Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 82 по описа за 2022 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.
145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Н.С.А. с ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-27-53/23.03.2022г. на
Директора на ТП– Шумен на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане №
27221982509 от 01.01.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ– гр.Шумен. С последното, на основание §7е ал.1 от ПЗР на КСО е преизчислена
личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст. В жалбата е
изразено несъгласие с преизчисления размер и са изложени твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение и на оставеното в сила разпореждане,
поради съществено нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с духа на закона. Счита се,
че административният орган неправилно е определил преизчисления размер на
пенсията, като не е включил увеличението на пенсията, извършено през 2017г.,
2018г. и 2019г. Излагат се подробни съображения и се правят доказателствени
искания. Въз основа на изложеното, се моли съда да се произнесе с решение, с
което да отмени обжалвания акт, да върне преписката за ново произнасяне на административния
орган по преизчисление на пенсията, при дадени от съда указания за правилното
прилагане на §7е, във връзка с чл.70 ал.1 т.1 от КСО. В съдебно заседание
оспорващата се представлява лично и последователно от трима процесуални
представители, като поддържа жалбата си.
Ответникът– Директор
на Териториално поделение– Шумен на НОИ, представляван в съдебно заседание от главен
юрисконсулт Л.Б-И., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което
да я отхвърли като неоснователна. Представя писмени бележки.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № ********** от 14.01.2016г., считано от
14.09.2015г. на Н.С.А., на осн.чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО е отпусната пожизнена
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С влезли в сила
разпореждания на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Шумен
било извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на
жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съответно: от 28.12.2015г.
на основание чл.70 ал.1 от КСО; от 01.07.2016г. на основание чл.100 от КСО; от
01.07.2017г. на основание чл.100 от КСО; от 01.07.2018 с по-благоприятния
размер на основание § 53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО (л. 32-51 от делото); от
01.07.2019г. на основание § 7б ал.2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС №
136/06.06.2019 г.; от 01.07.2020г. на основание чл.100 от КСО и ПМС №
107/28.05.2020г.; от 01.07.2021 г. на основание чл.100 от КСО и/или ПМС №
200/23.06.2021г. (л.85-87 от делото).
С Разпореждане №
27221982509 от 01.01.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ– гр.Шумен, на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислена
личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1
и ал.2 КСО, считано от 25.12.2021г. (л.52 от делото). При преизчислението е
приложен процент за всяка година осигурителен стаж– 1,35% върху общия
осигурителен стаж на жалбоподателката от ІІІ категория, който е 39 години 08
месеца 10 дни, индивидуален коефициент- 1,311, средномесечен осигурителен доход
за 09.2014г.- 08.2015г.- 711,07лв. и доход за изчисляване на размера на
пенсията 932.21лв./711.07лв.х 1,311/. Посочено е, че процентът осигурителен
стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл.70 ал.1 от КСО за 39г.8м.х 1,35%
е 53,55%, който изчислен спрямо доход 932,21лв. формира сумата 499,20лв. Изчисленият
при използването на тези величини размер на пенсията е осъвременен със
съответните коефициенти за 2016г.- 1,026%, за 2020г.- 1,067% и за 2021г.-
1,050. Окончателният определен размер на пенсията е 573,83 лева.
На 25.01.2022г. Н.С.А. депозирала жалба срещу
разпореждането до Директора на ТП на НОИ– Шумен, с твърдения, че извършеното
преизчисление е неправилно, понеже било изключено увеличението на пенсията,
извършено през 2017г., 2018г. и 2019г. Увеличението трябвало да бъде в размер
на 12,5%, а не 9,26%., както е съгласно оспореното разпореждане. Била извършена
проверка по жалбата, в резултат на която бил изготвен доклад изх. № 1012-27-34#1
от 23.02.2022г. от Началник на сектор „Отпускане на пенсии“. С Решение № 2153-27-53/23.03.2022г.
Директорът на Териториално поделение– Шумен на НОИ приел, че пенсията за ОСВ на
жалбоподателката е определена правилно в размер на 573,83лв., при съобразяване
с разпоредбите на закона и представените удостоверителни документи за
осигурителен стаж и доход, поради което жалбата срещу разпореждането се явява
неоснователна. Като мотиви било посочено, че през посочените от лицето години
не било извършено осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар “Швейцарско
правило“ по чл.100 от КСО, регламентирано изрично с §53 ал.1 и §7б ал.1 от ПЗР
на КСО. През този период бил установен друг ред за нарастването на пенсиите
чрез преизчисляването им с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка
година осигурителен стаж с процент 1,126% през 2017г.; 1,169% през 2018г. и
1,2% през 2019г. През 2018г. и 2019г. пенсиите подлежали на преизчисление в
размер на по-благоприятния за лицето при увеличение с фиксиран процент 3,8%
през 2018г. и 5,7% през 2019г. Доколкото приложеният процент на преизчисление,
считано от 25.12.2021г.- 1,35% надхвърля използваните през предходните години
проценти, то след определянето на съответната пенсия с новата по-висока тежест
на стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода 2017г.-2019г. с
по-нисък процент.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът назначи съдебно-икономическа
експертиза и допълнителна такава, приети от съда като обективно и компетентно
дадени, при оспорване от страна на жалбоподателката. Заключенията се подкрепят
от всички приобщени доказателства по делото. Видно от основното заключение,
вещото лице е проследило всички извършени преизчисления по отношение на
пенсията на жалбоподателката през 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и
2021г., като е посочило, че последното увеличение, направено с процесното
разпореждане, ако се включат увеличенията направени през 2017-2019г. би било в
размер на 644,58лв. месечно или 70,75лв. повече от направеното увеличение. В
допълнителна СИЕ посочва, че при преизчислението на пенсията, считано от
25.12.2021г. е прието само осигурителният стаж да бъде преизчислен с 1,35%, но
не и другите компоненти, участващи при определяне размера на пенсията- а именно
средногодишния осигурителен доход за страната за периода преди месеца на
пенсиониране и осигурителен доход на лицето, на което се дължи факта, че
извършеното увеличение на пенсията на жалбоподателката не е с 12,5%.
Изложената
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените
писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
акта.
Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 25.02.2022г.,
а настоящата жалба е подадена на 10.03.2020г. чрез административния орган.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на
оспорване е Решение № 2153-27-53/23.03.2022г. на Директор на Териториално
поделение– Шумен на НОИ, което е индивидуален административен акт, за който
изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1
от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО- ръководителят
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява Директорът.
Оспорваният акт е
издаден в хода на административно производство за преизчисление на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. В рамките на законоустановената компетентност, съобразно
чл.29 и 33 от Правилник за организацията и дейността на НОИ и съгласно Заповед
№ 1015-27-22 от 28.02.2022г. на Директора, приложена на стр. 88 по делото, ръководителят
по пенсионно осигуряване- М.К., е постановила разпореждане, с което е определила
пенсията по реда на КСО. Процесното решение е постановено по жалба на осигуреното
лице срещу издаденото разпореждане. Предвид горното съдът приема, че Решение №
2153-27-53/23.03.2022г. на Директорът на Териториално поделение– Шумен на НОИ е
акт, издаден при липса на съществени нарушения на процедурните правила и същото
съдържа всички елементи на формата на индивидуален административен акт,
установени с чл.59 ал.2 от АПК.
Между страните по делото няма спор за факти.
Спорът е правен и се свежда до това, дали законосъобразно осигурителният орган
е определил извършеното преизчисление на пенсията.
Съгласно чл.98 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане. Съгласно чл.70 ал.1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен
стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Съгласно
разпоредбата на § 7е ал.1 от ПЗР на КСО
(Нов– ДВ, бр.77 от 2021г., в сила от 25.12.2021г.), отпуснатите с начална дата
до 24 декември 2021г., включително, пенсии се преизчисляват от 25 декември
2021г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021г. със съответния коефициент по чл.79 ал.1. Съгласно ал.2 на същия
параграф преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя доходът, от
който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24
декември 2021 г. включително. Според ал.3 преизчислението на пенсиите по ал.1
се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.
Съдът намира, че
съобразно цитираната разпоредба на §7е
ал.1 от ПЗР на КСО, правилно пенсионният орган е приложил новият процент за
тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл.70 ал.1 от КСО
спрямо сбора на осигурителния му стаж без превръщане, каквото именно е
изискването на §7е ал.1 от ПЗР на КСО.
В настоящия казус
не е спорен зачетеният по отношение на жалбоподателката общ осигурителен стаж
превърнат към трета категория в размер на 39 години 08 месеца 10 дни. Така
определеният в § 7е ал.1 от ПЗР на КСО процент- 1,35%
е приложен по отношение на процесния стаж и извършеното преизчисление е напълно
съобразено с изискванията на §7е ал. 1
от ПЗР на КСО, във връзка с чл.70 ал.1 от КСО. Този извод се потвърждава и от заключението
на вещото лице, според което, механизма на извършеното от административния
орган преизчисление на пенсията е съобразен с основанията на §7е от ПЗР на КСО.
