№ 590
гр. ***, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря М.А Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430106191 по описа за 2023 година
Обективно и активно субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 758,50
лв. и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 1638,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
И. Ц., ЕГН**********, *** и М. Д. М., ЕГН**********, *** против П. И. Ц.,
ЕГН**********, ***. В исковата молба се твърди, че с Решение от
25.10.2019г. на РС- *** по гр.д.№2680/2019г. ищцата е била осъдена да
заплати на *** си П. И. Ц. сума в размер на 149.26 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за периода от 07.02.2019г. до
02.05.2019г. на съсобствения между страните недвижим имот, а именно: - на
1/32 ид.част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в *** и на 1/16 ид.част
от построената в поземления имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 85 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба — 02.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и е прекратено производството по делото в
частта, в която е претендирано присъждане на обезщетение от ищцата за
лишаване от право на ползване на ответницата върху същия имот за периода
от 03.05.2019г. до настъпване на причини и условия за изменяването или
прекратяването на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка
1
закъснала вноска, респ. от изискуемостта на съответното вземане до
окончателното изплащане на сумите, като недопустимо. Твърди, че след
постановяване на Решение от 25.10.2019г. на РС - *** по гр.д.№2680/2019г.
ищцата е заплатила на ответницата сумата от 149.26 лева и 200.03 лева —
сторени в производството разноски, след което започнала ежемесечно да
заплаща на ответницата по банков път по 58.50 лева по посочена от нея
сметка, тъй като не е обърнала внимание, че производството по делото е било
прекратено за заплащане на обезщетение за периода след 02.03.2019г. до
10.06.2020г. ищцата е продължила да ползва сама целия имот, поради което е
заплащала и обезщетението на *** си. Твърди, че на 10.06.2020г. с Приемо-
предавателен протокол, ищцата е предала владението на първия етаж от
двуетажната жилищна сграда на *** си - Н.М. Ц. /К. по ***/ и на И.М.Ц., в
присъствието на техния процесуален представител - адв.Н. Д. и в
присъствието на *** си - П. И. Ц. /П. - по ***/ - ответница по настоящия иск.
Твърди, че тогава е казала на *** си, че вече не й дължи обезщетение за наем,
тъй като ключовете от първия етаж на сградата вече е предала на *** им в
нейно присъствие, а вторият етаж, който тя ползва и винаги го е ползвала
заедно с *** им и семейството си отговаря изцяло на нейната квота в правото
й на собственост върху имота. *** й категорично се възпротивила на
възражението на ищцата, като й казала, че тя ще й дължи наем докато съдът
се произнесе с друго решение и че ако спре да й плаща наем, ще заведе срещу
*** си изпълнително дело. Така ищцата, поради обстоятелството, че работи в
чужбина и воденето на дела е свързано с редица за нея неудобства,
продължила да й заплаща без основание наем в размер на 58.50 лева. Твърди,
че ищцата е изплатила по банков път на ответницата следните суми: на
02.07.2020г. - 58.50 лева, на 21.10.2020г. - 234.00 лева, на 22.12.2020г. - 117.00
лева, на 02.03.2021г. - 58.50 лева, 03.04.2023г. - 58.50 лева, на 04.09.2023г. -
232.00 лева. Общата сума, платена на ответницата без основание от
доверителката ми е 758.50 лева. Размерът на законната лихва върху
посочената сума от 758.50 лева за периода от 02.07.2020г. до 31.10.2023г. е
158.93 лева. Твърди, че ***ът на ищцата — М. Д. М. е изплатил на
ответницата по банков път следните суми: на 30.03.21г. - 58.50 лева, на
05.05.2021г. -58.50лева, на 01.06.2021г. - 58.50 лева, на 30.06.2021г. - 58.50
лева, на 03.08.2021г. - 58.50 лева, на 21.08.2021г. - 58.50 лева, на 05.10.2021г. -
58.50 лева, на 02.11.2021г. - 58.50 лева, на 01.12.2021г. - 117.00 лева, на
2
01.02.2022г. - 58.50 лева, на 01.03.2022г. - 58.50 лева, на 05.04.2022г. -58.50
лева, на 03.05.2022г. - 58.50 лева, на 31.05.2022г. -
58.50 лева, на 05.07.2022г. - 58.50 лева, на 02.08.2022г.-58.5 лева, на
02.09.2022г. - 58.50 лева, на 05.10.2022г. - 58.50 лева, на
01.11.2022г. - 58.50 лева, на 29.11.2022г. - 58.50 лева на
27.01.2023г. - 58.50 лева, на 28.02.2023г. - 58.50 лева, на
31.03.2023г. - 58.50 лева, на 30.05.2023г. - 58.50 лева, на 28.06.2023г.
