№ 258
гр. Велико Търново, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.02.2022 година, постановено по гр. дело № 2720 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, исковете на Д. ХР. Г. против ***, гр. В., с
които претендира ответното дружество да бъде осъдено да възстанови електрозахранването
в имота й в село К., Община Е., и да й заплати сумата от 200 лв., част от обезщетение за
неправомерно прекъсване на електричеството в имота й, твърдяно да възлиза на сумата от
7 000 лв., са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано от Д. ХР. Г. с оплаквания за неправилна преценка на
доказателствата и противоречие с материалния закон. Претендира отмяна и постановяване
на ново решение, уважаващо исковете с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата –***, гр. В. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката.
Ищцовата страна - Д. ХР. Г. - излага в исковата си молба, че с ответника са в
договорни отношения по доставка на електричество за имот в село К., Община Е.. През
август, 2021 година, електрозахранването в имота й било прекъснато без основание. По реда
на настоящото производство претендира възстановяването му и присъждане на обезщетение
1
за неимуществени вреди в размер на 200 лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на 7 000
лв., законна лихва и разноски.
Ответната страна - ***, гр.В. - оспорва иска с възражения, че трето за делото
лице - ***, гр. В., е прекъснало захранването в имота на ищцата, без самият ответник да е
поискал това.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Страните са в договорно отношение по доставка на електроенергия за имота
на ищцата в село К., Еленско – фактът не е спорен и се признава от страните. Захранването е
прекъснато – по въпроса няма спор, установено е от изслушаната в първостепенното
производство експертиза.
Липсват доказателства, установяващи фактите по общите условия на
ответното дружество, както и тези по общите условия на ***, гр. В., които пораждат право
на доставчика, респективно на собственика на електроразпределителната мрежа, да
прекъснат захранването в имота на ищцата.
Исковете са доказани и основателни.
Ответното дружество е в неизпълнение на основното си договорно
задължение по доставка на електроенергия по чл. 98а от Закона за енергетиката по причина,
за която отговаря. В този смисъл исковете са доказани по основание.
Доводите на ответника са неоснователни.
По договора с ищцата той е доставчик и без правно значение е по каква
причина – действие или бездействие на ***, гр. В., подаването на електроенергия в имота на
ищцата е преустановено. За отношенията между ответника и ***, гр. В., ищцата е трето
лице и тези отношения, както и последиците от тях, не могат да й бъдат противопоставени.
Задължението на ответника е носимо и е с трайно изпълнение – чл.68, изречение първо, от
ЗЗД във връзка с чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката. За казуса това означава
непрекъснато подаване на напрежение и осуетяване на всякакви посегателства върху
процеса, включително чрез прекъсване на захранването, когато е направено от трети лица.
Обратното виждане би довело до абсурдния за договорното право резултат престацията на
ответника да зависи от добрата воля на всяко трето лице с възможности да прекъсва
електроподаването, а потребителят да влиза в правоотношения трети за договора лица, за да
гарантира изпълнение на задължение, кредитор по което е самият той.
Неудобствата от липса на електрическа енергия в имота на ищцата и
свързаните с това отрицателни емоции могат да се покрият най-малко с претендираната
сума – чл. 52 от ЗЗД. Действителният размер на дължимото обезщетение следва да бъде
определен ако ищцата предяви иск за разликата до пълния търсен размер на вземането. За
уважаване на частичния иск е достатъчно, че предявената част покрива търпените от
ищцата вреди. Така вземането следва да бъде уважено, според поисканото и като законна
последица от това – заедно със законна лихва и разноски.
2
Тезата на ответника, че прекъсването на захранването води до деликтна
отговорност, каквато страна по договор не може да носи, не държи сметка на обема и
съдържанието на дължимото от доставчика по договора за продажба на електричество.
Затова самостоятелни съображения по неоснователността на развитите доводи съдът
нарочни съображения не излага.
В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ищцата, според представения списък по чл. 80 от ГПК възлизащи на 84 лв. - чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Ответникът следва да заплати и адвокатско възнаграждение за две инстанции в
полза на адвокат К.Т., съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По всеки от исковете
– за обезщетение и за възстановяване на електрозахранването, с оглед цената на
претенциите, съдът определя възнаграждение в минимален размер от по 300 лв. За две
инстанции възнаграждението възлиза на 1 200 лв. и следва да се присъди с решението по
делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.02.2022 година, постановено по гр. дело
№ 2720 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, вместо което
постановява:
Осъжда ***, гр. В., ЕИК: *** да възстанови електрозахранването в имота на Д. ХР. Г., ЕГН:
********** от гр. Е., ул. „К.“ № 9а, в село К., Община Е., представляващ терен, заснет с
идентификатор 40035.450.16, застроен със сгради 40035.450.16.1, 40035.450.16.2 и
40035.450.16.3, както и да й заплати сумата от 200 (двеста лева) лв., част от обезщетение за
неимуществени вреди, по размер твърдяно да възлиза на сумата от 7 000 лв., ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената сума, считано от 02.09.2021 година до
окончателното й заплащане, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката, както и сумата от 84 (осемдесет и
четири лева) лв., разноски за две инстанции производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда ***, гр. В., ЕИК: ***, да заплати на К.Г. Т., адвокат от гр. Е., ул. „К.“ № 9а, сумата
от 1 200 (хиляда и двеста лева) лв., адвокатско възнаграждение за две инстанции, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда ***, гр. В., ЕИК: ***, да заплати по сметка на Еленски районен съд авансираното от
3
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4