№ 1279
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20155338 от 12.07.2021 г., гр.д. 13784/2020 г., СРС, 55 с-в
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.******* със съдебен адрес: гр.София, кв. „Манастирски ливади“, ул. ******* партер,
офис № 1 (чрез адвокат Н. Р.), срещу Главна дирекция „Пожарна безопазност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул. ******* с адрес за кореспонденция: гр.София,
ул. „*******, искове по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1498.00 лева -
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.03.2017г. -
06.03.2020г., ведно със законната лихва от 12.03.2020г. до окончателното плащане, както и
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 200.00 лева - лихва за забава за периода
07.06.2017г. - 06.03.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. Д. Т., ЕГН **********, да заплати
на Главна дирекция „Пожарна безопазност и защита на населението“ при МВР сумата
100.00 лева - разноски по делото.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца. Счита, че решението е
неправилно,незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че разпоредбите на НСОРЗ не са
приложими по аналогия и не е съобразил,че при липса на специални норми се прилагат
общите такива.При наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на
1
МВР,трябва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият не е представил отговор на жалбата .
Софийският градски съд, IV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269
ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР (ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.).
Безспорно е, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът К. Д. Т. заема при ответника длъжността „младши инспектор“ към РСПБЗН
гр.Елин Пелин при РДПБЗН-София /от 21.09.19 г.“старши хожапникар“/ през процесния
период 06.03.2017 г. до 06.03.2020 г.
Според съдебно-счетоводната експертиза, ищецът работи по месечни графици на 24-
часови смени, при сумарно отчитане на работното време. През исковия период изработва
1368 часа нощен труд. След преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 и
съпоставяне с нормативно определения брой часове за тримесечие, стойността на
дължимото възнаграждение възлиза на 1315.34 лв.
Съобразно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (приложима ред. изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016
г.,) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (приложимата ред. изм. и доп. ДВ.
бр.81/14.10.2016 г.) предвижда, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (приложима ред. изм. ДВ, бр. 14/2015 г., изм. и доп. - ДВ,
бр. 81 от 2016 г.) работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение.При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд пред нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч.
Делегиращата разпоредба на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (приложима ред. изм. и доп. ДВ.
бр.81/14.10.2016 г.) предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
2
В изпълнение на законовото овластяване, Министърът на вътрешните работи издава
Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. Според техните т.
1 за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв. Съобразно т. 5, допълнителните възнаграждения по т. 1,
2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съответно приложение № 6 към чл. 31 от Наредба № 81213-776 от 2016 г.
Следва да се съобрази формираната практика на ВКС, обективирана в решение №
197/07.10.2019 г., гр. д. 786/2019 г., ВКС, IV г.о. и решение № 55/07.04.2015 г., гр. д.
5169/2014 г., ВКС,ІІІ г.о., според която при работата на смени (дежурства) работното време
на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през
нощта в дневни часове с коефициент 1,143.
В допълнение, чл. 187, ал. 1 ЗМВР регламентира работно време от „8 часа дневно“,
т.е. 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, за разлика от по-малката
продължителност на 7-часовото работно време предвиденото в чл. 140 КТ. Това различие
произтича от уредените в чл. 2, ал. 1 ЗМВР основни функции на държавните служители в
МВР, във връзка с осъществяване на държавна власт, докато трудовото правоотношение е
насочено към осъществяване на частен интерес. Субсидиарното прилагане на издадените по
приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове, не би обезпечило
постигането на законова цел, доколкото методите за регулиране на отношенията и
заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР законодателна воля за еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“.
Този извод кореспондира с приетото в решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022
г., че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
След като положеният нощен труд е в рамките на установеното работно време от 8
часа, не се явява извънреден и подлежи на компенсиране чрез заплащане като нощен по
тарифната справка, определена в индивидуалните административни актове, каквито са
заповедите на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл, не е налице празнина в
нормативната уредба, поради което не са изпълнени всички предпоставки на чл. 46, ал. 2,
изр. 1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия.
Напълно неприложима към процесния период е новата разпоредба на чл. 187, ал. 4
ЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г.), действаща през последващ период. След като нейната
регламентация, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
3
работното време през нощта по ал. 1, проявява действие за в бъдеще, не следва да се
кредитира заключението по делото, основано на изчисления именно по същия ред. По тези
съображения, неприложимо нито пряко, нито по аналогия е допълнението към чл. 187, ал. 7
ЗМВР (предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., последно изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в
сила от 01.01.2021 г.), според което работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
С оглед изложеното, в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по
приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове, а именно следните
наредби:
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. се е предвиждало, че при
сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между
22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Наредбата не е действаща през
процесния период, като отменена преди него с Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. От своя страна, тази Наредба е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обн.
ДВ59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ 60/02.08.2016 г„ в
сила от 02.08.2016 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение.
Според чл. 3, ал. 3 на последните две наредби, служителите в МВР може да полагат
труд през нощта между 22:00 часа до 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. хипотезиса на разпоредбите
съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите, обаче не уреждат изрично преизчисляване на
часовете нощен труд с определен коефициент.
Въз основа на горните мотиви, неприложим е чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, според който при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е
определен от работодателя именно по реда на посочените заповеди на Министъра на
вътрешните работи, искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп.
ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1498 лв., представляваща разликата над начисленото за
положен от ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като
неоснователен. Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД,който също следва да бъде
4
отхвърлен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Софийският градски съд, IV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20155338 от 12.07.2021 г., гр.д. 13784/2020 г., СРС, 55 с-в
.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5