- 58.50 лева, на 28.07.2023г. - 58.50 лева, на
23.08.2023г. — 58.50 лева. Твърди, че общата сума, платена от ищеца на
ответницата без основание е 1638.00 лева. Размерът на законната лихва от
30.03.2021г. до 31.10.2023г. е 264.57 лева. Твърди, че с Решение
№260033/03.06.2022г. на РС-*** по гр.д.№2276/2020г., влязло в законна сила
на 14.07.2022г. Съдът е приел за установено между страните, че: ищцата е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на
гр.***, целият с площ от 508 кв.м. на 142/576 ид.части и на 142/288 ид.части
от двуетажната сграда, изградена в дворното място; -Ответницата П. И. Ц. е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на гр.***,
целият с площ от 508 кв.м. на 38/576 ид.части и на 38/288 ид.части от
двуетажната сграда, изградена в дворното място. Твърди, че на 04.09.2023г.
всички съсобственици на имота са извършили доброволна делба,
обективирана в Н.А. ***., въз основа на която и съобразно квотите им в
правото на собственост, са поделили имотите, както следва: В общ дял и
собственост на Н.М. К., И.М.Ц. и П. И. Ц. - П. са получили: *** (едно),
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.1 (***, точка,
едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***
одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр.***, ***
/***/, етаж 1 /едно/, апартамент 1 /едно/, на първи етаж, в сграда с
идентификатор ***.1 (***, точка, едно), предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***),
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: едно, със застроена площ от 78.20 (седемдесет и осем цяло и двадесет
стотни) кв.метра, ведно с прилежащата му северозападна маза с площ от
3
19.45 (деветнадесет цяло и четиридесет и пет стотни) кв.метра, при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - няма, под обекта -
няма над обекта-***.1.2. Ищцата е получила в свой дял: Апартамент №2 (две),
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2 (***, точка,
едно, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
одобрени със Заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр.***, ***
/***/, етаж 2 /две/, апартамент 2 /две/, на втори етаж, в сграда с
идентификатор ***.1 (***, точка, едно), предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***),
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент — в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: едно, със застроена площ от 78.20 (седемдесет и осем цяло и двадесет
стотни) кв.метра, ведно с прилежащата му северна маза с площ от 13.71
(тринадесет цяло и седемдесет и една стотни) кв.метра, при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - няма, под обекта -
***.1.1, над обекта - няма, и са останали съсобственици на дворното място,
при посочените по-горе квоти.
Ищцата, независимо, че с решението на РС-*** по гр.д.№2680/2019г. е
било прекратено производството по делото в частта, в която е претендирано
присъждане на обезщетение от ищцата за лишаване от право на ползване на
ответницата върху същия имот за периода от 03.05.2019г. до настъпване на
причини и условия за изменяването или прекратяването на обезщетението,
ведно със законната лихва върху всяка закъснала вноска, респ. от
изискуемостта на съответното вземане до окончателното изплащане на
сумите, като недопустимо, не претендира връщане на сумите, които са
превеждани на ответницата по банковата й сметка за периода от 02.05.2019г.
до 02.06.2020г., без наличие на осъдително решение, тъй като в сочения
период от време тя е продължила да ползва целия имот еднолично. Твърди, че
след 10.06.2020г. ищцата не е дължала на ответницата обезщетение за наем за
дворното място и за сградата, тъй като в присъствието на ответницата е
предала ключовете на дворното място и на първия етаж от сградата на *** им
и от този момент, тя е прекратила едноличното ползване върху целия имот.
