Решение по дело №295/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 7
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Сийка Костадинова Златанова
Дело: 20215440100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Смолян, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100295 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„****” ЕАД – гр. София е предявил обективно съединени установителни искове
срещу Т. ЗДР. КЛ. от гр. Смолян с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че съществува вземането
на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 889/2020 г. на РС Смолян за сумите:
560,74 лева - главница; 122,99 лева - договорна лихва за периода 20.08.2019 – 09.10.2020 г. и
381,61 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на
деловодните разноски по настоящото производство.
При условията на евентуалност предявява обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1; чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
чл. 78 ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумите: 560,74
лева - главница; 122,99 лева - договорна лихва за периода 20.08.2019 – 09.10.2020 г. и 381,61
лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
„****“ ЕАД е сключила Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица на 19.11.2015 г. с Т. ЗДР. КЛ.. Съгласно Договора
Банката предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер
на 1000 лв. /хиляда лева/, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта DSK
MaxiCard, издадена при спазване на Условията за този вид карта и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
на **** ЕАД, които представляват неразделна част от договора и се приемат с подписването
му. Съгласно чл.1 ал. 3 от Договора, Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в
размер на 0 % годишно за период от 6 (шест) месеца, считано от датата на издаване на
1
картата. За останалия срок кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBAR за карти в BGN в размер на 0,331 % , които индекси при
отрицателни стойности се приемат със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
12,619 %. Годишният процент на разходите е 5,98 %, а за падежна дата е определена всяко
20-то число на месеца.
Според Извлечение от банкова сметка за периода 19.11.2015 – 01.03.2021 г. и
Извлечение от счетоводните книги от 09.10.2020 г., поради неизпълнение на задълженията
по Договора - невнасяне на 6 бр. месечни вноски за револвиране от 20.08.2019 до 20.01.2020
г. Банката кредитор изпраща до клиента нотариална покана чрез ЧСИ *** за обявяване на
клиента за предсрочната изискуемост на кредита, връчена съгласно правилата на ГПК.
На 09.10.2020 г. кредиторът **** ЕАД осчетоводява кредита като изцяло
предсрочно изискуем на основание чл. 31 и сл. от Общите условия към Договора за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица на ****
ЕАД. За всяко нереволвиране на определена минимална сума по кредитния лимит се
начислява такса в размер на 15 лв.
След уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита и
осчетоводяването на същата, кредиторът **** ЕАД подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано
ч.гр.д. № 889/2020 г. по описа на РС-Смолян. Заявлението е уважено и по делото са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които
длъжникът Т.К. е осъдена да заплати на кредитора следните сумите: главница в размер на
560,74 лв., дължима договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 09.10.2020 г. в размер на
122,99 лв., 381,61 лв. дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. заплатена държавна такса
в хода на заповедното производство, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За събиране на вземането си **** ЕАД е образувала изпълнително дело № 160/2020
г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Смолян. Заповедта за незабавно
изпълнение по изпълнителното дело е връчена в условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, Съдът указва на заявителя **** ЕАД с
Разпореждане № 89/20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 889/2020 г. по описа на РС Смолян, да
предяви установителен иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжника Т.К..
В съдебно заседание ищецът, представляван от юр. Бадев – редовно упълномощен,
поддържа предявените искове по съображенията, изложени в пледоарията и моли да бъдат
уважени в пълен размер. Претендира за деловодните разноски по представения списък.
Ответницата не се явява и не се представлява, не изразява становище по исковете.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
2
Между „****“ ЕАД и Т. ЗДР. КЛ. на 19.11.2015 г. е сключен Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит с кредитен
лимит 1 000 лева, чрез посочената в договора сметка и издадената кредитна карта DSK
MaxiCard. Договорено е между страните в чл. 1, ал. 2, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към момента на сключването на договора е 21,95 %
годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR за карти в
EUR и USD в размер на 0,986 % и надбавка от 20,964 %, като крайният лихвен процент
не може да бъде по-нисък от 20,964 %. Договорени са ГПР 24,30 % и общо дължима
сума по кредита 1 122,84 лв.. Определена е месечна падежна дата всяко 20-то число на
месеца.
С чл. 84 от общите условия на банката по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит, подписани от ответницата и неразделна част от
договора, е определено, че договорът е валиден до прекратяването му по предвидените
в общите условия начин. В чл. 85, ал. 1 е предвидено, че договорът се сключва със
срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата. В чл. 87, ал. 1, т. 3, б.
„б“ е предвидена възможност за прекратяване на договора от банката без предизвестие
при нарушаване на условията по договора от клиента и като последица от
прекратяването картата се деактивира /чл. 87, ал. 1/.
В чл. 31 от общите условия е предвидено, че при непогасяване на задължението
от кредитополучателя в размера и срока по чл. 30, ал. 3, ползването на кредитния
лимит се прекратява, вземането за целия използван кредитен лимит става изискуемо и
се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
добавка за забава.
Поради спиране на плащанията, от страна на ищеца е изпратено уведомление до
ответницата, с което същата е уведомена, че целият остатък по кредита е обявен за
предсрочно изискуем поради забава в плащанията, като е посочено изрично, че
непогасената главница към 24.06.2020 г. е в размер на 560,74 лв.; договорната лихва е в
размер на 88,59 лв. за периода 25.09.2019 – 24.06.2020 г. и дължимата такса за
просрочие е 381,68 лв.. Описани са непогасените вноски с падежи 20.08.2019 –
20.01.2020 г.. Посочено е изрично, че от получаването на уведомлението върху
дължимата главница ще се начисли лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличена с надбавка за забава, както и че банката ще пристъпи към събиране на
вземането по кредита по съдебен ред. Поканата е връчена на адресата лично на
07.07.2020 г.
Поради липсата на последвало плащане ищецът е подал на 09.10.2020 г.
заявление по реда на чл. 417 ГПК пред РС Смолян. По образуваното ч.гр.д. № 889/2020
г. на РС Смолян е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
3
въз основа на документ № 368/16.10.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Т.К. да
заплати на „****“ ЕАД сумите: 560,74 лева главница; 122,99 лева договорна лихва от
20.08.2019 г. до 09.10.2020 г.; 381,61 лв. дължими такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2020 г. до окончателното плащане, както и 25 лева за
платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на срока за връчването от залепването на
уведомлението. В тази връзка от РС – Смолян е издадено разпореждане, с което е указано на
заявителя да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок. Разпореждането е връчено на заявителя на 28.01.2021 г., а исковата молба
е депозирана на 01.03.2021 г. /понеделник/.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че с умата по отпуснатия
кредитен лимит 1 000 лева е усвоена от кредитополучателя Т. ЗДР. КЛ. на 30.11.2015 г.
чрез кредитна карта DSK MaxiCard към разкрита разплащателна сметка в „****” ЕАД
IBAN *****. От страна на кредитополучателя Т. ЗДР. КЛ. са извършени погасителни
вноски, подробно посочени по дати и размер в приложената към експертизата Таблица 1, к.
1 и к. 14, като извършените плащания са съгласно уговорените в Договора условия, но през
периода на действие на Договора са допуснати и просрочия за нереволвиране на вноски или
части от тях, като от страна на банката са начислявани неустойки в размер на 15 лева върху
всяко просрочие /Таблица 1, к. 8/. Последното извършено плащане, преди датата на
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК е извършено на 07.04.2020 г.. Размерът на
непогасените задължения - главница, договорна и санкционна лихва към датата на подаване
на настоящата искова молба в съда 01.03.2021 г. е 1 027.84 лева, както следва: 560.74 лева –
главница /Таблица 1, к. 4/; 62.99 лева - договорна лихва за периода 21.08.2018 г. до
09.10.2020 г. /Таблица 1, к. 7/; 381.68 лева - начислени неустойки и такси /Таблица 1, к.
10+к. 13/ и 22.43 лева - лихва за забава за периода 09.10.2020 г. до 01.03.2021 г.. Размерът на
неплатената договорна лихва към датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2021
г. е 62.99 лева /Таблица 1, к. 7/. На 07.04.2021 г., Т. ЗДР. КЛ. е извършила погасителна
вноска в размер 20 лева. След приспадане на извършеното плащане, непогасеният остатък за
договорна лихва е в размер 42.99 лева /Таблица 1, к. 7/. Размерът на неплатената
санкционираща лихва към датата на подаване на настоящата искова молба в съда -
01.03.2021 г., изчислена в размер на законната лихва върху дължимата главница за периода
09.10.2020 г. до 01.03.2021 г. е 22.43 лева. Размерът на осчетоводените от „****” ЕАД такси
и разноски е 375.34 лева, както следва: 325.34 лева - такси и разноски, 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Т. ЗДР. КЛ. е извършила погасителни вноски в общ
размер 1 629.09 лева /в т.ч. 1 609.09 лева, извършени преди датата на подаване на исковата
молба в съда - 01.03.2021 г./. Извършените погасителни вноски са разпределени, както
следва: 809.26 лева – главница /Таблица 1, к. 3/; 646.91 лева - договорна лихва /Таблица 1, к.
6/ и 172.92 лева - банкови такси / Таблица 1, к. 12/. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че към 09.10.2020 г. дължимият размер на договорната лихва е 122,29 лв., но след
тази дата са извършени плащания на 07.01.2021 г. в размер на 30 лв.; на 08.02.2021 г. в
4
размер на 30 лв. и на 07.04.2021 г. в размер на 20 лв..
Съдът кредитира като компетентно изготвено заключението по СИЕ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи съществувалото облигационно отношение между страните,
възникнало със сключения между тях договор за револвиращ кредит.
