№ 282
гр. Габрово, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260000 от 19.12.2024г., постановено по гр. д. №1226/2019г.
на РС- Севлиево, е прогласено, на основание чл.349 ал.6 ГПК, обезсилването
по право на решение №260007 от 15.12.2022г., постановено по гр. д. №
1226/2019г. по описа на РС- Севлиево, влязло в сила на 11.08.2023г., в частта, с
която на основание чл.349 ал.2 ГПК е възложен в дял и изключителна
собственост на Д. С. И., ЕГН **********, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор ** по КККР на ** община Севлиево, одобрени със Заповед №
РД-18- 171/25.03.2019 год. на ИД на АГКК; адрес на имота: ** община
Севлиево; площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до
10 м./, при граници: имот с кад.идентификатор ** изток - имот на
Великотърновска Света епархия, север - имот № 191032 по КВС на землище
Стоките и юг - улица, заедно с разположените в имота 1.Жилищна сграда -
еднофамилна с кад.идентификатор **.1, на едно ниво, със 311-72 кв.м.,
състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/; 2.
Селскостопанска сграда с кад. идентификатор **.2, на два етажа, със ЗП-43
кв.м. и 3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор **.3, на един етаж, със
ЗП - 22 кв.м., на обща стойност 25 635.00 лв., както и в частта с която Д. С. И.
е осъден да заплати в 6- месечен срок от влизане в сила на съдебното решение
на С. Р. И., ЕГН **********, за уравнение на дяловете сумата от 8545.00
лева, ведно със законната лихва и на Д. И. И., ЕГН **********, за уравнение
на дяловете сумата от 8545.00 лева, ведно със законната лихва.
Със същото решение допуснатия до съдебна делба недвижим имот,
описан по- горе, е изнесен е на публична продан, на основание чл.349 ал.6 изр.
второ ГПК.
1
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
съделителя Д. С. И., чрез адв. Ж.. Излага съображения, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Поддържа, че по делото са ангажирани
доказателства за заплащане на сумата за уравняване дела на другите
съделители- чрез парични преводи с пощенски записи на 15.09.2023г.- на
ищеца Д. И., и на 18.09.2023г.- на ищеца С. И.. Твърди, че сумите са платени с
лихвата след извършено прихващане на дължимите на ответника от двамата
ищци суми по издадените и приложени по делото изпълнителни листи по
настоящото гр.дело №1226/2019г. и по гр.дело №1112/2021г. на PC- Севлиево.
Счита, че дължи на всеки от ищците остатък за уравнение на дяловете в
размер на 5710 лева, като с пощенските записи им платил по 5720 лева. Сочи,
че Д. И. изтеглил сумата по пощенския запис още на 29.09.2023г., а С. И.
бездействал и не получил сумата, за което длъжникът не носи вина- чл.81 ал.1
от ЗЗД. Веднага след снабдяване с данни за банковата сметка на съделителят
И., по нея била преведена сумата по пощенския запис ведно с допълнително
начислена лихва- общо 5690 лева. Неправилно районният съд не приел за
основателно възражението за недопустимост на молбата за обезсилване
поради обстоятелството, че ответникът се е разпоредил валидно с възложения
му в дял имот и липсва съсобственост между страните. Процесният имот бил
отчужден с НА за дарение на недвижим имот №111/16.02.2024г. от Д. И. в
полза на дъщеря му, преди искането за обезсилване.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли
молбата на ищците, като неоснователна и недопустима.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С влязло в сила на 11.08.2023г. решение № 260007 от 15.12.2022г. на РС-
Севлиево по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е възложен в дял и изключителна
собственост на ответника Д. С. И., с ЕГН **********, описаният недвижим
имот в ** община Севлиево, при условие, че заплати в 6 /шест/- месечен срок,
считано от влизане на съдебното решение в сила, за уравнение на дяловете на
С. Р. И. и на Д. И. И., сума от по 8545 лева на всеки, ведно със законната
лихва.
На 11.06.2024г. е депозирана молба от съделителите С. Р. И. и Д. И. И. за
обезсилване на решението за възлагане на делбения имот, с твърдение, че в
посоченият срок съделителят Д. С. И. не им е изплатил определеното парично
уравнение на дяловете, поради което възлагателното решение е обезсилено по
право и следва да се прогласи за обезсилено по право.
Ответникът Д. И. твърди, че молбата е недопустима и неоснователна.
Сочи, че преди подаване на молбата за обезсилване на възлагателното
решение е дарил на дъщеря си процесният имот, който му е възложен- нот.
акт №111/16.02.2024г., като по този начин съсобствеността е ликвидирана.
Изпълнил е задължението си да заплати на ищците сумите за уравнение на
техните дялове- след извършено прихващане на дължими му от двамата
съделители суми им заплатил, заедно с лихва, по 5720 лева, чрез преводи с
пощенски запис- на 15.09.2023г. на Д. И., който изтеглил пощенският запис и
на 18.09.2023г. на С. И., който не го получил и бездействал. След установяване
на данни за банкова сметка на С. И., по банков път на 13.02.2024г. сумата му
2
била преведена.
От доказателствата по делото не се установява Д. И. да е заплатил в
срок, изцяло и със законната лихва сумите за уравнение на дяловете на
другите двама съделители. Той е изпратил на 15.09.2023г. сумата 5 720 лева,
получена от Д. И. на 29.09.2023г., но тази сума не отговаря на дължимата за
уравнение дела на този съделител- 8545 лева, нито се сочи, че е уравнение на
дела, а не заплащане на разноски или друго парично задължение по делото. С
решение № 260007/ 15.12.2022г. по гр.д.№1226/2019г. Д. И. е осъден да
заплати на съделителите Д. И. и С. И. и други суми- 511 лева обезщетение по
чл. 31 ЗС за посоченият период, както и разноски 2000 лева, като е осъден да
заплати разноски и по други дела, видно от приложените такива към
настоящото. Самият ответник не сочи с какви конкретни суми по цитираните
от него дела е прихванал задължението си, нито са налице данни за гр.дело
№1112/2021г. на PC- Севлиево, поради което не може да се установи, че
сочената от него сума е дължимата за уравнение на всеки от дяловете на
другите съделители след прихващане. Видно от приложените дела Д. И.
дължи суми за разноски на С. И. и Д. И. освен по настоящото дело и по
другите приложени дела- вгр.д.№182/2021г. на ГОС, гр.д.№4381/2021г. на
ВКС, като от същите е видно, че той дължи суми и за уравнение на дяловете и
за обезщетение и за разноски- т.е. дължи общо дължи по- големи суми на
всеки от другите съделители, от тези, дължими на него.
По делото е установено от събраните гласни доказателства, че
съделителят С. И. не живее в България от много години, което е известно на
ответника, дължащ му сума за уравнение на дела. Но дори и това да не е било
така, приемането на извинителни причини по чл.81 ал.1 ЗЗД за неспазване
изискванията на закона, е недопустимо. Отделно от това изпратената, а след
изтичане на 6м. срок приведена по банкова сметка сума, отново не съответства
на дължимата такава за уравнение на дела, нито се сочи с какви суми е
направено прихващане. На този съделител Д. И. също дължи и други суми- за
разноски и обезщетение по чл. 31 ЗС, освен сумата за уравнение на дела.
Приведената в размер на 5 690 лева сума по банковата сметка на С. И., освен,
че не е доказана да е точна по размер, е преведена след изтичане на 6м. срок, в
който следва да се заплати уравнението на дяловете.
Както е посочено в Р. №437/23.07.2025г. по гр.д.№5025/2023г. ВКС,
постановките на ТР №1/19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСГК са
актуални и понастоящем, поради което съгласно т. 10 от ТР №1/2004г. на ВКС,
ОСГК, само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-
месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение
получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не
настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя
длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт и се запазва
състоянието на съсобственост. Основанието за обезсилване на възлагателното
решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е
неплащането в срок на определеното със същото решение парично
задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Ако паричното задължение
за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито
неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните
по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане
3
на срока не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма
плащане или друго надлежно изпълнение в 6 месечния срок от влизане на
възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а
последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно
формулираната норма изключва всяка възможност, включително
извинителните причини по чл.81 ал.1 ЗЗД , за незачитане последиците на
неизпълнението в 6-месечния срок.
Молбата за прогласяване на обезсиленото по право решение за възлагане
на РС- Севлиево не е недопустима, поради прехвърляне на имота от Д. И. на
неговата дъщеря. Съгласно т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на
ВКС, ОСГК, при извършено разпореждане със спорното право от съделител в
полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по
допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226ГПК /чл.121 ГПК
отм./- приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на
делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален
субституент; съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него,
независимо в чий дял ще се падне имотът; признатите на прехвърлителя права
се считат за права на приобретателя.
С оглед изложеното молба вх. № 260045 от 11.06.2024г., депозирана от
С. И. и Д. И. се явява процесуално допустима. Предвид постановките на т. 10
от ТР №1от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСГК и установените
факти по делото- липса на надлежно погасяване на задължението за
заплащането на уравнението в срок, молбата се явява и основателна по
същество, както правилно е приел първоинстанционният съд. Решението за
възлагане на имота на Д. И. е влязло в сила на 11.08.2023г. С изтичането на 6
месечният срок /11.02.2024г./ е настъпило обезсилване по право на решение
№260007/15.12.2022г. по гр. д. № 1226/2019г. на РС- Севлиево в частта, с
която на Д. С. И. е поставен в дял недвижимият имот и същият е осъден да
заплати уравнение, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила. По тази причина и с оглед наличието на предпоставките по
чл.349 ал.6 ГПК, процесният имот следва да бъде изнесен на публична
продан, като получената от проданта сума следва да бъде разпределена
съобразно квотите, при които е допусната делбата.
Разноски: Определение №260001/09.04.2025г. по реда на чл. 248 ГПК не
е обжалвано. Разноски в настоящото производство се дължат на ответниците
по жалбата, с оглед изхода на делото. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Н., което е по 2000 лева
за всеки от неговите клиенти. Същото е основателно, предвид фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че е проведено само едно с.з.
пред втората инстанция и не са събирани доказателства, поради което следва
да се намали на 700 лева за всеки от двамата ответници.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 19.12.2024г., постановено по гр.
4
д. № 1226/2019г. на РС- Севлиево.
ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес - **, да
заплати С. Р. И., ЕГН **********, гр.Габрово, **, сумата 700 лева и на Д. И.
И., ЕГН **********, гр.Габрово, **, сумата от 700 лева, представляващи
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5