РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Нови пазар, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20253620100816 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основаниечл.415 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.92 от ЗЗД във вр.с чл.26,ал.1 предл.първо и трето от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.,от Н. Г. П. с постоянен адрес:гр.В.,жк."Младост" 136
,ет.13,ап.131,действаща чрез адв.Д.Г. -*АК срещу " Сити кеш " ООД с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление :гр.София,бул."Цариградско шосе " №115Е,ет.5,с цена на
иска -1400.00лв.
В исковата молба се твърди,че на ***г.между ищцата ,в качеството й на кредитополучател
и ответника,в качеството му на кредитор,бил сключен Договор за потребителски кредит
№*** ,при следните условия: 1400.00лв.-главница, 50% фиксиран лихвен процент, 64.58% -
годишен процент на разходите ,44 вноски.Обща дължима сума от кредитополучателя - 1
762.78лева.Обезпечение -поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.5 ал.1 от договора за
заем,ищцата следвало в срок от 3 дни от сключването на договора за заем да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения :1/безусловна банкова гаранция,издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка ,за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за
кредит,включваща договорена главница и лихва, 2/поръчителство на едно или две
физически лица,отговарящи кумулативно на конкретни условия. В чл.11 от договора за заем
било записано,че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение,кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1361.22лв.
1
Ищцата счита,че всъщност неустойката е скрита лихва по договора за заем и е следвало да
бъде включена в ГПР.Счита,че договорът за заем е недействителен поради неточно посочено
в него ГПР.
Счита,че клаузата,уреждаща начисляването на неустойка при непредставяне на
обезпечение след сключването на договора е нищожна.Предвидената "неустойка" не
изпълнявала обезщетителна функция ,тъй като не зависела от вредите от неизпълнението на
основното договорно задължение.Същата по никакъв начин не кореспондирала с последици
от неизпълнението,а се начислявала като 1 добавък към погасителните
вноски.Следователно,така ,както е уговорена,неустойката в тои размер би се дължала и при
редовно ,точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Предвиждането в процесния договор,че кредиторът има право на обезщетение по чл.92 от
ЗЗД,надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не
защитавало легитимен интерес,а внасяло неравноправност по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от
ЗЗП в договорното съдържание,с цел неговото обрагодетелстване в ущърб на
потребителя.предвид горното,ищцата счита,че посочената клауза ,с която се уговаря
неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително
завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Счита,че процесния договор за
кредит формално отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,доколкото в
документите е налице посочване на лихвен процент,годишен процент на разходите и обща
сума ,дължима от потребителя.Размерите на тези величини,посочени в договора,обаче не
съответствали на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.Ето
защо,ищцата счита,че договорът за заем е недействителен на основание чл.22вр.с
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на
разходите.
Предвид гореизложеното,ищцата моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което признае за установено,че Договор за потребителски кредит
№***/***г.,сключен между Н. Г. П. с ЕГН:********** и "Сити кеш"ООД
,ЕИК:********** е недействителен,поради неточно посочения в него ГПР.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.Моли за присъждане на
адвокатски хонорар при условията на чл.28,ал.1,т.3 ,предл.второ от Закона за адвокатурата.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който в
указания му от съда срок е депозирал писмен отговор на предявения иск.Оспорва като
неоснователни претенциите на ищцата за обявяване на недействителност на договора за
кредитпоради противоречие с разпоредбите на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД,както и за нищожност на
клаузата от договора,уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение.Неустоечната клауза не влечала недействителност на целия договор за наем
,доколкото не била част от съществените му параметри..Самата тя била договорена между
страните,за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. По отношение
2
на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички,закрепени в
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК изисквания.При нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора от 66.10% било видно,че в случая ГПР не надхвърлял пет пъти
размера на законната лихва за забава,поради което не било налице нарушение на чл.19,ал.4
от ЗПК.Изхождайки от волята на страните и от закона ставало ясно,че изначално
невъзможно било уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.Същата 2 била дължима от
потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора ,била уговорена като
фиксиран размер и двете страни били напълно наясно със стойността й,още преди да
настъпи факта на неизпълнение на задължението,което обезпечава. Не била налице
неравноправност по ЗЗП,доколкото клаузите били уговорени индивидуално с
потребителя,същите били ясно и точно описани и давали на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.Тази яснота
у ищеца била налице както преди сключване на договора,така и при подписването му. Не
било налице нарушение на чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП. На самостоятелно основание всички
изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от
факта,че в периода 2022-2034г.ищецът сключил общо единадесет договора ,които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение на кредита.
С оглед на гореизложеното,моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като
неоснователна.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ведно с отговора са предявени,обективно съединени,в условията на евентуалност
насрещни искове ,както следва:главен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,с цена на
иска 629 лева и евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.23 от ЗПК,с
цена на иска 629 лева. Ищецът по насрещните искове „Сити кеш“ООД моли съда да
постанови решение,с което на основание чл.79 ,ал.1 от ЗЗД осъди ответника Н. Г. П. да
заплати на „Сити кеш“ООД сумата от 629 лева,представляваща част от неизплатено
задължение за главница по Договор за паричен заем №***/***г.в общ размер на 1400
лева,ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане. При условие на евентуалност,в случай,че бъде прието,че процесният договор е
недействителен в цялост,моли на основание чл.23 от ЗПК съдът да осъди Н. Г. П. да заплати
на „Сити кеш“ООД сумата от 629 лева,представляваща неизплатената част от чистата
стойност на кредита по Договор за паричен заем №***/***г.в размер на 1400.00лв.,, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане. Признава,че по процесния договор за кредит длъжникът е направил следните
плащания :1/на 20.12.2024г.-71лв.,2/на 08.01.2025г.- 100.00лв., 3/на 27.01.2025г.- 100.00лв.,
4/на 08.02.2025г.- 100.00лв., 5/на 27.02.2025г.-100.00лв.,6/на 11.03.2025г.- 100.00лв. и 7/на
09.05.2025г.- 200.00лв.Общо платеното възлизало в размер на 771 лева,с която сума били
погасени първите десет вноски изцяло и единадесетата частично. Моли,след като съдът се
убеди в изложените в насрещния иск твърдения да постанови решение,с което:1/ на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД да осъди Н. Г. П. да заплати на "Сити Кеш" ООД сумата от
629.00лв.,представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
3
паричен заем №***/***г.в общ размер на 1400.00лв.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, 2/ При условията на
евентуалност,в случай,че приеме,че процесния договор е недействителен в цялост,моли на
основание чл.23 от ЗПК да осъди Н. Г. П. да заплати на "Сити кеш" ООД сумата от
629.00лв.,представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за
паричен заем №***/***г.,ведно със законната лихва,начиная от депозиране на насрещния иск
до окончателното изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват.Не изпращат представители.Депозират
писмени становища.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №*** към искане
№***/***г.и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на инфорпмация за
потребителските кредити при "СИТИ КЕШ "ООД е ,че на посочената дата,ищцата е
сключила с ответника горепосочения Договор за кредит,при следните параметри :1/Размер
на отпуснатия заем -1400.00лв., 2/Размер на погасителната вноска - 6х13.61лв. и
38х44.24лв.,3/Ден на плащане –понеделник , 4/Вид вноска –седмична, 5/Годишен процент
на разходите на – 64.58%, 6/Брой вноски -44, 7/Фиксиран годишен лихвен процент – 50%
8/Дата на първа вноска - 09.12.2024г., 9/Дата на последна вноска – 06.10.2025г.,
10/Обезпечение : Поръчител или банкова гаранция -по избор на кредитополучателя,11/Обща
сума за плащане,съгласно приложения погасителен план – 1762.78лв.,в която сума са
включени :главница -1400.00лв. и лихва -362.78лв.За периода на договора,в погасителния
план е фиксиран и размера на дължимата неустойка в общ размер на 1361.22лв.,която
,прибавена към договорените суми за главница и лихва, формира общият размер на
задължението от 3 124.00лв.
В чл.5 от Договора е посочено,че същият ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-
долу обезпечения :безусловна банкова гаранция,издадена от лрицензирана в НБН търговска
банка ,за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасавяне на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит,включваща договорената
главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица,които отговорят
кумулативно на конкретно определени от кредитора условия.Страните са се споразумяли,че
кредитополучателят ще предостави посоченото по-горе обезпечение в срок до 3/три/ дни от
сключване на договора.
В чл.11 от договора кредитополучателят е декларирал,че се съгласява,ако не предостави
договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представи
обезпечение ,което не отговаря на условията ,дължи на кредитора неустойка в размер на
1361.22лв.
Ответникът е представил издадени от него писмени документи,с които признава направени
4
плащания от длъжника за част от дължимите суми,както следва:за периода 09.12.2024г.-
10.02.2025г.-10х71лв. и 1х39.46лв.-за вноската с падеж 17.02.2025г.или общо заплатена сума
в размер на 749.46лв.На 08.02.2025г.е заплатена сумата от 3.95лв.,на 11.03.2025г.- 3.78лв.,на
09.05.2025г.- 5.48лв. и на 09.05.2025г.-8.33лв.или общо 21.54лв.Така общо заплатената за
главница,и договорна лихва сума възлиза на 771.00лв.
Представено е уведомление от кредитора до длъжника,с което обявява остатъка от
вземането си за предсрочно изискуемо,като не са налрични доказателства дали същото е
връчено по надлежния ред на длъжника и следва да се плиеме,че това е станало с връчване
на насрещния иск -***г.
При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните правни изводи:
Страни по договора са "Сити кеш“ООД /заемодател/ и ищцата Н. Г. П. /заемател/,която е
физическо лице и при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност –от една страна,а от друга страна,заемодателят действа като
финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ,предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност.Ето защо съдът счита,че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит,чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК и в него законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета,чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е давал препоръки относно това,че националният съд е длъжен служебно
да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика.
Съдържанието на договора за кредит частично отговаря на изискванията на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата
и място на сключването, вид на предоставения кредит,индивидуализация на страните, срок
на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен
процент, информация относно размера, броя на погасителните вноски.
Същият обаче не отговаря на чл.11 ,т.11 и т.12 от ЗПК,доколкото не са посочени
последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми
,дължими при различни лихвени проценти за целите н погасяването.Договорът противоречи
и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а.Договорът не съответства и на чл.11,ал.2 от
ЗПК,доколкото към него не са приложени Общите условия,които следва да са негова
неразделна част и да са подписани от страните.В договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава
допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя
изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от
ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
5
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия."
Настоящият съдебен състав намира,че процесния договор за паричен заем нарушава
разпоредби на ЗПК,поради което е недейств
ителен досежно уговорената неустойка.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК
се прилагат правилата на чл.143-148 от ЗЗП.Касае се за договор за еднотипен договор
паричен заем върху чието съдържание потребителят не може да влияе.В глава четвърта от
ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи:“В условията
на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността,а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите ,в които те процедират по този начин“.
Посоченият в договора за кредит ГПР е 64.58%,който надвишава допустимия размер
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Ако към него се прибави и сумата за неустойка, сумата ще
нарастне неимоверно много
Съдът намира, че уговорената в договора неустойка противоречат на закона и добрите
нрави. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК е категорична и предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит.
Освен това, предвиденият тридневен срок за намиране на банкова гаранция или
поръчител/и, който да отговоря на всички изброени условия, прави самото задължение
практически неизпълнимо.
При даден заем в размер на 1400 лева е уговорена неустойка в размер на 1361.22лв.,като
уговореното обезпечение в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с цел на транспонираната в ЗПК директива.
На практика такава уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията, в случая двойно. По този начин на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат като ако не го стори дългът му нараства,
тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването
за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл.16 от
6
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тоаова да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договор за заем. Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната
клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на
присъщите цели, поради което тази клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл.26 от ЗЗД. На следващо място–претендира се неустойка /еднократно
начислена/при забава в плащането. Съдът счита, че тази клауза също е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, доколкото е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При неизпълнение на парично задължение от страна
на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази
главница, или пък неустойка за забава, / но не и компенсаторна/ стига последната да не е
уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г.на
ВКС,нищожна,поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка ,уговорена
извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а настоящата е
точно такава.
Разпоредбата на чл.26,ал.4 от ЗЗД повелява,че “нищожността на отделни части не влече
нищожност на целия договор,когато не са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи,че сделката би била сключена и без
недействителните й части.“,какъвто е настоящия случай.