Безспорно се установи също, че ищецът е изправна страна по договора и е превел
отпуснатия кредит в размер на 1 000 лв. на ответницата по посочената сметка и същата е
усвоявана изцяло от нея чрез отделни плащания. Така за ответницата е възникнало
задължението да върне предоставения й кредит, ведно с договорената възнаградителна
лихва.
Ищецът доказа, че е уведомил ответницата по надлежния ред за настъпването на
предсрочната изискуемост на остатъка по кредита, тъй като в нотариалната покана е
описано на какво фактическо основание е обявена предсрочната изискуемост, колко вноски
са просрочени, съответно какъв е размерът на дължимия остатък по кредита.
Съдът, обаче, отчита спецификата на договора за револвиращ кредит и
обстоятелството, че същият е прекратен от страна на ищеца с неизпълнението от
ответницата и с деактивирането на картата , издадена по договора, на датата на връчването
на уведомлението. Следователно целият остатък по кредита е станал изискуем към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 09.10.2000 г..
Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от
размера на начислената лихва към момента на отделното плащане и на цялата или част от
ползваната главница.
Безспорно се установи по делото, че ответницата е извършвала плащания по
договора, но към момента на подаване на заявлението на 09.10.2020 г. са останали
неплатени главница в размер на 560,74 лв. /л. 83, ред последен, кол. 4/; договорна лихва
122,99 лв. /л. 83, ред последен, кол. 7/; неустойки 360 лв. /л. 83, ред последен, кол. 10/ и
заемни такси 21,68 лв. /л. 83, ред последен, кол. 13/, съгласно таблица 1 към заключението
по СИЕ.
Ответницата не ангажира доказателства за плащане на задълженията след
образуването на заповедното производство до приключване на съдебното дирене извън
установените от експертизата три плащания, съответно на 07.01.2021; 08.02.2021 и
07.04.2021 г., с които е погасена част от договорната лихва и така остатъкът на същата към
приключване на съдебното дирене е в размер на 42,99 лв. /л. 84, ред 4, колона 7/.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК е длъжен да отчете настъпилите факти след
предявяването на иска, в случая извършените плащания след 09.10.2020 г..
Ето защо установителните искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълен
размер, с изключение на иска за лихви, който следва да бъде уважен до размера от 42,99 лв.
5
и да бъде отхвърлен в частта за разликата над този размер до пълния претендиран размер от
122,99 лв..
С оглед уважаването на установителните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените осъдителни такива в условията на евентуалност.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер 475 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 125 лв. за държавна такса, 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Претендира и
разноските в заповедното производство в общ размер 175 лв., от които 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.
Ответницата не е направила разноски и такива не й се дължат.
Съгл. чл. 78, ал. 6 ГПК юрисконсултнското възнаграждение се определя в размерите,
определени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 26 от същата наредба е
предвидено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв.. Съдът счита, че заповедното
производство не е представлявало особена фактическа и правна сложност и не е коствало
извънредни усилия за представлявалия заявителя юрисконсулт. Ето защо и адекватното
възнаграждение за подготовката на документите и за процесуалното представителство по
заповедното производство е било присъдено в минималния предвиден размер от 50 лв., до
който размер е уважено искането в заповедното производство и е недопустимо
присъждането едва в исковото производство на пълния претендиран размер, вкл. и досежно
частта от претенцията за разноски, в която е отхвърлено заявлението. В исковото
производство размерът на възнаграждението се определя в предвидените рамки в чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който в случая е заявен в размер близък
до минималния и следва да бъде присъдено в същия размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата следва
да заплати на ищеца деловодни разноски в настоящото производство в размер от 438,59 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете. Съгласно задължителната съдебна практика
- т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът
следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковете и направените от
последния разноски в заповедното производство в общ размер на 69,25 лв., пропорционално
на уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Т. ЗДР. КЛ., ЕГН **********, от гр. Смолян,
ул. ****, че съществува вземането на „****” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. ****, община Столична, район *****, ул. ****, представлявано от изп.
директори ДНН и ДДМ по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 368/16.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 889/2020 г. на РС
Смолян за сумите: 560,74 лева главница; 42,99 лева договорна лихва за периода 20.08.2019
– 09.10.2020 г.; 381,61 лева, от които 21,68 лв. заемни такси и 360 лв. неустойка, дължими
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 19.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за договорната лихва В ЧАСТТА за разликата над уважената част от
42,99 лв. до пълния претендиран размер от 122,99 лв..
ОСЪЖДА Т. ЗДР. КЛ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. **** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „****” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
****, община Столична, район *****, ул. ****, представлявано от изп. директори ДНН и
ДДМ сумата от 438,59 лева за направените деловодни разноски в настоящото производство,
6
както и 69,25 лв. за направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 889/2020 г. на СмРС,
съответно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Смолянския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7