Настоящия състав на
съда не споделя направените от жалбоподателя доводи, за неправилно определен
размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през 2017г.,
2018г. и 2019г. Анализът на разпоредбата на
§7е от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това
основание, за разлика от осъвременяването им по чл.100 от КСО, каквото последно
е било извършено от 01.07.2021г., не представлява увеличаване на стария размер
на пенсията с точно определен процент, посочен от жалбоподателката в размер на
12,5%. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново
изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно
установената, в случая 1,35% при по-висока тежест на зачетения осигурителен
стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и
индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021г.
Видно от
представените по делото разпореждания, върху пенсията на жалбоподателката след
преизчисляване по реда на §7е ал. 1 от
ПЗР на КСО са приложени четири осъвременявания (за 2016г., 2020г. и 2021 г.),
но не са приложени преизчисления за 2017г., 2018г и 2019г. Първите две са били
извършени на основание §53 ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г., като нормата е била
изменена с §3 т.35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018г. (ДВ, бр. 99 от
12.12.2017г., в сила от 1.01.2018г.) и гласи следното: От 2017г. до годината, в
която процентът по чл.70 ал.1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100. През 2018г., освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53 ал.2 от ПЗР
на ЗИДКСО/2015г. (в редакцията за 2018г.), е предвидено и увеличение по реда на
новата за 2018г. разпоредба на §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г. като този
увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по §53
ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от
двата размера. Съгласно §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г., размерът на пенсията,
определен по реда на ал.2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на
пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018г., с процента по чл.70
ал.1, изречение трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на
процента за всяка година осигурителен стаж. Извършването на изчисления на
размера на пенсията по реда на §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в
обхвата на разпоредбата на §7е ал.2 от
ПЗР на КСО, тъй като не представлява осъвременяване, преизчисление или
индексация. Това следва и от използвания от законодателя термин, а именно
"увеличение".
По отношение на
преизчислението, направено през 2019г. също не е извършвано осъвременяване на
пенсията по реда на чл.100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите,
като по реда на §7б ал.2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019г. е
увеличен с процент 5, 7 и по реда на §7в ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е
преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж– 1, 2%, поради
което важат направените по-горе изводи.
Доколкото
приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021г., ред е
специалният ред по §7е от ПЗР на КСО и той предвижда замяна на процентите
осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по чл.70 ал.1
от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва прилагането на
алтернативния ред за осъвременяване по §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО и §7б ал.2 от
ПЗР на КСО. В тази връзка извършеното преизчисление през горепосочените три
години се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното
разпореждане преизчисление, тъй като последното го "поглъща" поради
определения с §7е ал.2 от ПЗР на КСО още
по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж.
За пълнота и във
връзка с направените аргументи от жалбоподателката в открито съдебно заседание
и в писмена защита, съдът намира за необходимо да посочи, че приетата
разпоредба на §7е от КСО отразява точно волята на законодателя, изразена в
мотиви към законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2021г., внесен от МС на 30.07.2021г. и Доклад
№46-153-02-8 на Комисия по бюджет и финанси от 07.09.2021г. От дебатите по
първо/26.08.2021г./ и второ/09.09.2021г./ гласуване на законопроекта, приет от
46-ото Народно събрание, е видно, че се поставя акцент именно върху годините за прослужено
време, тоест върху осигурителния принос, като се увеличава тежестта на една
година осигурителен стаж, променяйки коефициента във формулата за изчисление на
пенсиите.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в настоящия случай пенсионният орган правилно е
приложил разпоредбата на §7е ал.2 от ПЗР
на КСО. Ето защо, настоящият състав на Шуменския административен съд приема, че
жалбата на Н.А. срещу Решение № 2153-27-53/23.03.2022г. на Директора на ТП–
Шумен на НОИ, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № 27221982509 от
01.01.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен е неоснователна.
По делото няма претенции за присъждане
на разноските по делото и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното,
Шуменският административен съд и на основание чл.172 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.С.А. с ЕГН ********** *** срещу Решение №
2153-27-53/23.03.2022г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ, с което е оставено в
сила Разпореждане № 27221982509 от 01.01.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд- Шумен пред Върховен
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: