№ 4192
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110172286 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. С.
срещу „Б. Е.“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.5, параграф 1, б. „в“ от Регламент №261/2004
г. за заплащане на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на
полет LB220, планиран за 05.08.2018 г. по направление летище Москва, Внуково до
летище Варна, ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до изплащане на вземането,
както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 234,50 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.08.2018 г. до 29.07.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 45434/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет LB220, планиран за 05.08.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково до летище Варна с превозвач „Б. Е.“ ЕООД.
Твърди, че пътникът се явил навреме за полета, но поради забавяне на изпълнението
му е пристигал с повече от 3 часа закъснение. Сочи, че вследствие на закъснението в
негова полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1,
б. „а“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро. Навежда довод, че ответникът
е извършил извънсъдебно признание на задължението, което е обективирано в
изпратен от него проект на споразумение, ведно със списък на пътниците, в който е
включен и ищецът с посочено обезщетение в размер на 400 евро. Въпреки това до
настоящия момент ответникът не е платил. Затова иска съдът да признае за установено,
че ответникът му дължи посочените суми.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва предявените искове.
Навежда доводи за недопустимост на производството поради липса на активна
1
процесуална легитимация на ищеца, а на следващо място оспорва и наличието на
надлежно учредена представителна власт в полза на процесуалния му представител
адв. В.. Поддържа, че ищецът не се е явил навреме за полета. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да е признавал извънсъдебно претенцията. Моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №
295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание чл.
7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил да изпълни полет LB220,
планиран за 05.08.2018 г. по направление летище Москва, Внуково до летище Варна с
превозвач „Б. Е.“ ЕООД, че полетът е закъснял с повече от три часа, както и
разстоянието между дестинациите е над 1500 км. Установяване на горните
предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е да докаже
плащане на претендираното вземане. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и спиране и/или прекъсване на
давността.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото ищецът е представил писмено
доказателство – картограф по метода на дъгата на големия кръг, от което се установява,
че разстоянието между дестинациите по процесния полета е 1534 км., поради което и
дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ №
261/2004, а именно – 400 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделено обстоятелството, че полет LB220, планиран за 05.08.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково до летище Варна с превозвач „Б. Е.“ ЕООД, е
изпълнен с повече от три часа закъснение.
Наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, по
силата на което ответникът се е задължил да изпълни процесния полет и да преводи
ищеца, се установява от представен билет със заверен превод на български език.
На първо място следва да бъде разгледан доводът за недопустимост на
производството предвид оспорване на активната процесуална легитимация на ищеца.
Надлежната процесуалната легитимация като условие за допустимост на
производството следва пряко от изложените в исковата молба фактически твърдения
относно принадлежността на спорното право и съответстващ на същите петитум. От
друга страна материалноправната легитимация, която се преценява на база доказана
принадлежност на спорното право, е въпрос, който се преценява с крайния акт по
същество на спора. В случая в исковата молба са изложени конкретни и
непротиворечиви твърдения относно обстоятелството, че в полза на ищцата е
възникнало правото да претендира процесното вземане, като е формулиран петитум,
2
представляващ логическо следствие на изложеното в обстоятелствената част, в който
се иска да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи сумата именно
на ищцата. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост
на производството поради липса на активна процесуална легитимация. От друга
страна, не се констатира и липса на материална такава, доколкото не е установено
вземането да е прехвърлено в полза на трето лице преди процеса.
Следващият спорен въпрос по делото касае представителната власт на
процесуалния представител на ищцата. В отговор на този довод съдът на първо място
намира, че за ответника отсъства правен интерес от позоваване на липса на
представителна власт, доколкото такъв следва да бъде признат единствено на
упълномощителя. Отделно от това обаче, възражението е неоснователно. От
представено по делото пълномощно (л. 31-32) се установява Г. С., посредством
законния си представител Александър С., да е учредил представителна власт в полза на
дружеството „Компенсер ЛТД“ да го представлява пред ответника във връзка с
претенции за процесния полет, включително да инициира и съдебни производства, в
това число и да преупълномощава адвокати с правата по пълномощното. Представено е
и второ пълномощно (л. 27-30), с което Г. С., посредством законния си представител
Александър С., действащ чрез пълномощника си „Компенсер ЛТД“, упълномощава
адв. К.В. с правата да завежда искове във връзка с претенцията за закъснелия полет. Без
значение се явява обстоятелството, че дружеството „Компенсер ЛТД“ не попада в
кръга на лицата, имащи право да осъществяват процесуално представителство
съгласно чл. 32 ГПК, доколкото упълномощеният от него в съответствие и в рамките на
учредената представителна власт, овластяваща го да преупълномощава адвокати – адв.
