РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. П., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на Г. И. С., ЕГН: ********** от с. Б.,
общ. П., обл. Б., ул. „К.“ № 1, с адрес на призоваване и връчване на
съобщения гр. Б., ул. "Т. "№ 41, ет.2, чрез адвокат С.Б., против Община П.,
ЕИК: ***, представлявана от Кмета Д.Б., с административен адрес гр. П., ул.
„Ц." № 24.
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 03294.124.54 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрена със Заповед № РД-18-528
от 20.10.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в с. Б., общ. П., м. „Д.", с площ от 1015 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята -10, при граници/съседи: имот № 03294.113.1, имот
№ 03294.113.3 и имот № 03294.124.8, придобит на основание давностно
владение, което ищцата и семейството й упражняват явно, несъмнено,
непрекъснато и спокойно от 1958 г. до настоящия момент /датата на
депозиране на ИМ в съда/, а преди това същият се е владял и ползвал от
родителите й.
Посочва, че след извършена справка от нейна страна в Община П. и
СГКК-гр.Б. установила, че описания имот е записан, като собственост на
Община П. на основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Навежда, че тази вещ никога не е
била включвана в ТКЗС, ДЗС, АПК или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации и по отношение на същата не се прилага
реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ, съответно не може да бъде
включен във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Община П., представлявана от Кмета Д.Б., че
1
ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено от
същата считано от 1958 г. и до настоящем на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 03294.124.54 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Б., общ. П., одобрена със Заповед № РД-18-528 от 20.10.2017
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в с.Б.,
общ.П., м. „Д.", с площ от 1015 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория на
земята – 10, при граници/съседи: имот № 03294.113.1, имот № 03294.113.3 и
имот № 03294.124.8.
Ответната община изразява становище за допустимост на така
предявения положителен установителен иск, но счита същия за
неоснователен. По-конкретно сочи, че спорният имот изцяло попада в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и в резултат на проведената процедура,
уредена в тази разпоредба, имотът е предоставен на Община П. с Протоколно
Решение № 7 от 22.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед № РД 10-114/25.07.2008 г. на Директора на ОДЗ
гр.Благоевгард и съгласно приложение № 1 към цитираната заповед землище
„Б.“, ЕКАТТЕ 03294 на стр.5, под № 250 е записан имот № 124054, площ
1,014, Нива.
Навежда, че Община П. е собственик на процесния имот съгласно Акт
№ 4663 за частна общинска собственост от 01.04.2019 г., вписан в дв. вх. рег.
587, вх. рег. № 587/04.04.2019 г., акт № 171, том II, дело № 291/2019 г.,
имотна партида № 36317 на Служба по вписванията-гр.П. към АВп-София.
Посочва, че като такъв е осъществявал в пълен обем собственическите си
вещни права над имота, включително и го е отдавал под наем.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата, поради обстоятелството, че
имотът е собственост на Общината и ищцата няма как да е придобила вещни
права досежно него по давност, тъй като в тази връзка са приложими
забраните на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и на § 1 от ЗР на ЗДЗС.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск, както и да се отхвърли
искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза и
събиране на гласни доказателствени средства. Претендира съдебни и
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На л.21 от делото е приложена скица на поземлен имот с идентификатор
03294.124.54, от който се установява, че същият е с площ от 1015 кв.м., в
м.“Д.“, землището на с.Б., общ.П., предназначение на територията:
земеделска, при граници и съседи имоти с идентикатори 03294.113.1;
03294.113.3 и 03294.124.8.
По делото е приложено Протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ /л.38-39 от делото/, с което са определени
имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение № 1 /представено по
делото на л.43-49/, в които попада и процесния имот.
Със Заповед № РД-10-114/25.07.2008 г. на Областна Дирекция
„Земеделие“ гр.Б. е одобрено Протоколно решение № 7/22.07.2008 г. на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, относно определените имоти по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ на територията на община П. /л.40-41/.
Приложен е и регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землище
2
Б., ЕКАТТЕ 03294, общ.П. за имот 124.54 /л.42 от делото/.
Приети по делото са и пет броя договори за наем за процесния имот, а
именно: Договор за наем на маломерна земеделска земя от общински
поземлен фонд от 23.10.2020 г., Договор за наем на маломерна земеделска
земя от общински поземлен фонд от 18.09.2019 г., Договор за наем за
маломерна земеделска земя от общински поземлен фонд от 13.09.2018 г.,
Договор за наем на маломерна земеделска земя от общински поземлен фонд
от 12.09.2017 г. и Договор за наем на маломерна земеделска земя от
общински поземлен фонд от 22.08.2016 г., всички сключени между Община
П. и И.И.Я. от гр.П. /л.51-62/.
На л.62 от делото се съдържа и Акт за частна общинска собственост №
4668 от 01.04.2019 г., касаещ процесния поземлен имот с идентификатор
03294.124.54.
Съдът е приобщил към доказателствения материал показанията на
свидетелите М.Б. и Г. Б.
Същите са еднопосочни и логични, както и не са оспорени от ответника
по делото.