Във връзка с изложеното, считат, че всички преведени суми по банков път на
4
ответницата след 10.06.2020г. до 31.08.2023г. са били платени без основание,
тъй като не са били каквито и да е основания за заплащането им. Твърди, че
видно от представения нотариален акт за доброволна делба между страните и
от Решение №260033/03.06.2022г. на РС-*** по гр.д.№2276/2020г., влязло в
законна сила на 14.07.2022г., ищцата е собственик на 142/576 ид.части от
дворното място и на 142/288 ид.части от двуетажната сграда. От направеното
заснемане на жилищната сграда, с оглед постигнатото споразумение между
страните за доброволна делба на сградата и обособяването на два
самостоятелни обекта със съответните идентификатори, се установява, че
всеки самостоятелен обект е с площ от 78.20 кв.метра, т.е. площта на двата
етажа е 156.40 кв.метра. Съобразно квотата в правото на собственост на
ищцата, същата е ползвала втория етаж от сградата, която отговаря на
нейната квота в правото й на собственост, поради което от една страна, не е
дължала обезщетение за наем на никой от съсобствениците си, в. т.ч. и на
ответницата, а от друга страна липсва съдебно решение, по силата на което тя
да е била осъдена да заплаща на ответницата каквито и да е суми за сочения
период от време - 10.06.2020г. - 31.08.2023г. Моли, след частично
прекратяване производството по делото поради отказ от част от предявените
искове ответницата П. И. Ц., ЕГН:********** да бъде осъдена върне на
ищцата платените от нея без основание по банков път суми в размер 758.50
лева и дължимата законна лихва върху главницата от 758.50 лева от
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и
да бъде осъдена ответницата П. И. Ц.- П., ЕГН:********** да върне на
ответника М. Д. М., ЕГН:********** платените без основание по банков път
суми в размер 1638.00 лева, както и законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Претендират направените по делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата,
в който се твърди, че с първата ищца били съсобственици на 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 508 кв.м, находящ с в
гр.***, *** и на построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 85 кв.м, с идентификатор ***.1. Тъй като ищцата със семейството си
ползвала целия имот и след отправена от нея нотариална покана, връчена на
ищцата на 07.02.2019г., да й предостави за ползване една стая от
съсобствената им жилищна сграда и полагащата й се част от дворното място,
5
както и ключове за портата, входната врата на къщата и съответната стая,
което ако не стори, да й заплаща обезщетение за ползата от която е лишена, с
влязло в сила решение на ПРС по гр.д. №2680/2019г. същата била осъдена да
заплати на ответницата на осн. чл.31, ал.2 от ЗС обезщетение за ползване на
моите 1/32 ид. част от поземления имот и 1/16 ид.ч. от жилищната сграда за
периода от писменото поискване до подаването на исковата молба. Твърди, че
претенцията й за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗН и за в бъдеще
до настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването на
обезщетението била приета за недопустима, тъй обезщетение се дължи само
за периода, през който реално е била лишена от възможността да ползва
съсобствения им имот съобразно дела си от него. Посочва, че прекратяването
на производството като недопустимо не означава отхвърляне на предявения
иск и не отменя задължението на ищцата да й заплаща обезщетение за бъдещ
период, ако продължава да я лишава от възможността да ползва съсобствения
им имот съобразно правата си. Излага съображения, че това е така, тъй като
веднъж отправено писменото на поискване по чл.31, ал.2 от ЗС действа
занапред без ограничение във времето, като с получаването му
съсобственикът изпада в забава и дължи обезщетение, което, ако не заплати
доброволно, може да бъде претендирало и присъдено по съдебен ред. Именно
поради тая причина, за да не заведе ново дело против нея за дължимото
обезщетение за ползване за следващ период, ищцата и превеждала /лично или
чрез ***а си/ определеното съгласно заключението на вещото лице по гр.д.
№2680/2019г. месечно обезщетение. Оспорва твърденията в исковата молба,
че на 10.06.2020г. е присъствала при предаването на ключовете за първия
етаж от съсобствената им двуетажна жилищна сграда на децата на брат си Н.
