№ 628
гр. С, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110115467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация
по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А” срещу ЗЕАД „ДБЖЗ“ за установяване
съществуването на вземанията за сумите от 3776,46 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.06.2020 г. в
гр. Хасково, между застрахован при ищеца лек автомобил марка “Мазерати”, модел
“Куатропорте”, с рег. № Х **** КР, и лек автомобил марка “Нисан”, модел “Примера”, с.
рег. № Х **** АР, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 19.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, в
която сума са включени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и за сумата в
размер на 847,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.09.2020 г. до
19.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 68929/2022г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са
на стойност 3761,46 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди,
че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в размер на 15 лева.
Поддържа, че след покана ответникът не е заплатил сумата, поради което претендира
регресното вземане в пълния му размер и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на плащането до датата на исковата молба. Претендира и мораторна лихва за
периода от 29.09.2020 г. до 19.12.2020 г. Иска от съда да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че водачът на
застрахования при него автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, в
1
резултат на което наР.ие е настъпило процесното застрахователно събитие на 12.06.2020 г.
Признава, че е налице застрахователно правоотношение между него и собственика на лек
автомобил марка “Нисан”, модел “Примера”, с. рег. № Х **** АР, както и че между ищеца и
собственика на лек автомобил марка “Мазерати”, модел “Куатропорте”, с рег. № Х **** КР,
е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско”.
Възразява, че е налице изключителна вина за настъпване на процесното застрахователно
събитие на водача на лек автомобил марка “Мазерати”, модел “Куатропорте”, с рег. № Х
**** КР, Р. Р. М.. Оспорва сочения от ищеца механизъм за настъпване на процесното ПТП с
доводи, че същото не е настъпило на твърдяното кръстовище, а на кръстовището между ул.
“Воеводска” и ул. “Зайчар”, както и че на описаното в исковата молба кръстовище няма
поставен знак “Стоп”. Твърди, че водачът на лек автомобил марка “Нисан”, модел
“Примера”, с. рег. № Х **** АР е бил с предимство, като в противоречие с чл. 48 ЗДвП
водачът на лек автомобил марка “Мазерати”, модел “Куатропорте”, с рег. № Х **** КР не
го е пропуснал. Твърди, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му, тъй
като относно вината на водача на застрахования при него лек автомобил няма влязъл в сила
съдебен акт по смисъла на чл. 300 ГПК. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка
между процесното ПТП и настпилите щети. Евентуално, релевира възражение за
съпричиняване на щетите. Оспорва претендираното застрахователно обезщетение като
прекомерно завишено по размер и некореспондиращо си със средните пазарни цени.
Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва с аргумент за неоснователност на
галвния иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 68929/2020 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки, некасаещи вината за настъване на пътно-
транспортното произшествие и механизма му, както и размера на обезщетението, са
безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени
доказателства - застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане. Ето защо и
с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.
Конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП се установява от
съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол от 12.06.2020 г.,
събраните гласни доказателства с разпита на свидетелите Р. Р. М. и А. А. Ш. и
заключението на автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
2
само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на
ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието
се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 12.06.2020 г., в гр.
Хасково с участието на процесните два автомобила, като навлизайки в кръстовище л.а.
„Нисан Примера“ с рег. № Х****АР реализирал ПТП с преминаващия по път с предимство
лек автомобил „Мазерати Куатропорте“ с рег. № Х****КР. В протокола е посочено, че
вината за инцидента е на водача на л.а. „Нисан Примера“ .
По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера
на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са
постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не
освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни
факти, при които е настъпило ПТП.
В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по
делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
изцяло като компетентно и обосновано. Наред с това от ищеца са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Р. Р. М. и от ответника чрез разпита на свидетеля
А. А. Ш..
Показанията на свидетелите изцяло подкрепят обективираните в двустранния
протокол констатации относно обстоятелствата по настъпването на инцидента с единствена
разлика, че и Р. Р. М. и А. А. Ш. сочат, че инцидентът е настъпил на кръстовище в района на
училище „Ана Май“ / с актуално наименование „Професионална гимназия по лека
промишленост „Райна Княгиня““ гр. Хасково/. Свидетелят А. Ш. уточнява, че е управлявал
л.а. „Нисан Примера“ с рег. № Х****АР по ул. „Зайчар“, при което не възприел скрития зад
растителност знак „Стоп“ и движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Мазерати
Куатропорте“ с рег. № Х****КР до момента, в който се ударил в него. И при разпита му
свидетелят многократно признава, че именно в това се състои вината му за инцидента, като
между водачите не е имало спорове по този въпрос. Показанията на свидетелите следва да
бъдат кредитирани като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и
подкрепени от приетите писмени доказателства и експертното заключение.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Нисан Примера“ с рег. №
Х****АР. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват
имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите
на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност
на движението. Установеното в случая поведение на А. Ш. се явява в наР.ие на вмененото
на водача на МПС задължение да спази пътен знак „Б2“, като спре на "стоп-линията",
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът,
и преди да потегли отново да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство.
При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства за оборване
на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите
вината обстоятелства.
3
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от
страните заключение, което съдът кредитира, че всички повреди по „Мазерати
Куатропорте“, описани в двустранния протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти
на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при
съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на на л.а. „Нисан Примера“ с рег. № Х****АР виновно е предизвикал
ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по
имуществена застраховка л„Мазерати Куатропорте“, с което правопораждащият регресното
вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. По
делото не се установява извършено от страна на водача на „Мазерати Куатропорте“, наР.ие
на установените в ЗДвП правила за безопасно движение. Ето защо съдът приема, че не е
налице твърдяното съпричиняване на вредите, с оглед на което липсва основание за
намаляване на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз
основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от
страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че вредите по лек автомобил с марка „Мазерати Куатропорте“, съответстват на механизма на
ПТП, посочен в съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени
възлиза на сумата от 3859,20лв.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които ответникът не спори, че възлизат на
сумата от 15 лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен
и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 3776,46 лв. Като последица от
уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до окончателното погасяване.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 3776,46 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
4
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
че към 29.09.2020 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
Следователно за периода 29.09.2020 г. – 19.12.2022 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 851,80 лв., поради което и с оглед
принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 847,60 лв.
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият доказва
направата на разноски в размер на 192,48 лв. за заповедното производство /вкл. и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв./, и 442,48 лв. в
исковото производство /вкл. юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер
на 100 лв., 92,48 лв. за държавна такса, 50 лв. за свидетел и 200 лв. за вещо лице/, които му
се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗАДДБЖЗ” АД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д” № 1 дължи на „ЗАД А“АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. „СК“ №2 на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вземанията за следните суми: 3776,46 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
12.06.2020 г. в гр. Хасково по вина на водача на лек автомобил марка “Нисан”, модел
“Примера”, с. рег. № Х **** АР, в т.ч. 15 лева за ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
19.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на
847,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, начислено за периода от 29.09.2020 г. до 19.12.2020 г., за които суми е издаена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68929/2022г. по
описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАДДБЖЗ” АД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д” № 1 да заплати на „ЗАД А“АД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „СК“ №2 сумите от 192,48 лв. за
разноски в заповедното производство и 442,48 лв. за разноски в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6