№ 19717
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110139382 по описа за 2025 година
Ищецът твърди в исковата молба, ч на 13.02.2023г. сключил с ответника Договор за
паричен заем № 298709, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 500 лв.,
при уговорен месечен лихвен процент – 3.330 %, ГПР – 48.283%, срещу насрещното
задължение да върне заемната сума на 17 погасителни вноски, всяка от които на стойност от
116,98 лв. и с падеж 13-то число на месеца. Сочи, че с чл. 6 страните постигнали съгласие
процесната двустранна сделка да бъде обезпечена с гарант и ценна книга, издадена в полза
на заемодателя. С чл. 8 от процесната сделка било уговорено, че при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването била дължима
неустойка в размер на 2 091,39 лв., платима на части съгласно погасителен план. Твърди, че
на 03.04.2023г. погасил предсрочно задълженията си по заемното правоотношение, като
извършил плащане на стойност от 1 886 лв. Поддържа, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона, тъй като не били изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК
относно неговата форма, съдържание и шрифт. Като самостоятелно основание за
нищожност сочи и липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР, какви
компоненти се включват в тази величина, както и че размерът на отбелязания в договора
ГПР не отговаря на действителния, който от своя страна надвишавал максимално
допустимия такъв съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че клаузите по процесния договор не
са индивидуално уговорени. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Навежда доводи, че последната
представлява едно допълнително обезщетение за кредитора наред с мораторната лихва,
поради което договорът е недействителен и поради противоречие с чл. 33 ЗПК. Поддържа, че
уговорката за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Излага, че договорът
е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото в ГЛП следва да се включи и
неустойката, при което крайният му резултат надвишавал трикратния размер на законната
лихва за забава. Поради изложените съображения счита, че дължи единствено чистата
стойност по кредита, поради което в негова полза е възникнало притезание за връщането на
сумата от 386 лв., представляваща разликата между платената и дължимата сума. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, както и че в погашение на задълженията по
него ищецът е заплатил сумата от 1 886 лв. Оспорва твърденията за недействителност на
договора с аргументи, че двустранната сделка е изготвена на ясен и разбираем език, при
спазване на изискванията относно формата, шрифта на текста и начина на формулиране на
ГПР и ГЛП. Релевира възражение, че в ГПР не следва да се включва неустойката, тъй като
не представлявала разход по кредита. Твърди, че клаузата на чл. 8, предвиждаща
заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е индивидуално уговорена,
както и че ищецът разполагал възможност със собственото си поведение след сключването
на договора да влияе върху нейното действие. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 13.02.2023 г. между В. Б. П. и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за
паричен заем № 298709, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1
500 лв., при месечен лихвен процент – 3.330 %, годишен процент на разходите – 48.283%,
подлежаща на връщане на 17 погасителни вноски, всяка от които в размер на 116,98 лв., че
на 13.04.2023г. в погашение на процесното кредитно правоотношение ищецът е извършил
плащане в общ размер на 1 886 лв.
Със същото определение е установено, че страните не спорят, че ако аритметично
сумата от 2 091,39 лв. се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %, като това обстоятелство
също е отделено като ненуждаещо се от доказване, като съдът е съобщил на страните, че
му е служебно известно, че към датата на сключване на договора за паричен заем, размерът
на законната лихва възлиза на 11,82 % /основен лихвен процент за месец февруари 2023 –
1,82 % + 10 пункта/.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ищеца е отпуснат заем от 1 500
лв., при уговорен месечен лихвен процент – 3.330 %, ГПР – 48.283%, срещу насрещното
задължение да върне заемната сума на 17 погасителни вноски, всяка от които на стойност от
116,98 лв. и с падеж 13-то число на месеца , посочено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция, като съгласно чл.6, заемателят следва да предостави обезпечение в двудневен срок
от сключването на договора, като съгласно чл. 8 от договора, потребителят декларира, че е
уведомен, че ако не предостави обезпечение, или предоставеното не отговаря на посочените
в чл.6 условия, дължи неустойка от 2091,39 лева.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
2
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересие им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя,
кредиторът не получава реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на
задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/
на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало
да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1
3
ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 48,283% не формиран само от възнаградителна
лихва, като в ГПР следва да се включи освен възнаградителната лихва, и сочената
неустойка. Следователно, вписаният ГПР не е действителен, тъй като в него не е отчетена
неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си представлява още
едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява част от разходите
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по
договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля позволения от
закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19,
ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите,
когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които
обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при
изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг.
Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно, за да
бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът, по който е установена
конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на
нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с
допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на ответната страна, че поради
сключването на поредица от договори за кредит, то конкретните разпоредби са уговорени
индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, ищцовата страна, която се ползва от този
факт, следва да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение, поради което и даденото на основание недействителен договор,
освен чистата стойност на вземането, следва да се върне от страна на ответника, на
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. С определението – доклад на делото, ответникът е задължен
от съда, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на
определението да предостави в заверен вид с препис за насрещната страна СЕФ и
Общи условия към Договор за паричен заем № 298709 от 13.02.2023г и Справка за
погасените суми,като съдът е указал на ответното дружество, че при непредставянето
на искания документ, съдът може да приеме, че с плащането на сумата 386 лева от
страна на ищеца, ответникът е погасил начислено от него задължение за неустойка .
Процесуални действия във връзка с определението не са предприети от ответника, ето защо,
при доказване, от страна на ищеца, че на 3.4.2023г. е заплатил в полза на ответното
дружество сумата от 1886,00лева, и дължима главница 1500лева, искът е основателен за
разликата над главницата, на основание чл.23 ЗПК, или за сумата 386 лева, ведно със
законната лихва.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има само
ищецът, който доказва разноски за 50 лева заплатена държавна такса, както и присъждането
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв.
4
Възраженията на ответното дружество по присъждането на възнаграждение,
направени в отговора, са, както следва: оспорва се списъкът с разноски, защото следва да
съдържа само реален разход, при определяне на възнаграждението, следва да се отчете
сложността на делото, като се счита, че не следва изобщо да се присъжда възнаграждение и
СРС следва да слезе под минимума по Наредба.
Относно доводите против списъка, същите са неоснователни съдът не е обвързан от
посочения от адвоката размер.
Съдът не споделя доводите против присъждане на възнаграждение изобщо.
Решението на СЕс по дело С - 438/22г. няма предвид, че съдът следва изобщо да не
присъжда възнаграждение при безплатно процесуално представителство – това би
ограничило правото на защита на материално – затруднени лица.
При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че спорният въпрос, разгледан от съда, е относно ГПР, в която посока е и
защитата на ищеца, същата защита не изисква множество процесуални действия, защита по
доводи, поради което и при условие, че разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, по един спорен и то правен
въпрос, следва да се определи възнаграждение от общо 400 лева. СРС намира, че по този
начин се спазва Решение по съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и
Решение по дело C‑438/22 , че съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а
възнаграждението се определя с оглед фактическата и правна сложност на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Хасково, улица Лозарска № 12, да заплати, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на В. Б.
П. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 386 лева – заплатена от ищеца неустойка по договор
за потребителски кредит №298709/13.2.2023г., заедно със законната лихва от 3.7.2025г. до
плащането и сторените по делото разноски от 50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на В. Б. П. по делото, от 400 лева.
ОСЪЖДА „Креди Йес ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Хасково, улица Лозарска № 12 да заплати на адвокат Г. Г. Ч. ЕГН ********** , САК,
със съдебен адрес *** сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът може да заплати доброволно сумите по банков път, по адвокатска сметка
по чл.39 ЗАдв, с титуляр адвокат Г. Г. Ч. –BG20UBBS81551014259030.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6