и И.. Твърди, че от представения с исковата молба приемо- предавателен
протокол от 10.06.2020г. е видно кои лица са присъствали и на кого са
предадени трите ключа - по един за входната врата на дворното място, за
входната врата на сградата и за първия жилищен етаж. Твърди, че това
предаване е станало след приключване на водено между тях дело, касае техни
взаимоотношения и няма никаква връзка с ответницата. Твърди, че ищцата по
никакъв начин не й е предоставила ползването на полагащата й се част от
имота, нито й е предала ключове за същия. Твърди, че по това време тя била в
болнични и доста по-късно научила, че те са имали някаква среща и са
подписали някакъв протокол, като от Н. й било казано, че на практика
6
първият етаж е неизползваем, тъй като ищцата съзнателно и умишлено е
закрила партидата за ток, отказала е да я прехвърли на *** й и от
електроразпределителното дружество отказват да открият нова самостоятелна
партида за първия етаж, тъй като къщата е еднофамилна и няма нотариален
акт, от който да е видно, че първият етаж е самостоятелно жилище и е
собственост на друго лице, различно от лицето, на чието име има вече
открита партида за ток в имота /а именно ищцата по делото/, а липсата на
електричество, прави първия етаж на практика неизползваем поради
умишлените, злонамерени и неправомерни действия на ищцата. Твърди, че
именно поради тази причина *** й се принудили да предприемат
необходимите действия за обособяване на две самостоятелни жилища на
всеки един етаж от къщата и отразяването им в кадастъра като самостоятелни
обекти с отделни идентификатори, след което си поделили същите с нот. акт
за доброволна делба и едва тогава успешно била започната процедура за
присъединяване на обособеното жилище на първия етаж от двуетажната къща
към електрическата мрежа и възстановяване на партидата на жилището на
първия етаж. Признавайки, че поради нейните лични неправомерни действия
е закрита партидата за първия етаж и той е лишен от електрозахранване,
ищцата се съгласила и заплатила дължимите такси за нейното възстановяване.
С оглед връчената нотариална покана на ищцата по чл.31, ал.2 от ЗС, която
действа занапред без ограничение във времето до момента, в който й е
предоставена реална възможност да ползва имота /извършената делба/,
обстоятелството, че ищцата не й е предала ключове за имота, нито я е
уведомила, че й предоставя възможност да ползва същия според правата си,
умишлените неправомерни действия на ищцата по закрИ.е партидата за ел.
захранване на първия етаж, правеща същия негоден за ползването му за
жилищни нужди, каквото е предназначението му до ликвидирането на
съсобствеността и възстановяване на партидата и ел. захранването на
жилището през м. септември 2023г., считам, че е била лишена от
възможността да ползва съсобствения им до 04.09.2023г. имот съобразно с
правата си по изключителна вина на ищцата и изплатените от нея лично и
чрез ***а й суми за обезщетение за ползата от която е била лишена, са
дължими и в никакъв случай не са платени нито без основание, нито на
отпаднало основание. Нещо повече, след влизане в сила на решението по
в.гр.д.№545/2021г. на ПОС, с което била намалено извършеното от *** и Л.Е.
7
Ц. дарение на частта й от имота в полза на ищцата и била възстановена
запазената й част от дворното място и от двуетажната жилищна сграда, тя
придобила значително повече права върху двора и къщата от тези, при които
била определено по съдебен ред полагащото й се обезщетение и съответно
изплатените от ищцата /лично и чрез ***а й/ суми дори са повече от двойно в
по-малък размер от сумата, която й се полага според правата й на
съсобственик. Пред вид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от представените Решение
от 25.10.2019г. по гр.д.№ 2680/2019г. по описа на РС-***, Решение №
260033/03.06.2022г. по гр.д.№ 2276/2020г. по описа на РС-*** и Нотариален
акт за доброволна делба ***г. на *** С.Л., че ищцата и ответницата са били
съсобственици в 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целия с
площ 508 кв.м, находящ се в гр.***, *** и в построената в него двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м, с идентификатор ***.1, която
съсобственост е прекратена на 04.09.2023г. с гореописания нотариален акт за
доброволна делба.
Видно от Нотариална покана и Разписка № 5 /л.51-52 от делото/,
връчена на В. Ц. на 07.02.2019г. П. Ц. е поканила В. Ц. да й предаде за
ползване една стая от недвижимия имот, в която тя има 1/16 идеална част и
1/32 идеална част от поземления имот или да й заплаща, считано от
получаване на поканата по 80 лв. обезщетение за лишаване от ползването.
С отговор на нотариална покана /л.53 от делото/ В. Ц. отказва да
предостави достъп на съсобственика си П. Ц. и приема искането за заплащане
на наемна цена и предлага същата да е 40 лв.
Определения месечен размер за лишаване от ползването на
съсобствения имот съобразно правата си на П. Ц. в Решение от 25.10.2019г.
по гр.д.№ 2680/2019г. по описа на РС-*** е в размер на 57,86 лв. месечно.
Този размер на обезщетението не е спорен между страните.
С решение № 389/26.11.2021г. по в.гр.д.№545/2021г. на ПОС, е което е
намалено извършеното от Л.Е. Ц. - *** на ищцата и ответницата дарение на
8
частта й от имота в полза на ищцата и е възстановена запазената част на
ответницата от дворното място и от двуетажната жилищна сграда, след което
П. Ц. вече е притежавала 38/576 ид.ч. от дворното място / от тях 1/32 ид.ч.,
т.е. 18/576 ид.ч. по наследство от баща си и 10/288 ид.ч., т.е. 20/576 ид.ч. след
възстановяване на запазената й част от наследството на *** й/ и 38/288 ид.ч.
от двуетажната жилищна сграда /от тях 1/16 ид. част, т.е. 18/288 ид.ч. по
наследство от баща си и 10/144 ид.ч., т. е. 20/288 ид.ч. след възстановяване на
запазената й част от наследството на *** й/.
Не е спорно между страните и се установява от извлечение от банкова
сметка, Разписка от 04.09.2023г., разпечатки от банкови преводи /л.28-43 от
делото/, че В. Ц. е превела на П. Ц. обща сума от 758.50 лева за периода от
02.07.2020г. до 04.09.2023г., а М. Д. М. е изплатил на ответницата П. Ц. обща
сума от 1638.00 лева. за периода от 30.03.2021г. до 23.08.2023г., за които
суми страните не спорят, че са платени от В. Ц. и нейния *** М. М. за
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения между В. и П. Ц.
имот.
Установява се от Приемо-предавателен протокол от 10.06.2020г, че на
посочената дата В. Ц. е предала на Н. Ц. и И. Ц. три броя ключове-от
входната врата на дворното място, от входната врата на сградата и от
жилището на първия етаж. Последните двама са се съгласили да ползват
първия етаж, тъй като него е ползвал и техния баща.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. Д., Н. Ц., И. Ц. като
незаинтересовани, еднопосочни, логични и съответни на останалите, събрани
по делото доказателства, въпреки, че последните двама свидетели са в лоши
отношения с ищцата във връзка с водените между тях дела. От тях се
установява, че В. Ц. е предала на Н. и И. Ц., в присъствието на Н. Д. ключове
за съсобствения им имот- за двора, входната врата на къщата и първия етаж.
В този ден в имота са били лицата В. Ц., М. М., Н. и И. Ц. и Н. Д. и един
приятел на И., който е откарал след това Н. Д., а И. е останал в имота. За това
действие е изготвен приемо-предавателен протокол, тъй като
взаимоотношенията между страните са били конфликтни. П. не е
присъствала. В. не е поръчвала на някого от присъстващите да предава
някакви думи на П.. Не е имало други лица в този ден в имота. Не е
установено на втория етаж от сградата да е имало други хора. На първия етаж
9
не е имало ток. Установило се, че той е спрян от В. Ц., която е закрила
партидата за първия етаж, тъй като е била на нейно име. След това, тъй като
все още имота не е бил разделен юридически и самостоятелен имот, от
електроразпределителното дружество са отказали да открият партида.
Партида са успели да открият едва след доброволната делба на имота.
Предаването на ключовете е било в изпълнение на приключилите дела между
И. и Н. Ц. и В. Ц..
Съдът не дава вяра на показанията на св.Л.Т. и М.П.. Същите са
заинтересовани от изхода на делото като *** на ищцата В. и *** на ***та.
Показанията им са изолирани и в пряко противоречие с показанията на
останалите свидетели по делото. Не се установява те да са присъствали на
предаване на владението на първия етаж, нито В. Ц. да е предавала изявление
до П. Ц. чрез Н. и И. Ц., че й предава владение върху имота и затова
преустановява плащане на обезщетение.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. В настоящия случай, при съобразяване фактическите
твърдения на страните по делото, в тежест на ответника е да докаже, че
получените от ищците суми от 758,50 лв. и 1638,00 лв. са получени на правно
основание.
Не е спорно между страните и се установява от извлечение от банкова
сметка, Разписка от 04.09.2023г., разпечатки от банкови преводи /л.28-43 от
делото/, че В. Ц. е превела на П. Ц. обща сума от 758.50 лева за периода от
02.07.2020г. до 04.09.2023г., а М. Д. М. е изплатил на ответницата П. Ц. обща
сума от 1638.00 лева. за периода от 30.03.2021г. до 23.08.2023г., за които
10
суми страните не спорят, че са платени от В. Ц. и нейния *** М. М. за
лишаване от ползването на съсобствения между В. и П. Ц. имот.
Ответницата се позовава, като основание за получаване на сумите, на
дължимо и заплатено от В. Ц. и М. М., който изпълнява задължението на В.
Ц. за заплащане на обезщетение на П. Ц. за лишаване от ползването на
съсобствения между тях имот. На основание чл.31 ал.2 ЗС, когато правото на
собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се
ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Основателността на искането се обуславя от установяването на следните
кумулативни предпоставки- съсобственост върху вещ, лично ползване на
общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият съсобственик.
Всички елементи от този фактически състав са установени. Съсобствеността
между страните е прекратена едва на 04.09.2023г. с гореописания договор за
доброволна делба, обективиран в Нотариален акт за доброволна делба ***г.
на *** С.Л.. Ирелеватни са твърденията за прекъсване на
електроснабдяването на първия етаж на къщата и закрИ.е на партидата.
Видно от Нотариална покана и Разписка № 5 /л.51-52 от делото/,
връчена на В. Ц. на 07.02.2019г. П. Ц. е поканила В. Ц. да й предаде за
ползване една стая от недвижимия имот, в която тя има 1/16 идеална част и
1/32 идеална част от поземления имот или да й заплаща, считано от
получаване на поканата по 80 лв. обезщетение за лишаване от ползването.
Ищците се позовават на отпадане на задължението на В. Ц. за
заплащане на обезщетение на П. Ц. за лишаване от ползването на
съсобствения имот поради предаване на владението чрез останалите двама
съсобственици Н. и И. Ц. на първия етаж от съсобствената сграда. На първо
място, твърдението на ищците остана недоказано. В. Ц. не се доказа да е
предавала владение на П. Ц. върху съсобствения имот. Отделно от това,
доколкото не се установява съгласие за разпределение на ползването на
съсобствения имот, то до датата на делбата В. Ц. следва да осигури
възможност на П. Ц. да ползва съсобствения имот в цялост- и първия и
втория етаж от имота, а тя твърди, че се е освободила от задължението си,
като е предала владение на други двама съсобственици само върху първия
11
етаж от къщата, за което само те са дали съгласие, видно от представения
приемо-предавателен протокол. Изявленията на другите съсобственици не
обвързват ответницата П. Ц.. Те не се доказа да са упълномощавани от нея да
приемат от нейно име владението върху първия етаж от къщата, съобразно
показанията на Н. и И. Ц..
Установи се, че заплатените суми от двамата ищци са за периода от
02.07.2020г. до 23.08.2023г., който период е след поканата, получена от В. Ц.
на 07.02.2019г. и преди прекратяване на съсобествеността между ищцата и от
ответницата.
Въпреки, че М. М. е заплащал задължението на В. Ц., то плащането на
чуждо задължение е надлежно и платилият чуждото задължение може да
претендира връщане от кредитора само доколкото задължението на длъжника
не е съществувало./ Решение № 228 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
311/2011 г., IV г. о., ГК/
Предвид изложеното и доколкото се установи от ответницата наличието
на правно основание за получените от ищците суми, то предявените искове са
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери от 758,50 лв. и 1638,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеците следва да бъдат осъдени да
платят на ответницата направените разноски за адвокатско възнаграждение
1000 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Ц., ЕГН**********, *** против П. И.
Ц., ЕГН********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД за връщане на сумата от 758,50 лв. като получена от ответницата без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН**********, *** против П.
И. Ц., ЕГН********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД за връщане на сумата от 1638,50 лв. като получена от ответницата
без правно основание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. ГПК В. И. Ц., ЕГН**********, *** и
12
М. Д. М., ЕГН**********, *** да платят солидарно на П. И. Ц.,
ЕГН**********, *** сумата от 1000,00 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13