№ 216
гр. Варна , 15.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100501723 по описа за 2020 година
разгледа в. гр. дело № 1723 по описа на съда за 2020 год. и молбата с вх. № 25557/07.12.2020
год. по рег. на ОС–Варна, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, докладвани от съдията К. Иванов и
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25557/07.12.2020 год. по рег. на ОС–Варна, подадена
от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
процесуален представител – адв. М. Лечева от АК-Варна, с която се иска да бъде изменено
Решение №1220/27.10.2020 год., постановено по в. гр. дело № 1723/2020 год. по описа на
ОС-Варна, в частта му за разноските.
Твърди се в молбата, че при решаване на въпроса за отговорността за разноските за
адвокатско възнаграждение за производството във въззивната инстанция и присъждането им
с въззивното решение в полза на молителя (въззивник и ответник по предявения от В. П. Б.
от гр. Варна отрицателен установителен иск), съдът след е счел за основателно направеното
от въззиваемата страна (ищец по иска) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер – в случая 600 лева, не е съобразил
нормата на § 2а от ДР на цитираната Наредба и не е присъдил ДДС върху редуцирания
размер на адвокатското възнаграждение.
Отправено е искане въззивното решение да се измени в частта му за разноските, като в
полза на въззивника (настоящ молител) „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна се присъди допълнително и сумата от 120 лева, съставляваща
размера на ДДС върху редуцирания от съда размер на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
В писмен отговор насрещната страна В. П. Б. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва молбата, счита, че е подадена от адвокат без надлежна
1
представителна власт, тъй като адвокат М. Лечева от АК-Варна, която е преупълномощена
от управителя на адвокатското дружество „Величков, Желязков и Партньори“ Булстат №
*********, със седалище гр. София, не е негов член, а според чл. 71, ал. 1 от ЗАдв
адвокатското дружество чрез управителя си е длъжно да преупълномощи един или няколко
от съдружниците си – адвокати, който да осъществяват процесуално представителство и за
представляват страната пред съда. В евентуалност навежда, че молбата е неоснователна.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, представила списък на
разноските и е процесуално допустима. Доводите на насрещната страна, че молбата е
подадена от адвокат без надлежно учредена представителна власт са неоснователни.
Съгласно представените пълномощни, „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* е упълномощило адвокатското дружество „Величков, Желязков и Партньори“
Булстат № *********, със седалище гр. София, да го представлява пред съд в
производството по делото, вкл. и с правата по чл. 34 от ГПК. От своя страна адв. Георги
Величков от АК-София – управител на посоченото адвокатско дружество, съответно и
негов член, е преупълномощил адв. М. Лечева от АК-Варна да представлява
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* в производството по делото. При това
положение доводите, че молбата е подадена от адвокат без надлежна представителна власт
са неоснователни.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Производството пред РС-Варна е било образувано по предявен от В. П. Б. от гр.
Варна срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5216, 36 лева, представляваща
стойност на начислено количество електрическа енергия за периода 19.02.2016 год. –
12.06.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия
Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, с абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
№ **********/20.09.2019г.
Районният съд е уважил иска.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено изцяло и искът на
ищцата е отхвърлен.
С въззивното решение с оглед изхода от спора, е отменено и решението на РС-Варна
и в частта му относно разноските, като в полза на въззивника (ответник) са присъдени
разноските за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в общ размер на 2270, 33
лева, от които: за първата инстанция – 1566 лева, съответно: 150 лева – внесено
възнаграждение за експерта по СТЕ и 1416 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат; за втората инстанция – 704, 33 лева, съответно: 104, 33 лева – внесена
държавна такса за въззивното производство и 600 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като въззивният съд е приел за основателно направеното от въззиваемата (ищца
по иска) възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника (ответник) адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанния и е намалил
възнаграждението до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер от 600 лева, не е приложил нормата на § 2а от цитираната Наредба и не е
присъдил ДДС върху определеното при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско
2
възнаграждение, доколкото видно от доказателствата по делото процесуалният представител
на въззивника е регистриран по ЗДДС.
Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е
без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Изложеното налага въззивното решение в частта му за разноските да бъде изменено,
като в полза на въззивника (ответник по иска) „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна се присъди и сумата от 120 лева – разноски за въззивното
производство, съставляваща размера на данъка върху добавената стойност върху
присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС адвокатско възнаграждение от 600 лева.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение №1220/27.10.2020 год.,
постановено по в. гр. дело № 1723/2020 год. по описа на ОС-Варна, в частта му за
разноските, като
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" №
61, ет. 8, ап. 69 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс – Е, допълнително сума в размер на 120 лева (сто и двадесет лева), представляваща
ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция в размер на 600 лева, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4