Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 271, 29.06.2017 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на тридесети
май през две хиляди и седемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 35 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове, с правно осн.
чл.55 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД , с обща цена 2 605 лв.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че между него и ответника е
имало сключен договор за изработка, по
силата на който ищеца е възложил, а ответника се е задължил да изработи
видеоклип и видеофилм,със съдържание посочено в договора, а ищеца се е задължил
да му заплати възнаграждение. Ищеца твърди в молбата, че е изпълнил
задължението си по договор и е превел авансово 50 % от договореното
възнаграждение възлизащо на 1645 лв. на 28.09.2016 год. и е предоставил на
ответника всички необходими за изпълнение на поръчката материали, но ответника
в договорения срок от 30 дни не е изпълнил задължението си и по електронен път
на 10.11.2016 год. ищеца го уведомил , че счита договора между тях за развален,
поради неизпълнение. В молбата се твърди, че ответника не е изпълнил и след
поканата, а опитите на ищеца за доброволно уреждане на отношенията се оказал
несполучлив. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение с което да осъди
ответника да му възстанови получения аванс, който предвид развалянето на
договора се явява получен на отпаднало основание и ответника се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. В исковата молба се твърди, че в договора
страните са договорили неустойка при неизпълнение в размер на 32 лв. на ден за
не повече от 30 дни, която неустойка е дължима от неизправната страна, поради
което ищеца считайки, че ответника е неизправна страна по договора моли съда да
постанови решение с което да осъди ответника да му заплати неустойка в размер
на 960 лв. Ищеца
претендира и законната лихва върху главниците от завеждане на иска, като е
направено искане и за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител поддържа предявените искове.
В дадения месечен срок ответника не е упражнил правото
си на отговор. Становище по предявените искове не е взето. В съдебно заседание
ответника не е оспорил предявените искове, нито по основание, нито по размер.
Същия признава, че не е изпълнил поетите с договора задължения в срок, както и
,че е получил авансово претендиратната от ищеца сума.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното: Видно от представения по делото договор за изработка
сключен между страните на 27.09.2016 год., ищеца е възложил, а ответника се е задължил да изработи рекламни видеоклип и
видеофилм, със съдържание посочено в раздел I на договора, а ищеца се е задължил да му заплати
възнаграждение в размер на 3290 лв. без ДДС по банков път, при авансова вноска
в размер на 50% от възнаграждението в двудневен срок от подписване на договора
и изплащане на остатъка при получаване на готовия продукт. От приложеното по
делото преводно нареждане с дата 28.09.2016 год. се установи, че ищеца е
изпълнил задължението си в двудневен срок след сключване на договора да изплати
на ответника авансово половината от уговореното възнаграждение, като е превел
по банкова сметка ***. Получаваното на авансовото плащане не се оспорва от
ответника. По делото са приложени писмени доказателства / л.10-13 / видно от
които ищеца е предоставил на ответника и необходимите за изпълнение на
рекламния продукт материали. Не се оспорва от ответника , че в уговорения срок
той не е изпълнил задълженията си да изработи рекламните видиоматериали,
като в съдебно заседание твърди, че е предложил на възложителя промяна в срока
на договора, с оглед качеството на готовия рекламен материал, но не е получил
съгласие от него. Доказателства във връзка с тези твърдения на ответника не се
представиха. От приложената на л.14 от делото разпечатка от електронната поща
на ищеца се установи, че на 10.11.2016 год. ищеца е отправил покана до
ответника, като след като го е уведомил, че срока на договора е изтекъл, както
и , че няма писмено искане от него за удължаване на срока му е предоставил срок
до 11.11.2016 год. да представи на ищеца предложение
за удължаване на срока, или демоверсия на видиоклипа, а при неизпълнение го е уведомил, че
едностранно разваля сключения договор. В същото писмо ищеца е уведомил
ответника, че ако не представи готовата рекламна продукция до 16.11.2016 год. ще
реализира правата си по клаузата за неустойка в договора. От същата разпечатка
се установява, че писмото е изпратено на имейл, посочен от самия ответник и е
получено от него, обстоятелство което последния не оспорва. Безспорно е по делото, че
ответника не е изпълнил задълженията си
по договора в уговорения срок, нито е изпълнил задълженията си в срока за
доброволно изпълнение предоставено му от възложителя до 11.11.2016
год. В раздел V , чл.5.2 от договора страните са уговорили
неустойка дължима от неизправната на изправната страна в размер на 32 лв. на
ден, но не повече от 30 % от цялата сума на договореното за изпълнителя
възнаграждение.
При така установеното съдът прави следните правни изводи : Безспорно е, че
между страните е имало сключен предварителен договор за изработка, като
съгласно поетите в него задължения ищеца е предал на ответника необходими за
изработване на продукта материали и му е изплатил авансово възнаграждение в
размер на 505 от общо дължимото, като му е превел по банков път сумата от 1645
лв. Не се спори по делото, че ответника не
е изпълнил задълженията си по договора в уговорения срок, поради което
ищеца му е предоставил срок за изпълнение, като го е уведомил за последиците,
чрез изрично изявление за едностранно прекратяване на договора. Съгласно чл.55,
ал.1, пред. трето от ЗЗД който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен
да го върне, а съгласно чл.88 от ЗЗД развалянето на договорите има обратно
действие и страните по разваления договор си дължат връщане на полученото по
него. При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че след като
ответника е получил от ищеца сумата от 1645 лв.- авансово плащане на
възнаграждение, като изпълнение на задължение по договор, който в последствие е
бил развален т.е. получил е сумата на отпаднало основание, той дължи нейното
връщане, като последица от развалянето на договора. С оглед изложеното съдът
счита предявения иск, с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87 от ЗЗД за основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск по чл.92 от ЗЗД : Както беше посочено по-горе при сключване на договора страните са
постигнали съгласие по клауза за неустойка дължима от неизправната на
изправната страна по договора. Установи се по делото, че ищеца е изпълнил
задълженията си по договора, но ответника не е предоставил продукта, предмет на
същия в уговорения срок, като не е изпълнил и в срока предоставен му от ищеца
за доброволно изпълнение, при което се явява неизправна страна и дължи на ищеца
неустойка в размерите посочени в чл.5.2 от договора. Неустойката е уговорена в
размер на 32 лв. на ден, но не повече от 30 % от размера на възнаграждението,
или 987 лв. Ищеца претендира по-малка сума ,а именно неустойка за 30 дни в
размер на 32 лв. на ден или сумата от 960 лв., като с оглед изложеното съдът
счита претенцията му за доказана и по основание и по размер и иска по чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 565.80 лв.- държавна такса в размер на 115.80 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер 450 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Г.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на “Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.В.,
бул.“О.П.П.“ № …., офис 4, представлявано от М.М., действащ чрез пълномощник а..П. К. П. от ВАК, със
съдебен адрес ***, офис 1 сумата от 1645
лв., представляваща авансова вноска по развален договор за изработка, сключен
на 27.09.2016 год., на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата от 960 лв., представляваща неустойка поради неизпълнение, на осн. чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
10.01.2017 год. до окончателното изплащане на главниците, както и направените
по делото разноски в размер на 565.80 лв., на осн.
чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :