РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Благоевград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100378 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Е.,
ЕГН ********** и С. С. Е., ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ж.к.Б. б., бл., вх., ет., ап.,
против Н. Т. Е., ЕГН **********, гр.Д., ул.“М. П.“ №, с която е предявен иск с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка част от
оградата между ПИ с идентификатор 21498.351.458 и ПИ с идентификатор 21498.351.459 по
ККККР на гр.Добринище, която част е изпълнена като бетонов зид с ажурна част, изграден и
находящ се изцяло в собствения на ищците ПИ с идентификационен номер 21.498.351.459,
заемащ от имота площ от 216 кв.м., който зид започва от уличната регулационна линия с
височина 25 см., продължава в средата с височина 110 см. и завършва в края с височина 80
см., с широчина 15 см. и дължина 14.40 м.
В исковата молба се твърди, че по силата на съдебно Решение №1706 от 28.04.2014г. на
Районен съд - Разлог, постановено по гражданско дело №172/2013г. по описа на съда, влязло
в законна сила на 20.02.2015г., е установена имотната граница между собствения на ищците
ПИ с идентификационен номер 21498.351.459 и ПИ с идентификационен номер
21.498.351.458, собственост на ответника, и двата имота, находящи се в квартал 58 по
кадастралната карта на град Д., улица „М. П.“. Сочи се, че правото на собственост на
ищците върху ПИ с идентификатор 21498.351.459 произтича от Нотариален акт №162, том 2,
рег.№3351, дело №526/2011г. на нотариус С. В., рег.№489, район на действие – РС-Разлог.
Излага се, че неразделна част от соченото съдебно решение е комбиниран план, изготвен от
вещото лице инж.И. К., където с плътна червена линия е нанесена процесната граница.
Твърди се, че сочената имотна граница е изградена частично от лека ограда - тип мрежа, с
бетонни колове, започваща от дъното на имотите и отчасти представляваща стар каменен
зид. Поддържа се, че цялата дължина на оградата е 14.40 метра, като частта от нея – т.нар.
каменен зид, започва откъм улица „М. П.“, с височина 25 сантиметра, в средата е 110
сантиметра и в края е 80 сантиметра, с обща кубатура 10.27 квадратни метра.
Твърди се, че частта от процесната ограда с каменен зид, изпълнена от бетонен камък, с
дължина около 10 линейни метра, попада изцяло в имота на ищците. Ищецът Р. Е. заявява в
съдебно заседание, че не знае кога и от кого е правен зида, но при опит да го премахне,
срещу него е подадена жалба от ответника.
Излага се, че на ответника е била връчена нотариална покана, с искане за доброволно
премахване на частта от оградата, изпълнена като каменен зид, но ответникът не е
предприел необходимото.
Навежда се, че ищците противозаконно са лишени от възможността да ползват
собствената част от имота им, съгласно соченото съдебно решение, поради непремахването
на този зид, която площ понастоящем се ползва от ответника.
В законоустановения срок по делото е депозиран писмен отговор от ответника Н. Е., с
1
който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че Решение №1706 от 28.04.2014г. на Районен съд - Разлог по гражданско дело
№172/2013г. по описа на съда, е постановено по предявен от ответника в настоящото
производство срещу ищците в настоящото производство установителен иск с правно
основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. Излага се, че с посоченото решение се признава за
установено по отношение на Р. К. Е. и С. С. Е., че към момента на одобряване на сега
действащите кадастрална карта и кадастрален регистър на град Добринище, одобрена със
Заповед №РД-18-92 от 15.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, Н. Т. Е. е
собственик на 11.42 квадратни метра, представляващи чупката по изготвената скица, като е
допусната грешка в кадастралната карта на град Добринище, изразяваща се в това, че
имотната граница между ПИ с крайни идентификатори 458 и 459, е отразена като начупена
линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на град Добринище,
одобрен през 1960 година. Твърди се, че неразделна част от Решението представлява
комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж.Кондева по назначената в
производството съдебно- техническа експертиза. Излага се, че в одобрените кадастрална
карта и кадастрален регистър имот с идентификатор 21498.351.458 е записан в собственост
на Н. Т. Е., а имот с идентификатор 21498.351.459 - в собственост на Р. К. Е. и С. С. Е..
Посочено е, че с това решение се признават права на собственост към минал момент на Н. Т.
Е. върху 11.42 квадратни метра и не се признават права на собственост на ответниците.
Заявява се, че цитираното от ищците решение има установително действие между страните,
които съвпадат с тези в настоящото производство само по отношение на посочените в
диспозитива на решението 11.42 квадратни метра. Поради това се настоява, че посоченото
решение е източник на права за ответника по настоящото дело.
Излага се, че въз основа на горното решение ответникът Н. Е. е поискал изменение на
кадастралната карта на град Добринище, като издадената Заповед е атакувана от ищците
пред Административен съд-Благоевград. Поддържа се, че Н. Т. Е. е участвал в качеството на
заинтересована страна по административно дело №170 по описа за 2016 година на
Административен съд - Благоевград, решението по което е оставено в законна сила с
решение по касационно административно дело №10656 по описа за 2016 година на Върховен
административен съд. Заявява се, че с влязлото в сила решение по административно дело
№170 от 2016 година по описа на Административен съд-Благоевград се отменя изменението
на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Добринище, състоящо се в
коригиране на имотната граница между имот с идентификатор 21498.351.458 и имот с
идентификатор 21498.351.459, на основание влязло в сила решение №1706 от 28.04.2014г.,
постановено по гражданско дело №172 по описа за 2013 година на РС Разлог. Твърди се, че
от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза
по адм. дело №170/2016г. по описа на АС-Благоевград е установено, че е налице
противоречие между графичната част /скицата на вещото лице И. К./ и диспозитива на
съдебното решение.
В съдебно заседание ищецът Р. Е. се явява лично. И за двамата ищци се явява адв.З. С.,
който поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Н. Е. не се явява. Представлява се от адв.М. А., която
оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ответникът Н. Е. е чичо на ищеца Р. Е..
Ищците Р. К. Е. и С. С. Е. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор
21498.351.459 по силата на Нотариален акт №162, том 3, рег.№3351, дело №526 от
29.11.2011г. на нотариус С. В., рег.№489 на НК, с което са признати за собственици на
поземлен имот №21498.351.459 по КККР на гр.Добринище, одобрени със Заповед №РД-18-
92 от 15.12.2007г. на ИД на АК, с адрес на имота гр.Д., ул.“М. П.“ №, целия с площ от 538
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план №647, кв.58, парцел IV, при квоти – ½
ид.ч. за Р. К. Е. и ½ ид.ч. със статут на семейна имуществена общност общо за Р. К. Е. и С. С.
Е.. Ответникът Н. Е. е собственик на съседния имот – имот с идентификатор 21498.351.458.
С Решение №1706 от 28.04.2014г. по гр.д.№172/2013г. на Районен съд - Разлог,
постановено по предявен от ищеца Н. Т. Е., против ответниците Р. К. Е. и С. С. Е. иск по
2
чл.53, ал.2 от ЗКИР, е признато за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР /в
редакцията му към 2013г./ по отношение на ответниците Р. и С. Е.и, че към момента на
одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Добринище
през 2007г. ищецът Н. Е. е собственик на 11.42 кв.м., които представляват чупката по скица
на ПИ 3614/25.02.2013г., издадена от СГКК-гр.Благоевград към ПИ с идентификатор
21498.351.458, с площ от 555 кв.м., като е допусната грешка в кадастралната карта,
изразяваща се в това, че имотната граница между ПИ с идентификатор 21498.351.458 с площ
от 555 кв.м., при съседи по действащата КК: ПИ с идентификатори 21498.351.457,
21498.352.16, 21498.351.459 и 21498.351.294, собственост на ищеца, и ПИ с идентификатор
21498.351.459 с площ от 538 кв.м., при съседи по КК: ПИ с идентификатори 21498.351.458,
21498.352.16, 21498.351.460 и 21498.351.294, собствен на ответниците, е отразена като
начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на
гр.Добринище, одобрен през 1960г. Това решение не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила на 20.02.2015г.
По инициатива на Н. Е. въз основа на решението е проведено административно
производство по изменение на КККР, като са коригирани имотните граници между ПИ с
идентификатор 21498.351.458 и ПИ с идентификатор 21498.351.459. Коригирането на
имотните граници е било обжалвано от Р. К. Е. и С. С. Е. и с влязло в сила Решение
№1034/2016г. по адм.д.№170/2016г. на Административен съд-Благоевград коригирането на
имотните граници е отменено. В мотивите е посочено, че за част от оспореното изменение
не е налице влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, а за останалата част –
изменението не е в съответствие с решението по гр.д.№172/2013г. на Районен съд – Разлог.
С Решение №90029 от 2021г. по гр.д.№1470/2019г. на Районен съд – Благоевград, е
отхвърлен предявения от ищеца Н. Т. Е., против ответниците Р. К. Е. и С. С. Е. иск по
чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение №1706 от 28.04.2014г. по гр.д.
№172/2013г. на Районен съд – Разлог. Решението е потвърдено с Решение №267/30.06.2021г.
по гр.д.№441/2021г. на Окръжен съд – Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с
Определение №240/03.06.2022г. по гр.д. №4027/2021г. на ВКС.
По искане на ищците по делото е разпитана св.Л. П., която е дъщеря на ответника Н. Е..
Св. П. сочи, че през 1973-1974г. е извършена делба и са разделени имотите на Р. Е. и Н. Е..
През 1975-1976г. лицето И. Е. - техник от общината, дошъл на място, за да обозначи
границата между двата имота – тогава обозначил границата с колчета, като върху тези
колчета Н. Е. изградил подпорна стена от цимент и камъни. При извършеното мерене е
присъствал и К. Е.. Този каменен зид или подпорна стена си стои повече от 40 години.
По искане на ищците е разпитана св.Й. П., която също е работила в общината.
Посещавала е имотите на страните и е видяла, че между тях има каменна ограда, която
откъм улицата е изградена от камъни и бетон.
По искане на ответника е разпитан св.С. Т. Свидетелят знае, че на около 2.50 м. от къщата
на Н. Е. има подпорна стена, широка около 28-29 см., с дължина 15-16 м., изградена от
цимент, пясък и камъни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск по
чл.109 от ЗС е вещен иск за защита на правото на собственост, чрез който се цели да бъде
прекратено всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на ищеца да упражнява вещното си право. При упражняването на негаторния
иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата
/основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Ответник по
негаторния иск по чл.109 от ЗС е всяко лице, което чрез неоснователни действия пречи на
ищеца да упражнява своето право на собственост.
Според Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ВКС, ОСГК двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията
3
са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на
този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Пояснено е, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например,
такива са случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като
правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се
извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са
например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-
хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване
на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
Наличието на сграда, построена в чужд имот без надлежно учредено вещно право на
строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява такова неоснователно
действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл.109 от ЗС за нейното
премахване, без да е необходимо собственикът на имота да доказва с какво тази сграда му
пречи да упражнява правото си на собственост /Решение №67/22.07.2022г. на ВКС по гр.д.
№2852/2021г., I г.о.; Определение №50382/30.09.2022г. на ВКС по гр.д. №958/2022г., II г. о.,
ГК; Определение №344/06.07.2020 г. по гр.д.№ 493/2020г. на ВКС, I г.о./.
В практиката на ВКС се приема, че решението по чл.109 от ЗС следва да се ограничи само
до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в правната сфера на ответника извън
рамките на засегнатите права на ищеца. Съдът не може да постанови премахване на цялата
постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко
отстояние от регулационната линия от допустимото. Принадлежащата на ответника
постройка може да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на ищеца и му
пречи да ги упражнява /Решение №122/06.06.2014г. по гр.д.№6600/2013г. на ВКС, І г.о./.