От тях се установява, че процесния имот е ползван от 1958-1960 г. от
ищцата, тъй като свидетелите са на по 69 и 64 години и твърдят, че имота се
работи от ищцата и семейството й откакто те се помнят. Посочват, че от
преди пет години ищцата предоставила за ползване имота на свидетелката
М.Б., която го обработва. Излагат твърдения, че никога имотът не е бил
внасян в ТКЗС, че същия е заграден от към пътя с колове и въжета. Никой не
е оспорвал владението на имота от ищцата, както и никой друг освен ищцата
и в последните пет години свидетелката Б. не е работил този имот.
Свидетелката Б. заявява, че лицето И.Я. никога не е ползвала или
владяла имота, тъй като по това време вече свидетелката обработвала имота и
се възпротивила и отказала са го напусне, след което обжалвала пред
административен съд /за което са представени доказателства по делото/.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик
на процесния имот на основание давностно владение.
Ищецът има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато
въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху
него. Интересът на ищцата се основава на твърдението й, че притежава
правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба
основание, в случая наследяване и давностно владение, и на следващо място
от отричането на това право от ответната община.
В този смисъл решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното настоящия иск е допустим и
3
следва да бъде разгледан по същество.
За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже
собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените основания.
От представените по делото доказателства и свидетелски показания на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е придобила
процесния имот на основание наследяване /от семейството на съпруг/ и
давностно владение, продължило десетилетия /над 60 години/.
Особено релевантно за изхода на настоящия спор е и това,
дали спорната вещ попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали попада в
предметния обхват на обобществяването на земята, респ. подлежи на
възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната община.
С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил
отнеман от ищцата /вкл. и нейни наследодатели/, респ. включван в ТКЗС, то
този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е
нямало как да стане общинска собственост.
Възстановяването на собствеността се извършва по отношение само на
посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които
или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или
без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване
на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално
са били обработвани от тях или не.
В случая, спорният имот, представляващ нива с площ от 1,014 дка, в
местността „Д.“, землището на с.Б., общ.П., десета категория, вид на
територията по предназначение – земеделска, е включен в списъка на земи
общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определени с
Протоколно РЕШЕНИЕ № 7/22.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-114/25.07.2008 г. на ОД"Земеделие"
гр. Б..
В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници (което не е установено по делото) земята, останала след
възстановяване правата на собствениците става общинска собственост.
Но това приложно поле обхваща само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били
включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ
(Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС; РЕШЕНИЕ
№ 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС).
Т.е., ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от
4
ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищцата придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищцата, т.е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или
отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ищцата не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са
били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост.
Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко
доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ,
т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно
заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост.
Както бе отбелязано, правното положение на процесния имот безспорно
го очертава като такъв, който макар и земеделски, никога не е бил включван в
блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин
и като такъв.
В тази връзка, ответната община не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че процесния имот е попадал в приложното поле на
чл.10 ЗСПЗЗ.
От събраните доказателства, не се установи по никакъв начин наличието
на предпоставките по чл. 45 от ППЗСПЗЗ, при наличието на които е
допустимо и законосъобразно, останалите след възстановяването на
собствеността върху земеделските земи (по реда на ЗСПЗЗ) имоти да станат
общинска собственост, след изтичането на посочения в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
10 годишен срок.
От страна на Община П. не бе проведено успешно пълно и главно
доказване на задължителните предпоставки и изпълнението на сложния
фактически състав на чл. 45 от ППЗСПЗЗ, за да може успешно ответникът да
противопостави на ищеца възникнало в неговия патримониум оригинерно
правно основание /право на собственост върху вещ по давност/.
А след като, не е установено по делото, че процесния имот е бил отнеман
от бившите му собственици, респ. е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга
такава организации, не са налице и хипотезите на чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ,
т.е. ответната Община П. няма основание да актува процесния имот като
5
общинска собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими
разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В този смисъл е и практиката на ВКС, установена с решения с №№
427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр. о. постановено по гр. д. 3255/2008 г., както и
решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр. д.
Цитираните решения представляват и задължителна за съдилищата практика,
като постановени по чл. 290 от ГПК и напълно се споделя като краен извод от
настоящия състав.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице
законовите предпоставки предявената от ищцата претенция да бъде уважена,
с произтичащите от това законови последици, като признае за установено
спрямо Община П., че ищцата е съсобственик на основание
давностно владение на спорната вещ.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има
право на съдебни разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, се претендират съдебно-
деловодни разходи в общ размер на 1 270 лв., които следва да бъдат
уважени.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П.,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА П.,
представлявана от Кмета Д.Б., че ищцата Г. И. С., ЕГН: ********** от с. Б.,
общ. П., обл. Б., ул. „К.“ № 1, е собственик на основание давностно
владение, осъществено от същата считано от 1958 г. и до настоящем на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03294.124.54 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрена със Заповед № РД-
18-528 от 20.10.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в с.Б., общ.П., м. „Д.", с площ от 1015 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята – 10, номер по предходен план: 124054, при
граници/съседи: имот № 03294.113.1, имот № 03294.113.3 и имот №
03294.124.8.
ОСЪЖДА Община П., представлявана от Кмета Д.Б., да заплати на Г.
И. СТ., ЕГН: ********** от с. Б., общ. П., обл. Б., ул. „К.“ № 1, сумата от 1
270 /хиляда двеста и седемдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски за производството по
гр. д. № 1187/2021 г. на Районен съд – гр. П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването на препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6