В., има такова качество. В този смисъл например Решение № 44/18.06.2020 по дело №
962/2019 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № ЗЗ/28.02.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 765/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 232/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и др.
Доводът на ответника, че ищецът не се е явил навреме за полета, поради което не
му се дължи обезщетение, съдът намира за неоснователен по следните съображения.
Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага, ако пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член
5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. В Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година
по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 е дадено тълкуване, според което пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяната
загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен
пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Ето защо и в процесния
случай, в който се претендира обезщетение на основание закъснял полет с повече от
три часа, не е необходимо пътникът да доказва явяването си навреме за полета и че се е
представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане, за да има правата, предвидени в регламента. В случая не се оспорва пътникът
да има потвърдена резервация за полета, което е правнорелевантното обстоятелство
относно признаване на правото да получи обезщетение.
Неоснователно е и релевираното при условията на евентуалност възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане. При определяне на приложимия
давностен срок съдът съобрази обстоятелството, че Регламент /ЕС/ 261/2004г. не
съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на
вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет. Ето защо и
3
съгласно Решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Правото на парично
обезщетение по Регламент /ЕС/ 261/2004г. се основава на договорната отговорност на
въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца
договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. В мотивите на
решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично подчертава, че задължението за
парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като
именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя,
нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено
неудобство, не означа, че същите могат да произтичат единствено от деликт – ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно
изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение.
Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по
едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение
на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. В този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр.
дело № 1122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1474/2015 г., IV г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи
полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна. Ето защо приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. „б" ЗЗД, съгласно която вземането за обезщетение от
договор се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в
настоящия случай – от деня на изпълнение на закъснелия полет (05.08.2018 г.), към
който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на
ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок за изпълнението му
от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно
давността би била изтекла, ако до 05.08.2021 г. не са осъществени юридически факти,
представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността. В случая
давността е прекъсната и спряна на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД на 02.08.2021 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо вземането не е погасено по давност.
С оглед обоснования извод, че към момента на предявяване на претенцията не е
изтекъл приложимият давностен срок, то не следва да се разглеждат подробните
доводи във връзка с извънсъдебно признаване на вземането и кореспондиращите на тях
възражения, доколкото този факт представлява основание за прекъсване на давността,
което би било от значение, ако до предявяване на иска бяха минали повече от три
години от възникване на правото на обезщетение.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че искът е основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен паричен дълг и изпадането на ответника в забава, което в случая е
обусловено от отправена от ищеца покана за погасяване на претендираното в
настоящото производство вземане.
По делото е доказано наличието на главен дълг. Релевираният период на забава
4
е от 16.08.2018 г. до 29.07.2021 г. По делото са представени доказателства за отправена
и получена от ответното дружество покана за изпълнение на 08.04.2021 г., изпратено
чрез куриерска служба „Спиди“, като вследствие на така получената покана е
проведена електронна кореспонденция между дружествата. Ответното дружество не е
доказало плащане, поради което е изпаднало в забава, считано от следващия
получаване на поканата ден – 09.04.2021 г. При доказване на иска по основание съдът
изчисли обезщетението за забава по реда на чл. 162 ГПК, като за периода от 09.04.2021
г. до 29.07.2021 г. същото възлиза на сума от 24.34 лв., до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от
234,50 лв. и за периода от 16.08.2018 г. до 08.04.2021 г. искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ищецът е представил доказателства за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. за исковото производство и 25 лв. за заповедното
производство. С оглед уважената част от исковете, в негова ползва следва да бъдат
присъдени по 19,83 лв., представляващи направени разноски съответно за заповедното
и исковото производство.
Ответното дружество не е претендирало разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани в негова ползва.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., че „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на Г. С., гражданин
на Руската федерация, роден на ********** г., сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет LB220, планиран за 05.08.2018 г. по направление
летище Москва, Внуково до летище Варна, ведно със законната лихва от 02.08.2021 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 24.34 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.04.2021 г. до 29.07.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № № 45434/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. С., гражданин на
Руската федерация, роден на ********** г. срещу „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 24,34 лв. до пълния
предявен размер от 234,50 лв. и за периода от 16.08.2018 г. до 08.04.2021 г., като
неоснователен.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Г. С., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г. сумата от
19,83 лв., разноски за настоящото производство и сумата от 19,83 лв., разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 45434/21 по описа на СРС, 56 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6