По настоящото дело ищцовата страна твърди, че ответникът поддържа /не твърди да я е
изградил/ съществуваща ограда между двата съседни имота на страните, част от която
ограда, представляваща каменен зид, навлиза в имота на ищците и им създава пречки да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. Както беше посочено по-горе,
оградата може да бъде съборена само в онази част, която попада в имота на ищците, поради
което им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост. Поради това в
производството съдът следва да се установи точното местоположение на оградата и дали
същото съответства на действителните собственически права на страните, а за изясняването
на тези въпроси са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Както е
разпоредено в чл.195 от ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на
страната или служебно. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага
съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството,
занаятите и др., изискващи специални знания, съдът следва да допусне служебно съдебна
експертиза и без искане на страна. Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните
знания и умения, като указва кой в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит,
съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи
и пр. да представят за ползване на вещото лице /в този смисъл Решение №307/13.03.2019г.
по гр.д.№3844/2017г. на ВКС, IV г.о., постановено по аналогичен казус/.
Съобразявайки разпоредбата на чл.195 от ГПК и горецитираната съдебна практика,
настоящият съдебен състав със свое протоколно определение от открито съдебно заседание
от 13.03.2024г. служебно е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, която да
онагледи местоположението на оградата между двата съседни имота и имотната граница
между тях, установена с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№172/2013г. на РС-Разлог,
4
както и да отговори на други поставени задачи, свързани с определяне на вида, размера на
оградата и т.н. Съгласно разпоредбата на чл.76, изр.2 от ГПК сумите за разноски по действия
по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според
обстоятелствата. В случая съдът е възложил депозита за изготвяне на експертизата на
ищцовата страна, доколкото нейна е тежестта на доказване на предпоставките на предявения
иск по чл.109 от ЗС респ. на обстоятелствата, предмет на експертизата. Въпреки
многократно предоставяните срокове и възможности на страната да внесе депозит за
изготвяне на експертиза, такъв не е внесен. В Решение №195/29.06.2016г. по гр.д.
№665/2016г. на ВКС, IV г.о., е даден отговор на въпроса за последиците от невнасяне на
депозит за назначена експертиза. В решението е разяснено, че: Правилата за процеса на
доказване, уреден в глава ХІV ГПК, поставят доказателствената тежест върху страните в
производството /чл.154, ал.1 от ГПК/; те трябва да посочат и представят доказателства за
правнорелевантните факти, на които основават своите искания или възражения. Страната
може да бездейства, въпреки указанията на съда, че фактът е правнорелевантен и
доказателствената тежест е нейна. Поради бездействието на страната фактът може да остане
недоказан и съдът ще приложи последиците от недоказването. Невнасянето на определения
депозит за експертиза представлява неизпълнение на процесуална тежест, а доколкото
тежестта касае задължението на страната да докаже претенцията си, неизпълнението може
да доведе до недоказване на правнорелевантни факти.
Такъв е и настоящият случай, при който съдът служебно е назначил експертиза за
установяване на релевантните факти от предмета на доказване, възложил е депозита за
експертизата на страната, която носи тежестта на доказване, но въпреки многократно
даваните указания от съда, ищцовата страна не е внесла депозита. Поради това по делото не
е изготвена експертиза и е останал недоказан основния факт, а именно – какво е точното
местоположение на оградата и дали същото съответства на действителните собственически
права на страните, респ. дали част от оградата попада в имота на ищците.
Следва да се отбележи, че причината за невнасяне на депозит от ищцовата страна за
експертиза, е изричното противопоставяне на страната срещу изготвянето на такава
експертиза, заявено многократно по делото. Още в исковата молба, а впоследствие и в хода
на цялото производство – с писмени молби и устно в съдебно заседание, ищцовата страна
изразява позиция, че правнорелевантните факти относно вида и местоположението на частта
от оградата между двата имота, навлизаща в имота на ищците, чието събаряне се
претендира, се доказват от приложените към исковата молба доказателства, представляващи:
показания на св.Л. П., обективирани в протокол от открито съдебно заседание от 27.09.2013г.