Следва да се прогласи нищожността само на уговорената клаузаза неустойка ,но не и
на целия договор за заем,което като правна последица би означавало пречка за възникване
на задължение по процесната клауза.
Съдържанието на договора за кредит частично отговаря на изискванията на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 от ЗПК- сключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата
и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок
на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен
процент, информация относно размера, броя на погасителните вноски.
Същият обаче не отговаря на чл.11 ,т.11 и т.12 от ЗПК,доколкото не са посочени
последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми
,дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Договорът
противоречи и на чл.9а от ЗПК,доколкото в същия не се съдържа методика за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.
Договорът не съответства и на чл.11,ал.2 от ЗПК,доколкото към него не са
приложени Общите условия,които следва да са негова неразделна част и да са подписани от
страните.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер
на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са
7
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия."
С оглед неспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.10,т.11 и т.12 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК,съдът намира,че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по него.
При това положение,ищецът дължи на ответника само чистата стойност на кредита -
1400.00лв.След приспадане на внесената до момента сума по същия в размер на
771.00лв.,ответницата по насрещния иск следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по
същия сумата в размер на 629.00лв.,представляваща част от неизплатено задължение за
главница по Договор за паричен заем №***/***г.в общ размер на 1400.00лв.,ведно със
законната лихва върху нея,начиная от предявяване на насрещния иск -30.07.2025г. до
окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на ппредявения главен насрещен иск,съдът не дължи произнасяне по
предявения такъв в условията на евентуално съединяване.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,ответникът по първоначалния иск
следва да бъде
осъден да заплати на ищеца по същия направените по делото разноски в размер на
56.00лв./петдесет и шест лева -заплатена държавна такса при предявяване на иска/.
Доколкото процесуалния представител на ищцата адв.Д.Г. й е оказал безплатна правна
помощ по делото ,,на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр.с чл.7 ал.2 т.1
от Наредба №1/2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,ответникът следва да бъде осъден да
му заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер на 480.00лв./четиристотин и
осемдесет лева/.
С оглед изхода на делото,на основание чл78 ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по същия направените във връзка с този иск
съдебно-деловодни разноски в размер на 56.00лв./държавна такса / и адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00лв./четиристотин и осемдесет лева/.
Водим от гореизложеното,съдът
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.33,ал.1 от
ЗПК и чл.16 от ЗПК във вр.с чл.143 от ЗЗП на клаузата за неустойка,обективирана в чл.11
от Договор за потребителски кредит №***/***г.,сключен между Н. Г. П. с
ЕГН:********** ,с адрес:гр.В.,жк."*** /кредитожполучател/ и "Сити кеш"ООД
,ЕИК:********** ,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул."Цариградско
шосе "№115Е ,ет.5 /кредитор/
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН:********** ,с адрес:гр.В.,жк."*** да заплати на "Сити
кеш"ООД ,ЕИК:********** ,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул."Цариградско
шосе "№115Е ,ет.5,представлявано от *** Н.П.П. /сумата в размер на
629.00лв.,/шестстотин двадесет и девет лева- главница /,представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №***/***г.в размер на
1400.00лв.,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на насрещния иск -
30.07.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК „Сити Кеш „ООД ,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление :гр.София,гр.София,бул."Цариградско шосе "№115Е
,ет.5,представлявано от *** Н.П.П. да заплати на Н. Г. П. с ЕГН:********** ,с
адрес:гр.В.,жк."*** направените по делото разноски в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата „Сити Кеш „ООД
,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление ,гр.София,бул."Цариградско шосе
"№115Е ,ет.5,представлявано от *** Н.П.П. да заплати на адвокат Д.Г.,вписан в *АК с
№***,със служебен адрес: гр.Т.,ул.*** адвокатско възнаграждение в размер на
480.00лв./четиристотин и осемдесет лева/ за предоставена на ищцата в настоящото
производство правна помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН:********** ,с адрес:гр.В.,жк."*** да заплати на
Сити Кеш „ООД
,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление ,гр.София,бул."Цариградско шосе
"№115Е ,ет.5,представлявано от *** Н.П.П. направените по делото разноски в размер на
56.00лв./петдесет и шест лева -държавна такса / и адвокатско възнаграждение в размер на
480.00лв./четиристотин и осемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9