‚ ЗБЛД може РґР° РЅРµ СЃРµ разреши напускане РЅР° страната РЅР° малолетни Рё непълнолетни Рё поставени РїРѕРґ запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, РЅРѕ нямат нотариално заверено писмено съгласие Р·Р° пътуване РІ чужбина РѕС‚ своите родители, настойници, попечители. Рђ съгласно разпоредбата РЅР° чл. 48, ал. 1 РѕС‚ Рнструкция в„– 8121Р· -813/09.07.2015 Рі. Р·Р° реда Рё организацията Р·Р° осъществяване РЅР° граничните проверки РЅР° граничните контролно-пропусквателни пунктове/ РѕР±РЅ. ДВ Р±СЂ. 55/21.07.2015 Рі. / малолетни Рё непълнолетни български граждани, които напускат територията РЅР° България, непридружавани РѕС‚ родителите, РѕС‚ придружителя или РѕС‚ самото лице СЃРµ РёР·РёСЃРєРІР° писмено съгласие Р·Р° пътуване РѕС‚ отсъстващия родител/родители, настойник или попечител – български гражданин.
      В проведеното открито
съдебно заседание на 13.05.2017 г.,
свидетелят П.П., баща на единия ищец, изрично е заявил, че семейството не е
разполагало с декларация за съгласие за пътуване на децата. Последното се поддържа
и във въззивната жалба.
В В В В В В В В В В РЎ оглед приетата липса РЅР° противоправно деяние СЃРїСЂСЏРјРѕ бащата РЅР° единия ищец, неоснователни СЃРµ явяват доводите Р·Р° липса РЅР° възможност РЅР° семейството РґР° СЃРµ снабди СЃ писмено съгласие, тъй като родителите РЅР° ищците Рµ следвало РґР° положат дължимата грижа, Р·Р° РґР° установят какви документи СЃР° необходими Р·Р° пътуването РёРј, респ. РґР° РіРё РѕСЃРёРіСѓСЂСЏС‚ преди полета. Следва РґР° СЃРµ отбележи, че Р·Р° ищеца Рђ.Р., който Рµ непълнолетен, съгласно цитираната нормативна уредба Рµ налице изискване Р·Р° писмено съгласие РѕС‚ неприсъстващия родител. РџРѕ делото липсват доказателства Рё въобще твърдения Р·Р° наличие РЅР° такова съгласие.
          Съобразно горното, дори да се приеме, че служителите на летището са задържали направомерно докумените на ищците, последните не биха могли да напуснат пределите на държавата без необходимите документи, които е следвало да бъдат представени пред служителите на гранична полиция на летещето, поради което действията на служителите на летището не биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с невъзможността ищците да отпътуват.
          При липса на противоправно поведение на служители на ответника и съответно при липса на причинно-следствена връзка с настъпили вреди, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
          Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
          По разноските:
          При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от приетата въз основа на законовата делегация Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената от юрисконсулта дейност във въззивната инстанция, съдът определя размер на възнаграждението от 200 лв.
          Така мотивиран, съдът
РЕШР:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 473076 от 19.08.2018 г. по гр. д. № 44629/2016 г. Софийски районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА РЅР° основание чл. 78, ал. 3 ГПК, РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 8 ГПК Рё чл. 273 Рђ.Р.Р. СЃ ЕГН ********** Рё Р”.Рџ.Рџ. СЃ ЕГН **********, чрез майка СЃРё Рњ.Рњ.Р’. РґР° заплатят РЅР° “Л.РЎ.” ЕАД, Р•РРљ*********, сумата РѕС‚ 200 лв. Р·Р° юристконсултско възнаграждение РІСЉРІ въззивото производство.
Решението
РІ частта РїРѕ предявения РёСЃРє РѕС‚ Рђ.Р.Р. подлежи РЅР° обжалване пред Р’РљРЎ РІ едномесечен СЃСЂРѕРє РѕС‚ връчването РјСѓ РЅР° страните. Р’ останалата част решението РЅРµ
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                                               2.
В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В