по гр.д.№172/2013г. на РС-Разлог; заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза
от вещото лице инж.Радой Хаджиев по адм.дело №170/2016г. по описа на Административен
съд-Благоевград; Обяснителна записка ведно с Количествено-стойностна сметка, изготвени
от инж.Р. Кехайова; и изготвени цветни снимки на оградата. Според настоящия съдебен
състав така представените от ищцовата страна доказателства, чрез които се домогва да
докаже иска си, не са годни да установят при условията на пълно и главно доказване факта
на местоположението на частта от оградата между двата имота, навлизаща в този на
ищците. Събраните гласни доказателствени средства по друго дело /в частност показания на
св.Л. П., дадени по гр.д.№172/2013г. на РС-Разлог/ са недопустимо доказателство в
настоящия процес. Изготвената по адм.дело №170/2016г. по описа на Административен съд-
Благоевград съдебно-техническа експертиза е недопустимо доказателствено средство и
възприемането й би нарушило принципа на публичност и непосредственост по чл.11 от ГПК
и чл.200, ал.2 от ГПК. Същото важи и за представената от ищцовата страна Обяснителна
записка ведно с Количествено-стойностна сметка, изготвени от инж.Р. Кехайова, която има
характера на частна експертиза и която отново представлява недопустимо доказателствено
средство в процеса. За да може съдът да се позове на експертно заключение по поставения
въпрос относно местоположението на оградата съпоставено с имотната граница между
имотите, който въпрос безспорно изисква специални знания, е необходимо допускането на
това доказателствено средство по инициатива на страните или служебно от съда и
надлежното му събиране в рамките на исковото производство пред настоящата инстанция
/Решение №190 от 18.12.2009г. по търг.д.№364/2009г. на ВКС/. Поради това настоящият
състав служебно е допуснал и назначил експертиза, която обаче не е била изготвена поради
противопоставянето на ищцовата страна и отказа да внесе депозит, продиктувани от
5
субективното й убеждение, че представените от нея доказателства са годни и достатъчни да
установят при условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти от
предмета на доказване в производството. Според съда обаче същите са негодни и
недостатъчни, поради което намира, че страната не е провела пълно и главно доказване на
иска си.
За пълнота, следва да се отбележи, че по делото не се установи процесната ограда да е
изградена без съгласието на ищците. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства
по категоричен начин се установи, че след извършената делба, имотната граница между
имотите е трасирана от техническо лице от общината, в присъствието и на двете страни, и на
мястото на поставените колчета е издигната оградата, както и че повече от 40 г. между
страните не е имало спорове относно местоположението й. Съвкупният анализ на
доказателствата води до извод, че оградата е изградена със знанието и съгласието на
ищцовата страна.
Всички останали събрани по делото доказателства, които не са анализирани от настоящия
състав, имат отношение към доводите на страните относно точното местоположение на
границата между двата имота и целят пререшаване на въпрос, за който има влязло в сила
решение, поради което е недопустимо да бъде установяван в настоящото произоводство.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцовата страна не успя да докаже в условията на
пълно и главно доказване, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.109 от
ЗС, поради което предявеният негаторен иск като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, ищцовата страна няма право на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Р. К. Е., ЕГН ********** и С.
С. Е., ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ж.к.Б. б., бл., вх., ет., ап., против Н. Т. Е., ЕГН
**********, гр.Д., ул.“М. П.“ №, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на
ответника да премахне за своя сметка част от оградата между ПИ с идентификатор
21498.351.458 и ПИ с идентификатор 21498.351.459 по ККККР на гр.Добринище, която част
е изпълнена като бетонов зид с ажурна част, изграден и находящ се изцяло в собствения на
ищците ПИ с идентификационен номер 21.498.351.459, заемащ от имота площ от 216 кв.м.,
който зид започва от уличната регулационна линия с височина 25 см., продължава в средата
с височина 110 см. и завършва в края с височина 80 см., с широчина 15 см. и дължина 14.40
м.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6