Р Е Ш
Е Н И Е
№ 363 13.06.2019 г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети
състав
На пети юни 2019
година
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
К.А
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 2128 по описа за
2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване
на вземане в размер на 24000 лв., представляващо невърната на падеж главница по
заем, с правно основание чл. 240 ал.1
ЗЗД и във вр. чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и
чл.410 ГПК.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че със заповед № 840/14.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1458/2018г. по описа на
РС-Търговище е разпредено на длъжника: Г.П.Ч.
***, да заплати на кредитора А.Т.А. ***, сумата от 24 000. лв. , претендирана
като непогасено задължение по договор за паричен заем от 13.08.2013г., на осн.
чл.410,ал.1,т.1 от ГПК,както и разноските по делото. Заповедта е връчена по
постоянния адрес на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК и е указано на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК. На 13.08.2013г. между ищеца като кредитор и ответникът като
кредитополучател е сключен в писмена форма - договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника е
предоставен кредит в размер на 24000 лв. за текущи нужди. Уговорена е
годишна лихва в размер на 24 % и срок за погасяване на кредита – 13.03.2014г.
Ответникът не изпълнил поетото задължение да изплати кредита до крайния падеж – 13.03.2014г. Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответника вземането му за посочените суми, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК, както и да му бъдат присъдени
разноските в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът се
яви лично в първото открито заседание и
с пълномощника си а.. К. К. ***, който
поддържа иска така, както е предявен, като във
второто открито заседание и при приключване на съдебното дирене ищецът не се яви и се представлява от пълномощника си а..***, който моли искът да
бъде уважен, ведно със законните последици.
Ответникът редовно уведомен за исковата молба по реда
на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е
подаден писмен отговор от назначения му
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител – а.. Ст. Д. ***,
видно от който счита иска за допустим, но неоснователен и са направени
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Редовно призован в открито заседание
ответникът не се яви и се представлява от
назначения му особен процесуален представител – а.. Ст. Д., която
моли да се постанови решение съобразно
представените и събрани по делото писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед 840/14.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, постановена по Ч.гр.д. № 1458/2018
г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на
длъжника: Г.П.Ч. ***, да заплати на кредитора А.Т.А. ***, сумата от 24 000. лв.
, претендирана като непогасено задължение по договор за паричен заем от
13.08.2013г. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК във вр. чл.47 ал.1 ГПК, считано от 17.10.2018г., поради което с определение № 1491/17.10.2018г. е указано на кредитора да предяви иск против
длъжника за установяване на вземането му, което обуславя и правния интерес на
ищеца от предявяване на иска.
Видно от представения и в оригинал т.нар. договор за потребителски
кредит под формата на заем, сключен на 13.08.2013г. с нотариална заверка на подписите, рег.№
11883 от 13.08.2018г. на нотариус П.А.–рег.№ 496 на Нотариалната камара, А.Т.А. ***, наричан кредитодател от една страна предоставя на Г.П.Ч. ***,
наричан за краткост кредитополучател, кредит под формата на паричен заем в
размер на 24000 лв. – за текущи нужди , а кредитополучателят се задължава да върне заема, ведно с дължимите лихви в сроковете и
при условията по договора. Съгласно чл.2 т.1 от договора, разрешеният кредит се предава на
кредитополучателя в брой, за което
същият подписва разписка. В чл.3
т.1 от договора страните уговорили за усвоения кредит кредитополучателят да
заплаща на кредитодателя годишна лихва в
размер на 24 %. По силата на чл.4 т.1 погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително и дължимите лихви, се заплащат ежемесечно, по схема
представляваща неразделна част от договора на 13 число на съответния месец. Всяка
погасителна вноска през целия период до издължаване на кредита е в размер
на 3497.14 лв. Страните са уговорили в чл.6 от договора краен падеж за погасяване на кредита,
включително дължими лихви : 13.03.2014г. В чл.8 т.1 от договора е уредено, че
погасителните вноски се изплащат от
кредитополучателя в брой на кредитодателя. По този договор П.А.Ч. *** е
поръчител /гарант/ на кредитополучателя.
В първото
открито заседание на 22.05.2019г.
пълномощникът на ищеца поясни, че сумата от 24000 лв. е била предадена в брой
от кредитодателя на
кредитополучателя пред нотариуса при
нотариалната заверка на подписите по договора и тогава не е била издадена от кредитополучателя разписка. Ищецът установил контакти с
ответника, който се устройва да живее и работи в Брюксел, Белгия. Ответникът не отричал, че дължи
парите, но уверявал ищеца, че му трябват
няколко години, за да му ги върне. Ищецът
представи Разписка за получена сума /л.51/ , видно от която, макар и да е бледо
копие сканирано от изпратената по Вайбър
разписка от ответника, последният
в качеството си на кредитополучател потвърждава, че е получил в брой
от ищеца в качеството му на кредитодател
сумата от 24000 лв. в изпълнение на договора за потребителски кредит от
13.08.2013г. Разписката е подписана от
лицето, сочено като получил сумата. Доколкото разписката е частен свидетелстващ документ, подписан от лицето, което я издава-
Г.П.Ч., тя съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е
направено от това лице, по силата на чл.180 ГПК.
С оглед възражението на представителя на ответната
страна, че така представената разписка няма дата на съставяне, а именно , че е
към момента на предоставяне на парите 13.08.2013г. , на ищеца бе даден срок да представи оригинал на
разписката по чл.2 т.1 от договора. Съгласно
представената от ищеца във второто
открито заседание на 05.06.2019г.
Разписка/Признание за получена сума с нотариална заверка на подписа от
31.05.2019г., рег.№ 6335 по описа на нотариус Петя Ангелова, подписаният Г.П.Ч. в качеството си на
кредитополучател признава, че е получил в брой от А.Т.А., в качеството му на
кредитодател сумата от 24000 лв. към момент на подписване на договора за
потребителски кредит от 13.08.2015г.
Така посочената година 2015г. е друга, различна от тази
на сключване на процесния договор за потребителски кредит 2013г., поради
което представената втора разписка е всъщност неотносима към настоящия казус и не доказва получаване на
сумата точно по процесния договор.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Страните по делото са в облигационни отношения,
възникнали по сключен между физически лица договор за паричен заем от
13.08.2013г. , като ищецът като
кредитодател предоставел на ответника като кредитополучател сумата в
размер на 24000 лв., срещу задължението
на ответника да върне заетата сума на крайния падеж : 13.03.2014г. В чл.2 т.1 от договора е уговорено, че разрешеният кредит се предава на
кредитополучателя в брой, за което същият подписва разписка. Срок за подписване на
разписката не е уговорен. От
представеното сканирано копие на разписка за получена сума /л.51/ се установи, че кредитополучателят признава
обстоятелството, че е получил от
кредитодателя сумата от 24000 лв. в изпълнение на договора за потребителски
кредит от 13.08.2013г. Падежът за
връщане на заетата сума 13.03.2014г. е настъпил. Съгласно чл.240 ал.1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество. Доколкото падежът е настъпил и вземането е изискуемо, а
ответникът не е върнал заетата сума на
крайния падеж, то предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е на правил разноски като заявител в
заповедното производство в размер на 480 лв. – за държавна такса. Същият е направил
разноски в исковото производство в размер на
480 лв.- за довнесена държавна такса; 1250 лв.-за възнаграждение на назначен особен
процесуален представител на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП и 600 лв.
– за адвокатски хонорар. Ответникът с оглед съразмерно уважената част от иска следва да заплати на
ищеца в пълен размер сумата от 480 лв. , представляваща направените в
заповедното производство разноски и
сумата от 2330 лв., представляваща направените в исковото производство
разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на А.Т.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
чрез „Адвокатско дружество К. Атанасов“, представлявано от а.. К. К. К. *** и
а.. И.П.Т. от АК-Варна, съдебен
адрес:***, против Г.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител а.. С.Д. ***,
съдебен адрес:***, офис 2, за сумата от
24 000. лв. , претендирана като непогасено задължение по договор за паричен
заем от 13.08.2013г. с падеж
13.03.2014г. , на осн. чл.240 ал.1 ЗЗД и вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и по
реда на чл.422 ГПК, за което е издадена заповед № 840/14.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по Ч.гр.д. № 1458/2018г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Г.П.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от назначен по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
процесуален представител а.. С.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 2, ДА ЗАПЛАТИ
на А.Т.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез „Адвокатско
дружество К. Атанасов“, представлявано от а.. К. К. К. *** и
а.. И.П.Т. от АК-Варна, съдебен
адрес:***, сумата от 480 лв.,
представляваща направени разноски – в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1458/2018г.. по описа на РСТ, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван
от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител а.. С.Д.
***, съдебен адрес:***, офис 2, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез „Адвокатско дружество К.
Атанасов“, представлявано от а.. К. К. К.
*** и а.. И.П.Т. от АК-Варна, съдебен адрес:***, сумата от 2330 лв., представляваща
направените разноски в исковото производство по гр.д. № 2128/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд -
Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: